Как са се будели хората преди изобретяването на будилника?
Едва ли има по-презирано модерно откритие от будилника. Почти всяка заран той ни изкарва от приятния сън и ни връща в действителността. Въпреки че са извънредно неприятни обаче, будилниците са незаменими – без тях не бихме могли да станем от леглото в точния момент за каквото и да било. Това от своя страна повдига един любопитен въпрос. Как са се будили хората преди изобретяването на будилниците?
През годините даже нещо толкоз простичко, като определянето тутакси, е било голямо предизвикателство за хората. Древните гърци и египтяните са основали слънчеви часовници и великански обелиски, които мерят времето по изменението на дължината на сянката на гномона (стрелката). Около 1500 година прочие Хр. човечеството основава пясъчния часовник, водните часовници и маслените лампи, които дефинират часа въз основата на придвижването на пясъка, водата и маслото.
Вследствие на тези ранни изобретения се появяват и първите опити на хората да основат утринни аларми като часовника-свещ да вземем за пример. В това простичко устройство от античен Китай е имало пирони, които, след разтопяването на восъка, падат шумно върху железен поднос в уреченото време и будят спящия.
Подобни изобретения обаче са груби, непредсказуеми и ненадеждни. Съответно до изобретяването на по-прецизните механични устройства, хората е трябвало да разчитат на
своя личен биологичен часовник.
В тялото ни има два биологични процеса, които дефинират съня и събуждането ни. Първата е известна като хомеостаза на съня – главен принцип, който ви кара да спите по-дълго и по-интензивно, когато не сте спали задоволително. Втората е вашият циркаден темп или вътрешен биологичен часовник, който дава отговор за това, че стартирате да се чувствате изтощени вечер, вместо заран или следобяд. Докато хомеостатичният механизъм контролира интензивността на съня ви, циркадният часовник контролира в кое време на деня тялото ви стартира и стопира да жадува за сън.
Циркадният темп се визира директно и от светлината и тъмнината, което значи, че интервалите на бодрост и унесеност подхождат на утринната светлина и вечерната мрачевина. В епохата преди алармите хората най-вероятно са се будили точно по този метод – след струпване на избран брой часове сън и с появяването на първите лъчи на изгряващото Слънце.
Факторът вяра
Хората през християнската епоха пък постоянно ориентират леглата си на изток, откъдето изгрява Слънцето. Отчасти мотивацията им е била религиозна, защото се е считало, че точно оттова Иисус ще пристигна по време на своето съживяване. Възможно е обаче това да им е пособие да се будят и по-рано – дружно с първите слънчеви лъчи.
Също по този начин хората в предишното не са могли да звукоизолират домовете си от външни шумове. Съответно за едно извънредно земеделско общество (преди Индустриалната революция) звуците на природата са били нещо в действителност значимо. Може би постоянно са се будили от кукуригането на петела или мученето на кравата, която чака да бъде издоена.
През XVII – XVIII век се появяват и първите домашни будилници
Така да вземем за пример през XVIII век някои хора са разчитали на тревога с кремъклийка - когато часовникът в австрийското откритие ударел избран час, се чувал звън, който задействал механизъм, изстрелващ кремък в машината. Искрата от кремъка пък запалвала свещ, чиито пламък се изстрелвал мощно нагоре от капака на кутията, в която е сложена свещта. И в случай че тази серия от събития не довеждала до запалване на дома, била много забавен и хубав метод за старт на деня.
Будилникът на Леви Хътчинс
През 1787 година Леви Хътчинс основава най-ранния персонален будилник. Основният проблем е, че го прави за себе си, по тази причина се включва единствено в 4 ч. през нощта, с цел да го буди за работа.
Неосъзнавайки смисъла на революционното си откритие, той не го патентова. Щом имало какво да го буди заран, Хътчинс бил удовлетворен.
Механичният будилник е патентован в Европа през 1847 година и в Съединени американски щати през 1876 година, само че по това време към момента хората не изпитват огромна потребност от него, поради съществуващите
„ хора будилници “.
Вярвате или не, до 70-те години на XX във Англия и Ирландия съществува специалността да будиш хора. Хора обикаляли и чукали по прозорците на спалните на своите клиенти благодарение на дълги прътове или меки чукове, до момента в който не се уверят, че са ги събудили. Някои даже изстрелвали грахови зърна от сламка против прозорците на спалните.
Тъй като по време на Индустриалната гражданска война е по-изгодно да наемеш човек да те буди, в сравнение с да си купиш часовник, тези услуги били доста търсени.
