Мичио Каку: Компютрите ще са навсякъде и никъде – като тока и водата
Доктор Мичио Каку води Катедрата по теоретична физика в Университета на Ню Йорк. Един от основателите на теорията на струнните полета, раздел на физическата доктрина на струните.
Каку е измежду водещите международни специалисти по прогнозиране на трендовете в бъдещето. Известен е с това, че извънредно увлекателно показва теориите за паралелните светове, за пътуването във времето. " Уолстрийт Джърнъл " го назовава индивида, който " има дарбата да прави разбираеми и най-смелите хрумвания за Космоса ". Познат е в целия свят от известни тв излъчвания, които води и в които взе участие. Автор е на поредност бестселъри, измежду които “Физика на невъзможното ”, “Паралелни светове ”, “Хиперпространството ”, “Отвъд Айнщайн ”.
- Интернет е една от софтуерните революции на 20. век. Как мислите, че ще еволюира той през идващите години?
Мощността на компютрите се удвоява на всеки 18 месеца. През 2020 година цената на микрочиповете може да доближи един цент. Ще има милиони невидими чипове в близост. Способността за компютризация ще бъде на всички места и на никое място в това време, сходно на електричеството, водата или хартията. Затова ориста на компютрите е да изчезнат, да се преплетат по незабележим метод в тъканта на нашия живот. Така че бъдещето на интернет ще е като магическото огледало в приказката за Снежанка и седемте джуджета. Едно общително лице ще се появява на нашите екрани на стената, в часовника, огледалата, прозорците на колите, слънчевите очила и ще ни дава отговор на всички въпроси. Това общително роботично лице от екрана може даже да бъде наш секретар, доктор, юрист, счетоводител или даже поддръжник.
- Смятате ли, че в бъдеще интернет ще бъде повсеместна мрежа, като сфера от мегаданни, която ще можем да използваме както пожелаем?
Когато чиповете изчезнат от обкръжението ни, светът ще замязя на приказка. Като Питър Пан ще можем да забавяме процеса на стареене и в никакъв случай да не порастваме. Като Пинокио играчките ни ще имат вградени чипове и ще желаят да поддържат връзка като хора. Като Покахонтас ще приказваме с вятъра и с дърветата и те ще ни дават отговор. Като Джак и магическите бобчета ще можем да се качим на небесен асансьор.
- Продължава ли тази приказка и в света на роботите? Мислите ли, че един ден ще бъдем непосредствено свързани с тях? Ще навлязат ли нанороботите в обществото?
Вече е допустимо мозъкът да се свързва с компютри по разнообразни способи. Мозъкът излъчва електрически сигнали, които могат да бъдат разчетени със сканиращ електроенцефалограф. Honda даже сътвори робота Asimo, който може да бъде следен посредством каска с електроенцефалограф. Благодарение на датчиците за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) могат даже да бъдат разпознати някои базови облици от мозъка, тъй че да се допусна почти защо мисли индивидът. А в случай че се постави чип в мозъка и се свърже с компютър, даже и изцяло парализирани хора могат да направляват в мрежата, да четат и да получават имейли и да играят на видеоигри. В Киото учените се пробват да „ фотографират ” съня, което до неотдавна изглеждаше невероятно. Сега могат да „ видят ” модела на геометричните фигури, сканирайки мозъка. Но с течение на годините безспорно ще можем да направляваме огромна част от нашия свят единствено посредством мисълта.
- В какви приложения на медицината е потребна нанотехнологията?
Благодарение на нанотехнологията тоалетната и банята в бъдещето ще имат по-голяма дарба за култивиране на данни от днешните университети. Може би ще могат да лекуват даже рака. Ще могат да откриват протеини и ДНК, освобождавани от канцерогенни колонии, когато са още единствено няколко стотици, преди да могат да основат израстък. Вероятно е думата израстък да изчезне от речника ни. Когато тоалетната или банята уловят клетките, в кръвта ще може да се инжектират наночастици, които ще работят като „ интелигентни бомби ”. Това са молекули, способни да транспортират медикаменти за химиотерапия до канцерогенната клетка и да я разрушат. Днес към този момент се тестват прототипите. Освен това се понижават размерите на машините за ядрено-магнитен резонанс, които другояче са колкото цяла стая. Най-малката машина към този момент е като огромна чанта. Накрая ще е с размер на мобилен телефон. Така че в бъдещето, когато приказваш със своя „ доктор ”, в действителност ще приказваш с роботичния облик на доктор, който ще се появи на екрана на стената. Ще прокараш портативния уред за ЯМР по тялото си, ще изпратиш облиците и „ докторът ” ще ти направи цялостна диагноза, без да излизаш от хола.
- Каква е степента на сигурност, на която се базират вашите прогнози?
Можем да предскажем бъдещето на компютрите едвам за 10-15 години напред. Можем да пресъздаваме базовите линии на медицината до тогава, защото доста от разчитанията на ДНК се правят от компютри. По-нататък нашата кристална топка се замъглява, само че въпреки всичко сме способни да вършим заключения за бъдещето, употребявайки познатите закони на физиката и химията. Никой не може да види бъдещето, само че физиката може да изясни всички явления още от Големия гърмеж. Така въз основата на разбирането на научните закони може да се слагат границите сред вероятното и невъзможното. Интервюирал съм триста от най-значимите учени в света за моите участия по BBC, Discovery Channel, Science Channel и за радиопредаване, което се излъчва в 130 страни.
- Какви са тактиките, които би трябвало да се внедрят в Европа, с цел да се трансфорат обществата в софтуерни?
Трябва да се влагат повече средства в проучване и иновация. Да се модифицира просветителната система, с цел да се откриват най-обещаващите млади учени и да се поставят грижи за тях. Необходима е помощ и за младите бизнесмени и започващите компании. Вероятно е най-големият прогрес да пристигна от страните, които още развиват своя теоретичен потенциал. За тях приближаването към науката може да стане по нов и коренен метод, без потискащите предубеждения на предишното. Понякога старите обичаи затрудняват напредъка на науката, тъй че тези страни могат да стартират на чисто. Но би трябвало интелигентно да се избере къде да се насочат нужните вложения, които държавните управления да провиснал. Някои технологии, като нуклеарната да вземем за пример, се нуждаят от милиарди единствено с цел да стартират. Но за други са задоволителни милиони или даже единствено хиляди, като биотехнологиите и софтуера.
Ивайло Харалампиев
