Новият бюджет: Пенсиите скачат с 12% от догодина
Два разновидността за бюджет за 2023 година създават във финансовото министерство, издадоха източници, осведомени със сметките на страната.
Преди месец финансовият министър Росица Велкова разгласи, че служебното държавно управление ще изготви базов сюжет за новия бюджет. В него няма да се съдържат политики.
Преди създаването на разновидностите, които постоянно определено държавно управление да внесе в Народното събрание, Велкова е събрала информация от всички министерства и ведомства както за осъществяването на тазгодишния бюджет, по този начин и упованията за 2023 година
Единият от разновидностите за нов бюджет залага 2,2% растеж на стопанската система следващата година, инфлация 5,8% в края на годината, както и спомагателни 5,5 милиарда лева за финансиране на разноски, записани в актуализацията на настоящия. Заложено е 12% нарастване на пенсиите от 1 юли 2023 година и заледяване на минималната заплата.
При тези сметки дотацията за Национален осигурителен институт би трябвало да се усили с 3,2 милиарда лева, с 600 млн. лева ще се вдигне бюджетът на НЗОК, 600 млн. повече ще коства издръжката на служителите поради тазгодишните индексации на заплатите.
Общините ще получат спомагателен трансфер от 803 млн. лева за действия и администрация. Предвидени са и 300 млн. лева за увеличени лихвени заплащания по дълга. При тези параметри дефицитът е 11 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт.
За да се покрие той и с цел да се поемат остарели дългови заплащания през март следващата година, специалистите на Велкова оферират нов предел на дълга с 5 милиарда лева повече от тазгодишния, който е 10,3 милиарда лв..
Вторият вид на бюджет, който към момента не е подготвен дефинитивно, предлага орязване на разноски за обезщетения и опазване на обществената стратегия.
При него ще е допустимо покачване на минималната заплата, която съгласно евродиректива от следващата година би трябвало да стане 50% от междинната. Ако продължат трендовете за поевтиняване на тока и на газа, е по-вероятно да не се наложи предвиждането на обезщетения за тях, което би довело до икономии от близо 1 милиард на месец.
За тази година да вземем за пример до момента на бизнеса са изплатени над 8 милиарда лв. като обезщетения за скъпия ток. Помощите са в действие до края на 2022 година За октомври, ноември и декември ще са нужни 3,4 милиарда лв., които обаче не са планувани в актуализацията на бюджета.
Парите се събират във фонд “Сигурност на енергийната система ” и идват от свръхпечалбата на държавните енергийни сдружения, заради което не се чака да има проблем с изплащането на обезщетенията.
Още повече че през последния месец цената на тока на борсата падна доста и с доставка за на следващия ден да вземем за пример е малко над 580 лева, а страната покрива разликата при цена над 250 лева.
Преди месец финансовият министър Росица Велкова разгласи, че служебното държавно управление ще изготви базов сюжет за новия бюджет. В него няма да се съдържат политики.
Преди създаването на разновидностите, които постоянно определено държавно управление да внесе в Народното събрание, Велкова е събрала информация от всички министерства и ведомства както за осъществяването на тазгодишния бюджет, по този начин и упованията за 2023 година
Единият от разновидностите за нов бюджет залага 2,2% растеж на стопанската система следващата година, инфлация 5,8% в края на годината, както и спомагателни 5,5 милиарда лева за финансиране на разноски, записани в актуализацията на настоящия. Заложено е 12% нарастване на пенсиите от 1 юли 2023 година и заледяване на минималната заплата.
При тези сметки дотацията за Национален осигурителен институт би трябвало да се усили с 3,2 милиарда лева, с 600 млн. лева ще се вдигне бюджетът на НЗОК, 600 млн. повече ще коства издръжката на служителите поради тазгодишните индексации на заплатите.
Общините ще получат спомагателен трансфер от 803 млн. лева за действия и администрация. Предвидени са и 300 млн. лева за увеличени лихвени заплащания по дълга. При тези параметри дефицитът е 11 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт.
За да се покрие той и с цел да се поемат остарели дългови заплащания през март следващата година, специалистите на Велкова оферират нов предел на дълга с 5 милиарда лева повече от тазгодишния, който е 10,3 милиарда лв..
Вторият вид на бюджет, който към момента не е подготвен дефинитивно, предлага орязване на разноски за обезщетения и опазване на обществената стратегия.
При него ще е допустимо покачване на минималната заплата, която съгласно евродиректива от следващата година би трябвало да стане 50% от междинната. Ако продължат трендовете за поевтиняване на тока и на газа, е по-вероятно да не се наложи предвиждането на обезщетения за тях, което би довело до икономии от близо 1 милиард на месец.
За тази година да вземем за пример до момента на бизнеса са изплатени над 8 милиарда лв. като обезщетения за скъпия ток. Помощите са в действие до края на 2022 година За октомври, ноември и декември ще са нужни 3,4 милиарда лв., които обаче не са планувани в актуализацията на бюджета.
Парите се събират във фонд “Сигурност на енергийната система ” и идват от свръхпечалбата на държавните енергийни сдружения, заради което не се чака да има проблем с изплащането на обезщетенията.
Още повече че през последния месец цената на тока на борсата падна доста и с доставка за на следващия ден да вземем за пример е малко над 580 лева, а страната покрива разликата при цена над 250 лева.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ