Спортни хроники: Как хулиганската битка в Сантяго доведе до възникването на футболните картони
Днес надали можем да си представим какво би представлявал футболът без съществуването на наказателни картони, показвани от съдиите.
Но в действителност картоните са се появили едвам през 70-те години на предишния век. Появили се, когато грубостите и неспортсменското държание на терена към този момент ставали прекомерно сложни за преодоляване, а арбитрите имали потребност да въдворяват ред с по-точно регламентирани ограничения.
На Мондиал 1962 домакините от Чили победили Италия с 2:0 в мач, станал прочут като „ Битката в Сантяго “, а когато видял фрагментите с всички хулигански прояви в срещата, коментаторът от “Би Би Си ” Дейвид Коулмън я определил като „ най-глупавото, отблъскващо, непоносимо и позорно футболно зрелище, евентуално в цялата история на играта “.
Изключително отрицателни репортажи на двама италиански публицисти за столицата на Чили нагнетили напрежението преди конфликта.
Чили била разказана като изостанала и напряко дивашка страна, а Сантяго – като некултурен град, цялостен с проституция и престъпност, без работещи телефонни линии. „ Да се обадиш до Европа коства ръка и крайник, а такситата са необичайност като правилните съпруги на мъжете в града “, написал Корадо Пицинели от „ Ла Национе “.
Италианците обаче също не отстъпвали по неучтивост и първото нарушаване в срещата станало още в 12-ата секунда.
В 4-ата минута Леонел Санчес от Чили блъснал в лицето противник, Джорджо Ферини протегнал ръка да го изрита. Последвало 8-минутно меле, наложило се да се намесва полицията, а Ферини бил изпъден, въпреки че не желаел да излезе.
В 41-ата минута още веднъж Санчес повалил с пестник в лицето Марио Давид, който опитал да изрита топката, до момента в който Санчес бил седнал върху нея. Съдията обаче още веднъж не изгонил Санчес, а единствено след секунди една топка отскочила към главата на чилиеца и Марио Давид употребявал момента да си отмъсти – с жесток шут тъкмо в задачата.
Публиката желала да линчува италианеца, само че полицията го избавила, а Кен Астън незабавно го изгонил.
Грубостите довели единствено до тези двама изгонени от Кен Астън италианци, само че изцепките били доста повече и по днешните стандарти мачът евентуално въобще нямаше да приключи.
Самият Астън се оправдал, че мачът бил неосъществим за управление.
След 4 година на Световното състезание в Англия зародил сходен проблем. Германският рефер Рудолф Крейтлейн се нуждаел от цели пет минути, с цел да изясни на капитана на Аржентина Антонио Ратин, че е отхвърлен от терена. Недоразумение в същия мач на „ Уембли “ се появило с британския капитан Боби Чарлтън, който чак на идващия ден научил от вестниците, че е получил предизвестие от арбитъра.
Докато обмислял това, Астън карал колата си из Лондон и спрял на един светофар, на който първо светнало жълто, а по-късно алено.
Така на арбитъра му пристигнала простичката, само че съвършена концепция да приспособява правилника за придвижване по пътищата и да употребява жълтия цвят за предизвестие и аления за премахване.
Заслугата за останалата част от нововъведението била на брачната половинка на рефера Хилда. Кен Астън й споделил концепцията си, само че оставало да измисли по какъв начин да става оповестяването на жълтия и аления сигнал. Хилда отишла в другата стая и се върнала с два изрязани от хартия картона в съответните цветове.
Те били задоволително дребни, с цел да се поберат в джобовете на един съдийски екип.
ФИФА ги въвела на Мондиал 1970, а те не след дълго станали част и от националните шампионати, с цел да се трансфорат в един от най-отличителните знаци на футболната игра.
Рекордната им приложимост на международни шампионати си остава осминафиналът на Мондиал 2006 сред
