Топ анализаторът Ед Ярдени повишава прогнозата си за рецесия в САЩ
Докато сътрудниците му сигнализират за капацитет за криза в Съединени американски щати към този момент над две години, Ед Ярдени, създател и основен капиталов пълководец в Yardeni Research, оставаше непоколебимо оптимистичен.
Ветеранът наблюдаващ на пазара, прекарал десетилетия на разнообразни влиятелни позиции на Уолстрийт, от дълго време твърди, че възможностите за „ твърдо приземяване “ за стопанската система на Съединени американски щати са релативно ниски заради намаляващата инфлация и мощния пазар на труда.
Тази седмица обаче Ярдени разяснява, че бързото повишаване на цените на петрола това лято е повишило вероятността за епоха на непрекъсната инфлация и криза, сходно на 70-те години на предишния век, показва Fortune, цитирайки записка на финансиста.
Цените на суровия нефт Брент, интернационалният бенчмарк, се покачиха с 30% до над 94 $ за барел от 27 юни насам на фона на поредните съкращения на производството на ОПЕК+ и съветския недопечен нефт, което докара до скок с повече от 8% на цените на дребно на бензина в Съединени американски щати за същия интервал.
Въпреки че настоящата междинна национална цена от 3,88 $ за галон бензин остава много под своя връх от 5 $ от юни 2022 година, Ярдени отбелязва, че повишаващите се цени са мотив за паника.
„ Ако цената на петрола надвиши 100 $ за барел, а тази на бензина се повиши устойчиво над 4,00 $ за галон и в случай че двете останат над тези равнища за известно време, те могат да провокират възобновена серпантина заплати-цени и по-високи инфлационни упования “, предизвестява финансистът.
Спиралата сред заплатите и цените поражда, когато работещите изискват нарастване на възнагражденията, с цел да запазят приходите си по време на интервали на инфлация. Това в последна сметка усилва разноските за бизнеса, който по-късно покачва цените, с цел да ги компенсира, гласи теорията, което води до спираловидна инфлация, която мъчно може да бъде укротена.
„ Този сюжет би напомнил за 70-те години на предишния век “, изяснява Ярдени, добавяйки, че това въпреки всичко „ не е сюжетът, който считаме за най-вероятен, само че съставлява риск за нашата по-ведра вероятност “.
Нова прогноза
Поради риска от връщане към висока инфлация – както и няколко други скорошни събития, в това число разширяващия се недостиг на федералния бюджет, стачката на Обединените автомобилни служащи (UAW) и евентуалното прекъсване на работата на държавното управление този месец – Ярдени счита, че в този момент има 25% късмет за криза в Съединени американски щати до края на 2024 година, по отношение на предходната му прогноза от 15%.
Прогнозата на Ярдени се сблъсква с тази на Goldman Sachs, намалена до историческата междинна стойност от 15% от 25% при започване на месеца. Вместо предупредителни знаци Goldman Sachs вижда стопански данни, които демонстрират ниски шансове за сериозен спад.
„ Продължаващата позитивна инфлация и новините за пазара на труда ни накараха да понижим още повече плануваната 12-месечна възможност за криза в Съединени американски щати “, писа основният икономист на капиталовите банки Ян Хациус в записка до клиентите, представена от Fortune.
Оръжия и масло
В своята записка Ярдени, който също по този начин е преподавал във висшето учебно заведение по бизнес на Колумбийския университет, обрисува приликите и разликите сред инфлационните интервали през 70-те години на предишния век и 20-те на сегашния, като твърди, че друга епоха на устойчива инфлация е сериозен риск за стопанската система на Съединени американски щати – даже в случай че това е малко евентуално.
На първо място той акцентира по какъв начин политиките на федералното държавно управление стартират да отразяват метода " Guns and Butter " на президента Линдън Джонсън, сложил основите за Голямата инфлация от 70-те и началото на 80-те години, когато показателят на потребителските цени скача до 14%.
В края на 60-те години Джонсън взема решение да финансира войната във Виетнам и своите стратегии по така наречен план Велико общество – в това число Medicaid и Националния фонд за изкуства – посредством дефицитни разноски, което води до повишаване на инфлацията, съгласно Ярдени.
Сега се следи възпроизвеждане на по-мека версия на този сюжет след години на облекчение на следствията от пандемията и разноски за войната в Украйна, както и приемането на Закона за чиповете и науката и Закона за вложенията в инфраструктурата и заетостта, чиито стойности са надлежно 280 милиарда $ и 1,2 трилиона $.
Ярдени обаче споделя, че фискалната политика надали ще нанесе същото количество вреди, както през 70-те години. Той показва здравия пазар на труда и силата на щатския $, което оказва помощ цените на суровините да не скочат толкоз трагично, както в онази ера, и акцентира, че Федералният запас е бил по-агресивен, повишавайки лихвените проценти, с цел да укроти инфлацията.
Нарастващите цени на петрола
Друго главно подобие сред 70-те и 20-те години век е непрекъснатото повишаване на цените на петрола заради войните.
„ Нямаме никакво подозрение, че Голямата инфлация от 1970 година е породена от двата скока в цената на петрола през 1973/74 година и още веднъж през 1979 година, и двата провокирани от войните в Близкия изток “, изяснява Ярдени, добавяйки, че през посочените интервали цените на петрола са скочили надлежно с 213% и 166%, предизвиквайки две рецесии в Съединени американски щати.
Въпреки че войната в Украйна също докара до скок на цената на петрола с 46% през първата половина на 2022 година, този, въпреки и по-лек скок в съпоставяне със 70-те години, не провокира криза. Ярдени споделя, че в случай че не се развихри нова геополитическа рецесия в Близкия изток, водеща до скок в цените на петрола, 20-процентиният скок в цените на суровината за тази година „ евентуално също няма да аргументи криза “.
Заплати и синдикати
Както през 70-те, по този начин и през 2020 година служащите желаят нараствания на заплатите, с цел да отговорят на възходящата инфлация.
В ерата на Голямата инфлация могъщият синдикат Teamsters, който съставлява водачите на камиони, съумява да контракти доста нарастване на заплатите за своите членове.
Пощенските чиновници също стачкуват през 1970 година, сформирайки по-силен личен профсъюз, принуждавайки федералното държавно управление в последна сметка да им предложи и многократни нараствания на заплатите.
Силата на работническото придвижване в последна сметка поддържа инфлацията на заплатите висока, като спомага за постигането на устойчивото повишаване на потребителските цени, следено през онази ера, съгласно Ярдени, който прибавя, че сегашният напредък на синдикатите може да утежни инфлацията по същия метод през днешния ден.
Ярдени обаче изяснява, че членовете на синдикатите съставляват доста по-малък % от работната мощ, в сравнение с в миналото, което би трябвало да помогне за попречване на трагичната серпантина заплати-цени от 70-те години. Членството в синдикатите е намаляло до 6% в частния бранш от 16,8% през 1983 година
Производителност и технологии
Въпреки че приликите сред 70-те години на предишния век и през днешния ден са поразителни, растежът на продуктивността може да избави стопанската система на Съединени американски щати от повтаряне на историята. До края на Голямата инфлация, при започване на 80-те години, растежът на продуктивността се срутва до рекордно ниско равнище, само че Ярдени не предвижда това да се случи този път.
„ Очакваме да забележим по какъв начин изобилието от софтуерни нововъведения покачва продуктивността в доста повече компании в доста повече промишлености от всеки път. В този смисъл всички компании към този момент са софтуерни компании “, споделя той.
Ярдени има вяра, че годишният растеж на продуктивността, достигнал едвам 1,6% през второто тримесечие на 2023 година, ще възобнови възходящата си наклонност към 4% по-късно тази година и инфлацията, породена от увеличените заплати, ще се укроти до умерено равнище, което ще разреши на Федералния запас да приключи акцията си за повишение на лихвите.
Освен в случай че няма ненадейно спиране на добива на нефт в Близкия изток, той не чака настоящият скок на цената на суровия нефт да продължи. Това значи, че е малко евентуално да има „ втори пик на инфлацията “, както беше през 1970 година, който да принуди Фед да увеличи лихвените проценти, до момента в който не провокира криза.
„ Скорошното повишаване на цената на петрола ненапълно припомня случилото се по време на Голямата инфлация от 70-те години. Същото важи и за натиска на синдикатите за по-високи заплати, с цел да се компенсира бързото повишаване на разноските за живот. Въпреки това не чакаме повтаряне на 70-те години на предишния век “, заключва Ярдени.
Ветеранът наблюдаващ на пазара, прекарал десетилетия на разнообразни влиятелни позиции на Уолстрийт, от дълго време твърди, че възможностите за „ твърдо приземяване “ за стопанската система на Съединени американски щати са релативно ниски заради намаляващата инфлация и мощния пазар на труда.
Тази седмица обаче Ярдени разяснява, че бързото повишаване на цените на петрола това лято е повишило вероятността за епоха на непрекъсната инфлация и криза, сходно на 70-те години на предишния век, показва Fortune, цитирайки записка на финансиста.
Цените на суровия нефт Брент, интернационалният бенчмарк, се покачиха с 30% до над 94 $ за барел от 27 юни насам на фона на поредните съкращения на производството на ОПЕК+ и съветския недопечен нефт, което докара до скок с повече от 8% на цените на дребно на бензина в Съединени американски щати за същия интервал.
Въпреки че настоящата междинна национална цена от 3,88 $ за галон бензин остава много под своя връх от 5 $ от юни 2022 година, Ярдени отбелязва, че повишаващите се цени са мотив за паника.
„ Ако цената на петрола надвиши 100 $ за барел, а тази на бензина се повиши устойчиво над 4,00 $ за галон и в случай че двете останат над тези равнища за известно време, те могат да провокират възобновена серпантина заплати-цени и по-високи инфлационни упования “, предизвестява финансистът.
Спиралата сред заплатите и цените поражда, когато работещите изискват нарастване на възнагражденията, с цел да запазят приходите си по време на интервали на инфлация. Това в последна сметка усилва разноските за бизнеса, който по-късно покачва цените, с цел да ги компенсира, гласи теорията, което води до спираловидна инфлация, която мъчно може да бъде укротена.
„ Този сюжет би напомнил за 70-те години на предишния век “, изяснява Ярдени, добавяйки, че това въпреки всичко „ не е сюжетът, който считаме за най-вероятен, само че съставлява риск за нашата по-ведра вероятност “.
Нова прогноза
Поради риска от връщане към висока инфлация – както и няколко други скорошни събития, в това число разширяващия се недостиг на федералния бюджет, стачката на Обединените автомобилни служащи (UAW) и евентуалното прекъсване на работата на държавното управление този месец – Ярдени счита, че в този момент има 25% късмет за криза в Съединени американски щати до края на 2024 година, по отношение на предходната му прогноза от 15%.
Прогнозата на Ярдени се сблъсква с тази на Goldman Sachs, намалена до историческата междинна стойност от 15% от 25% при започване на месеца. Вместо предупредителни знаци Goldman Sachs вижда стопански данни, които демонстрират ниски шансове за сериозен спад.
„ Продължаващата позитивна инфлация и новините за пазара на труда ни накараха да понижим още повече плануваната 12-месечна възможност за криза в Съединени американски щати “, писа основният икономист на капиталовите банки Ян Хациус в записка до клиентите, представена от Fortune.
Оръжия и масло
В своята записка Ярдени, който също по този начин е преподавал във висшето учебно заведение по бизнес на Колумбийския университет, обрисува приликите и разликите сред инфлационните интервали през 70-те години на предишния век и 20-те на сегашния, като твърди, че друга епоха на устойчива инфлация е сериозен риск за стопанската система на Съединени американски щати – даже в случай че това е малко евентуално.
На първо място той акцентира по какъв начин политиките на федералното държавно управление стартират да отразяват метода " Guns and Butter " на президента Линдън Джонсън, сложил основите за Голямата инфлация от 70-те и началото на 80-те години, когато показателят на потребителските цени скача до 14%.
В края на 60-те години Джонсън взема решение да финансира войната във Виетнам и своите стратегии по така наречен план Велико общество – в това число Medicaid и Националния фонд за изкуства – посредством дефицитни разноски, което води до повишаване на инфлацията, съгласно Ярдени.
Сега се следи възпроизвеждане на по-мека версия на този сюжет след години на облекчение на следствията от пандемията и разноски за войната в Украйна, както и приемането на Закона за чиповете и науката и Закона за вложенията в инфраструктурата и заетостта, чиито стойности са надлежно 280 милиарда $ и 1,2 трилиона $.
Ярдени обаче споделя, че фискалната политика надали ще нанесе същото количество вреди, както през 70-те години. Той показва здравия пазар на труда и силата на щатския $, което оказва помощ цените на суровините да не скочат толкоз трагично, както в онази ера, и акцентира, че Федералният запас е бил по-агресивен, повишавайки лихвените проценти, с цел да укроти инфлацията.
Нарастващите цени на петрола
Друго главно подобие сред 70-те и 20-те години век е непрекъснатото повишаване на цените на петрола заради войните.
„ Нямаме никакво подозрение, че Голямата инфлация от 1970 година е породена от двата скока в цената на петрола през 1973/74 година и още веднъж през 1979 година, и двата провокирани от войните в Близкия изток “, изяснява Ярдени, добавяйки, че през посочените интервали цените на петрола са скочили надлежно с 213% и 166%, предизвиквайки две рецесии в Съединени американски щати.
Въпреки че войната в Украйна също докара до скок на цената на петрола с 46% през първата половина на 2022 година, този, въпреки и по-лек скок в съпоставяне със 70-те години, не провокира криза. Ярдени споделя, че в случай че не се развихри нова геополитическа рецесия в Близкия изток, водеща до скок в цените на петрола, 20-процентиният скок в цените на суровината за тази година „ евентуално също няма да аргументи криза “.
Заплати и синдикати
Както през 70-те, по този начин и през 2020 година служащите желаят нараствания на заплатите, с цел да отговорят на възходящата инфлация.
В ерата на Голямата инфлация могъщият синдикат Teamsters, който съставлява водачите на камиони, съумява да контракти доста нарастване на заплатите за своите членове.
Пощенските чиновници също стачкуват през 1970 година, сформирайки по-силен личен профсъюз, принуждавайки федералното държавно управление в последна сметка да им предложи и многократни нараствания на заплатите.
Силата на работническото придвижване в последна сметка поддържа инфлацията на заплатите висока, като спомага за постигането на устойчивото повишаване на потребителските цени, следено през онази ера, съгласно Ярдени, който прибавя, че сегашният напредък на синдикатите може да утежни инфлацията по същия метод през днешния ден.
Ярдени обаче изяснява, че членовете на синдикатите съставляват доста по-малък % от работната мощ, в сравнение с в миналото, което би трябвало да помогне за попречване на трагичната серпантина заплати-цени от 70-те години. Членството в синдикатите е намаляло до 6% в частния бранш от 16,8% през 1983 година
Производителност и технологии
Въпреки че приликите сред 70-те години на предишния век и през днешния ден са поразителни, растежът на продуктивността може да избави стопанската система на Съединени американски щати от повтаряне на историята. До края на Голямата инфлация, при започване на 80-те години, растежът на продуктивността се срутва до рекордно ниско равнище, само че Ярдени не предвижда това да се случи този път.
„ Очакваме да забележим по какъв начин изобилието от софтуерни нововъведения покачва продуктивността в доста повече компании в доста повече промишлености от всеки път. В този смисъл всички компании към този момент са софтуерни компании “, споделя той.
Ярдени има вяра, че годишният растеж на продуктивността, достигнал едвам 1,6% през второто тримесечие на 2023 година, ще възобнови възходящата си наклонност към 4% по-късно тази година и инфлацията, породена от увеличените заплати, ще се укроти до умерено равнище, което ще разреши на Федералния запас да приключи акцията си за повишение на лихвите.
Освен в случай че няма ненадейно спиране на добива на нефт в Близкия изток, той не чака настоящият скок на цената на суровия нефт да продължи. Това значи, че е малко евентуално да има „ втори пик на инфлацията “, както беше през 1970 година, който да принуди Фед да увеличи лихвените проценти, до момента в който не провокира криза.
„ Скорошното повишаване на цената на петрола ненапълно припомня случилото се по време на Голямата инфлация от 70-те години. Същото важи и за натиска на синдикатите за по-високи заплати, с цел да се компенсира бързото повишаване на разноските за живот. Въпреки това не чакаме повтаряне на 70-те години на предишния век “, заключва Ярдени.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ