2017 г. - бурни събития и горещи скандали, но без промени в политическата панорама у нас
ГЕРБ печели парламентарните избори , в случай че се организират през днешния ден. Това демонстрира ново социологическо изследване на организация АФИС за публичните и политически настройки в края на 2017 година
Управляващата партия би получила 26,5% поддръжка , а главната опозиционна партия - Българска социалистическа партия, остава на второ място с 22,7 на 100.
Изследването разкрива, че единствено четири партии влизат в законодателния орган при избори през днешния ден. Останалите две партии са Движение за права и свободи и Обединени патриоти , които надлежно получават 7,7% и 6,4%.
" Воля " няма да влезе в Народното събрание, защото събира 2,6% . Други партии получават общо 3,3%.
Висок е процентът на негласувалите - 28,8%.
Най-високо доверие българските жители имат към президентската институция (57,3%), а най-ниско към правосъдната власт (80,7%), синдикатите (78,7%), Народното събрание (77,7%) и държавното управление (67,1%) .
Повечето българи имат доверие към Европейския съюз (52,4% против 47,2%).
Агенцията разяснява, че след краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
Източник:
АФИС отбелязва в разбора си, че 2017 година е белязана от бурни събития и горещи кавги , само че без промени в политическата гледка.
Проведеното през този месец изследване на АФИС е удостоверило две контрастни трендове: броят на хората, чието материално състояние е облекчено, нараства , само че в това време чувството за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се разсънва още веднъж .
Според организацията повишението на минималната заплата през януари е нараснало потреблението, което пък е довело до верижен резултат върху останалите приходи. Ако през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през декември този дял спада двойно - на 10%.
Но този резултат не обгръща еднообразно всички обществени категории , защото единствено 1/5 или 21% от хората оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена . Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и, колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие ( безработица, приходи и пенсии) . Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.
От друга страна материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към политическата надстройка.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след месец март желанието за нови избори беше спаднало с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41% . Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете - по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия . Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра . Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия.
Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с разобличенията от серията " Суджукгейт ", хвърляща обществена светлина върху клиентелистката мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с неочакван триумф - с предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама по себе си концепцията за проверка на този прелом среща благосклонности: 67% я утвърждават, а 17% - не. Въпросът е, че Българска социалистическа партия не тематизира вътрешното несъгласие в ангажимента, че порочните покупко-продажби не се анулират, корумпираните служители ще се санкционират, само че не и тези които са корумпирали, проучва организацията.
Българска социалистическа партия не долови хумора в сходен коренно ляв план на една дясна партия и реагира със смъртна съвестност, влизайки в режим на пояснения пред обществото и вътре в управлението си. Ако Българска социалистическа партия притежаваше и представяше ясна положителна стратегия с необятна чуваемост, да вземем за пример тази за отбраната на правата на наемния труд и потребителите, тя щеше да употребява " тефлонова отбрана " против отрицателната агитация на ГЕРБ и множеството медии. В противоположен случай последователите на ръководещи и съпротива реагират автоматизирано, до момента в който електоралните периферии заради слабия интерес към политическите сюжети изясняват рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.
Заради, въпреки и дребна, само че положителна идея - нежелателността да се вихрят кавги в навечерието на Председателството на България в Европейски Съюз - ГЕРБ резервира остатъците от сходна тефлонова отбрана. Максимата " да не се изложим пред чужденците " въпреки всичко има известна тежест за публичното мнение : 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си в този интервал, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
Като междинна равносметка на битката за привличане на публичното доверие, може да се каже, че дуелът " ГЕРБ-БСП " продължава с нови сетове и стресиращи мачболове, което е явен знак , че главната политическа конспирация ще се резервира за относително дълъг интервал от време.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт - ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.
Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш - Реформаторски блок, " Да, България " и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта.
Проучването е извършено в интервала 5-11 декември. В него са взели участие 1010 души.
Управляващата партия би получила 26,5% поддръжка , а главната опозиционна партия - Българска социалистическа партия, остава на второ място с 22,7 на 100.
Изследването разкрива, че единствено четири партии влизат в законодателния орган при избори през днешния ден. Останалите две партии са Движение за права и свободи и Обединени патриоти , които надлежно получават 7,7% и 6,4%.
" Воля " няма да влезе в Народното събрание, защото събира 2,6% . Други партии получават общо 3,3%.
Висок е процентът на негласувалите - 28,8%.
Най-високо доверие българските жители имат към президентската институция (57,3%), а най-ниско към правосъдната власт (80,7%), синдикатите (78,7%), Народното събрание (77,7%) и държавното управление (67,1%) .
Повечето българи имат доверие към Европейския съюз (52,4% против 47,2%).
Агенцията разяснява, че след краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
Източник:
АФИС отбелязва в разбора си, че 2017 година е белязана от бурни събития и горещи кавги , само че без промени в политическата гледка.
Проведеното през този месец изследване на АФИС е удостоверило две контрастни трендове: броят на хората, чието материално състояние е облекчено, нараства , само че в това време чувството за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се разсънва още веднъж .
Според организацията повишението на минималната заплата през януари е нараснало потреблението, което пък е довело до верижен резултат върху останалите приходи. Ако през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през декември този дял спада двойно - на 10%.
Но този резултат не обгръща еднообразно всички обществени категории , защото единствено 1/5 или 21% от хората оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена . Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и, колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие ( безработица, приходи и пенсии) . Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.
От друга страна материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към политическата надстройка.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след месец март желанието за нови избори беше спаднало с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41% . Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете - по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия . Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра . Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия.
Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с разобличенията от серията " Суджукгейт ", хвърляща обществена светлина върху клиентелистката мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с неочакван триумф - с предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама по себе си концепцията за проверка на този прелом среща благосклонности: 67% я утвърждават, а 17% - не. Въпросът е, че Българска социалистическа партия не тематизира вътрешното несъгласие в ангажимента, че порочните покупко-продажби не се анулират, корумпираните служители ще се санкционират, само че не и тези които са корумпирали, проучва организацията.
Българска социалистическа партия не долови хумора в сходен коренно ляв план на една дясна партия и реагира със смъртна съвестност, влизайки в режим на пояснения пред обществото и вътре в управлението си. Ако Българска социалистическа партия притежаваше и представяше ясна положителна стратегия с необятна чуваемост, да вземем за пример тази за отбраната на правата на наемния труд и потребителите, тя щеше да употребява " тефлонова отбрана " против отрицателната агитация на ГЕРБ и множеството медии. В противоположен случай последователите на ръководещи и съпротива реагират автоматизирано, до момента в който електоралните периферии заради слабия интерес към политическите сюжети изясняват рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.
Заради, въпреки и дребна, само че положителна идея - нежелателността да се вихрят кавги в навечерието на Председателството на България в Европейски Съюз - ГЕРБ резервира остатъците от сходна тефлонова отбрана. Максимата " да не се изложим пред чужденците " въпреки всичко има известна тежест за публичното мнение : 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си в този интервал, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
Като междинна равносметка на битката за привличане на публичното доверие, може да се каже, че дуелът " ГЕРБ-БСП " продължава с нови сетове и стресиращи мачболове, което е явен знак , че главната политическа конспирация ще се резервира за относително дълъг интервал от време.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт - ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.
Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш - Реформаторски блок, " Да, България " и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта.
Проучването е извършено в интервала 5-11 декември. В него са взели участие 1010 души.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ