Някога повърхността на Марс е била океанска вода
Днес по-голямата част от Марс е суха като пустиня, като се изключи ледените отлагания в полярните му райони. Къде е отишла останалата вода?
Част от нея е изчезнала в космоса. Водните молекули, атакувани от частици безоблачен вятър, са се разпаднали на водородни и кислородни атоми, а тези, изключително по-леките водородни атоми, са изскочили от атмосферата и са се изгубили в космоса.
Но по-голямата част от водата, заключава ново изследване, е слязла, засмукана в скалите на алената планета. И там остава, заклещена в минерали и соли. Всъщност до 99% от водата, която в миналото е течала на Марс, към момента може да бъде там, откриватели пресмятат в публикация, оповестена в списание Science.
Данните от последните две десетилетия роботизирани задачи до Марс, в това число марсоходът на НАСА Curiosity и Mars Reconnaissance Orbiter, демонстрират необятно разпространяване на това, което геолозите назовават хидратирани минерали.
„ Стана доста, доста ясно, че е всекидневно и не рядко се срещат доказателства за станалото изменение на водата “, споделя Бетани Елман, професор по планетарна просвета в Калифорнийския софтуерен институт и един от създателите на публикацията.
Елман споделя, че защото скалите се трансформират от течната вода, водните молекули се включват в минерали, като глини. „ Водата дейно се улавя в кората “, споделя тя.
За да получат визия за количеството вода, планетарните учени приказват за „ световен равностоен пласт “ – т.е., в случай че Марс бъде приравнен до еднородна, безлична топка, какъв брой дълбока би била водата? Учените пресмятат, че дълбочината би била от 100 до 1500 метра.
Според тях най-вероятната дълбочина е към една четвърт от водата, която през днешния ден е в Атлантическия океан.
Данните и симулациите също демонстрират, че водата съвсем е изчезнала преди 3 милиарда години, към времето когато на Земята животът се е състоял от едноклетъчни микроби в океаните.
„ Това значи, че Марс е изсъхнал от много дълго време “, сподели Ева Шелер, също от Калтех, която е водещ създател на научната публикация.
Днес към момента има вода, еквивалентна на световен океан с дълбочина от 20 до 40 метра, само че това е най-много количеството замръзнало в полярните ледени шапки.
Планетарните учени от дълго време са се сблъсквали с антични доказателства за течаща вода, издълбана в марсианската повърхнина – великански каньони, редици корита на криволичещи реки, канали и делти, където реките изхвърляли утайките в езера.
Най-новият роботизиран откривател на Марс, „ Персеверанс “, който кацна предишния месец в кратера Джезеро, ще бъде ориентиран към делтата на реката, вливала се в миналото в през днешния ден сухото езеро, с вярата да открие признаци от минал живот.
Без машина на времето няма по какъв начин непосредствено да се следи какъв брой вода е имало на по-младия Марс преди повече от 3 милиарда години. Но водородните атоми, плаващи през днешния ден в атмосферата на Марс, резервират нереален намек за античния океан.
На Земята към 1 на 5000 водородни атома е версия, известна като деутерий, която е два пъти по-тежка, защото ядрото й съдържа както неутрон, по този начин и протон. (Ядрото на водородния атом от общ тип има единствено протон, без неутрони.)
Но на Марс концентрацията на деутерий е доста по-висока, към 1 на 700 водородни атома. Учени от Центъра за галактически полети Госард на НАСА, от който оповестиха за това изобретение през 2015 година, декларират, че това може да се употребява за пресмятане на количеството вода, която Марс в миналото е имал.
Марс евентуално е почнал с сходно съответствие на деутерий към водород като на Земята, само че фракцията на деутерий се усилва с течение на времето, когато водата се изпарява и водородът се губи в космоса, а по-тежкият деутерий е по-малко евентуално да избяга от атмосферата.
Проблемът с тази история, сподели Реню Ху, академик от лабораторията за реактивно задвижване на НАСА и различен от създателите на актуалната научна публикация е, че Марс не губи водорода задоволително бързо.
Измерванията от орбитата на Mars Atmosphere и Volatile Evolution, или MAVEN на НАСА, демонстрираха, че актуалният ритъм, екстраполиран в продължение на 4 милиарда години, „ може да регистрира единствено дребна част от загубата на вода “, сподели Ху. „ Това не е задоволително, с цел да изясни огромното изсъхване на Марс. “
Това докара до новото проучване, което заключава, че по-голямата част от водата е влезнала в скалите.
„ Това е доста забавно ново изследване, при което доста процеси се комбинират, с цел да обезпечат различни сюжети за ориста на водата на Марс “, написа Геронимо Вилануева, един от учените от НАСА, направили по-ранните измервания на деутерий.
„ Това отваря опцията за още по-влажно минало и че скалите на Марс в този момент задържат повече вода, в сравнение с в началото сме предполагали. “
Все отново, евентуално водата няма да е от огромна изгода за заселниците от Земята. „ Количеството й в скалата е доста малко “, споделя Шелер.
За да се освободи водата, уловена в минерали, се изисква нагряването им до високи температури. „ Ще би трябвало да „ сготвим “ доста огромно количество канара, с цел да имаме нещо, което да е от изгода “, сподели Шелер.
Илън Мъск, създателят на SpaceX, който мечтае един ден да изпрати колонисти на Марс, размишлява за детонирането на нуклеарни бомби на Марс, с цел да разтопи ледените шапки и да затопли планетата, правейки я по-гостоприемна. Тези детонации също биха освободили част от водата в хидратираните минерали, макар че Шелер отхвърли да спекулира каква част.
Майкъл Майер, водещият академик от програмата за проучване на Марс на НАСА, споделя: „ Само ще загатна, че нуклеарната бомбардировка на някоя планета нормално не е добър метод да я създадем по-обитаема. “
На Земята водата също се всмуква в скалите, само че не остава там безпределно дълго. Движението на земната кора изтласква камъни надолу в мантията, където те се топят и по-късно разтопената канара – и водата – се връща нагоре през вулканите. На Марс вулканизмът, сходно на течната вода, наподобява от дълго време е липсващ.
Тази публикация в началото е оповестена в The New York Times.
