Боян Чуков: На срещата в Бали Си Дзинпин даде заявка за ключов лидер, който ще определи глобалните тенденции през следващото десетилетие
Дни след приключването на срещата на Г-20 в Индонезия, беседваме с българския посланик и специалист по интернационална политика Боян Чуков.
Въпрос: В средата на ноември на остров Бали се състоя срещата на високо ниво сред страните-членки на Г-20. Бихте ли коментирали смисъла на този конгрес в изискванията на актуалната напрегната политическа конюнктура в световен мащаб?
Б. Чуков: Г-20 е относително нова интернационална площадка, която при своето основаване имаше най-вече икономическо предопределение, а не стратегическо. За страдание срещата на високо ниво в Бали бе извършена в интервал на мощна интернационална турбулентност, неизясненост и на първо място нерешителност. Живеем в свят в случай че не на радикални промени, то най-малко на основни. В Бали се появи и Клаус Швааб, който е идеолог на световна наклонност, която не се споделя от всички участници във форума. Неговото наличие внася единствено дисонанс. Липсата на закрепен правилник при осъществяване на срещите на Г-20 провокира спомагателни разстройства. Създаде се чувство, че всеки дошъл в Бали се пробва да взема решение своите лични проблеми. Деструктивна роля изигра и консолидираното държание на страните от Г-7, с което бе демонстрирано без особена тактичност, че вътре в огромната общественост има втора по-малка такава, която се стреми да дава „ звук за ария “ на всички останали. Единствената изгода бе, че в Бали Г-20 потвърди, че не е площадка за решение на геополитически, стратегически и военни въпроси. Срещата по принцип като място за другарство на най-развитите стопански страни дава съображение за очаквания. Но методът, по който се държат страните от Г-7 като обединен екип на НАТО, буди обезсърчение и чувство за повърхностност. Чувствата след Бали са смесени. Негласното предписание до момента на срещите на Г-20 да отпадат въпросите по сигурността бе нарушено. Нещо повече. Направен бе несполучлив опит за натовизиране на този интернационален конгрес. Декларацията от Бали не съумя да осъди Русия по украинския въпрос. Даването на думата за 20 минути на украинския президент Зеленски бе неточност. Не могат за това да бъдат упрекнати единствено домакините, откакто няма направен авансово правилник за осъществяване на форума. Страни като Китай, Саудитска Арабия и Турция, със своето държание и дейности, дават съображение за вяра, че Г-20 може да се върне към своето обикновено в началото положение и предопределение. Пукнатините, които се появиха с времето в организацията, могат да се усилят и задълбочат.
Индия като хазаин на идната среща на Г-20 е изправена пред съществено предизвикателство. Съединени американски щати са изгубили своя запас за дейно и всеобхватно икономическо водачество. Но това не дава съображение да считаме, че в световната външна политика на Вашингтон ще следим някакви основни промени. В обозримо бъдеще остават рисковете да продължат опити за натовизиране на интернационалните конгреси. В случай, че срещите на Г-20 продължат по пътя предначертан от форума в Бали, то мъчно могат да се чакат положителни трендове в бъдеще, да не приказваме за резултати.
Въпрос: В срещата взе присъединяване персонално президентът на КНР Си Дзинпин. Каква е, съгласно Вас, ролята на Китай на този значим конгрес и какво демонстрираха срещите на китайския водач с негови сътрудници от другите страни?
Б. Чуков: Водеща фигура бе Си Дзинпин. По редица аргументи. Китайският водач единствен от тримата огромни (Си, Путин и Байдън) се яви в Индонезия със постоянна и консолидирана вътрешнополитическа обстановка зад своя тил. Джо Байдън дойде след съдбовна загуба на демократите в Камарата на представителите на изборите на 8 ноември. На американският президент занапред му предстоят тежки персонални тествания в личната му страна. Владимир Путин изпрати своя външен министър Лавров, само че сянката на Путин витаеше осезателно по време на срещата на Г-20. Тилът на съветския президент сега не е постоянен във вътрешнополитически проект. Любопитна бе срещата сред Си Дзинпин и Джо Байдън от позиция на невербалната връзка. Китайският водач със своята походка и жестове несъмнено бе във прогресивен тренд. Си Дзинпин бе спокоен и убеден. Джо Байдън излъчваше вътрешно напрежение и предпочитание да се хареса на своя събеседник, само че се усещаше, че не е откровен и преиграва. Американският президент бе в низходящ тренд. Срещите на Си Дзинпин демонстрираха, че Поднебесната няма да разреши на Съединени американски щати да играят еднолично и безапелационно ролята на политически „ спойлер “ в Азиатско-тихоокеанския район. А и освен там. Джо Байдън се опита да убеди Си Дзинпин, че Вашингтон е подготвен да бъде съперник, само че не се стреми да трансформира конкуренцията в спор. За страдание неговите думи се разминават фрапантно с делата, изключително във връзка с Тайван. Към този миг Китай и Съединени американски щати могат да намерят компромис във връзка с разпределението на европейското индустриално завещание, което бяга от Стария континент и си търси място предлагащо евтини енергийни първични материали. Направи мощно усещане, че Си Дзинпин не откри време в своята стратегия за среща с английския министър председател и прояви характерно отношение в общуването с канадския министър председател. Това бяха жестове имащи релефно и недвусмислено значение. Нещо като „ жълт картон “, нещо като „ по този начин не става “. Китайският водач съобщи, че политиката за втълпяване на народна власт на Съединени американски щати по целия свят е остаряла.
Всяка една страна според от цивилизацията, към която принадлежи, има право обещано от Бога, да построява своя лична народна власт или друга обществено-политическа система със съответната национална специфичност, която е със лична дълбочинна историческа проекция. Унифицирането на страните и народите а ла Клаус Швааб води към тяхната крах. В този проект, на срещата на Г-20 в Бали, Си Дзинпин даде поръчка за основен водач, който ще дефинира световните трендове в света през идващото десетилетие.
Въпрос: В средата на ноември на остров Бали се състоя срещата на високо ниво сред страните-членки на Г-20. Бихте ли коментирали смисъла на този конгрес в изискванията на актуалната напрегната политическа конюнктура в световен мащаб?
Б. Чуков: Г-20 е относително нова интернационална площадка, която при своето основаване имаше най-вече икономическо предопределение, а не стратегическо. За страдание срещата на високо ниво в Бали бе извършена в интервал на мощна интернационална турбулентност, неизясненост и на първо място нерешителност. Живеем в свят в случай че не на радикални промени, то най-малко на основни. В Бали се появи и Клаус Швааб, който е идеолог на световна наклонност, която не се споделя от всички участници във форума. Неговото наличие внася единствено дисонанс. Липсата на закрепен правилник при осъществяване на срещите на Г-20 провокира спомагателни разстройства. Създаде се чувство, че всеки дошъл в Бали се пробва да взема решение своите лични проблеми. Деструктивна роля изигра и консолидираното държание на страните от Г-7, с което бе демонстрирано без особена тактичност, че вътре в огромната общественост има втора по-малка такава, която се стреми да дава „ звук за ария “ на всички останали. Единствената изгода бе, че в Бали Г-20 потвърди, че не е площадка за решение на геополитически, стратегически и военни въпроси. Срещата по принцип като място за другарство на най-развитите стопански страни дава съображение за очаквания. Но методът, по който се държат страните от Г-7 като обединен екип на НАТО, буди обезсърчение и чувство за повърхностност. Чувствата след Бали са смесени. Негласното предписание до момента на срещите на Г-20 да отпадат въпросите по сигурността бе нарушено. Нещо повече. Направен бе несполучлив опит за натовизиране на този интернационален конгрес. Декларацията от Бали не съумя да осъди Русия по украинския въпрос. Даването на думата за 20 минути на украинския президент Зеленски бе неточност. Не могат за това да бъдат упрекнати единствено домакините, откакто няма направен авансово правилник за осъществяване на форума. Страни като Китай, Саудитска Арабия и Турция, със своето държание и дейности, дават съображение за вяра, че Г-20 може да се върне към своето обикновено в началото положение и предопределение. Пукнатините, които се появиха с времето в организацията, могат да се усилят и задълбочат.
Индия като хазаин на идната среща на Г-20 е изправена пред съществено предизвикателство. Съединени американски щати са изгубили своя запас за дейно и всеобхватно икономическо водачество. Но това не дава съображение да считаме, че в световната външна политика на Вашингтон ще следим някакви основни промени. В обозримо бъдеще остават рисковете да продължат опити за натовизиране на интернационалните конгреси. В случай, че срещите на Г-20 продължат по пътя предначертан от форума в Бали, то мъчно могат да се чакат положителни трендове в бъдеще, да не приказваме за резултати.
Въпрос: В срещата взе присъединяване персонално президентът на КНР Си Дзинпин. Каква е, съгласно Вас, ролята на Китай на този значим конгрес и какво демонстрираха срещите на китайския водач с негови сътрудници от другите страни?
Б. Чуков: Водеща фигура бе Си Дзинпин. По редица аргументи. Китайският водач единствен от тримата огромни (Си, Путин и Байдън) се яви в Индонезия със постоянна и консолидирана вътрешнополитическа обстановка зад своя тил. Джо Байдън дойде след съдбовна загуба на демократите в Камарата на представителите на изборите на 8 ноември. На американският президент занапред му предстоят тежки персонални тествания в личната му страна. Владимир Путин изпрати своя външен министър Лавров, само че сянката на Путин витаеше осезателно по време на срещата на Г-20. Тилът на съветския президент сега не е постоянен във вътрешнополитически проект. Любопитна бе срещата сред Си Дзинпин и Джо Байдън от позиция на невербалната връзка. Китайският водач със своята походка и жестове несъмнено бе във прогресивен тренд. Си Дзинпин бе спокоен и убеден. Джо Байдън излъчваше вътрешно напрежение и предпочитание да се хареса на своя събеседник, само че се усещаше, че не е откровен и преиграва. Американският президент бе в низходящ тренд. Срещите на Си Дзинпин демонстрираха, че Поднебесната няма да разреши на Съединени американски щати да играят еднолично и безапелационно ролята на политически „ спойлер “ в Азиатско-тихоокеанския район. А и освен там. Джо Байдън се опита да убеди Си Дзинпин, че Вашингтон е подготвен да бъде съперник, само че не се стреми да трансформира конкуренцията в спор. За страдание неговите думи се разминават фрапантно с делата, изключително във връзка с Тайван. Към този миг Китай и Съединени американски щати могат да намерят компромис във връзка с разпределението на европейското индустриално завещание, което бяга от Стария континент и си търси място предлагащо евтини енергийни първични материали. Направи мощно усещане, че Си Дзинпин не откри време в своята стратегия за среща с английския министър председател и прояви характерно отношение в общуването с канадския министър председател. Това бяха жестове имащи релефно и недвусмислено значение. Нещо като „ жълт картон “, нещо като „ по този начин не става “. Китайският водач съобщи, че политиката за втълпяване на народна власт на Съединени американски щати по целия свят е остаряла.
Всяка една страна според от цивилизацията, към която принадлежи, има право обещано от Бога, да построява своя лична народна власт или друга обществено-политическа система със съответната национална специфичност, която е със лична дълбочинна историческа проекция. Унифицирането на страните и народите а ла Клаус Швааб води към тяхната крах. В този проект, на срещата на Г-20 в Бали, Си Дзинпин даде поръчка за основен водач, който ще дефинира световните трендове в света през идващото десетилетие.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ