Как мерките за пестене ошашавиха белгийците
Даниела ВЕЛИКОВА />
Дойдох в Белгия с концепцията да престана да броя стотинки в края на месеца, които дори свършваха още в средата на календарната единица. Исках да не се чудя кое ще мога да платя: фактура за ток или въпреки всичко по-добре за телефон, че него го употребих да изкарвам пари за фактури. За водата изобщо не се чудех - постоянно задържах сметките известно време, тъй като нея нямаше по какъв начин да я спрат. Мислех, че това е към този момент зад тила ми.
За 10 години бях не запомнила какво е чувството да те стресират неплатени сметки. До предишния юли. Тогава за първи път от пребиваването ми в странство завърших финансово месеца преди календарното привършване. Останах без пукнато евро, откакто платих годишното равнене на сметките за ток и газ. Тук в Белгия плащаме закрепена сума за ток, газ и вода всеки месец, след това един път годишно се засича действителното ползване. Тогава или доплащаме, в случай че сме надвишили предплатено платеното, или ни връщат назад пари, в случай че сме били по-пестеливи ползватели. Аз персонално пари обратно не съм вземала, само че и не съм доплащала.
Като платих 700 евро за изравнителната фактура, август го изкарах със стягане на колана. През септември, като платих наем, ток, газ, телефон и вода, започнах да си мисля, че май отново съм се върнала вкъщи, тъй като още на 24-то число от месеца банковата ми карта издрънча празна. А заплата вземам чак на 5 октомври. " А ще ядем ли? ", попитаха очите на домашните любимци.
Тогава се огледах и видях какъв брой се е трансформирал през последните месеци стандартът на живот в Белгия. Първо забелязах, че всички улични електронни часовници са изключени. Аз обичам, до момента в който пътувам по улиците на града, да " съм в час ", тъй като все бързам за някъде. Сега всички електронни уреди, ориентиращи ме във времето, бяха замрели. Сякаш времето прави спестовност.
После открих, че и уличното осветяване прави спестовност. За автомагистралите на Белгия се приказва, че са осветени по този начин, че се виждат от космоса. И освен се приказва, само че беше реалност до скоро, до момента в който белгийските управляващи не редуцираха използването на лампите през една или пък взеха да пускат осветяване единствено от едната страна на улицата.
Дотолкова се стяга икономията, че получих писмо от енергийните компании с 90 практични съвета по какъв начин да понижа разхода на ток и газ. Включително с предложение да пребоядисам стените на жилището си в бяло, тъй като по този начин ще се отразява по-добре и дълго дневната светлина и ще спестявам от осветяване. Аз тези препоръки си ги зная от България. Интересно ми е по какъв начин белгийците ще се научат да изолират порти и прозорци! Дали ще се научат като нас да пълнят пролуките с найлонови торбички? Едва ли, щото магазините замениха торбичките с хартиени пликове. Ще открият ли по какъв начин се греят премръзнали ръце на свещ, при изискване, че са привикнали парното им да работи целогодишно?
Но това е на държавно равнище. А тъй като белгийците са габровците на Европа, към този момент измислят по какъв начин да пестят течности. Изключвам обичайното заличаване с тривка вместо утринен душ и използването на казанчето в тоалетната след N-броя прилагане на самата тоалетна. Сега е на дневен ред събирането на дъждовна вода...
С изхранването обаче икономиите набират инерция. Щандовете на магазините не са по този начин щедро заредени, както преди. Аз персонално понижих потреблението на месо, а количеството плодове и зеленчуци, които закупувам за седмица, е на половина по-малко от предходната година. Няма да гладуваме - запретнах ръкави и изпълних мазата с компоти и туршии.
За да разберете какъв брой ошашавени, ненаучени и неготови са белгийците с новите ограничения за спестовно прилагане на енергийни източници, ще споделя следното: моя клиентка ме помоли да вървя да гладя и шетам в тях в събота, тъй като токът нощем и в почивни дни е по-евтин. Странно, че не се е сетила да ми предложи нощна промяна. За незапознатите ще прибавя, че нощен труд и подобен в почивни дни се заплаща двойно. И не ми излиза наяве - токът ли е безценен или моят ексклузивен труд е на ниска цена, или мадам не може да пресметна по какъв начин да пести?! Но има изгода и от икономиите. Вече като ходя на работа върху две перални намирам бележки с молба да не пера. Щели сами да пускат пранета на нощна цена. Ей, има късмет да научим белгийците да си шетат сами!
Facebook, със съкращения> >
>
Дойдох в Белгия с концепцията да престана да броя стотинки в края на месеца, които дори свършваха още в средата на календарната единица. Исках да не се чудя кое ще мога да платя: фактура за ток или въпреки всичко по-добре за телефон, че него го употребих да изкарвам пари за фактури. За водата изобщо не се чудех - постоянно задържах сметките известно време, тъй като нея нямаше по какъв начин да я спрат. Мислех, че това е към този момент зад тила ми.
За 10 години бях не запомнила какво е чувството да те стресират неплатени сметки. До предишния юли. Тогава за първи път от пребиваването ми в странство завърших финансово месеца преди календарното привършване. Останах без пукнато евро, откакто платих годишното равнене на сметките за ток и газ. Тук в Белгия плащаме закрепена сума за ток, газ и вода всеки месец, след това един път годишно се засича действителното ползване. Тогава или доплащаме, в случай че сме надвишили предплатено платеното, или ни връщат назад пари, в случай че сме били по-пестеливи ползватели. Аз персонално пари обратно не съм вземала, само че и не съм доплащала.
Като платих 700 евро за изравнителната фактура, август го изкарах със стягане на колана. През септември, като платих наем, ток, газ, телефон и вода, започнах да си мисля, че май отново съм се върнала вкъщи, тъй като още на 24-то число от месеца банковата ми карта издрънча празна. А заплата вземам чак на 5 октомври. " А ще ядем ли? ", попитаха очите на домашните любимци.
Тогава се огледах и видях какъв брой се е трансформирал през последните месеци стандартът на живот в Белгия. Първо забелязах, че всички улични електронни часовници са изключени. Аз обичам, до момента в който пътувам по улиците на града, да " съм в час ", тъй като все бързам за някъде. Сега всички електронни уреди, ориентиращи ме във времето, бяха замрели. Сякаш времето прави спестовност.
После открих, че и уличното осветяване прави спестовност. За автомагистралите на Белгия се приказва, че са осветени по този начин, че се виждат от космоса. И освен се приказва, само че беше реалност до скоро, до момента в който белгийските управляващи не редуцираха използването на лампите през една или пък взеха да пускат осветяване единствено от едната страна на улицата.
Дотолкова се стяга икономията, че получих писмо от енергийните компании с 90 практични съвета по какъв начин да понижа разхода на ток и газ. Включително с предложение да пребоядисам стените на жилището си в бяло, тъй като по този начин ще се отразява по-добре и дълго дневната светлина и ще спестявам от осветяване. Аз тези препоръки си ги зная от България. Интересно ми е по какъв начин белгийците ще се научат да изолират порти и прозорци! Дали ще се научат като нас да пълнят пролуките с найлонови торбички? Едва ли, щото магазините замениха торбичките с хартиени пликове. Ще открият ли по какъв начин се греят премръзнали ръце на свещ, при изискване, че са привикнали парното им да работи целогодишно?
Но това е на държавно равнище. А тъй като белгийците са габровците на Европа, към този момент измислят по какъв начин да пестят течности. Изключвам обичайното заличаване с тривка вместо утринен душ и използването на казанчето в тоалетната след N-броя прилагане на самата тоалетна. Сега е на дневен ред събирането на дъждовна вода...
С изхранването обаче икономиите набират инерция. Щандовете на магазините не са по този начин щедро заредени, както преди. Аз персонално понижих потреблението на месо, а количеството плодове и зеленчуци, които закупувам за седмица, е на половина по-малко от предходната година. Няма да гладуваме - запретнах ръкави и изпълних мазата с компоти и туршии.
За да разберете какъв брой ошашавени, ненаучени и неготови са белгийците с новите ограничения за спестовно прилагане на енергийни източници, ще споделя следното: моя клиентка ме помоли да вървя да гладя и шетам в тях в събота, тъй като токът нощем и в почивни дни е по-евтин. Странно, че не се е сетила да ми предложи нощна промяна. За незапознатите ще прибавя, че нощен труд и подобен в почивни дни се заплаща двойно. И не ми излиза наяве - токът ли е безценен или моят ексклузивен труд е на ниска цена, или мадам не може да пресметна по какъв начин да пести?! Но има изгода и от икономиите. Вече като ходя на работа върху две перални намирам бележки с молба да не пера. Щели сами да пускат пранета на нощна цена. Ей, има късмет да научим белгийците да си шетат сами!
Facebook, със съкращения> >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ