Една година след смъртта на Георги Коритаров – думите му звучат пророчески
Днес се навършва една година от кончината на Георги Коритаров. Жоро беше измежду най-верните и доброжелателни другари на Faktor.bg. Коментарите и анализите на журналиста постоянно уцелваха в десетката и постоянно „ разплакваха “ партийни централи и институции поради откровенията, които споделяше със феновете и читателите. Посланията и анализите му бяха ясни и точни, а актуалният ден удостоверява верността им. Още през 2015 година той предупреждаваше, че Русия е в ролята на Хитлерова Германия и рано или късно ще подсети на света, че има нуклеарно оръжие. Предсказанието му към този момент са факт.
В памет на Жоро - фрагменти от изявленията и разбори пред Faktor.bg, които и през днешния ден звучат настоящо:
За русофилстовто, съветската просвета и Путин
„ Тук не става дума за съветската просвета. Нормалните и приблизително образовани хора вършат доста ясна разлика сред съветска просвета и Владимир Путин. Руската просвета дообогатява международната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, избухлив и диктаторски режим, по самата си същина отхвърля демократичността на съветската просвета. Тук става дума за два антипода – съветската просвета и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за обществено примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не вършат разлика сред главните съставки на това разбиране. Русофил е човек, който обича съветската цивилизация, а от там следва, че той би трябвало да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всевъзможен модел на режими като този на Путин. В България не можем да приказваме за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас така наречен русофили считат, че щом е Русия, значи е положително, без значение дали се ръководи от човек като Путин “.
Кои са същинските русофили в България?
„ За мен същинските русофили са тези, които отхвърлят изрично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на същинската цивилизована Русия е обвързвано с демократичната народна власт. Нещо, което въплъщаваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са мощно разместени. Тук би трябвало да приказваме по-скоро за демократи и недемократи, защото надали е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век “.
Повтаря ли през днешния ден Западът грешките, които позволи към Съюз на съветските социалистически републики преди Втората международна война?
„ Всичко е въпрос до политическо самообладание, храброст и предвидливост. Западният свят няма различен излаз. Когато има предпочитание за мир през Втората международна война, на Хитлер се подарява Судетската област в Чехословакия и изобщо му се разрешава да се усеща всемогъщ. До момента, в който германците влизат в Полша и избухва войната. Ние обаче не би трябвало да забравяме един доста значим фактор – Съюз на съветските социалистически републики, който е съдружник на Хитлер в тази първа фаза на Втората международна война. Сега, когато Русия е в облика на Хитлерова Германия с нейните нападателни проекти към Европа, доста се надявам да не се откри сътрудник за пакт като „ Рибентроп-Молотов”.
„ Истинската опасност за Европа е все по-откровената тирания в Русия. Тя се състои в нарушаването на правата на инакомислещите хора в страната, както и дейностите на Кремъл, който продължава да не се преценява с интернационалното право по въпроса за окупацията в Крим и за подривните дейности против Украйна. Що се отнася до насочването на ракетите, мисля, че това е един безпомощен жест на режима в Русия, с който Путин се пробва да демонстрира мускули. Едва ли можем да си представим, че той ще стигне до там, че да стартира нова международна война тъкмо в този миг. Тези дейности са проява на военна мощност и целят да изплашен Запада, с цел да провокират последователно Съединени американски щати и Европейски Съюз да минимализират режима на наказания към Русия до последователното му отпадане “.
Каква да е реакцията на Европейския съюз в тази патова обстановка?
„ …това е проблем на достолепие и на първо място на демократични полезности от страна на западния свят, който би трябвало да покаже на Кремъл, че е немислимо през 21-и век да се лишават територии с оръжие и да се разрушават самостоятелни страни. Силно се надявам международните сили да са си създали изводите от Втората международна война, когато не е бил осуетен опитът на Хитлер да тества до къде може да стигне неговата експанзия. Едва когато биват нападнати съществени европейски страни и Съветският съюз става жертва на изкопания от самия него капан – „ Пактът Рибентроп-Молотов”, който освен е дал късмет на Хитлер да стартира войната и да нападне самия Съветски съюз, към този момент нещата потеглят към същинската си развръзка. Опитът оттогава би трябвало да сочи, че нападателните дейности и планове на Путин би трябвало да бъдат пресечени на каквато и да е цена. Русия би трябвало да се изтегли от окупирания полуостров Крим, да се извини на света и да се върне към правилата на интернационалното право. В противоположен случай проявлението на мускули от страна на Русия не просто ще се трансфорат в ефикасна опасност, а е причина за експлоадиране на сериозен въоръжен спор “.
Способна ли е Русия да провокира нова международна война?
„ Преди много години, когато беше жива Анна Политковская, имах не малко диалози и изявленията с нея. Тезата, че Владимир Путин може да провокира нова международна война не е моя, а нейна. Нейна е и фразата, че „ животът в Русия през днешния ден е като живота през 30-те години в първата фаза на национал-социализма “. Това го споделя огромен публицист и нямам никакви учредения да слагам под подозрения нейните заключения. Практиката на Русия към Грузия и към Украйна удостоверява думите на Политовская. Русия не би се поколебала да предприеме каквито и да е стъпки, с цел да запази митологията за своето великолепие “.
На къде се е запътила Българска социалистическа партия, има ли място за нова левица?
„ В България сега не съществува нито учредителен, нито интелектуален или генерационен капацитет за нова лява партия, за разлика от Гърция. Там силата и харизмата на Алексис Ципрас, преля гласовете от Пасок в Сириза. В България имаше папагалски стъпки да се повтори това политическо събитие, само че тъй като всичко това се прави механично, опитът се провали. Нямаме съобразено с логиката на психиката на българите достоверно „ ляво “ и мъдро придвижване. Колкото и да е необичайно, левите партии, с цел да се задържат на повърхността, се нуждаят от високо образовани, смели и харизматични водачи. В България лявото пространство не е родило такива “.
„ Връщате ме към един интервал, който не е проучен задоволително задълбочено, с цел да му бъдат дадени съответните пояснения и отговори. Когато се организираха парламентарните избори през 2001 година, Българска социалистическа партия не просто беше измежду губещите, а зае невижданата по пораженчество трета позиция. Социалистическата партия, с идването на Симеон Сакскобургготски във властта, се оказа с пречупен гръбнак, в дословния политически смисъл. Президентските избори, които завоюва Георги Първанов, предстояха да се проведат 4-5 месеца след парламентарните. Неговото избиране не е заслуга на Българска социалистическа партия, която беше разгромена, а поради интереса на Движение за права и свободи, с водач Ахмед Доган тогава, и Симеон Сакскобургготски и Национална движение „Симеон Втори". Те имаха концепцията да разработят обществено демократичната формула за ръководство на България. Либералният индивид беше спечелил Народното събрание с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тези две обединения имаха потребност да отгледат обществения сътрудник за либерално-социална формула, която по-късно се обърна в социално-либерална. Когато се съставяше държавното управление на Симеон Сакскобургготски, Българска социалистическа партия още нямаше концепция кого да кандидатира за президент, само че Георги Първанов беше водач на „ столетницата “. Нека не забравяме, че „ сензационно “ двама социалисти се оказаха министри, а един – зам.-министър в кабинета на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Да напомним, че Костадин Паскалев беше даже вицепремиер. Колкото и Българска социалистическа партия да се опитваше да ни убеди, че това се е случило заради персоналния избор на тези хора, всеки сериозен анализатор ще означи, че това беше пробният модел на социално-либералната формула. Години по-късно Нидал Алгафари сподели в едно мое изявление и стана ясно, че изборът на Първанов е на предпочетения от Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи президент, а не е заслуга на Българска социалистическа партия. В този смисъл, не Българска социалистическа партия се изправи на крайници, а беше изправена като остаряла алкохолик, която се клати и се свлича, когато е отхлабена хватката към нея. Цената на избора на Георги Първанов е мощната корупция, която последва. Имаше тотална реабилитация на Борис III като монарх, което тотално опонира на политиката на Българска социалистическа партия. В резултат на тази срамна обществена и демократична коалиция пристигна фарсът с парцелите на Симеон Сакскобургготски. Ако на това му споделяме изправяне на Българска социалистическа партия, по-добре да заключим, че щеше да е по-добре тази партия да се беше сринала с рухването на мавзолея на Георги Димитров “.
За митингите на смяната
„ Колкото до образа на митингите – те би трябвало да бъдат одобрявани като огледалото на българския народ. Народен представител значи представител на народа. Какъвто е народът, такива са му и депутатите, и протестиращите. Ако човек пристигна от далечно място, не знае български и следи в профил, ще види, че в учебен и в гражданско цивилизационен проект няма на процедура никаква разлика. Еднакво е равнището на непросветеност и на липса на небосвод. И едните не знаят защо става дума, и другите не знаят какво желаят. 3 десетилетия имаше натрапване на безпросветност, на чалгаризация, на предпочитание животът да върви ден за ден и конспирация след конспирация, вместо да се натрупват обучение, просвета и логичен взор към бъдещето. Взаимно българите и Бойко Борисов се заслужават, както се заслужават с това Българска социалистическа партия, както и с този президент(Румен Радев, б.р.). Такива хора и институции избираме, затова подобен ще бъде разговорът. Стискайте палци България да не стигне до онази революция, която избегна през 1997 година “
За разногласието с Македония
„ Липсата на причини и внезапно нарушените салда в съотношението сред исторически митологии и модерност доведоха до този неуспех. Той не се дефинира самичък по себе си от наложената от България обсада на Република Северна Македония, а от неналичието на качествена полемика и неналичието на експертни и аргументирани съображения за това, за какво страната ни постъпва по този метод. Трябваше да има действителна полемика в едно умерено подбрано време, разгърната и обхващаща разнообразни равнища на знание. Тук не става въпрос единствено за тематиката за разширението на Европейския съюз със Западните Балкани, а и за нов публичен контракт, както и за промени в правосъдната система, като част от проблематиката. Ако се върнем една концепция по-назад, по същата формула беше сбъркана, а от там и провалена полемиката за известната като скръбен резултат за българската страна Истанбулска спогодба. Популистите значително я трансфораха в чучело и обезсмислиха представянето на причини по съществото на този документ. Там по най-емблематичен метод провалянето пристигна без какъвто и да е конфликт на възгледи и доказателства. Основната неточност на България, която е фундаментална за политическата доктрина, е събитието, че второ десетилетие на 21-ви век нямаме структуриран сериозен политически език, който да е функционалност от аргументирани политики и който да разрешава у нас да се водят съществени полемики. Такива, с помощта на които България да стига до решения не на основата на атавистични страсти, а на съвременно изведени, стратегически и устойчиви причини. За мен това е най-базисната липса на страната ни в днешния политически ден. Тя предопределя всички останали пропуски и провали “.
„ За да бъдем прецизни, би трябвало да кажем, че в случай че България даде позволение за начало на договаряния, това ще бъде единодушие за начало на разговора сред Европейски Съюз и Северна Македония, само че никога не значи директно допускане за участие. Това е доста значимо отбелязване, тъй като отстояването на ползи и решаването на проблеми може да се случва и в хода на едни идни и много продължителни договаряния. Връщате ме към един доста основен разбор на контракта за добросъседство, който, за жалост, или не е изработен у нас, или не е написан качествено. Ако диалозите със Скопие продължат в парадигмата и на основата на заложените все още ориентири и ползи по този начин, както са ни обявени, решение на разногласието е невероятно. Ако бъде реализирано при по този начин заложените параметри, то ще е вследствие на безпринципно оттегляне от позиции, което значи обаче, че след време някой различен може да го поправя и да го обърне с противоположен знак. Другият вид за решение е възможното договаряне да пристигна като функционалност на мощен външен напън. Ако обаче преглеждаме хипотезата, че диалозите не престават в достоверна среда и условия, както са оповестени в този момент, решение не е допустимо. България, която подписа този контракт, позволи следната базисна и даже съдбовна неточност. Понятието „ контракт за добросъседство “ през 21-ви век значи, че си подписал документ, с който признаваш като пълноправен индивид другата страна, с всички нейни атрибути на суверенитета. Става дума за конституцията и за причините за националната еднаквост. Това значи, че се признава правото на самоопределение, на чиято основа са изведени държавотворните детайли на тази страна, както и наименованието на формалния език, на който се приказва. България с контракта признава конституцията на Северна Македония, езика ѝ, както и правото да дефинира главната етно-национална съставна част като македонска нация. Има още една специфичност. С този документ страна ни признава правото на западните съседи на равноправна, лична интерпретация и пълноценно изложение на възгледи и позиции. Когато си подписал контракт, чиято съществена функционалност е сформиране на смесена историческа комисия, съгласно философията и разпоредбите, ти си признал правото на Северна Македония, в съответния случай на подбраните историци и експерти, да показват гледната точка на страната си в частта на историографското пояснение по този начин, както те го схващат. С подписването на контракта ние сме признали тяхното суверенно право на пояснение на историята по този начин, както те я схващат. Минаха две години. България видя цената на Преспанския контракт, подписан в Гърция. Той строго формулира атрибутите на еднаквост с определението „ македонски “. Тогава България се стресна и реши да поправя това с късен знак. Тогава се появиха рамковата позиция на държавното управление, декларацията в Народното събрание и разяснителният меморандум към нашите европейски сътрудници. Съдържанието на тези новосъздадени гледни точки, „ облечени “ от най-важните държавни институции, освен подменя, а брутално нарушава духа на контракта за добросъседство, както е подписан в истинския му тип. Естествено е Скопие да не може да излезе с самопризнание към новите искания, които страната ни има. Няма по какъв начин да стане, а това води и до този блокаж “.
В памет на Жоро - фрагменти от изявленията и разбори пред Faktor.bg, които и през днешния ден звучат настоящо:
За русофилстовто, съветската просвета и Путин
„ Тук не става дума за съветската просвета. Нормалните и приблизително образовани хора вършат доста ясна разлика сред съветска просвета и Владимир Путин. Руската просвета дообогатява международната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, избухлив и диктаторски режим, по самата си същина отхвърля демократичността на съветската просвета. Тук става дума за два антипода – съветската просвета и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за обществено примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не вършат разлика сред главните съставки на това разбиране. Русофил е човек, който обича съветската цивилизация, а от там следва, че той би трябвало да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всевъзможен модел на режими като този на Путин. В България не можем да приказваме за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас така наречен русофили считат, че щом е Русия, значи е положително, без значение дали се ръководи от човек като Путин “.
Кои са същинските русофили в България?
„ За мен същинските русофили са тези, които отхвърлят изрично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на същинската цивилизована Русия е обвързвано с демократичната народна власт. Нещо, което въплъщаваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са мощно разместени. Тук би трябвало да приказваме по-скоро за демократи и недемократи, защото надали е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век “.
Повтаря ли през днешния ден Западът грешките, които позволи към Съюз на съветските социалистически републики преди Втората международна война?
„ Всичко е въпрос до политическо самообладание, храброст и предвидливост. Западният свят няма различен излаз. Когато има предпочитание за мир през Втората международна война, на Хитлер се подарява Судетската област в Чехословакия и изобщо му се разрешава да се усеща всемогъщ. До момента, в който германците влизат в Полша и избухва войната. Ние обаче не би трябвало да забравяме един доста значим фактор – Съюз на съветските социалистически републики, който е съдружник на Хитлер в тази първа фаза на Втората международна война. Сега, когато Русия е в облика на Хитлерова Германия с нейните нападателни проекти към Европа, доста се надявам да не се откри сътрудник за пакт като „ Рибентроп-Молотов”.
„ Истинската опасност за Европа е все по-откровената тирания в Русия. Тя се състои в нарушаването на правата на инакомислещите хора в страната, както и дейностите на Кремъл, който продължава да не се преценява с интернационалното право по въпроса за окупацията в Крим и за подривните дейности против Украйна. Що се отнася до насочването на ракетите, мисля, че това е един безпомощен жест на режима в Русия, с който Путин се пробва да демонстрира мускули. Едва ли можем да си представим, че той ще стигне до там, че да стартира нова международна война тъкмо в този миг. Тези дейности са проява на военна мощност и целят да изплашен Запада, с цел да провокират последователно Съединени американски щати и Европейски Съюз да минимализират режима на наказания към Русия до последователното му отпадане “.
Каква да е реакцията на Европейския съюз в тази патова обстановка?
„ …това е проблем на достолепие и на първо място на демократични полезности от страна на западния свят, който би трябвало да покаже на Кремъл, че е немислимо през 21-и век да се лишават територии с оръжие и да се разрушават самостоятелни страни. Силно се надявам международните сили да са си създали изводите от Втората международна война, когато не е бил осуетен опитът на Хитлер да тества до къде може да стигне неговата експанзия. Едва когато биват нападнати съществени европейски страни и Съветският съюз става жертва на изкопания от самия него капан – „ Пактът Рибентроп-Молотов”, който освен е дал късмет на Хитлер да стартира войната и да нападне самия Съветски съюз, към този момент нещата потеглят към същинската си развръзка. Опитът оттогава би трябвало да сочи, че нападателните дейности и планове на Путин би трябвало да бъдат пресечени на каквато и да е цена. Русия би трябвало да се изтегли от окупирания полуостров Крим, да се извини на света и да се върне към правилата на интернационалното право. В противоположен случай проявлението на мускули от страна на Русия не просто ще се трансфорат в ефикасна опасност, а е причина за експлоадиране на сериозен въоръжен спор “.
Способна ли е Русия да провокира нова международна война?
„ Преди много години, когато беше жива Анна Политковская, имах не малко диалози и изявленията с нея. Тезата, че Владимир Путин може да провокира нова международна война не е моя, а нейна. Нейна е и фразата, че „ животът в Русия през днешния ден е като живота през 30-те години в първата фаза на национал-социализма “. Това го споделя огромен публицист и нямам никакви учредения да слагам под подозрения нейните заключения. Практиката на Русия към Грузия и към Украйна удостоверява думите на Политовская. Русия не би се поколебала да предприеме каквито и да е стъпки, с цел да запази митологията за своето великолепие “.
На къде се е запътила Българска социалистическа партия, има ли място за нова левица?
„ В България сега не съществува нито учредителен, нито интелектуален или генерационен капацитет за нова лява партия, за разлика от Гърция. Там силата и харизмата на Алексис Ципрас, преля гласовете от Пасок в Сириза. В България имаше папагалски стъпки да се повтори това политическо събитие, само че тъй като всичко това се прави механично, опитът се провали. Нямаме съобразено с логиката на психиката на българите достоверно „ ляво “ и мъдро придвижване. Колкото и да е необичайно, левите партии, с цел да се задържат на повърхността, се нуждаят от високо образовани, смели и харизматични водачи. В България лявото пространство не е родило такива “.
„ Връщате ме към един интервал, който не е проучен задоволително задълбочено, с цел да му бъдат дадени съответните пояснения и отговори. Когато се организираха парламентарните избори през 2001 година, Българска социалистическа партия не просто беше измежду губещите, а зае невижданата по пораженчество трета позиция. Социалистическата партия, с идването на Симеон Сакскобургготски във властта, се оказа с пречупен гръбнак, в дословния политически смисъл. Президентските избори, които завоюва Георги Първанов, предстояха да се проведат 4-5 месеца след парламентарните. Неговото избиране не е заслуга на Българска социалистическа партия, която беше разгромена, а поради интереса на Движение за права и свободи, с водач Ахмед Доган тогава, и Симеон Сакскобургготски и Национална движение „Симеон Втори". Те имаха концепцията да разработят обществено демократичната формула за ръководство на България. Либералният индивид беше спечелил Народното събрание с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тези две обединения имаха потребност да отгледат обществения сътрудник за либерално-социална формула, която по-късно се обърна в социално-либерална. Когато се съставяше държавното управление на Симеон Сакскобургготски, Българска социалистическа партия още нямаше концепция кого да кандидатира за президент, само че Георги Първанов беше водач на „ столетницата “. Нека не забравяме, че „ сензационно “ двама социалисти се оказаха министри, а един – зам.-министър в кабинета на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Да напомним, че Костадин Паскалев беше даже вицепремиер. Колкото и Българска социалистическа партия да се опитваше да ни убеди, че това се е случило заради персоналния избор на тези хора, всеки сериозен анализатор ще означи, че това беше пробният модел на социално-либералната формула. Години по-късно Нидал Алгафари сподели в едно мое изявление и стана ясно, че изборът на Първанов е на предпочетения от Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи президент, а не е заслуга на Българска социалистическа партия. В този смисъл, не Българска социалистическа партия се изправи на крайници, а беше изправена като остаряла алкохолик, която се клати и се свлича, когато е отхлабена хватката към нея. Цената на избора на Георги Първанов е мощната корупция, която последва. Имаше тотална реабилитация на Борис III като монарх, което тотално опонира на политиката на Българска социалистическа партия. В резултат на тази срамна обществена и демократична коалиция пристигна фарсът с парцелите на Симеон Сакскобургготски. Ако на това му споделяме изправяне на Българска социалистическа партия, по-добре да заключим, че щеше да е по-добре тази партия да се беше сринала с рухването на мавзолея на Георги Димитров “.
За митингите на смяната
„ Колкото до образа на митингите – те би трябвало да бъдат одобрявани като огледалото на българския народ. Народен представител значи представител на народа. Какъвто е народът, такива са му и депутатите, и протестиращите. Ако човек пристигна от далечно място, не знае български и следи в профил, ще види, че в учебен и в гражданско цивилизационен проект няма на процедура никаква разлика. Еднакво е равнището на непросветеност и на липса на небосвод. И едните не знаят защо става дума, и другите не знаят какво желаят. 3 десетилетия имаше натрапване на безпросветност, на чалгаризация, на предпочитание животът да върви ден за ден и конспирация след конспирация, вместо да се натрупват обучение, просвета и логичен взор към бъдещето. Взаимно българите и Бойко Борисов се заслужават, както се заслужават с това Българска социалистическа партия, както и с този президент(Румен Радев, б.р.). Такива хора и институции избираме, затова подобен ще бъде разговорът. Стискайте палци България да не стигне до онази революция, която избегна през 1997 година “
За разногласието с Македония
„ Липсата на причини и внезапно нарушените салда в съотношението сред исторически митологии и модерност доведоха до този неуспех. Той не се дефинира самичък по себе си от наложената от България обсада на Република Северна Македония, а от неналичието на качествена полемика и неналичието на експертни и аргументирани съображения за това, за какво страната ни постъпва по този метод. Трябваше да има действителна полемика в едно умерено подбрано време, разгърната и обхващаща разнообразни равнища на знание. Тук не става въпрос единствено за тематиката за разширението на Европейския съюз със Западните Балкани, а и за нов публичен контракт, както и за промени в правосъдната система, като част от проблематиката. Ако се върнем една концепция по-назад, по същата формула беше сбъркана, а от там и провалена полемиката за известната като скръбен резултат за българската страна Истанбулска спогодба. Популистите значително я трансфораха в чучело и обезсмислиха представянето на причини по съществото на този документ. Там по най-емблематичен метод провалянето пристигна без какъвто и да е конфликт на възгледи и доказателства. Основната неточност на България, която е фундаментална за политическата доктрина, е събитието, че второ десетилетие на 21-ви век нямаме структуриран сериозен политически език, който да е функционалност от аргументирани политики и който да разрешава у нас да се водят съществени полемики. Такива, с помощта на които България да стига до решения не на основата на атавистични страсти, а на съвременно изведени, стратегически и устойчиви причини. За мен това е най-базисната липса на страната ни в днешния политически ден. Тя предопределя всички останали пропуски и провали “.
„ За да бъдем прецизни, би трябвало да кажем, че в случай че България даде позволение за начало на договаряния, това ще бъде единодушие за начало на разговора сред Европейски Съюз и Северна Македония, само че никога не значи директно допускане за участие. Това е доста значимо отбелязване, тъй като отстояването на ползи и решаването на проблеми може да се случва и в хода на едни идни и много продължителни договаряния. Връщате ме към един доста основен разбор на контракта за добросъседство, който, за жалост, или не е изработен у нас, или не е написан качествено. Ако диалозите със Скопие продължат в парадигмата и на основата на заложените все още ориентири и ползи по този начин, както са ни обявени, решение на разногласието е невероятно. Ако бъде реализирано при по този начин заложените параметри, то ще е вследствие на безпринципно оттегляне от позиции, което значи обаче, че след време някой различен може да го поправя и да го обърне с противоположен знак. Другият вид за решение е възможното договаряне да пристигна като функционалност на мощен външен напън. Ако обаче преглеждаме хипотезата, че диалозите не престават в достоверна среда и условия, както са оповестени в този момент, решение не е допустимо. България, която подписа този контракт, позволи следната базисна и даже съдбовна неточност. Понятието „ контракт за добросъседство “ през 21-ви век значи, че си подписал документ, с който признаваш като пълноправен индивид другата страна, с всички нейни атрибути на суверенитета. Става дума за конституцията и за причините за националната еднаквост. Това значи, че се признава правото на самоопределение, на чиято основа са изведени държавотворните детайли на тази страна, както и наименованието на формалния език, на който се приказва. България с контракта признава конституцията на Северна Македония, езика ѝ, както и правото да дефинира главната етно-национална съставна част като македонска нация. Има още една специфичност. С този документ страна ни признава правото на западните съседи на равноправна, лична интерпретация и пълноценно изложение на възгледи и позиции. Когато си подписал контракт, чиято съществена функционалност е сформиране на смесена историческа комисия, съгласно философията и разпоредбите, ти си признал правото на Северна Македония, в съответния случай на подбраните историци и експерти, да показват гледната точка на страната си в частта на историографското пояснение по този начин, както те го схващат. С подписването на контракта ние сме признали тяхното суверенно право на пояснение на историята по този начин, както те я схващат. Минаха две години. България видя цената на Преспанския контракт, подписан в Гърция. Той строго формулира атрибутите на еднаквост с определението „ македонски “. Тогава България се стресна и реши да поправя това с късен знак. Тогава се появиха рамковата позиция на държавното управление, декларацията в Народното събрание и разяснителният меморандум към нашите европейски сътрудници. Съдържанието на тези новосъздадени гледни точки, „ облечени “ от най-важните държавни институции, освен подменя, а брутално нарушава духа на контракта за добросъседство, както е подписан в истинския му тип. Естествено е Скопие да не може да излезе с самопризнание към новите искания, които страната ни има. Няма по какъв начин да стане, а това води и до този блокаж “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ