Доц. Дорина Асенова: Държавата трябва да помогне на младите, за да стават навреме родители
Доц. доктор Дорина Асенова, дм, приключва медицина през 1985 година в МУ - София. Придобива компетентност „ Акушерство и гинекология “ през 1990 година, а през 1992 година – научна степен „ претендент на медицинските науки “.
До 1994 година работи като доктор във Враца, а от 1.08.1994 година е част от екипа на МБАЛ „ Лозенец “.
Доц. Асенова заема академичната служба „ доцент, лекар-преподавател “ към Медицинския факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ от април 2013 година
От 2018 година доцент Асенова е шеф на АГ клиника в УМБАЛ „ Лозенец “. През 2019 година е определена за декан на Медицинския факултет при СУ „ Св. Климент Охридски “.
Доц. Асенова, в рамките единствено на няколко дни се наложи управителен от Вас екип да оперира две пациентки с доста огромни тумори, които и в двата случая се оказаха доброкачествени. Това е мотив да Ви попитам зачестява ли туморната патология измежду дамите и коя съгласно Вас е повода?
Да, самоуверено мога да кажа, че през последните години туморите зачестиха. За страдание, дамите не демонстрират самодейност и не вървят на гинекологичен обзор.
Веднага желая да прибавя обаче, че освен Коронавирус е повода за това. Още преди пандемията ние, лекарите, наблюдавахме намален интерес към профилактиката. И в този момент, когато дами идват при нас, разбираме, че огромна част от тях не са ходили на обзор не през последните две пандемични години, а от доста повече време, от време на време над 10 години. И моят отговор за повода е следният – у нас липсва здравно образование и позитивно отношение към профилактиката.
А за какво българската жена е склонна към такова държание?
Отговорът не е еднопосочен. От една страна дамите са доста дейни и слагат преди всичко кариерата, образованието, реализацията. От другата страна остават тези, които избират пренебрежението, подценяването, нежеланието, а и неумението да реализират същинска грижа за здравето. Вярно е, че има и хиперзагрижени дами, прекалено втренчени в проблеми, които от време на време са пресилени. Притеснителното е, че нямаме образувана здравна просвета, сякаш липсват и факторите, които могат да я образуват.
В този ред на мисли дано Ви попитам, не е ли абсурд фактът, че десетки дами отделят доста време за грижи за хубостта си, посещават с готовност фитнес зали и салони за хубост, търсят качествени козметични услуги, само че в това време въобще не демонстрират интерес към здравето си?
Да, абсурд е и аз съм очевидец на не един и два случая, в които такива дами идват при нас късно, откакто дълго време са отлагали визитата си. Освен това, постоянно не са склонни да изчакат търпеливо и да беседват умерено с лекаря си, не са виновни в държанието си. Като доктор съм се чувствала афектирана в такива обстановки. Наистина е обидно да се сблъскаш с безнаказаност и липса на почитание.
Отложеното родителство е един от наболелите проблеми, за които обществото ни към този момент приказва намерено и с възходяща паника. Късното зачеване, компликациите, свързани с повтарящи се несполучливи инвитро опити, недоносеността сигурно са Ви добре познати като акушер-гинеколог с немалка процедура. В каква посока би трябвало да се търсят решенията, с цел да се преодолее тази наклонност?
Решенията включват доста и разнопосочни старания и ние като общество би трябвало да си дадем сметка, че те не са заложени в печатането на красиви лъскави брошури за опциите на инвитро.
Нека първо си отговорим на въпроса какво осигурихме като общество на младите двойки, по какъв начин се погрижихме за тяхното професионално развиване и финансова непоклатимост, за тяхната работа и обичай. Едно младо семейство би трябвало да сътвори потомство във възрастта сред 25 и 30 години. А ето какво се получава в този момент – тъкмо тогава младежите се борят за професионално одобряване, търсят благоприятни условия да се устроят битово, да имат положителни приходи. И отсрочват във времето родителството. А рискът от генетични аномалии на плода е доста по-голям при късно зачеване, проблематично е и износването на бременността. Припомням всичко това, с цел да стане ясно, че страната ни би трябвало да има ясна стимулираща и подкрепяща политика за младите двойки.
Давам образец – един млад доктор учи 10 години, до момента в който стане експерт - първо, с цел да се дипломира като доктор, след това да специализира и да откри своето място за професионална реализация. Точно през това време страната би трябвало да му помогне да си стъпи на краката и да стане родител. За мен това е посоката.
Все още малко хора познават клиниката, която ръководите, може би тъй като болница „ Лозенец “ към момента е по-известна като „ Правителствена “. Какви благоприятни условия за профилактика и лекуване предлага тя на дамите?
На практиката одобряваме и лекуваме цялата палитра от болести и положения при дамите от всички възрасти. Консултативните ни кабинети са необятно отворени, в тях работят отлични експерти, разполагаме с най-съвременна инсталация. Имаме родилно поделение с добре подготвен личен състав, в което нашите пациентки ще получат освен положително професионално обслужване, само че и успокоение, убеденост и комфорт, които са безусловно нужни за всяка бременна жена и родилка. Екипът ни от неонатолози също е с висока професионална подготвеност и метод. Редовно организираме дни на отворените порти и акции с безвъзмездни прегледи, по време на които всяка желаеща дама е добре пристигнала.
Освен началник на АГ клиниката, Вие сте и декан на Медицинския факултет при СУ „ Климент Охридски “. Какво е новото през образователната година, която стартира в този момент?
На първо място бих желала да си пожелая – на себе си и на сътрудниците ми преподаватели, към този момент да не ни се постанова да организираме занятия отдалечено. За страдание, всички виждаме резултатите от това образование, те не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Но, да кажем, че това е към този момент минало и тестването е зад тила ни. Сега започваме с концепцията колкото може повече образователният развой да се организира до леглото на болния. Това е стремежът ни и ще се стараем всички да го осъществяваме.
До 1994 година работи като доктор във Враца, а от 1.08.1994 година е част от екипа на МБАЛ „ Лозенец “.
Доц. Асенова заема академичната служба „ доцент, лекар-преподавател “ към Медицинския факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ от април 2013 година
От 2018 година доцент Асенова е шеф на АГ клиника в УМБАЛ „ Лозенец “. През 2019 година е определена за декан на Медицинския факултет при СУ „ Св. Климент Охридски “.
Доц. Асенова, в рамките единствено на няколко дни се наложи управителен от Вас екип да оперира две пациентки с доста огромни тумори, които и в двата случая се оказаха доброкачествени. Това е мотив да Ви попитам зачестява ли туморната патология измежду дамите и коя съгласно Вас е повода?
Да, самоуверено мога да кажа, че през последните години туморите зачестиха. За страдание, дамите не демонстрират самодейност и не вървят на гинекологичен обзор.
Веднага желая да прибавя обаче, че освен Коронавирус е повода за това. Още преди пандемията ние, лекарите, наблюдавахме намален интерес към профилактиката. И в този момент, когато дами идват при нас, разбираме, че огромна част от тях не са ходили на обзор не през последните две пандемични години, а от доста повече време, от време на време над 10 години. И моят отговор за повода е следният – у нас липсва здравно образование и позитивно отношение към профилактиката.
А за какво българската жена е склонна към такова държание?
Отговорът не е еднопосочен. От една страна дамите са доста дейни и слагат преди всичко кариерата, образованието, реализацията. От другата страна остават тези, които избират пренебрежението, подценяването, нежеланието, а и неумението да реализират същинска грижа за здравето. Вярно е, че има и хиперзагрижени дами, прекалено втренчени в проблеми, които от време на време са пресилени. Притеснителното е, че нямаме образувана здравна просвета, сякаш липсват и факторите, които могат да я образуват.
В този ред на мисли дано Ви попитам, не е ли абсурд фактът, че десетки дами отделят доста време за грижи за хубостта си, посещават с готовност фитнес зали и салони за хубост, търсят качествени козметични услуги, само че в това време въобще не демонстрират интерес към здравето си?
Да, абсурд е и аз съм очевидец на не един и два случая, в които такива дами идват при нас късно, откакто дълго време са отлагали визитата си. Освен това, постоянно не са склонни да изчакат търпеливо и да беседват умерено с лекаря си, не са виновни в държанието си. Като доктор съм се чувствала афектирана в такива обстановки. Наистина е обидно да се сблъскаш с безнаказаност и липса на почитание.
Отложеното родителство е един от наболелите проблеми, за които обществото ни към този момент приказва намерено и с възходяща паника. Късното зачеване, компликациите, свързани с повтарящи се несполучливи инвитро опити, недоносеността сигурно са Ви добре познати като акушер-гинеколог с немалка процедура. В каква посока би трябвало да се търсят решенията, с цел да се преодолее тази наклонност?
Решенията включват доста и разнопосочни старания и ние като общество би трябвало да си дадем сметка, че те не са заложени в печатането на красиви лъскави брошури за опциите на инвитро.
Нека първо си отговорим на въпроса какво осигурихме като общество на младите двойки, по какъв начин се погрижихме за тяхното професионално развиване и финансова непоклатимост, за тяхната работа и обичай. Едно младо семейство би трябвало да сътвори потомство във възрастта сред 25 и 30 години. А ето какво се получава в този момент – тъкмо тогава младежите се борят за професионално одобряване, търсят благоприятни условия да се устроят битово, да имат положителни приходи. И отсрочват във времето родителството. А рискът от генетични аномалии на плода е доста по-голям при късно зачеване, проблематично е и износването на бременността. Припомням всичко това, с цел да стане ясно, че страната ни би трябвало да има ясна стимулираща и подкрепяща политика за младите двойки.
Давам образец – един млад доктор учи 10 години, до момента в който стане експерт - първо, с цел да се дипломира като доктор, след това да специализира и да откри своето място за професионална реализация. Точно през това време страната би трябвало да му помогне да си стъпи на краката и да стане родител. За мен това е посоката.
Все още малко хора познават клиниката, която ръководите, може би тъй като болница „ Лозенец “ към момента е по-известна като „ Правителствена “. Какви благоприятни условия за профилактика и лекуване предлага тя на дамите?
На практиката одобряваме и лекуваме цялата палитра от болести и положения при дамите от всички възрасти. Консултативните ни кабинети са необятно отворени, в тях работят отлични експерти, разполагаме с най-съвременна инсталация. Имаме родилно поделение с добре подготвен личен състав, в което нашите пациентки ще получат освен положително професионално обслужване, само че и успокоение, убеденост и комфорт, които са безусловно нужни за всяка бременна жена и родилка. Екипът ни от неонатолози също е с висока професионална подготвеност и метод. Редовно организираме дни на отворените порти и акции с безвъзмездни прегледи, по време на които всяка желаеща дама е добре пристигнала.
Освен началник на АГ клиниката, Вие сте и декан на Медицинския факултет при СУ „ Климент Охридски “. Какво е новото през образователната година, която стартира в този момент?
На първо място бих желала да си пожелая – на себе си и на сътрудниците ми преподаватели, към този момент да не ни се постанова да организираме занятия отдалечено. За страдание, всички виждаме резултатите от това образование, те не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Но, да кажем, че това е към този момент минало и тестването е зад тила ни. Сега започваме с концепцията колкото може повече образователният развой да се организира до леглото на болния. Това е стремежът ни и ще се стараем всички да го осъществяваме.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ