Ерудираният актьор пазеше живота си както от алчните погледи на

Ерудираният артист пазеше живота си както от алчните погледи на клюкарите, по този начин и – доколкото е било допустимо – от бдителното око на партията
На 31 октомври се навърши годишнина  от кончината на Георги Парцалев, умрял от мистериозна гибел на 64 години.
“Смехът е съществено нещо. Не можем да караме хората да се смеят на нелепости ”, обичаше да споделя единственият артист, за който никой не може да каже неприятна дума. Смята се, че кариерата му е била благополучна и щастлива и че както е бил национален любим, така е бил уважаван и от „ националната ” власт. Истината обаче е малко по-различна. Парцалев става национален актьор едвам през 1988 година, малко преди гибелта си, а е бил трайно недолюбван от властта по три аргументи: тъй като е бил доста известен, тъй като е бил безпартиен и тъй като бил с нетрадиционна полова ориентировка.

Като просветен и ерудиран човек Парцалев е пазел живота си както от алчните погледи на клюкарите, по този начин и – доколкото е било допустимо – от бдителното око на партията. Поради това не става партиен член, за разлика от сътрудника си Георги Калоянчев. Още се помни закачката сред двамата, когато на задявката на Калоянчев, че двамата лапат национални пари, Парцалев дава отговор аристократично и ефектно: “Ти ядеш национални, а аз заслужени! ”.

Една от околните приятелки на великия артист – Латинка Петрова, споделя:
– Когато към този момент боледуваше, аз съвсем всеки ден го посещавах в болничното заведение. А той слагаше едни чавки кой идва да го види. Как разбрах?! – Един ден ми вика: „ Лотье, ти нямаш пропуснати посищения. Ей така чавка ти поставям! ”. А един ден ми вика: „ Глиедам, свети му патриарх Максим – в прилежащата стая. Викам си: Божи човек, пък и негу гу були жлъчка… Тука има ниещу, дето ни е в ред! ”. Явно разсъждаваше за какво Господ не го е направил вечен. С всичко се майтапеше. Усмивката му не слизаше от лицето. Една вечер обаче, като се прибирахме късно през нощта, ми сподели: „ Лотье, теби тъ чакът у дома, мени нийде никой ни мъ чака! ”.
Счетоводителят от град Левски Васил Дюлгеров, съученик на „ индивида смях ”, си спомня:
„ Срещите ни зачестиха, когато започнах работа в София. Когато Пацата беше на кеф, правеше страхотни сбирки. Аз бях постоянен посетител. И майка му, и сестра му ме познаваха още от град Левски, тъй че ми имаха цялостно доверие. Ще ви кажа обаче едно:

Режимът на Тодор Живков умъртви Парцалев!
категоричен е съученикът на огромния комик.

Парцалев бил сигурен, че службите го наблюдават непрекъснато. Тато го недолюбвал поради „ левия му уклон ”. Едва отървал пандиза в средата на 60-те години по време на първия огромен развой против „ меките китки ”. Тогава, нашепва остаряла градска легенда, Пацата се провикнал в правосъдната зала:

„ Коскоджамити съдии, а се занимават с наш’те дупетии! ”.
Магистратите се разсмели и сатиричното величие било избавено.
„ Не единствено Живков го мразеше. Знам, че и Калата злобееше, че народът си пада повече по Парцалев.

Така беше, няма спор. А и Парцалев правеше пачки от халтури, до момента в който Калата като партиен секретар на театъра не можеше да си го разреши. Лично на мен Пацата ми е казвал, че има 100 000 лева на брошура. Живееше си като Симеончо. Беше безумно великодушен. Раздаваше заеми наляво и надясно. И постоянно той плащаше сметките… ”.

Парцалев умрял самичък като куче!

Великият комедиант Георги Парцалев издъхва в Правителствена болница. Официалната диагноза е „ скоротечна левкемия “. Преди кончината си той изживява низ от тежки разочарования. За пръв път е „ подминат “ от уредниците на новогодишното тв шоу. В Сатирата настойчиво му отхвърлят функции. Пацата се затваря в себе си, става по-мълчалив и отчужден.

През последните си дни режимът на Тато по всякакъв начин се мъчи да унижи мъртвата звезда. Отказват му поклонение в Сатиричния спектакъл. Парцалев е заровен в Алеята на артистите и културните дейци – само че в самия й край. Той „ нямал право “ на по-хубаво място.

Изровиха костите на Парцалев, с цел да погребат сестра му

Скандалът се разгоря предходната година на Централните софийски гробища, когато стана ясно желанието на роднините в гроба на огромния комедиант да бъде заровена и сестра му. Сега те непринудено си спомниха за покойника и освен погребаха в него сестра му, само че и изплатиха вкупом таксата за безконечния му дом, която пренебрегваха повече от 14 години. 89-годишната му сестра Теодосия Натова беше заровена в гроба на Парцалев.

Дори не знам по какъв начин се споделя сестрата на Пацо, разяснява тогова Кольо Анастасов, в никакъв случай не ме е запознавал с нея. Стоянка Мутафова пък не вижда нищо неприятно в това братът и сестрата да бъдат заровени в един гроб. Наистина църквата разрешава след 8 години в същия гроб да бъде заровен непосредствен родственик. Тук обаче с право другари на артиста се опълчват, тъй като в този момент ще изпишат с огромни букви името й на плочата в Алеята на артистите, ще скапват паметника му и към този момент никой няма да знае и да види къде е заровен великият актьор.

Бяха писали, че актьорът е заровен с пръстените и златното си кръстче, със скъпоценни камъни и други полезности. Всичко това са единствено журналистически измислици и легенди.

От Парцалев земята бе оставила единствено костици и разяден череп,

които са прибрани в торба. Нито от ковчега, нито от облеклата му е останала някаква диря.
Сестрата на Парцалев Теодосия, която цялостен живот е била стопанка, стана известна само с това, че съвсем 20 години води правосъдни каузи против иконома на артиста Петър Брезински. Мъжът, който в последните пет години от живота му се е грижел за него, бе наклеветен, че го е обрал. Изчезнали били икони, картини, кристални сервизи, бижута, доста книги. Съдебната авантюра обаче завършва с хепиенд за Брезински.

А мъжете с лопати си спомнят, че на гроба на Парцалев постоянно идвали негови другари, сред които Стоянка Мутафова и Никола Анастасов, само че не и родственици. Те преливали и палели свещичка за своя сътрудник.

Малко известното за Пацата

• За 65 години Георги Парцалев нито един път не е ходил на почивна станция. Често обаче гостувал на другари в провинцията. Бил извънредно скромен, постоянно на масата оставало неизядено сервираното му месо, само че лютите чушки омитал като фурия. Любимата му зимна гозба било киселото зеле, а лятото нагъвал домати и любеница със сирене.

• Докато снимали кино лентата „ Тримата от запаса “ край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 предложения за Парцалев, а едно семейство даже заплашило, че в случай че звездата не отиде да спи у тях, ще си възпламенят къщата. По време на фотосите локалните изклали и всички пуйки, с цел да нагостят артиста.

• Парцалев имал две лица – едно за общо прилагане и друго – единствено за къщна приложимост. Разработил си и две походки – на улицата и на сцената движел мъжкарски, а вкъщи го давал с балетна стъпка. Навън в никакъв случай не парадирал с многочислените си златни синджири и гривни, до момента в който на личен терен дзънкал като индийска танцьорка. Жестовете му в непозната компания въобще не издавали “нежната душа ”. Точно противоположното било измежду хора, на които имал доверие. Тогава маестрото вадел най-тънкото си гласче, най-влажния си взор и най-кръшните придвижвания на крайниците. Жените с вярно полово възприятие също се шашвали от грацията, с която водел “двойното си счетоводство ”.

• В най-близкото обграждане на “човека смях ” са позволени малко, само че “качествени ” представителки на нежния пол. Доказано е, че негови любимки са били двете топ звезди на родното кино – Катя Паскалева и Невена Коканова. Обичал ги освен поради гения и хубостта, издават хора от гилдията. Виждал е в тях сродни души, отворени за шаренията на света, за насладата от купона и сцената, наречена живот.

Мико АХМИШЕВ

Инфо: