От университета до армията: Студенти бранят Киев след едва няколко дни обучение СНИМКИ
Екип на BBС споделя за младежи от украинската войска, които преди войната са били студенти в университета, а през днешния ден държат в ръце автомати, с цел да защитят страната си. Повечето от тях са на края на тинейдърските си години, като някои от тях са изпратени на фронта след едвам три дни военно образование.
Един от тях е Максим Литсук, той е на 19 години и преди 24 февруари и бил студент по биология. Пред публицист на английската медия споделя, че не е обезпокоен от това да бъде боец след едвам седмица на подготовка.
Той е членувал в скаутска организация, където добил умения за оцеляване, има умения и за потребление на оръжие. Когато стартира спорът сред Русия и Украйна през 2014 година е едвам на 10 години.
А през днешния ден Максим е във въоръжените сили на страната дружно със собствен другар - Дмитро Киселенко, който е на 18 години.
Дмитро учил стопанска система в същия университет както и Максим. Двамата са част от множеството младежи, които са част от армията. Записали се за доброволци в първите дни на нашествието в центъра на Киев.
Някои от техните връстници си носят наколенки и спални чували, а други са си взели даже постелките за йога. Преди да бъдат откарани в подготвителната база изглеждали като група другари, които отиват на екскурзия, написа BBC. Е, има и нещо, което ги отличава – всеки от тях носи вариация на автомата “Калашников”.
Едва няколко дни след приемането им в подготвителния център, публицистите ги срещат на другия завършек на Киев. Момчетата към този момент са облечени с униформи, носят бронежилетка и каски.
Заедно със своите приятели пробват в допълнение да укрепят пропусквателния пункт, само че който служат. Натрупали са чували с пясък, които да стопират патрони и осколки, разположили са средства за закъснение на бронетехниката на съперника – да вземем за пример фамозните противотанкови стоманени звезди.
Те описват и за образованието, което са минали.
“Използвах оръжието си, научих се по какъв начин да изстрелвам и какво да върша в борба. Както и други неща, които ще бъдат значими при офанзива от руснаците”, споделя Дмитро.
Максим наподобява по-спокоен и сериозен в новото си начинание. “Чувствам се по-уверен в сравнение с преди, тъй като получих повече знания в тактиките, в бойните хватки, в медецината на бойното поле и към този момент знам какво да правя”, споделя той.
Къде на смешка, къде съществено споделя, че би желал да види синьожълтото знаме на Украйна да се вее над Кремъл. Но в този момент пред тях стои въпроса за отблъскване на възможни съветски офанзиви над столицата Киев.
“Трябва да ги спрем тук, тъй като в случай че влязат в града войната може да приключи”, споделя Дмитро.
Двамата са родом от градче наоколо до границата с Русия, което към този момент е било бомбардирано, а фамилиите им още се намират там.
Максим споделя, че крие от майка си за разпределението си, откакто е постъпил в армията, тъй като не желае да я тревожи. От своя страна дамата го посъветвала да стои в бомбоубежището и да стане доброволец в кухнята.
Първоначално родителите на Дмитро били в незнание за заниманията на сина им. Той се присъединил в правенето на коктейли Молотов за армията, а след това решил да се запише и в Териториалната защита. Тогава се обадил и на татко си, който му споделил да не се пробва прекомерно доста да бъде воин.
Докато са на позициите момчетата мечтаят да бъдещето, за кариерата и фамилиите, които може да основат. А през това време родителите им евентуално се молят проектите на децата им да не бъдат смазани от действителностите на войната, в която биват прекършени хиляди животи и от двете страни на спора.
Превод: GlasNews.bg
Един от тях е Максим Литсук, той е на 19 години и преди 24 февруари и бил студент по биология. Пред публицист на английската медия споделя, че не е обезпокоен от това да бъде боец след едвам седмица на подготовка.
Той е членувал в скаутска организация, където добил умения за оцеляване, има умения и за потребление на оръжие. Когато стартира спорът сред Русия и Украйна през 2014 година е едвам на 10 години.
А през днешния ден Максим е във въоръжените сили на страната дружно със собствен другар - Дмитро Киселенко, който е на 18 години.
Дмитро учил стопанска система в същия университет както и Максим. Двамата са част от множеството младежи, които са част от армията. Записали се за доброволци в първите дни на нашествието в центъра на Киев.
Някои от техните връстници си носят наколенки и спални чували, а други са си взели даже постелките за йога. Преди да бъдат откарани в подготвителната база изглеждали като група другари, които отиват на екскурзия, написа BBC. Е, има и нещо, което ги отличава – всеки от тях носи вариация на автомата “Калашников”.
Едва няколко дни след приемането им в подготвителния център, публицистите ги срещат на другия завършек на Киев. Момчетата към този момент са облечени с униформи, носят бронежилетка и каски.
Заедно със своите приятели пробват в допълнение да укрепят пропусквателния пункт, само че който служат. Натрупали са чували с пясък, които да стопират патрони и осколки, разположили са средства за закъснение на бронетехниката на съперника – да вземем за пример фамозните противотанкови стоманени звезди.
Те описват и за образованието, което са минали.
“Използвах оръжието си, научих се по какъв начин да изстрелвам и какво да върша в борба. Както и други неща, които ще бъдат значими при офанзива от руснаците”, споделя Дмитро.
Максим наподобява по-спокоен и сериозен в новото си начинание. “Чувствам се по-уверен в сравнение с преди, тъй като получих повече знания в тактиките, в бойните хватки, в медецината на бойното поле и към този момент знам какво да правя”, споделя той.
Къде на смешка, къде съществено споделя, че би желал да види синьожълтото знаме на Украйна да се вее над Кремъл. Но в този момент пред тях стои въпроса за отблъскване на възможни съветски офанзиви над столицата Киев.
“Трябва да ги спрем тук, тъй като в случай че влязат в града войната може да приключи”, споделя Дмитро.
Двамата са родом от градче наоколо до границата с Русия, което към този момент е било бомбардирано, а фамилиите им още се намират там.
Максим споделя, че крие от майка си за разпределението си, откакто е постъпил в армията, тъй като не желае да я тревожи. От своя страна дамата го посъветвала да стои в бомбоубежището и да стане доброволец в кухнята.
Първоначално родителите на Дмитро били в незнание за заниманията на сина им. Той се присъединил в правенето на коктейли Молотов за армията, а след това решил да се запише и в Териториалната защита. Тогава се обадил и на татко си, който му споделил да не се пробва прекомерно доста да бъде воин.
Докато са на позициите момчетата мечтаят да бъдещето, за кариерата и фамилиите, които може да основат. А през това време родителите им евентуално се молят проектите на децата им да не бъдат смазани от действителностите на войната, в която биват прекършени хиляди животи и от двете страни на спора.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ