Нова криза в еврозоната е все по-вероятна
Европейската централна банка (ЕЦБ) удостовери спекулациите, че ще стане последната централна банка, която ще стартира да покачва главните лихвени проценти, с цел да се опита да предотврати инфлацията. Банката ще увеличи лихвите с 0,25 пункта до 0,25% за заеми и -0,25% за депозити, като проекти за ново нарастване на идващото съвещание през септември. Освен това ще ограничи програмата си за закупуване на държавни облигации на страни като Италия и Гърция, като не усилва покупките всеки месец като цяло, написа The Conversation.
Всички огромни стопански системи се борят с компликациите при опитите да се оправят с инфлацията посредством повишение на лихвените проценти, знаейки, че това ще усили разноските по заеми за потребителите и бизнеса и евентуално ще докара до криза.
Но за еврозоната обстановката се усложнява от обстоятелството, че тя поддържа задлъжнели страни, които не могат да извършат дефлация на валутите си, с цел да преминат през икономическите турбуленции. Ако в този момент ЕЦБ стане доста твърда по отношение на инфлацията, това може да сътвори пазарна суматоха, която може да съживи рецесията в еврозоната от 2010-те.
Стагфлацията се завръща
Глобалната вероятност за инфлация и международната икономическа непоклатимост доста се утежниха през последните няколко месеца. През 2021 година инфлацията се увеличи, защото световното търсене се възвърне след пандемията, само че веригите за доставки не можаха да се оправят - не на последно място заради нулевата политика на Китай за Коронавирус. Повишаващите се цени на силата бяха съществена част от казуса.
Много централни банкери смятаха, че това е краткотрайно и в действителност, когато инфлацията стартира да понижава в множеството развити стопански системи през втората половина на 2021 година, това изглеждаше вярно. Но съветската инвазия в Украйна по едно и също време наруши десетилетия мир в Европа и постави завършек на три десетилетия на огромна сдържаност в цените. Благодарение на спомагателния напън върху цените на петрола и силата, инфлацията в доста страни в този момент се повишава преди икономическия напредък.
Инфлацията също стартира да тежи върху международната стопанска система по разнообразни способи. Хората имат по-малко пари, тъй че не могат да купуват толкоз доста. И вложителите са по-притеснени за вероятностите. Перспективите за световен стопански напредък се забавиха доста от февруари. Например Световната банка таман намали прогнозата си за трети път от шест месеца и сега предвижда растеж от 2,9% през 2022 година
Ефектът върху държавните облигации
С оглед на тази обстановка вложителите разтоварват и корпоративни и държавни облигации. Те се притесняват, че вероятностите за несъблюдение на дълга са по-високи от преди, а възвръщаемостта (доходността) на облигациите наподобява даже по-лоша от преди, в този момент, когато инфлацията е толкоз висока. Цените на облигациите падат, което значи, че доходността (лихвените проценти) се покачват, тъй като са назад пропорционални.
Доходността по дълга на страните от еврозоната се повишава внезапно, което значи, че заемът им става все по-скъп. Точно както през 2010-те, максимален напън има върху страните, чиито обществени финанси са най-тромави, като Италия и Гърция. Но даже Германия, която бе основата на фискалната нерешителност в еврозоната и се радваше на негативна рентабилност (известна още като безвъзмездни заеми) през по-голямата част от последните три години, също означи забележителен растеж.
Кризата в еврозоната бе породена при започване на 2010 година, когато страховете на вложителите по отношение на платежоспособността на Гърция, Испания, Португалия и Ирландия доведоха доходността им по облигациите до равнища, при които се нуждаеха от поддръжка от ЕЦБ - в противоположен случай задълженията им биха станали неуправляеми и евентуално щеше да се наложи излизане от еврото.
Тази поддръжка пристигна под формата на заеми; стратегии за изкупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ) за поддържане на цените; негативни лихви; " основаване " на евро посредством количествено облекчение (QE); и уверения от тогавашния президент Марио Драги, че ЕЦБ ще направи " каквото е належащо ", с цел да предотврати колапс.
Тези ограничения са главната причина, заради която доходността на облигациите остава под пагубните равнища от 2010 година насам, като поддръжката за изкупуване на облигации и QE бяха предоставени при започване на пандемията, защото страните трябваше да вземат още повече заеми, с цел да се оправят. В момента ЕЦБ има държавни облигации от държави-членки на стойност към 5 трилиона евро и сега прави чисти покупки за над 30 милиарда евро на месец.
Сега, когато доходността още веднъж нараства, едно от решенията е ЕЦБ да купува още повече облигации от тези страни. Това обаче не е толкоз просто, тъй като пазаруването на облигации, подкрепено от QE, е друга причина за повишение на инфлацията. Всъщност един от другите причини в интерес на тези ходове през 2010 година беше да се предотврати дефлацията, което не е годно опрощение в този момент, когато инфлацията е толкоз висока. Купуването на облигации в този момент би било нарушаване на тактиката на ЕЦБ, целяща инфлация от 2%.
Ако ускорява инфлацията, това би направило икономическите вероятности още по-лоши. Това може да докара до по-нататъшни разпродажби на облигации, които биха довели до по-висока рентабилност.
Вместо това ЕЦБ следва Федералния запас на Съединени американски щати и Английската банка и прави противоположното. Опасността от повишението на лихвените проценти и прекратяването на пазаруването на облигации е, че това ще навреди на стопанската система, което може да накара вложителите да се тревожат повече за вероятностите и да подтикне доходността на облигациите още по-високо. Всъщност доходността преди малко набъбна, откакто ЕЦБ алармира, че е евентуално отворена за повишение на лихвите с 0,5 процентни пункта през септември, в символ на това какъв брой несигурна е тази обстановка.
Накратко, ЕЦБ е изправена пред странна алтернатива, при която всеки избор на политика евентуално ще усили рисковете от повтаряне на рецесията в еврозоната от 2010-те. Инфлацията е внимателен бизнес, заради което австрийският икономист Фридрих декор Хайек я съпостави с опитите да " хванете тигър за опашката ".
Ако инфлацията стартира да понижава с утежняването на растежа, еврозоната може по някакъв метод да избегне нова рецесия, тъй като тогава ще бъде по-лесно да се направи повече QE и да се купят повече облигации. Но в това време всички погледи ще бъдат ориентирани към доходността по облигациите на страни като Италия и Гърция, с цел да видят какъв брой високо се повишават.
Рецептата на Българска народна банка за битка с инфлацията
Нарастването на цените беше широкообхватно
Всички огромни стопански системи се борят с компликациите при опитите да се оправят с инфлацията посредством повишение на лихвените проценти, знаейки, че това ще усили разноските по заеми за потребителите и бизнеса и евентуално ще докара до криза.
Но за еврозоната обстановката се усложнява от обстоятелството, че тя поддържа задлъжнели страни, които не могат да извършат дефлация на валутите си, с цел да преминат през икономическите турбуленции. Ако в този момент ЕЦБ стане доста твърда по отношение на инфлацията, това може да сътвори пазарна суматоха, която може да съживи рецесията в еврозоната от 2010-те.
Стагфлацията се завръща
Глобалната вероятност за инфлация и международната икономическа непоклатимост доста се утежниха през последните няколко месеца. През 2021 година инфлацията се увеличи, защото световното търсене се възвърне след пандемията, само че веригите за доставки не можаха да се оправят - не на последно място заради нулевата политика на Китай за Коронавирус. Повишаващите се цени на силата бяха съществена част от казуса.
Много централни банкери смятаха, че това е краткотрайно и в действителност, когато инфлацията стартира да понижава в множеството развити стопански системи през втората половина на 2021 година, това изглеждаше вярно. Но съветската инвазия в Украйна по едно и също време наруши десетилетия мир в Европа и постави завършек на три десетилетия на огромна сдържаност в цените. Благодарение на спомагателния напън върху цените на петрола и силата, инфлацията в доста страни в този момент се повишава преди икономическия напредък.
Инфлацията също стартира да тежи върху международната стопанска система по разнообразни способи. Хората имат по-малко пари, тъй че не могат да купуват толкоз доста. И вложителите са по-притеснени за вероятностите. Перспективите за световен стопански напредък се забавиха доста от февруари. Например Световната банка таман намали прогнозата си за трети път от шест месеца и сега предвижда растеж от 2,9% през 2022 година
Ефектът върху държавните облигации
С оглед на тази обстановка вложителите разтоварват и корпоративни и държавни облигации. Те се притесняват, че вероятностите за несъблюдение на дълга са по-високи от преди, а възвръщаемостта (доходността) на облигациите наподобява даже по-лоша от преди, в този момент, когато инфлацията е толкоз висока. Цените на облигациите падат, което значи, че доходността (лихвените проценти) се покачват, тъй като са назад пропорционални.
Доходността по дълга на страните от еврозоната се повишава внезапно, което значи, че заемът им става все по-скъп. Точно както през 2010-те, максимален напън има върху страните, чиито обществени финанси са най-тромави, като Италия и Гърция. Но даже Германия, която бе основата на фискалната нерешителност в еврозоната и се радваше на негативна рентабилност (известна още като безвъзмездни заеми) през по-голямата част от последните три години, също означи забележителен растеж.
Кризата в еврозоната бе породена при започване на 2010 година, когато страховете на вложителите по отношение на платежоспособността на Гърция, Испания, Португалия и Ирландия доведоха доходността им по облигациите до равнища, при които се нуждаеха от поддръжка от ЕЦБ - в противоположен случай задълженията им биха станали неуправляеми и евентуално щеше да се наложи излизане от еврото.
Тази поддръжка пристигна под формата на заеми; стратегии за изкупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ) за поддържане на цените; негативни лихви; " основаване " на евро посредством количествено облекчение (QE); и уверения от тогавашния президент Марио Драги, че ЕЦБ ще направи " каквото е належащо ", с цел да предотврати колапс.
Тези ограничения са главната причина, заради която доходността на облигациите остава под пагубните равнища от 2010 година насам, като поддръжката за изкупуване на облигации и QE бяха предоставени при започване на пандемията, защото страните трябваше да вземат още повече заеми, с цел да се оправят. В момента ЕЦБ има държавни облигации от държави-членки на стойност към 5 трилиона евро и сега прави чисти покупки за над 30 милиарда евро на месец.
Сега, когато доходността още веднъж нараства, едно от решенията е ЕЦБ да купува още повече облигации от тези страни. Това обаче не е толкоз просто, тъй като пазаруването на облигации, подкрепено от QE, е друга причина за повишение на инфлацията. Всъщност един от другите причини в интерес на тези ходове през 2010 година беше да се предотврати дефлацията, което не е годно опрощение в този момент, когато инфлацията е толкоз висока. Купуването на облигации в този момент би било нарушаване на тактиката на ЕЦБ, целяща инфлация от 2%.
Ако ускорява инфлацията, това би направило икономическите вероятности още по-лоши. Това може да докара до по-нататъшни разпродажби на облигации, които биха довели до по-висока рентабилност.
Вместо това ЕЦБ следва Федералния запас на Съединени американски щати и Английската банка и прави противоположното. Опасността от повишението на лихвените проценти и прекратяването на пазаруването на облигации е, че това ще навреди на стопанската система, което може да накара вложителите да се тревожат повече за вероятностите и да подтикне доходността на облигациите още по-високо. Всъщност доходността преди малко набъбна, откакто ЕЦБ алармира, че е евентуално отворена за повишение на лихвите с 0,5 процентни пункта през септември, в символ на това какъв брой несигурна е тази обстановка.
Накратко, ЕЦБ е изправена пред странна алтернатива, при която всеки избор на политика евентуално ще усили рисковете от повтаряне на рецесията в еврозоната от 2010-те. Инфлацията е внимателен бизнес, заради което австрийският икономист Фридрих декор Хайек я съпостави с опитите да " хванете тигър за опашката ".
Ако инфлацията стартира да понижава с утежняването на растежа, еврозоната може по някакъв метод да избегне нова рецесия, тъй като тогава ще бъде по-лесно да се направи повече QE и да се купят повече облигации. Но в това време всички погледи ще бъдат ориентирани към доходността по облигациите на страни като Италия и Гърция, с цел да видят какъв брой високо се повишават.
Рецептата на Българска народна банка за битка с инфлацията
Нарастването на цените беше широкообхватно
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ