Драгош Фиртулеску е футболист от Румъния. В момента той е

Драгош Фиртулеску е футболист от Румъния. В момента той е на 31 години, а задачата му е да откри нов тим. Кариерата му минава през разнообразни отбори в родината като Университатя Крайова, Университатя Клуж, Динамо Букурещ и други. В България остава диря в отборите на и Русе, а през 2019-а година подхваща едно от най-големите завършения в живота си – минава в индийския футболен клуб Ченай. За спомените от Берое, любовта към Дунав, придружена от проблеми, както и за Индия като футболна дестинация споделя самият той.

- Здравей, Драгош. Радвам се да те видя. Как се чувстваш? Живеем в едни доста странни времена в последно време.

- Да, първоначално не имах вяра в този ковид, само че сега би трябвало да се подходи с почитание към живота на другите. Това е ситуацията. Трябва да се оправим и нека в бъдеще да бъдем по-свободни.

- В момента нямаш тим, само че тренираш всеки ден интензивно. Какво е физическото ти положение и каква е повода да не играеш на никое място?

- Опитвам да подкрепям едно положително равнище, да бъда постоянно подготвен. Мисля, че в случай че стартира подготовка с даден тим, ще са ми нужни 10 или 12 дни, с цел да бъда на линия за мачовете. Моят проблем е обвързван с това, че през предходната година играх в Индия и с прибирането чаках предложения. Коронавирусът обаче сътвори много проблеми. Освен това, трансферният прозорец там и тук се разминава. Тук дуелите стартират през юли, а там – в края на ноември. Това е и повода да съм без тим сега. Въпреки това се пробвам да бъда във форма и да бъда подготвен.

Засега не знам за интерес от някой български клуб. Водил съм диалози с разнообразни мениджъри, само че не се стигна до договорка. Имах варианти за шампионата в Румъния и за втората лига на Полша. Имаше и полемики по отношение на Азия, само че в последна сметка съм свободен сътрудник сега и очаквам новите провокации.

- Добре. Нека в този момент първо поговорим за Берое. Прекара много време там, а сега отборът е доста мощен. Следиш ли изявите на тима и какво мислиш за него?

- Когато бях в Берое, отборът беше в най-силния си интервал. Щастлив съм, че бях там. Имахме доста положителни играчи. Всеки знае мнението ми за Александър Томаш – един от най-подготвените треньори в България. Вярвах в него, тъй като виждах по какъв начин мисли във футболно отношение, по какъв начин ни преподава. Мисля, че ще има едно положително бъдеще. Щастлив съм, че в този момент тимът реализира положителни резултати, проследявам ги, само че мисля, че по мое време бяхме по-близо до челните позиции. През първия ми сезон бяхме на косъм от челната тройка, загубихме последната среща с и ни липсваше шанс. Ако Левски беше победил във финала за Купата, ние също щяхме да играем в Лига Европа. Освен това Берое ми оказа помощ доста в най-трудната обстановка в живота ми – когато се контузих и претърпях интервенция. Клубът застана зад мен, държаха се доста професионално и ми помогнаха да си възвърна положителната форма. Бяхме като семейство. Всички те ме посетиха в болничното заведение. Освен това Томаш дружно с всички от неговия щаб – Мирчев и останалите неведнъж ходеха на разнообразни образования. Гледали са тренировки на и, когато отпред им бяха Пеп Гуардиола и. Винаги се е опитвал да съобщи всичко научено и на нас. Мисля, че в случай че имаше повече време в Берое и същите играчи, можеше да реализира доста повече.

- В момента се намираш в Русе. Прекара известно време и в отбора на Дунав. След приключението в Индия се върна в България и искаше да тренираш с тима им. Между вас обаче назря напрежение. Разкажи ми малко повече.

- Не съм изключително благополучен да приказвам за това... Когато бях в Дунав Русе, не пристигнах в отбора поради пари. Тогава се завърнах след интервенцията и желаех да играя още веднъж и да се потвърдя като добър футболист. Мисля, че съумях, тъй като останахме в елита. Освен това, аз се усещах благополучен, тъй като след травмата и дълга пауза, при завръщането ми означих 3 гола, направих и 6 асистенции, имах положителни изяви. Впоследствие получих добра оферта от Индия, където и парите и инфраструктурата са на много по-различно равнище. Смятам, че във футбола има карма и някой ден ще ти се върне всичко, което влагаш и правиш. Затова работя интензивно и имам вяра в ориста. Относно проблемите с Дунав – в действителност желаех да упражнявам с тима, тъй като тук е моето семейство. Но сега не знам кой е президент на тима, кой управлява нещата. Бях много обиден, тъй като всички в отбора знаят по какъв начин играя и какво съм давал за тима. Треньорът Люси Кирилов е наясно, че съм играл на инжекции и съм се помирявал с това, че Дунав не е от най-професионалните тимове. Понякога даже нямахме вода по време на тренировки. Хората не знаят това, само че имаше сложни моменти и организацията подсещаше на аматьорски тим. Въпреки пречките обаче останахме в елита. Дадох най-хубавото от себе си и мисля, че не би трябвало да бъде проблем просто да подкрепям форма с отбора. Не желая да тормозя никого, просто даже желаех да упражнявам с децата, тъй като някои от играчите са много млади. Именно по тази причина се ядосах, тъй като знам какво съм дал на този клуб, не съм желал пари, просто да подкрепям форма. 3 пъти получих „ не “ от тях и се разочаровах, само че това е обикновено. В Румъния, както и в България от време на време не се правят оценка футболистите, макар че дават всичко от себе си. Съжалявам за почитателите, тъй като те са страхотни. Сега те би трябвало да поддържат Дунав в Трета лига, само че не виждам предпочитание в тима да се върне там, където му е мястото.

- Ти ми описа за българските тимове, в които си играл. Сега обаче ми разкажи за Индия. Относно метода, по който играят, по отношение на почитателите и отбора, в който ти беше.

- Всичко там е изцяло друго. Когато човек чуе за Индия, той си показва доста неприятно равнище на футбол. Но мога да призная, че за първи път в кариерата ми имах шанса да се срещна с такава атмосфера, да видя такива здания и всичко останало. Футболът в Индия и играчите там в действителност не имат качества, каквито сме привикнали да виждаме по другите терени. Начинът, по който работят обаче си проличава – всички имат добра физика, някои даже се доближават до. Липсата на качества компенсират с доста усърдна работа.

Стадионите са страхотни изключително когато са цялостни с почитатели. На наши мачове идваха към 15 000 – 20 000 хиляди фенове. Знаете отбора на Керала Бластърс, Димитър Бербатов игра там. Неговият тим беше навестявам от към 60 000 почитатели. Освен това, постройките в Индия са чудесни, стадионите имат басейни, терените са съвършени. При гостувания се пътува единствено със аероплан. Да, по улиците може би е малко по-мръсно и занемарено, тъй като са прекалено много хора, само че някои места са изключителни.

Медиите промотират футбола. Има да вземем за пример тим Мумбай Сити, чийто притежатели са същите като на Манчестър Сити. Борусия Дортмунд има подписано партньорство с Хайдерабад. Тук се влага във футбола. Единственото е възстановяване на качеството. За мен това беше едно от най-хубавите прекарвания в живота ми и се надявам да отида още веднъж в миналото. Феновете са невероятни, идват при теб, подаряват ти дарове, поддържат те в обществените мрежи.

Всички там споделяха, че съм един от любимците им. Винаги, когато излизах на терена, те скандираха името ми и ми даваха спомагателна убеденост. Чувството е ужасно! Единствено във футбола може да видиш такива неща и съм благополучен, че упражнявам този спорт.

В нашата специалност в никакъв случай не знаеш какво може да стане. Сега пробвам да си намеря тим. На 31 години съм, парите също са значими за мен. Искам да отида в отбор, в който да се усещам добре. Именно по тази причина упражнявам интензивно. Трудно е, само че това е моята работа. Ще продължа, до момента в който най-после не съумея. Моята фантазия е още веднъж да играя футбол, тъй като това е нещото, от което разбирам и го върша с усмивка на лицето.

efbet Лига 11 кръг, събота 31 октомври Берое 0:1краен резулат Арда (Кърджали)