Миролюба Бенатова и Светослав Иванов пред Actualno.com: За журналистиката, авторитета ѝ и намесата на властта
Докъде могат да стигнат в ултиматумите и натиска към публицисти представителите на политическия хайлайф, какъв брой коства през днешния ден да бъдеш свободен в задаването на въпроси и по кое време публицистиката ще възвърне престижа си - по тези и други тематики беседва с публицистите Миролюба Бенатова от Нова телевизия и Светослав Иванов от bTV. Разговорът ни се състоя по време на днешния митинг под прозорците на Министерски съвет на публицисти в отбрана на специалността.
: Смятам, че с цел да е допустимо такова държание на фигури от ръководещия хайлайф, това значи, че някъде във времето нещо се е объркало. Защото - да, това е просто един недодялан образец за процеси, които не са от през вчерашния ден, не са и от оня ден. Всъщност ние сме тук, с цел да си приказваме за политиците, да си приказваме и за нас самите като колегия. Ние би трябвало да си върнем територията и би трябвало да си върнем престижа . Тъй като, с цел да е допустимо такова държание, което е най-малкото присмехулно към нас, това значи, че четвъртата власт просто е сдала. Трябва да върнем обичайното другарство сред политици, властимащи и публицисти - т.е. " ние питаме, вие отговаряте " и да не се тормозим да питаме, тъй като това ни е работата. И не е демонстрация на неприятно образование задаването на въпрос до приемането на отговор.
: Предлагам ти да излезем малко от това. Антон Тодоров да вземем за пример е толкоз огромен фактор в българския публичен живот, с цел да провокира такава реакция от страна на нашата колегия. Той е просто мотив, Casus belli (лат. причина за война - бел. ред.), както се споделя. Той е искрицата, която ни накара да стартираме обществено един доста просрочен диалог за нашата специалност - нашата специалност като необятно разбиране. Много хора споделят: " Ние сме публицисти ". Някои не си дават сметка, че не са, тъй като в днешно време това става все по-широко разбиране. Сайтове, сайтчета, които пазят най-различни ползи, електронни медии, които го вършат - ето това е предизвикването на времето, това всичко разрушава имиджа към всички. И си мисля, че този диалог би трябвало да стартира и да бъде чут от тези тук, да (представителите на властта - бел. ред.), само че най-много да бъде чут от обществото. Както ние се нуждаем от нашата аудитория, в действителност и тя се нуждае от публицистика.
: Телевизията не образова, малкия екран отразява. И изобщо публицистиката преди да основава, въпреки всичко отразява съществуващи събития, настройки, персони. Мога да Ви дам един извънредно противен образец за нас като общество и той е клипчето с акушерката, която бие бебе. Това е нещо, което аз не съм гледала, тъй като нямам професионална причина да виждам, само че това беше едно от нещата, което счупи по гледаемост всички уеб сайтове. Защо ние като общество имаме потребност да гледаме болежка, страдалчество, извращения?! В идващия миг, когато ние се опитваме да демонстрираме други разнообразни неща, те се оказват неинтересни . Така че диалогът в действителност е доста необятен и доста огромен - кои са чудовищата, кои са будителите и кого ние назоваваме будител към днешна дата.
: Нека да не разделяме нещата на положителни или неприятни. Не можем да слагаме розови очила и да споделяме, че ще демонстрираме единствено положителното, тъй като, за жалост, светът не е единствено добър. Но се нуждаем в действителност от баланс, тъй като пък акцентът единствено върху трагичността... работи душевен на хората, работи им неприятно, работи им кофти, тормози ги. И без това всекидневието е забързано, така и така всекидневието е смазващо за доста от нас...
По-скоро ме е гняв друго, че в действителност би трябвало да погледнем доста по-сериозно върху политическите процеси в България, към това, което се случва в света, тъй като това е значимо. Процесите, които се случват отвън България, оказват въздействие върху всички нас. Какво се случва в Русия, какво се случва в Турция, даже решенията, които взима Тръмп, оказват въздействие на хората тук вътре и това дефинира значително метода, по който те би трябвало да се държат . Знаеш, че допреди няколко години, когато избухна войната в Ирак, усетихме по бензиностанциите в Европа, първо в Източна Европа.
Иначе ровенето в калта с пръчка е най-лесно, най-болезнено и най-компрометиращо в цялата специалност.
Яд? О, това е прочувствена подготовка! Аз скърбя, че през последните десетина години страната се трансформира в един от най-големите рекламодатели през парите за така наречен " информационни стратегии ", които идват от Европейския съюз . И в действителност зад тази европейска фасада се проявава един от най-перверзните способи за въздействие в медиите, и то от страна на страната .
И там няма принуждение, няма обиди, няма обществени насмешки - има просто една тънка алена линия на едни европейски пари, които в действителност се оказват животоспасяващи за една огромна част от медиите в България. Това е една тематика, която в действителност никой не желае да повдига, тъй като тя е доста гореща за съществуването на медиите, само че в действителност някъде там е и част от казуса. Защо малко по малко, постепенно като сварената жаба, която най-после умира, някъде там, малко по малко се е изгубила остротата, критичността към формалната информация. И малко по малко, отново споделям, някакси медиите се трансформират в едни хроникьори, а не в същински представители на действителна информация. И това не е станало за един ден.
: Вероятно още веднъж ще стартират да беседват доста ли са, малко ли са хората тук. Аз не мога да кажа, те понижават като цяло в нашата специалност - и поради икономическата обстановка, и поради софтуерните промени. Прочее, редакциите са по-малки, това е безспорен факт. Можем да кажем, че тук (на митинга на публицистите пред Министерски съвет - бел. ред.) има хора за 10 редакции.
Посланието, което ми се желае да отправим, е, че в България има хора, които са задоволително свободни по дух, с цел да правят работата си, те го вършат ежедневно, и се веселя, че се видях с някои сътрудници. Аз в действителност се гордея с доста от тях, че ги познавам и че сме сътрудници. Бих споделил още нещо - благодаря на Антон Тодоров, че възпламени този спор, благодаря му, тъй като тези му думи в действителност направиха услуга на журналистическата колегия в България съгласно мен .
Ние постоянно отразяваме събития на улицата, само че е хубаво, че се събрахме, тъй като, да, в действителност - доста хора биха споделили, че сме малко, само че от сърце. А и значимо е кои. Това, което най-много желаех да кажа аз с идването си тук, е, че мълчанието убива. Ние сме призвани, такава ни е специалността, да бъдем от време на време по-смели от всички останали. Когато пожелаваме храброст от обществото, първо би трябвало да я пожелаеме от себе си. Затова желая да прикани гилдията да събере частицата достолепие, да събере остатъците от храброст, да ги създадем още веднъж професионализъм и в действителност - мълчанието убива .
: Да кажа на политиците, виждам, че последните години позволяват една и съща неточност - някой е на власт, къпе се в комфорт на една избрана група от медии, по-късно пада от власт и те са първите, които скачат против него да го обезглавят . Ако този модел не спре, и днешните ръководещи, които сега са на власт, откакто всичко свърши, тъй като всичко свършва в този свят и в този живот, ще се сблъскат със същия проблем. Тези медии, които сега ги възнасят до небесата, ще са първите, които ще... по тази причина е нужна публицистиката, по тази причина е нужна същинската публицистика. А не обликът на индивида, който е с револвер в едната ръка и с четка за обувки в другата .
: По някакъв метод би трябвало да покажем всички ние като публицисти и обществото също да ни поддържа - да се спрат убийствата през медии . Защото към този момент е такова време, в което няма потребност да ти поръчат снайперист, може просто да ти поръчат обстрел от тролове, обстрел от избрани медии, дори някой път да ти поръчат сигнал в прокуратурата.
: Смятам, че с цел да е допустимо такова държание на фигури от ръководещия хайлайф, това значи, че някъде във времето нещо се е объркало. Защото - да, това е просто един недодялан образец за процеси, които не са от през вчерашния ден, не са и от оня ден. Всъщност ние сме тук, с цел да си приказваме за политиците, да си приказваме и за нас самите като колегия. Ние би трябвало да си върнем територията и би трябвало да си върнем престижа . Тъй като, с цел да е допустимо такова държание, което е най-малкото присмехулно към нас, това значи, че четвъртата власт просто е сдала. Трябва да върнем обичайното другарство сред политици, властимащи и публицисти - т.е. " ние питаме, вие отговаряте " и да не се тормозим да питаме, тъй като това ни е работата. И не е демонстрация на неприятно образование задаването на въпрос до приемането на отговор.
: Предлагам ти да излезем малко от това. Антон Тодоров да вземем за пример е толкоз огромен фактор в българския публичен живот, с цел да провокира такава реакция от страна на нашата колегия. Той е просто мотив, Casus belli (лат. причина за война - бел. ред.), както се споделя. Той е искрицата, която ни накара да стартираме обществено един доста просрочен диалог за нашата специалност - нашата специалност като необятно разбиране. Много хора споделят: " Ние сме публицисти ". Някои не си дават сметка, че не са, тъй като в днешно време това става все по-широко разбиране. Сайтове, сайтчета, които пазят най-различни ползи, електронни медии, които го вършат - ето това е предизвикването на времето, това всичко разрушава имиджа към всички. И си мисля, че този диалог би трябвало да стартира и да бъде чут от тези тук, да (представителите на властта - бел. ред.), само че най-много да бъде чут от обществото. Както ние се нуждаем от нашата аудитория, в действителност и тя се нуждае от публицистика.
: Телевизията не образова, малкия екран отразява. И изобщо публицистиката преди да основава, въпреки всичко отразява съществуващи събития, настройки, персони. Мога да Ви дам един извънредно противен образец за нас като общество и той е клипчето с акушерката, която бие бебе. Това е нещо, което аз не съм гледала, тъй като нямам професионална причина да виждам, само че това беше едно от нещата, което счупи по гледаемост всички уеб сайтове. Защо ние като общество имаме потребност да гледаме болежка, страдалчество, извращения?! В идващия миг, когато ние се опитваме да демонстрираме други разнообразни неща, те се оказват неинтересни . Така че диалогът в действителност е доста необятен и доста огромен - кои са чудовищата, кои са будителите и кого ние назоваваме будител към днешна дата.
: Нека да не разделяме нещата на положителни или неприятни. Не можем да слагаме розови очила и да споделяме, че ще демонстрираме единствено положителното, тъй като, за жалост, светът не е единствено добър. Но се нуждаем в действителност от баланс, тъй като пък акцентът единствено върху трагичността... работи душевен на хората, работи им неприятно, работи им кофти, тормози ги. И без това всекидневието е забързано, така и така всекидневието е смазващо за доста от нас...
По-скоро ме е гняв друго, че в действителност би трябвало да погледнем доста по-сериозно върху политическите процеси в България, към това, което се случва в света, тъй като това е значимо. Процесите, които се случват отвън България, оказват въздействие върху всички нас. Какво се случва в Русия, какво се случва в Турция, даже решенията, които взима Тръмп, оказват въздействие на хората тук вътре и това дефинира значително метода, по който те би трябвало да се държат . Знаеш, че допреди няколко години, когато избухна войната в Ирак, усетихме по бензиностанциите в Европа, първо в Източна Европа.
Иначе ровенето в калта с пръчка е най-лесно, най-болезнено и най-компрометиращо в цялата специалност.
Яд? О, това е прочувствена подготовка! Аз скърбя, че през последните десетина години страната се трансформира в един от най-големите рекламодатели през парите за така наречен " информационни стратегии ", които идват от Европейския съюз . И в действителност зад тази европейска фасада се проявава един от най-перверзните способи за въздействие в медиите, и то от страна на страната .
И там няма принуждение, няма обиди, няма обществени насмешки - има просто една тънка алена линия на едни европейски пари, които в действителност се оказват животоспасяващи за една огромна част от медиите в България. Това е една тематика, която в действителност никой не желае да повдига, тъй като тя е доста гореща за съществуването на медиите, само че в действителност някъде там е и част от казуса. Защо малко по малко, постепенно като сварената жаба, която най-после умира, някъде там, малко по малко се е изгубила остротата, критичността към формалната информация. И малко по малко, отново споделям, някакси медиите се трансформират в едни хроникьори, а не в същински представители на действителна информация. И това не е станало за един ден.
: Вероятно още веднъж ще стартират да беседват доста ли са, малко ли са хората тук. Аз не мога да кажа, те понижават като цяло в нашата специалност - и поради икономическата обстановка, и поради софтуерните промени. Прочее, редакциите са по-малки, това е безспорен факт. Можем да кажем, че тук (на митинга на публицистите пред Министерски съвет - бел. ред.) има хора за 10 редакции.
Посланието, което ми се желае да отправим, е, че в България има хора, които са задоволително свободни по дух, с цел да правят работата си, те го вършат ежедневно, и се веселя, че се видях с някои сътрудници. Аз в действителност се гордея с доста от тях, че ги познавам и че сме сътрудници. Бих споделил още нещо - благодаря на Антон Тодоров, че възпламени този спор, благодаря му, тъй като тези му думи в действителност направиха услуга на журналистическата колегия в България съгласно мен .
Ние постоянно отразяваме събития на улицата, само че е хубаво, че се събрахме, тъй като, да, в действителност - доста хора биха споделили, че сме малко, само че от сърце. А и значимо е кои. Това, което най-много желаех да кажа аз с идването си тук, е, че мълчанието убива. Ние сме призвани, такава ни е специалността, да бъдем от време на време по-смели от всички останали. Когато пожелаваме храброст от обществото, първо би трябвало да я пожелаеме от себе си. Затова желая да прикани гилдията да събере частицата достолепие, да събере остатъците от храброст, да ги създадем още веднъж професионализъм и в действителност - мълчанието убива .
: Да кажа на политиците, виждам, че последните години позволяват една и съща неточност - някой е на власт, къпе се в комфорт на една избрана група от медии, по-късно пада от власт и те са първите, които скачат против него да го обезглавят . Ако този модел не спре, и днешните ръководещи, които сега са на власт, откакто всичко свърши, тъй като всичко свършва в този свят и в този живот, ще се сблъскат със същия проблем. Тези медии, които сега ги възнасят до небесата, ще са първите, които ще... по тази причина е нужна публицистиката, по тази причина е нужна същинската публицистика. А не обликът на индивида, който е с револвер в едната ръка и с четка за обувки в другата .
: По някакъв метод би трябвало да покажем всички ние като публицисти и обществото също да ни поддържа - да се спрат убийствата през медии . Защото към този момент е такова време, в което няма потребност да ти поръчат снайперист, може просто да ти поръчат обстрел от тролове, обстрел от избрани медии, дори някой път да ти поръчат сигнал в прокуратурата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ