Болка и памет за Белене - остров Персин може да се превърне в мемориал за жертвите на комунизма
Днес е Денят на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Отбелязваме го на 1 февруари от 2011 година насам по самодейност на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
На тази дата през 1945 година Народният съд осъжда на гибел регенти, депутати, министри, генерали и общественици, а присъдите са изпълнени в същия ден.
Всяка година на знаково за историята ни място се провежда поклонение в памет на жертвите на комунизма . На най-големия български остров по течението на Дунав - Персин, се намират останките от концлагера „ Белене ”, който е бил открит през 1949 година и функционирал до края на 80-те години .
Община Белене има абстрактен план за опазване на паметта за събитията в концлагера „ Белене “, който е подсилен от неправителствена организация.
„ Основната ни задача е опазване на паметта за всички страдали и избити почтени българи в концлагера „ Белене “, разяснява ръководителят на фондация „ Остров Белене “ Михаил Маринов.
„ За задачата желаеме да осъществяваме план за мемориално място на остров Персин. “
По време на битие на лагера през него са минали повече от 15 хиляди българи . Над 2 хиляди са обитавалите в лагера младежи, жигосани като хулигани.
„ Пълнолетни и малолетни деца и младежи, които са имали „ неблагоразумието “ да се обличат с дънки, да носят облекла, повлияни от западната мода , както и да слушат друга от общоприетата тогава музика. “
Първите лагеристи идват от Богданов дол и спят в землянки, изкопани от самите тях , споделя Маринов.
„ За няколко месеца броят на лагеристите се усилва в пъти и се взема решение за построяването на дървени бараки, които са измазани с тиня и покрити с клони , всяка от които е можела да побере към 400 души. “
В лагера лежат офицери от българската войска, дипломати, министри, земеделци, водачи на опозиционни партии, банкери, индустриалци, лекари, свещеници, напомня Михаил Маринов.
„ Които са изолирани, унижавани и убивани като политически и идеологически съперници на тогавашната тоталитарна власт. “
В историята ни лагерът в Белене остава като най-големият, най-секретният и най-дълго просъществувалият от всички сходни места в комунистическа България. На прилежащия остров Щурчето е бил открит и женски лагер, където са били настанявани православни и католически монахини , добавя Маринов.
Идеята е да се направи възстановка на цялостната инфраструктура на лагера в Белене.
„ Землянките, дървените жилищни бараки, охранителните вишки, карцерните и сервизни пространства. “
Търсят се средства за построяването на музей и на посетителски център , прецизира кметът Милен Дулев.
„ И да бъде съчетано с Природен парк Персина, който е единствен на река Дунав, с крепостта Димум, която е неповторима. “
Над 2-3 милиона ще бъде единствено първичната инвестиция , счита кметът, който обръща внимание и върху отдалечеността на мястото, ограничавания превоз и нуждата от поддържане на пътя. Според него благодарение на европейски средства планът може да се случи.
„ Това ще е единственото сходно непокътнато място в страната и ще стане част от международната карта от сходни места наизуст “, уверен е Михаил Маринов. Той се надява младежите да знаят историята на страната.
„ Да се учат от грешките и в никакъв случай да не разрешават те да се случват още веднъж . “
„ Хората към този момент са привикнали с демокрацията и действителността сега. Трудно си показват нещата, които са били преди 50-60-70 години . Ние просто би трябвало да запомним, с цел да не се случва “, акцентира Милен Дулев.
Повече чуйте в звуковия файл.
На тази дата през 1945 година Народният съд осъжда на гибел регенти, депутати, министри, генерали и общественици, а присъдите са изпълнени в същия ден.
Всяка година на знаково за историята ни място се провежда поклонение в памет на жертвите на комунизма . На най-големия български остров по течението на Дунав - Персин, се намират останките от концлагера „ Белене ”, който е бил открит през 1949 година и функционирал до края на 80-те години .
Община Белене има абстрактен план за опазване на паметта за събитията в концлагера „ Белене “, който е подсилен от неправителствена организация.
„ Основната ни задача е опазване на паметта за всички страдали и избити почтени българи в концлагера „ Белене “, разяснява ръководителят на фондация „ Остров Белене “ Михаил Маринов. „ За задачата желаеме да осъществяваме план за мемориално място на остров Персин. “
По време на битие на лагера през него са минали повече от 15 хиляди българи . Над 2 хиляди са обитавалите в лагера младежи, жигосани като хулигани.
„ Пълнолетни и малолетни деца и младежи, които са имали „ неблагоразумието “ да се обличат с дънки, да носят облекла, повлияни от западната мода , както и да слушат друга от общоприетата тогава музика. “
Първите лагеристи идват от Богданов дол и спят в землянки, изкопани от самите тях , споделя Маринов.
„ За няколко месеца броят на лагеристите се усилва в пъти и се взема решение за построяването на дървени бараки, които са измазани с тиня и покрити с клони , всяка от които е можела да побере към 400 души. “
В лагера лежат офицери от българската войска, дипломати, министри, земеделци, водачи на опозиционни партии, банкери, индустриалци, лекари, свещеници, напомня Михаил Маринов.
„ Които са изолирани, унижавани и убивани като политически и идеологически съперници на тогавашната тоталитарна власт. “
В историята ни лагерът в Белене остава като най-големият, най-секретният и най-дълго просъществувалият от всички сходни места в комунистическа България. На прилежащия остров Щурчето е бил открит и женски лагер, където са били настанявани православни и католически монахини , добавя Маринов.
Идеята е да се направи възстановка на цялостната инфраструктура на лагера в Белене.
„ Землянките, дървените жилищни бараки, охранителните вишки, карцерните и сервизни пространства. “
Търсят се средства за построяването на музей и на посетителски център , прецизира кметът Милен Дулев.
„ И да бъде съчетано с Природен парк Персина, който е единствен на река Дунав, с крепостта Димум, която е неповторима. “
Над 2-3 милиона ще бъде единствено първичната инвестиция , счита кметът, който обръща внимание и върху отдалечеността на мястото, ограничавания превоз и нуждата от поддържане на пътя. Според него благодарение на европейски средства планът може да се случи.
„ Това ще е единственото сходно непокътнато място в страната и ще стане част от международната карта от сходни места наизуст “, уверен е Михаил Маринов. Той се надява младежите да знаят историята на страната.
„ Да се учат от грешките и в никакъв случай да не разрешават те да се случват още веднъж . “
„ Хората към този момент са привикнали с демокрацията и действителността сега. Трудно си показват нещата, които са били преди 50-60-70 години . Ние просто би трябвало да запомним, с цел да не се случва “, акцентира Милен Дулев.
Повече чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ