10 млрд.лв. дълг за година е финансова разюзданост: доц. П. Чобанов
Доц. Петър Чобанов, някогашен министър на финансите, в този момент депутат от Движение за права и свободи, в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус ” " Това е България ”
Водещ: Сагата с актуализацията на бюджета стартира да се дипли от вторник, когато Тристранната комисия за обществен разговор сред синдикати, работодатели и държавно управление не я поддържа, а Експертният съдружен съвет не се разбра по нея. Драмата продължи на постоянното съвещание от Министерския съвет от сряда заран, което невиждано напуснаха министрите от политическа партия " ИТН ".
Въпреки абсурда и на инат на това деяние на съдружния си сътрудник, държавното управление одобри актуализацията на бюджета, която по-късно внесе в Народното събрание. След което водачът на " ИТН " Слави Трифонов разгласи, че партията излиза от обединението, а той изтегля четиримата си министри, с цел да постави завършек на управническата мъка.
В изказване в обществената мрежа Трифонов аргументира хода си със Северна Македония и с обстоятелството, че в страната към този момент няма пари. Последва контраобяснение от " Продължаваме промяната " с обвиняването, че министрите от " ИТН " са желали още милиарди от бюджета. Със сигурност на всички направи усещане, че съдружните сътрудници се карат за постове и пари, само че не и за политики.
Това, че актуализацията скапе ръководещата коалиция, към този момент го разбрахме, тя ще провокира ли обаче и политическа и управническа рецесия, въобще в този бюджет за какво няма политики? Наш посетител е доцент Петър Чобанов – някогашен министър на финансите, в този момент депутат от Движение за права и свободи. Доц. Чобанов, какви интриги сред съдружните сътрудници внесоха сухите числа от един финансов документ? Какво има в оповестения на уеб страницата на Министерството на финансите законопроект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за тази година, че да провокира чак такива исблъсъци?
Петър Чобанов: Въпросът е не какво има, а какво няма. Това, което няма, бяха обещаните политики, които това държавно управление да остойности и да следва, и промените, измененията, които би трябвало да направи, тъй че да оздрави стопанската система, да сътвори по-голям капацитет за стопански напредък и по-добро богатство на хората. Тези неща липсват макар обещанията. Помните, когато приемахме бюджета, че имаше сходни обещания, по какъв начин лятото би трябвало да приемем актуализация, тъй като тя ще даде отговор какви политики ще следва ръководещата коалиция. Такъв отговор няма, евентуално няма и да има. И заради тази причина виждаме, какво се случва.
Ако се абстрахираме от чисто политическия аспект в чисто професионален и експертен проект това, за което от дълго време предизвестявам, продължава да се случва. За страдание, то стартира още когато се разигра, стартира рецесията с ковид, предизвестих тогава, че ще има рецесия, реакцията ми, която беше към бюджета тогава на тогавашното ръководство, че може да влезем в дългова серпантина и в интервал с огромни дефицити, на които не им се вижда края.
После през септември предизвестих с въпрос от парламентарната естрада, че идва инфлация, и попитах, какви ограничения ще се вземат. Институтът по стопанска система и политики първи и единствени казахме, че инфлацията средногодишната ще е 11.5% през тази година. Виждате, чак в този момент в държавното управление пристигнаха до сходна прогноза.
Тоест, тези отрицателни неща, отрицателни процеси и феномени, за които предупреждавах, наред с предложенията, в които никой не се вслушваше, какво може да се направи, доведоха разумно до сегашната обстановка.
Водещ: Доц. Чобанов, вие предупреждавахте, че на първо време антикризисните ограничения са закъснели, различен е въпросът, че те не са и антикризисни, а обезщетителни, само че по-късно предупредихте и че актуализацията на бюджета също закъснява. Правителството трябваше да разполага с общата рамка за нея – тя идва чак в този момент през началото на юни. Защо се забавят всички ходове на ръководещите, които, някой съмнява ли се, са свързани с финансите, т.е. с парите?
Петър Чобанов: Това, първо, е едно лековато отношение към самото ръководство, липса на умеене да се ръководи и липса на умения да се води разговор, и да се вслушват в градивни оферти, оферти обаче, които са основани, най-малко тогава, когато аз си разрешавам да приказвам, на разбори, на моделиране на икономическите процеси и феномени. За страдание, очевидно принадлежим към разнообразни школи в това отношение, и те на висотата, която считат, че имат, взеха решение да не се вслушват в никого, а това естествено играе неприятна смешка.
Така че те не си свършиха работата, не престават да не я правят, и не показват никаква визия, по какъв начин може да се развива страната и какво би трябвало да се направи, че тя да се развива.
Виждаме, че тази актуализация е изцяло безсмислена в по-голямата си част. Разбира се, там, където обезпечава една обществена поддръжка, ще бъде прегледана, евентуално ще бъде призната. Но това, което трябваше – главно да има фокус на ограниченията, да доближава до най-уязвимите групи и да очертае промените и дейностите за възстановяване на капацитет за развиване на стопанска система, т.е., за производството, за възстановяване на конкурентоспособността, за реакция на енергийната и продоволствената рецесия, това липсва, няма и по какъв начин да бъде основано в този формат на ръководството, което страда от съществени дефицити и недостатъци, един от които е неналичието на диалогичност, и неумението и нежеланието въобще да е вслушват в това, което им се приказва.
Водещ: Самите обществени ограничения не са цялостни, доцент Чобанов. Експертно видяно те с какво ще оказват помощ? Изпусната е огромната група на най-бедните ни сънародници, които са отопляват не на парно и на ток, а на дърва, и които няма по какъв начин да бъдат обезщетени. И това се вижда на първо четене.
Петър Чобанов: Да. Това, апропо, беше също един от фокусите, един от главните посоки, върху които съсредоточихме вниманието още при приемането на бюджета. Тогава ясно и изрично и от парламентарната естрада, и с оферти сред двете четения, още по време на актуализацията беше по този начин, предложихме да се обърне внимание на хората, които се отопляват на дърва. Да се очертае в действителност профилът, кои са енергийно бедните, по какъв начин може да им се помогне, и на тези хора също да бъде планувана съответната поддръжка.
Бяхме сметнали и съответната сума, която може да помогне в сходна обстановка. Тогава ни беше отговорено, че във връзка с дървата на горите и така нататък се потегля по един нов път на развиване, че видите ли страната непосредствено ще управлява по-ясно този бранш, този бранш, и ще обезпечи евтини дърва на хората. Виждаме, че това си останаха празни приказки, напразни обещания, такова нещо не се случва. И все още още веднъж липсва грижата за тези хора.
Тоест, в действителност няма фокус на групата, обрисуваната група на най-уязвимите, на бедните, в това число енергийно бедните, които да получат поддръжка с актуализацията. Това, което виждаме в актуализацията, е, че тези обществени разноски против тях в действителност изчисленията за спомагателни доходи се базират на митичен задатък от Плана за възобновяване и резистентност, който към момента не е признат даже от Европейския съвет.
Тоест, ние ще финансираме някакви обществени и други разноски с задатък на европейски средства, които имат напълно друго предопределение, и което е една от основите непоследователности и проблеми и в актуалната актуализация. Тоест, липсва фокус, само че липсва и чувство, какво значи фискална и финансова резистентност на страната и по какъв начин тя може да се реализира и резервира.
Водещ: Доц. Чобанов, а редно ли е да се финансират обществени ограничения с европейски средства? Планът за възобновяване и резистентност има напълно друго предопределение. Дали няма да ни последват европейски наказания за това?
Петър Чобанов: Не, няма да ни последват европейски наказания най-вероятно, само че това, което ще последва е във връзка с недостига. Вероятно той ще е по-висок от това, което е планувано от държавното управление, в това число и на така наречен " начислена основа " по европейската методология. Там той е очакван да е много висок – над 5%, евентуално ще е и повече тъкмо заради обстоятелството, че ще използваме по сходен метод европейски средства. Разбира се, че не е редно, несъмнено, че би трябвало в този модел на обществени разноски да подхождат против тях доходи, които са с източник от страната, и не са такива средства. Но това могат, това вършат, това показват на нашето внимание.
И се намираме, в случай че се обърнем и към политическата обстановка, както наподобява към сегашния миг, започваме да се намираме покрай тази обстановка, както беше и самата актуализация на бюджета. Тоест, предходната година през есента. Тоест, в случай че нямаме ясно болшинство е ясно, че въпреки всичко ще се търси някакъв компромис в границите на Народното събрание да се актуализира бюджета по метод, по който вероятно да се обърне внимание на потребностите на повече хора и да му се съобщи някакъв по-добър смисъл – дали това ще се случи, дали ще се откри здрав разсъдък и консенсус, това следва да забележим. Но фактът е, че все още наподобява, че препоръчаният вид за актуализация на бюджета няма парламентарна поддръжка.
Водещ: Има и нещо доста значимо, доцент Чобанов, този бюджет по този начин препоръчан с актуализация, дали ще може да овладее инфлационния напън или по-скоро противоположното, ще продължи да генерира инфлация? Защото не виждаме политика във връзка с цените.
Петър Чобанов: Да, това, което също казахме, и което се вижда от актуализацията, е в действителност, че те ограниченията бяха оповестени преди време, и в този момент са написани и остойностени. Това не са антиинфлационни ограничения, това не са и антикризисни ограничения, това са някакъв вид обезщетителни ограничения, които не са фокусирани към най-уязвимите групи. Те няма да овладеят инфлацията. Нещо, което може да се направи във връзка с инфлацията, е да се одобряват дейности, ограничения, промени за възстановяване, както споделих, на потенциала на стопанската система, т.е., ориентирани към производството, ориентирани към бизнеса, ориентирани към в действителност осъществяване на вложения в страната. Виждаме, че в бюджета продължава да стои това нереалистично число от 8 238 000 000 лв. финансови разноски на държавното управление, което няма по какъв начин да се случи, най-малко по метода, по който сега се ръководи и
Водещ: Сагата с актуализацията на бюджета стартира да се дипли от вторник, когато Тристранната комисия за обществен разговор сред синдикати, работодатели и държавно управление не я поддържа, а Експертният съдружен съвет не се разбра по нея. Драмата продължи на постоянното съвещание от Министерския съвет от сряда заран, което невиждано напуснаха министрите от политическа партия " ИТН ".
Въпреки абсурда и на инат на това деяние на съдружния си сътрудник, държавното управление одобри актуализацията на бюджета, която по-късно внесе в Народното събрание. След което водачът на " ИТН " Слави Трифонов разгласи, че партията излиза от обединението, а той изтегля четиримата си министри, с цел да постави завършек на управническата мъка.
В изказване в обществената мрежа Трифонов аргументира хода си със Северна Македония и с обстоятелството, че в страната към този момент няма пари. Последва контраобяснение от " Продължаваме промяната " с обвиняването, че министрите от " ИТН " са желали още милиарди от бюджета. Със сигурност на всички направи усещане, че съдружните сътрудници се карат за постове и пари, само че не и за политики.
Това, че актуализацията скапе ръководещата коалиция, към този момент го разбрахме, тя ще провокира ли обаче и политическа и управническа рецесия, въобще в този бюджет за какво няма политики? Наш посетител е доцент Петър Чобанов – някогашен министър на финансите, в този момент депутат от Движение за права и свободи. Доц. Чобанов, какви интриги сред съдружните сътрудници внесоха сухите числа от един финансов документ? Какво има в оповестения на уеб страницата на Министерството на финансите законопроект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за тази година, че да провокира чак такива исблъсъци?
Петър Чобанов: Въпросът е не какво има, а какво няма. Това, което няма, бяха обещаните политики, които това държавно управление да остойности и да следва, и промените, измененията, които би трябвало да направи, тъй че да оздрави стопанската система, да сътвори по-голям капацитет за стопански напредък и по-добро богатство на хората. Тези неща липсват макар обещанията. Помните, когато приемахме бюджета, че имаше сходни обещания, по какъв начин лятото би трябвало да приемем актуализация, тъй като тя ще даде отговор какви политики ще следва ръководещата коалиция. Такъв отговор няма, евентуално няма и да има. И заради тази причина виждаме, какво се случва.
Ако се абстрахираме от чисто политическия аспект в чисто професионален и експертен проект това, за което от дълго време предизвестявам, продължава да се случва. За страдание, то стартира още когато се разигра, стартира рецесията с ковид, предизвестих тогава, че ще има рецесия, реакцията ми, която беше към бюджета тогава на тогавашното ръководство, че може да влезем в дългова серпантина и в интервал с огромни дефицити, на които не им се вижда края.
После през септември предизвестих с въпрос от парламентарната естрада, че идва инфлация, и попитах, какви ограничения ще се вземат. Институтът по стопанска система и политики първи и единствени казахме, че инфлацията средногодишната ще е 11.5% през тази година. Виждате, чак в този момент в държавното управление пристигнаха до сходна прогноза.
Тоест, тези отрицателни неща, отрицателни процеси и феномени, за които предупреждавах, наред с предложенията, в които никой не се вслушваше, какво може да се направи, доведоха разумно до сегашната обстановка.
Водещ: Доц. Чобанов, вие предупреждавахте, че на първо време антикризисните ограничения са закъснели, различен е въпросът, че те не са и антикризисни, а обезщетителни, само че по-късно предупредихте и че актуализацията на бюджета също закъснява. Правителството трябваше да разполага с общата рамка за нея – тя идва чак в този момент през началото на юни. Защо се забавят всички ходове на ръководещите, които, някой съмнява ли се, са свързани с финансите, т.е. с парите?
Петър Чобанов: Това, първо, е едно лековато отношение към самото ръководство, липса на умеене да се ръководи и липса на умения да се води разговор, и да се вслушват в градивни оферти, оферти обаче, които са основани, най-малко тогава, когато аз си разрешавам да приказвам, на разбори, на моделиране на икономическите процеси и феномени. За страдание, очевидно принадлежим към разнообразни школи в това отношение, и те на висотата, която считат, че имат, взеха решение да не се вслушват в никого, а това естествено играе неприятна смешка.
Така че те не си свършиха работата, не престават да не я правят, и не показват никаква визия, по какъв начин може да се развива страната и какво би трябвало да се направи, че тя да се развива.
Виждаме, че тази актуализация е изцяло безсмислена в по-голямата си част. Разбира се, там, където обезпечава една обществена поддръжка, ще бъде прегледана, евентуално ще бъде призната. Но това, което трябваше – главно да има фокус на ограниченията, да доближава до най-уязвимите групи и да очертае промените и дейностите за възстановяване на капацитет за развиване на стопанска система, т.е., за производството, за възстановяване на конкурентоспособността, за реакция на енергийната и продоволствената рецесия, това липсва, няма и по какъв начин да бъде основано в този формат на ръководството, което страда от съществени дефицити и недостатъци, един от които е неналичието на диалогичност, и неумението и нежеланието въобще да е вслушват в това, което им се приказва.
Водещ: Самите обществени ограничения не са цялостни, доцент Чобанов. Експертно видяно те с какво ще оказват помощ? Изпусната е огромната група на най-бедните ни сънародници, които са отопляват не на парно и на ток, а на дърва, и които няма по какъв начин да бъдат обезщетени. И това се вижда на първо четене.
Петър Чобанов: Да. Това, апропо, беше също един от фокусите, един от главните посоки, върху които съсредоточихме вниманието още при приемането на бюджета. Тогава ясно и изрично и от парламентарната естрада, и с оферти сред двете четения, още по време на актуализацията беше по този начин, предложихме да се обърне внимание на хората, които се отопляват на дърва. Да се очертае в действителност профилът, кои са енергийно бедните, по какъв начин може да им се помогне, и на тези хора също да бъде планувана съответната поддръжка.
Бяхме сметнали и съответната сума, която може да помогне в сходна обстановка. Тогава ни беше отговорено, че във връзка с дървата на горите и така нататък се потегля по един нов път на развиване, че видите ли страната непосредствено ще управлява по-ясно този бранш, този бранш, и ще обезпечи евтини дърва на хората. Виждаме, че това си останаха празни приказки, напразни обещания, такова нещо не се случва. И все още още веднъж липсва грижата за тези хора.
Тоест, в действителност няма фокус на групата, обрисуваната група на най-уязвимите, на бедните, в това число енергийно бедните, които да получат поддръжка с актуализацията. Това, което виждаме в актуализацията, е, че тези обществени разноски против тях в действителност изчисленията за спомагателни доходи се базират на митичен задатък от Плана за възобновяване и резистентност, който към момента не е признат даже от Европейския съвет.
Тоест, ние ще финансираме някакви обществени и други разноски с задатък на европейски средства, които имат напълно друго предопределение, и което е една от основите непоследователности и проблеми и в актуалната актуализация. Тоест, липсва фокус, само че липсва и чувство, какво значи фискална и финансова резистентност на страната и по какъв начин тя може да се реализира и резервира.
Водещ: Доц. Чобанов, а редно ли е да се финансират обществени ограничения с европейски средства? Планът за възобновяване и резистентност има напълно друго предопределение. Дали няма да ни последват европейски наказания за това?
Петър Чобанов: Не, няма да ни последват европейски наказания най-вероятно, само че това, което ще последва е във връзка с недостига. Вероятно той ще е по-висок от това, което е планувано от държавното управление, в това число и на така наречен " начислена основа " по европейската методология. Там той е очакван да е много висок – над 5%, евентуално ще е и повече тъкмо заради обстоятелството, че ще използваме по сходен метод европейски средства. Разбира се, че не е редно, несъмнено, че би трябвало в този модел на обществени разноски да подхождат против тях доходи, които са с източник от страната, и не са такива средства. Но това могат, това вършат, това показват на нашето внимание.
И се намираме, в случай че се обърнем и към политическата обстановка, както наподобява към сегашния миг, започваме да се намираме покрай тази обстановка, както беше и самата актуализация на бюджета. Тоест, предходната година през есента. Тоест, в случай че нямаме ясно болшинство е ясно, че въпреки всичко ще се търси някакъв компромис в границите на Народното събрание да се актуализира бюджета по метод, по който вероятно да се обърне внимание на потребностите на повече хора и да му се съобщи някакъв по-добър смисъл – дали това ще се случи, дали ще се откри здрав разсъдък и консенсус, това следва да забележим. Но фактът е, че все още наподобява, че препоръчаният вид за актуализация на бюджета няма парламентарна поддръжка.
Водещ: Има и нещо доста значимо, доцент Чобанов, този бюджет по този начин препоръчан с актуализация, дали ще може да овладее инфлационния напън или по-скоро противоположното, ще продължи да генерира инфлация? Защото не виждаме политика във връзка с цените.
Петър Чобанов: Да, това, което също казахме, и което се вижда от актуализацията, е в действителност, че те ограниченията бяха оповестени преди време, и в този момент са написани и остойностени. Това не са антиинфлационни ограничения, това не са и антикризисни ограничения, това са някакъв вид обезщетителни ограничения, които не са фокусирани към най-уязвимите групи. Те няма да овладеят инфлацията. Нещо, което може да се направи във връзка с инфлацията, е да се одобряват дейности, ограничения, промени за възстановяване, както споделих, на потенциала на стопанската система, т.е., ориентирани към производството, ориентирани към бизнеса, ориентирани към в действителност осъществяване на вложения в страната. Виждаме, че в бюджета продължава да стои това нереалистично число от 8 238 000 000 лв. финансови разноски на държавното управление, което няма по какъв начин да се случи, най-малко по метода, по който сега се ръководи и
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ