Със 164 гласа За: Промените в Конституцията бяха приети от депутатите
Депутатите одобриха на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Законопроектът получи 164 гласа " за ", 66 бяха " срещу " (бел. от ред. - " Възраждане ", Българска социалистическа партия и ИТН), въздържали се нямаше. Законопроектът трябваше да получи две трети от поддръжката на националното посланичество, или квалифицирано болшинство, от най-малко 160 души.
След гласуването " Възраждане " желаеха по-голям период сред двете четения, само че предлагането бе отхвърлено в зала със 153 гласа " срещу ".
Какви са измененията?
Основните промени в текстовете са свързани със правосъдната промяна, ограничение на президента при сформиране на служебното държавно управление, смяна в механизма за избиране на регулатори и отпадането на критерия лицата, заемащи висши обществени длъжности, да са с българско поданство.
Съдебната власт
В проектозакона се планува в частта за правосъдната власт Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет.
Първият орган би трябвало да се състои от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, петима би трябвало да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите.
Вторият орган би трябвало да се състои от 10 членове, измежду които и основният прокурор на страната, шестима от членовете би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се планува да бъде ръководен от министъра на правораздаването, само че без да има право на глас в него.
Другата голяма смяна е обвързвана в института на основния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали въобще да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в последна сметка бе решено тя да се резервира, само че с съществени промени. Така основният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в това време му се лишава правото да реализира контрол за правда и методическо управление на прокуратурите.
Служебните държавни управления
Институтът на служебния кабинет дълго време бе измежду най-обсъжданите тематики в общественото пространство. В последните две години България изживя ръководството на четири служебни държавни управления, а последното на Гълъб Донев сложи връх за най-дълго управлявало такова.
Вносителите оферират президентът да може да назначава за длъжностен министър-председател ръководителите на три от главните институции в страната – ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефът на Българска народна банка.
Освен това се предлага Народното събрание да не трябва разпускан, а да продължава своята законодателна активност до конституирането на новия.
Регулаторите
В текстовете с измененията е записано, че Народното събрание избира регулаторите и контролните органи посредством чуване на претендентите, ограничение на броя на поредните мандати. Освен това – със закон може да се планува решенията за избор да се одобряват с квалифицирано болшинство.
Българското поданство
В проектозакона за измененията в Конституцията е записано, че " За депутат може да бъде избиран всеки български жител, който е навършил 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост “. Така на процедура отпада условието народните представители да са български жители.
Смяната на националния празник
От ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се трансформира в подобен. Тази тематика провокира голям брой разногласия през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да поддържат това предложение.
Дебатите
“Възраждане " обявиха, че предложенията за промени не са от компетентността на Народното събрание. Те имат рецензии както препоръчаните промените в правосъдната власт, в текстовете за отпадане на условието за българското поданство за заемане на висша обществена длъжности, по този начин и за промяната на националния празник. Третата политическа мощ няма да поддържа измененията.
От “Има подобен народ " цитираха мнението на Венецианската комисия, които се изричат сериозно за предлаганите промени. Според Ивайло Вълчев публичните разисквания в комисиите не са били ползотворни. Той счита, че ръководещото болшинство не се преценява със мнението на професионалните организации. Най-малката политическа групировка няма да поддържа измененията.
Радомир Чолаков съобщи, че смяна в националния празник няма да има. Той изясни, че ще има промени в параграфите 8 и 9, които засягат длъжностната характерност на основния прокурор. Освен това, ще бъде отдръпнат параграф 17, който показва, че в период от три месеца след приемането на плана за Конституция, би трябвало да се организира избор на нов състав на Висшия правосъден съвет.
Освен това самостоятелната конституционна тъжба същ ще бъде изменена. Гражданите ще могат да сезират Конституционен съд посредством съдилищата, с цел да могат да получават съответното мнение.
Освен това Висшият правосъден съвет ще продължи да съществува, само че ще има огромно разграничаване сред съдийска гилдия и прокурорска гилдия.
По отношение на двойното поданство Чолаков изясни, че към този момент и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, и Движение за права и свободи са осъзнали, че това не е рационално. Чолаков ще предложи лице с двойно поданство да стане министър само, в случай че Народното събрание разреши това.
В отговор на въпроса за двойното поданство Никола Минчев съобщи, че това не е предложение на ПП-ДБ. Той сподели още, че втората политическа мощ счита, че за представители на изпълнителния власт и президента опцията да имат двойно поданство не е уместно.
“Последният час се споделиха неща, които не дават отговор напълно на действителността. Освен да се четат мненията на Венецианската комисия, те би трябвало да се четат и с схващане и със схващане за процеса ", разяснява той.
Той цитира мненията от отчета на Венецианската комисия, които дефинират като позитивни стъпките за разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета. Освен това двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да имат мандат от 7 години, а на основния прокурор да падне на 5.
Парламентарната квота във Висш съдебен съвет да са политически неутрални и самостоятелни. Според Славов това ще даде опция да се уредят критериите за политическа индиферентност на следващ стадий.
По отношение на прокуратурата Славов сподели, че има консенсус основният прокурор да има понижени пълномощия, само че въпреки всичко да бъде значима фигура в правосъдната власт. Той изясни, че моделът, към който се стремят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, е да се съчетаят мненията на Венецианската комисия и рекомендациите на професионалните организации.
Главният прокурор ще може да сезира Конституционен съд, когато дадени законови актове са противоконституционни, както и укази на президенти.
В измененията е записано, че пълномощията на министъра на правораздаването ще бъдат понижени. Министърът няма да ръководи Висш съдебен съвет, той няма да прави кариерни оферти във връзка с съдиите прокурорите и следователите, както е в този момент. Той ще може да прави дисциплинарни производства за освобождение единствено в крайни случаи.
Законопроектът получи 164 гласа " за ", 66 бяха " срещу " (бел. от ред. - " Възраждане ", Българска социалистическа партия и ИТН), въздържали се нямаше. Законопроектът трябваше да получи две трети от поддръжката на националното посланичество, или квалифицирано болшинство, от най-малко 160 души.
След гласуването " Възраждане " желаеха по-голям период сред двете четения, само че предлагането бе отхвърлено в зала със 153 гласа " срещу ".
Какви са измененията?
Основните промени в текстовете са свързани със правосъдната промяна, ограничение на президента при сформиране на служебното държавно управление, смяна в механизма за избиране на регулатори и отпадането на критерия лицата, заемащи висши обществени длъжности, да са с българско поданство.
Съдебната власт
В проектозакона се планува в частта за правосъдната власт Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет.
Първият орган би трябвало да се състои от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, петима би трябвало да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите.
Вторият орган би трябвало да се състои от 10 членове, измежду които и основният прокурор на страната, шестима от членовете би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се планува да бъде ръководен от министъра на правораздаването, само че без да има право на глас в него.
Другата голяма смяна е обвързвана в института на основния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали въобще да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в последна сметка бе решено тя да се резервира, само че с съществени промени. Така основният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в това време му се лишава правото да реализира контрол за правда и методическо управление на прокуратурите.
Служебните държавни управления
Институтът на служебния кабинет дълго време бе измежду най-обсъжданите тематики в общественото пространство. В последните две години България изживя ръководството на четири служебни държавни управления, а последното на Гълъб Донев сложи връх за най-дълго управлявало такова.
Вносителите оферират президентът да може да назначава за длъжностен министър-председател ръководителите на три от главните институции в страната – ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефът на Българска народна банка.
Освен това се предлага Народното събрание да не трябва разпускан, а да продължава своята законодателна активност до конституирането на новия.
Регулаторите
В текстовете с измененията е записано, че Народното събрание избира регулаторите и контролните органи посредством чуване на претендентите, ограничение на броя на поредните мандати. Освен това – със закон може да се планува решенията за избор да се одобряват с квалифицирано болшинство.
Българското поданство
В проектозакона за измененията в Конституцията е записано, че " За депутат може да бъде избиран всеки български жител, който е навършил 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост “. Така на процедура отпада условието народните представители да са български жители.
Смяната на националния празник
От ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се трансформира в подобен. Тази тематика провокира голям брой разногласия през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да поддържат това предложение.
Дебатите
“Възраждане " обявиха, че предложенията за промени не са от компетентността на Народното събрание. Те имат рецензии както препоръчаните промените в правосъдната власт, в текстовете за отпадане на условието за българското поданство за заемане на висша обществена длъжности, по този начин и за промяната на националния празник. Третата политическа мощ няма да поддържа измененията.
От “Има подобен народ " цитираха мнението на Венецианската комисия, които се изричат сериозно за предлаганите промени. Според Ивайло Вълчев публичните разисквания в комисиите не са били ползотворни. Той счита, че ръководещото болшинство не се преценява със мнението на професионалните организации. Най-малката политическа групировка няма да поддържа измененията.
Радомир Чолаков съобщи, че смяна в националния празник няма да има. Той изясни, че ще има промени в параграфите 8 и 9, които засягат длъжностната характерност на основния прокурор. Освен това, ще бъде отдръпнат параграф 17, който показва, че в период от три месеца след приемането на плана за Конституция, би трябвало да се организира избор на нов състав на Висшия правосъден съвет.
Освен това самостоятелната конституционна тъжба същ ще бъде изменена. Гражданите ще могат да сезират Конституционен съд посредством съдилищата, с цел да могат да получават съответното мнение.
Освен това Висшият правосъден съвет ще продължи да съществува, само че ще има огромно разграничаване сред съдийска гилдия и прокурорска гилдия.
По отношение на двойното поданство Чолаков изясни, че към този момент и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, и Движение за права и свободи са осъзнали, че това не е рационално. Чолаков ще предложи лице с двойно поданство да стане министър само, в случай че Народното събрание разреши това.
В отговор на въпроса за двойното поданство Никола Минчев съобщи, че това не е предложение на ПП-ДБ. Той сподели още, че втората политическа мощ счита, че за представители на изпълнителния власт и президента опцията да имат двойно поданство не е уместно.
“Последният час се споделиха неща, които не дават отговор напълно на действителността. Освен да се четат мненията на Венецианската комисия, те би трябвало да се четат и с схващане и със схващане за процеса ", разяснява той.
Той цитира мненията от отчета на Венецианската комисия, които дефинират като позитивни стъпките за разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета. Освен това двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да имат мандат от 7 години, а на основния прокурор да падне на 5.
Парламентарната квота във Висш съдебен съвет да са политически неутрални и самостоятелни. Според Славов това ще даде опция да се уредят критериите за политическа индиферентност на следващ стадий.
По отношение на прокуратурата Славов сподели, че има консенсус основният прокурор да има понижени пълномощия, само че въпреки всичко да бъде значима фигура в правосъдната власт. Той изясни, че моделът, към който се стремят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, е да се съчетаят мненията на Венецианската комисия и рекомендациите на професионалните организации.
Главният прокурор ще може да сезира Конституционен съд, когато дадени законови актове са противоконституционни, както и укази на президенти.
В измененията е записано, че пълномощията на министъра на правораздаването ще бъдат понижени. Министърът няма да ръководи Висш съдебен съвет, той няма да прави кариерни оферти във връзка с съдиите прокурорите и следователите, както е в този момент. Той ще може да прави дисциплинарни производства за освобождение единствено в крайни случаи.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ