„ХАМАС“ ОБЯВИ ВОЙНА НА ЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВА
Давид Ел,
DW
" Радикално-ислямска " - немските медии постоянно употребяват това разбиране, когато пишат и приказват за организацията „ Хамас “. Но в хода на последната ескалация на напрежението в региона за нея все по-често се приказва като за ислямистка терористична организация. Повечето западни страни дават точно тази оценка. Изключение вършат Норвегия и Швейцария. Позовавайки се на това, че са неутрални, двете страни поддържат контакти с „ Хамас “. Но някои други страни стигат доста по-далеч в поддръжката си за тази организация.
„ Хамас “ беше учредена през втората половина на 1980-те години и още през цялото време е в съпротива на Организацията за избавление на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Спори се дали „ Хамас “ не е била основана даже с паричната поддръжка на израелското държавно управление, за да бъде контраст на ООП – сюжет, който и двете страни през днешния ден изрично отхвърлят.
За разлика от ООП, „ Хамас “ отхвърля правото на битие на Израел. На емблемата на придвижването са изобразени Куполът на Скалата на Храмовия рид в Ерусалим, както и очертанията на една палестинска страна, включваща и територията на Израел.
През 1993 година, в границите на мирния развой от Осло, Ясер Арафат подписа мир с Израел и приключи първата палестинска интифада. „ Хамас “ тогава не призна тази историческа стъпка и продължи да прави набези против израелска територия. През 2006 година „ Хамас “ даже завоюва безусловно болшинство на изборите в линията Газа, което година по-късно заздрави с една интервенция, носеща белезите на прелом. На Западния бряг ръководи умерената партия „ Фатах “ на Махмуд Абас. С други думи палестинските територии са разграничени освен географски, само че и в политическия смисъл на това разбиране.
Тактиките на „ Хамас “
От линията Газа „ Хамас непрекъснато организираше нападенията си против Израел, които представяше като „ самозащита “. На три пъти тези офанзиви прерастваха в открит боен спор с израелската войска: през 2008/2009; през 2012 и през 2014 година
Ивицата Газа е един от най-гъсто обитаемоте региони в света, граничещ на юг и на изток надлежно с Израел и Египет, а на запад - със Средиземно море. До огромна степен линията е стопански изолирана от света. Голямата част от популацията живее в последна беднотия и е подвластно от филантропична помощ. Под натиска на някогашния американски президент Доналд Тръмп тези помощи бяха мощно орязани.
При офанзивите си против Израел „ Хамас “ употребява локалното население в Газа като жив щит. Ракетите постоянно се изстрелват от гъсто обитаеми квартали, а командните щабове се обитават в жилищни здания. „ Хамас “ постоянно прокарва подземни тунели към Египет, през които в линията Газа се доставят незаконни оръжия. Египетското държавно управление обаче няма никакъв интерес да толерира тази процедура.
Съюзници от чужбина
Един от най-важните спонсори и съдружници на „ Хамас “ е Катар. През 2012 година емирът на Катар стана първият държавен глава, посетил управлението на „ Хамас “ в Газа. Малката държавица от Персийския залив до момента е превела на палестинците повече от 1,5 милиарда евро. Израел обаче се надява, че Катар, също както редица други арабски страни, ще се причисли към съглашението „ Авраам “, основано по самодейност на Доналд Тръмп, като също ще откри дипломатически връзки с Израел.
Друг основен съдружник на „ Хамас “ е Турция. Непосредствено преди новата ескалация на насилието президентът Реджеп Ердоган даде обещание на управлението на „ Хамас “ поддръжката на своята страна. Съществуват и други спонсори на организацията - измежду тях има редица неправителствени начинания и сдружения, включително и някои от Германия. Според „ Шпигел “, събираните в Германия дарения за „ Хамас “ доближават милиони евро.
Ракетите на „ Хамас “
Сегашният ракетен обстрел, на който е подложен Израел, доста надвишава мащабите на всички предходни ескалации на принуждение. „ Хамас “ разгласи, че в рамките единствено на няколко минути са били изстреляни 130 ракети. Подобно количество ракети слага на тестване даже израелската система за противовъздушна защита „ Железен купол “ (Iron Dome).
Дълго време „ Хамас “ си набавяше ракети от Иран. Вестник „ Джерузалем пост “ цитира секретни източници, съгласно които в арсенала на групировката има към 6000 ракети. Към тях се прибавят и други 8000 ракети, притежавани от „ Ислямски джихад “, която от време на време си сътрудничи с „ Хамас “.
Според немския специалист за Близкия изток Фабиан Хинц, ракетите от Иран дълго време са стигали до линията Газа контрабандно през Судан и Египет. След отстраняването от власт на суданския деспот Омар ал-Башир през 2019 година този канал е блокиран. Основната част от ракетите си „ Хамас “ създава самичък - в линията Газа, ползвайки частично и задгранична помощ…
1993 година Белият дом. Президентът Бил Клинтън сред израелския министър председател Ицхак Рабин и палестинския водач Ясер Арафат. През 1990 година Арафат стартира секрети договаряния с Израел, които водят до договорите от Осло. Тогава Палестина добива самоуправление за пет години на Западния бряг и линията Газа. През 1994 година Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин са наградени с Нобелова премия за мир. Арафат се завръща в Палестина като воин, само че съгласно други той е изменник и колаборационист...
DW
" Радикално-ислямска " - немските медии постоянно употребяват това разбиране, когато пишат и приказват за организацията „ Хамас “. Но в хода на последната ескалация на напрежението в региона за нея все по-често се приказва като за ислямистка терористична организация. Повечето западни страни дават точно тази оценка. Изключение вършат Норвегия и Швейцария. Позовавайки се на това, че са неутрални, двете страни поддържат контакти с „ Хамас “. Но някои други страни стигат доста по-далеч в поддръжката си за тази организация.
„ Хамас “ беше учредена през втората половина на 1980-те години и още през цялото време е в съпротива на Организацията за избавление на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Спори се дали „ Хамас “ не е била основана даже с паричната поддръжка на израелското държавно управление, за да бъде контраст на ООП – сюжет, който и двете страни през днешния ден изрично отхвърлят.
За разлика от ООП, „ Хамас “ отхвърля правото на битие на Израел. На емблемата на придвижването са изобразени Куполът на Скалата на Храмовия рид в Ерусалим, както и очертанията на една палестинска страна, включваща и територията на Израел.
През 1993 година, в границите на мирния развой от Осло, Ясер Арафат подписа мир с Израел и приключи първата палестинска интифада. „ Хамас “ тогава не призна тази историческа стъпка и продължи да прави набези против израелска територия. През 2006 година „ Хамас “ даже завоюва безусловно болшинство на изборите в линията Газа, което година по-късно заздрави с една интервенция, носеща белезите на прелом. На Западния бряг ръководи умерената партия „ Фатах “ на Махмуд Абас. С други думи палестинските територии са разграничени освен географски, само че и в политическия смисъл на това разбиране.
Тактиките на „ Хамас “
От линията Газа „ Хамас непрекъснато организираше нападенията си против Израел, които представяше като „ самозащита “. На три пъти тези офанзиви прерастваха в открит боен спор с израелската войска: през 2008/2009; през 2012 и през 2014 година
Ивицата Газа е един от най-гъсто обитаемоте региони в света, граничещ на юг и на изток надлежно с Израел и Египет, а на запад - със Средиземно море. До огромна степен линията е стопански изолирана от света. Голямата част от популацията живее в последна беднотия и е подвластно от филантропична помощ. Под натиска на някогашния американски президент Доналд Тръмп тези помощи бяха мощно орязани.
При офанзивите си против Израел „ Хамас “ употребява локалното население в Газа като жив щит. Ракетите постоянно се изстрелват от гъсто обитаеми квартали, а командните щабове се обитават в жилищни здания. „ Хамас “ постоянно прокарва подземни тунели към Египет, през които в линията Газа се доставят незаконни оръжия. Египетското държавно управление обаче няма никакъв интерес да толерира тази процедура.
Съюзници от чужбина
Един от най-важните спонсори и съдружници на „ Хамас “ е Катар. През 2012 година емирът на Катар стана първият държавен глава, посетил управлението на „ Хамас “ в Газа. Малката държавица от Персийския залив до момента е превела на палестинците повече от 1,5 милиарда евро. Израел обаче се надява, че Катар, също както редица други арабски страни, ще се причисли към съглашението „ Авраам “, основано по самодейност на Доналд Тръмп, като също ще откри дипломатически връзки с Израел.
Друг основен съдружник на „ Хамас “ е Турция. Непосредствено преди новата ескалация на насилието президентът Реджеп Ердоган даде обещание на управлението на „ Хамас “ поддръжката на своята страна. Съществуват и други спонсори на организацията - измежду тях има редица неправителствени начинания и сдружения, включително и някои от Германия. Според „ Шпигел “, събираните в Германия дарения за „ Хамас “ доближават милиони евро.
Ракетите на „ Хамас “
Сегашният ракетен обстрел, на който е подложен Израел, доста надвишава мащабите на всички предходни ескалации на принуждение. „ Хамас “ разгласи, че в рамките единствено на няколко минути са били изстреляни 130 ракети. Подобно количество ракети слага на тестване даже израелската система за противовъздушна защита „ Железен купол “ (Iron Dome).
Дълго време „ Хамас “ си набавяше ракети от Иран. Вестник „ Джерузалем пост “ цитира секретни източници, съгласно които в арсенала на групировката има към 6000 ракети. Към тях се прибавят и други 8000 ракети, притежавани от „ Ислямски джихад “, която от време на време си сътрудничи с „ Хамас “.
Според немския специалист за Близкия изток Фабиан Хинц, ракетите от Иран дълго време са стигали до линията Газа контрабандно през Судан и Египет. След отстраняването от власт на суданския деспот Омар ал-Башир през 2019 година този канал е блокиран. Основната част от ракетите си „ Хамас “ създава самичък - в линията Газа, ползвайки частично и задгранична помощ…
1993 година Белият дом. Президентът Бил Клинтън сред израелския министър председател Ицхак Рабин и палестинския водач Ясер Арафат. През 1990 година Арафат стартира секрети договаряния с Израел, които водят до договорите от Осло. Тогава Палестина добива самоуправление за пет години на Западния бряг и линията Газа. През 1994 година Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин са наградени с Нобелова премия за мир. Арафат се завръща в Палестина като воин, само че съгласно други той е изменник и колаборационист...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ