Управление на ротационен принцип по модела на Ирландия, Израел и Румъния. Колко успешно работи този формат?
ГЕРБ и ПП-ДБ оповестиха, че са се разбрали за ръководство на ротационен принцип по модел, заимстван от страни като Ирландия, Израел и Румъния. Доколко сполучливо обаче работи този формат там?
Държавата е Израел, годината е 1984. Нито една от партиите в Народното събрание не разполага с цялостно болшинство след последните избори. Тогава след дълги договаряния обединенията на Шимон Перес и Ицхак Шамир се схващат да ръководят на ротационен принцип – след първите 25 месеца като министър председател Перес отстъпва мястото си на Шамир и той на собствен ред ръководи страната за 25 месеца.
Двамата са първите в модерната международна история, които ръководят на правилото на така наречен „ ротационно държавно управление “. Оттогава този модел е опитван няколко пъти в разнообразни страни, измежду които Ирландия, Румъния, Турция, Малайзия.
След като в понеделник ГЕРБ и „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ) оповестиха, че са се разбрали да ръководят точно на подобен ротационен принцип, Кирил Петков от Политическа партия сподели, че концепцията е заимствана точно от страни като Ирландия, Израел и Румъния.
Разбирателството сред първата и втората политическа мощ в българския парламент е през първите 9 месеца от мандата министър председател да бъде Николай Денков от ПП-ДБ. След това премиерския пост ще поеме Мария Габриел от ГЕРБ. Около концепцията обаче към момента има повече въпроси, в сравнение с отговори – като това каква ще бъде процедурата при ротацията и кои ще бъдат министрите.
Не е ясно и до каква степен сходна формула на ръководство може да бъде сполучлива. Примерът с Шимон Перес и Ицхак Шамир в Израел е не просто първият, само че и един от доста дребното, приключили с триумф до момента. Всички останали или са се проваляли, или – както са случаите на Ирландия и Румъния – към момента не са доведени до край.
Израел и специфичният закон за ротациите
След сполучливата ротация сред Перес и Шамир през 80-те години концепцията за подобен вид ръководство беше още веднъж тествана в Израел напролет на 2020 година
Тогава две партии с огромни разлики – дясната партия Ликуд на Бенямин Нетаняху и центристката Кахол Лаван на Бени Ганц – се споразумяха за ротационно държавно управление, в което министър председател за 18 месеца да бъде първо Нетаняху, а след него Ганц.
За да бъде обезпечено спазването на ангажимента и да бъде ясна процедурата обаче, бяха признати специфични промени в конституцията. В тях беше записано, че първият и вторият министър председател поставят клетва по едно и също време. Описано беше и тъкмо при какви условия става ротацията сред министър председателите, както и по какъв начин и от кого може да бъдат сменяни министрите.
Въпреки че цялата процедура беше контролирана в закон обаче, опитът за ротационно държавно управление се провали. Причината беше спор за държавния бюджет. Според израелското законодателство той би трябвало да е утвърден до 23 декември на съответната година. Тъй като това не стана, Народното събрание беше автоматизирано разхлабен, след единствено 7 месеца живот.
Така през март 2021 в Израел още веднъж се организираха избори – четвъртите в границите на две години. След тях в Народното събрание обаче още веднъж нямаше групировка, която да има цялостно болшинство и по този начин още веднъж се стига до съглашение за ротационно държавно управление.
Договорката предвиждаше министър председател първо да бъде Нафтали Бенет от крайнодясната партия Ямина, а след него – Яир Лапид от центристката Йеш Атид. И това държавно управление обаче устоя единствено към година – Народното събрание беше разхлабен, откакто държавното управление загуби нужното си болшинство.
Турция и ролята на президента
Друг образец за ротационно държавно управление е от Турция, където опитът също е несполучлив.
Там през 1996 година е образувано първото ротационно държавно управление отвън Израел. То устоя по-малко от 4 месеца, след което се разпада, тъй като едната от двете партии в сделката взема решение да я приключи.
Тя напуща държавното управление и влиза в съдружно ръководство с трета партия (Партията на благоденствието), с която се схващат още веднъж за форма на ротационно държавно управление. И този опит обаче не устоя дълго – единствено година. Когато министър председателят Неджметин Ербакан, който съгласно съглашението би трябвало да ръководи първи, подава оставка, президентът Сюлейман Демирел дава мандата за образуване на ново държавно управление не на Партията на благоденствието, която е трета политическа мощ в тогавашния парламент, а на партията, която е втора политическа мощ.
Така и този опит за ротация се проваля. А повода е, че при даването на мандата президентът не е длъжен да се преценява с съдружни или други „ ротационни “ съглашения, подписани сред партиите.
Ирландия и Румъния – ротации в развиване
По-различни са образците от Румъния и Ирландия. В двете страни сега ръководят кабинети, образувани точно на ротационен принцип.
В Румъния такова държавно управление беше образувано след месеци на политическа рецесия. Според съглашението сред Националната демократична партия и Социалдемократическата партия те би трябвало да извършат ротация на премиера на 26 май.
Преговорите за състава на втория кабинет, който да поеме властта след тази дата, започнаха преди две седмици, само че сега са в застой. А повода е, че двете водещи партии към този момент не могат да се схванат за разпределението на министерските постове. Така остава неразбираемо дали плануваната ротация на 26 май ще се случи.
На този декор Ирландия е измежду дребното образци за сполучливо осъществена ротация на премиерския пост. През декември предходната година Лео Варадкар, ръководител на партията Фине Гейл, смени Микаел Мартин от Републиканската партия според сделката сред тях от 2020 година
Механизмът, по който стана това, включваше подаването на оставка на Мартин и целия му кабинет, след което Народното събрание трябваше да гласоподава новия състав на държавно управление отпред с Варадкар.
Бъдещето ще покаже дали той ще успее да приключи цялостния си мандат. Коментаторите в Ирландия обаче обръщат внимание и на още един въпрос, чийто отговор ще стане явен чак след време – за това по какъв начин общото ръководство ще се отрази на поддръжката за двете партии.
Още през 2020 година, когато течаха договарянията сред тях, анализатори разясниха, че съглашението за ротационно държавно управление ще промени образа и на двете партии, които до този миг бяха „ врагове “ със стогодишна история на опълчване.
„ Сделката [между тях] или ще бъде призната като зрял метод да се подсигурява политическа непоклатимост, или ще напомни на хората остарялата политическа сентенция, че прегръщаш съперника си единствено с цел да схванеш какъв брой необятен да му изкопаеш гроба му “, означи тогава журналистът Фиакра ОКюни от ирландката социална телевизия.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Държавата е Израел, годината е 1984. Нито една от партиите в Народното събрание не разполага с цялостно болшинство след последните избори. Тогава след дълги договаряния обединенията на Шимон Перес и Ицхак Шамир се схващат да ръководят на ротационен принцип – след първите 25 месеца като министър председател Перес отстъпва мястото си на Шамир и той на собствен ред ръководи страната за 25 месеца.
Двамата са първите в модерната международна история, които ръководят на правилото на така наречен „ ротационно държавно управление “. Оттогава този модел е опитван няколко пъти в разнообразни страни, измежду които Ирландия, Румъния, Турция, Малайзия.
След като в понеделник ГЕРБ и „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ) оповестиха, че са се разбрали да ръководят точно на подобен ротационен принцип, Кирил Петков от Политическа партия сподели, че концепцията е заимствана точно от страни като Ирландия, Израел и Румъния.
Разбирателството сред първата и втората политическа мощ в българския парламент е през първите 9 месеца от мандата министър председател да бъде Николай Денков от ПП-ДБ. След това премиерския пост ще поеме Мария Габриел от ГЕРБ. Около концепцията обаче към момента има повече въпроси, в сравнение с отговори – като това каква ще бъде процедурата при ротацията и кои ще бъдат министрите.
Не е ясно и до каква степен сходна формула на ръководство може да бъде сполучлива. Примерът с Шимон Перес и Ицхак Шамир в Израел е не просто първият, само че и един от доста дребното, приключили с триумф до момента. Всички останали или са се проваляли, или – както са случаите на Ирландия и Румъния – към момента не са доведени до край.
Израел и специфичният закон за ротациите
След сполучливата ротация сред Перес и Шамир през 80-те години концепцията за подобен вид ръководство беше още веднъж тествана в Израел напролет на 2020 година
Тогава две партии с огромни разлики – дясната партия Ликуд на Бенямин Нетаняху и центристката Кахол Лаван на Бени Ганц – се споразумяха за ротационно държавно управление, в което министър председател за 18 месеца да бъде първо Нетаняху, а след него Ганц.
За да бъде обезпечено спазването на ангажимента и да бъде ясна процедурата обаче, бяха признати специфични промени в конституцията. В тях беше записано, че първият и вторият министър председател поставят клетва по едно и също време. Описано беше и тъкмо при какви условия става ротацията сред министър председателите, както и по какъв начин и от кого може да бъдат сменяни министрите.
Въпреки че цялата процедура беше контролирана в закон обаче, опитът за ротационно държавно управление се провали. Причината беше спор за държавния бюджет. Според израелското законодателство той би трябвало да е утвърден до 23 декември на съответната година. Тъй като това не стана, Народното събрание беше автоматизирано разхлабен, след единствено 7 месеца живот.
Така през март 2021 в Израел още веднъж се организираха избори – четвъртите в границите на две години. След тях в Народното събрание обаче още веднъж нямаше групировка, която да има цялостно болшинство и по този начин още веднъж се стига до съглашение за ротационно държавно управление.
Договорката предвиждаше министър председател първо да бъде Нафтали Бенет от крайнодясната партия Ямина, а след него – Яир Лапид от центристката Йеш Атид. И това държавно управление обаче устоя единствено към година – Народното събрание беше разхлабен, откакто държавното управление загуби нужното си болшинство.
Турция и ролята на президента
Друг образец за ротационно държавно управление е от Турция, където опитът също е несполучлив.
Там през 1996 година е образувано първото ротационно държавно управление отвън Израел. То устоя по-малко от 4 месеца, след което се разпада, тъй като едната от двете партии в сделката взема решение да я приключи.
Тя напуща държавното управление и влиза в съдружно ръководство с трета партия (Партията на благоденствието), с която се схващат още веднъж за форма на ротационно държавно управление. И този опит обаче не устоя дълго – единствено година. Когато министър председателят Неджметин Ербакан, който съгласно съглашението би трябвало да ръководи първи, подава оставка, президентът Сюлейман Демирел дава мандата за образуване на ново държавно управление не на Партията на благоденствието, която е трета политическа мощ в тогавашния парламент, а на партията, която е втора политическа мощ.
Така и този опит за ротация се проваля. А повода е, че при даването на мандата президентът не е длъжен да се преценява с съдружни или други „ ротационни “ съглашения, подписани сред партиите.
Ирландия и Румъния – ротации в развиване
По-различни са образците от Румъния и Ирландия. В двете страни сега ръководят кабинети, образувани точно на ротационен принцип.
В Румъния такова държавно управление беше образувано след месеци на политическа рецесия. Според съглашението сред Националната демократична партия и Социалдемократическата партия те би трябвало да извършат ротация на премиера на 26 май.
Преговорите за състава на втория кабинет, който да поеме властта след тази дата, започнаха преди две седмици, само че сега са в застой. А повода е, че двете водещи партии към този момент не могат да се схванат за разпределението на министерските постове. Така остава неразбираемо дали плануваната ротация на 26 май ще се случи.
На този декор Ирландия е измежду дребното образци за сполучливо осъществена ротация на премиерския пост. През декември предходната година Лео Варадкар, ръководител на партията Фине Гейл, смени Микаел Мартин от Републиканската партия според сделката сред тях от 2020 година
Механизмът, по който стана това, включваше подаването на оставка на Мартин и целия му кабинет, след което Народното събрание трябваше да гласоподава новия състав на държавно управление отпред с Варадкар.
Бъдещето ще покаже дали той ще успее да приключи цялостния си мандат. Коментаторите в Ирландия обаче обръщат внимание и на още един въпрос, чийто отговор ще стане явен чак след време – за това по какъв начин общото ръководство ще се отрази на поддръжката за двете партии.
Още през 2020 година, когато течаха договарянията сред тях, анализатори разясниха, че съглашението за ротационно държавно управление ще промени образа и на двете партии, които до този миг бяха „ врагове “ със стогодишна история на опълчване.
„ Сделката [между тях] или ще бъде призната като зрял метод да се подсигурява политическа непоклатимост, или ще напомни на хората остарялата политическа сентенция, че прегръщаш съперника си единствено с цел да схванеш какъв брой необятен да му изкопаеш гроба му “, означи тогава журналистът Фиакра ОКюни от ирландката социална телевизия.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ