Няколко малко известни факти за Кръстоносните походи
Дали дамите вземат участие интензивно в борба по време на кръстоносния интервал е доста противоречив въпрос. Въпреки че има доказателства, че трупове на латиноамерикански дами с доспехи са забелязвани измежду мъртвите на бойното поле, историците слагат под въпрос дали скъпоценното военно съоръжение ще бъде „ похабено “ за дами, които е малко евентуално да получат военно образование.
Въпреки това, в обезверени обстановки, без значение дали дамите имат интерес да се бият или не, те просто би трябвало да се защитят. Стихотворението на Томас от Бевърли за делата на сестра му Маргарет предлага визия за битката на една жена поддръжник. Маргарет пътува до Светата земя на поклонение и е в Йерусалим, когато е обсадена от Саладин през 1187 година Стихотворението ни споделя, че тя съумява да се възползва от нагръдник, само че при липса на шлем се постанова да импровизира с казан!
Мемоарите на Усама ибн Мункид (1095 – 1188), „ Книгата за съзерцанието “, са златна мина от информация за всекидневието в Светата земя и включват доста истории (някои съществени, други по-малко) за разнообразни форми на културен продан сред латинските кръстоносци и локалните поданици.
Би било заслужено да опишем Усама като човек, който е „ роден “ от кръстоносните походи. Роден на 4 юли 1095 година, той прекарва дългия си и рискован живот, живеейки един до друг с жителите на Латинското кралство Йерусалим. В една своя история Усама споделя за майстор от Шайзар на име Абу ал-Фат, чийто наследник страда от скрофула [туберкулозна зараза на лимфните възли на врата]. Докато Абу ал-Фат е в Антиохия в командировка със сина си, един франкски мъж вижда раните на врата на момчето и им предлага лек.
Докато анонимният човек наподобява откровено стимулиран от желанието си да излекува момчето, той също желае да резервира „ авторството “ върху лека си: Абу ал-Фат би трябвало да се закълне в своята вяра, че няма да печели пари от никого, който излекува благодарение на лека. А наподобява, че лекарството е в действителност ново за мюсюлманите и защото съумява да излекува сина на Абу ал-Фат, триумфът му му обезпечава по-нататъшно разпространяване. Лекарството е предадено на Усама, който ни споделя, че самият той го е употребявал с редица страдащи. Чрез записките му лекарството намира път към бъдещите генерации.
Например, анатомът от 14 век и кралски доктор Гуидо да Вигевано предлага чорба от охлюви като противоотрова при отравяне с аконит. През 1335 година да Вигевано създава текст (Texaurus Regis Francie), който приканва френския крал Филип VI да стартира нов кръстоносен поход. Текстът включва механически проекти, чертежи за обсадни машини и задвижвана от вятъра каляска, както и медицински препоръки, в това число гореспоменатото решение за отравяне с аконит (самакитка, вълче биле) – което, макар че звучи неприятно, в действителност е гениално.
Аконитът е мощно отровно растение и през интервала на кръстоносците е употребявано от мюсюлманите против тях. Защо охлюви? След като вижда охлюви да се хранят с листа от аконит, на Вигевано очевидно му светва крушката. Той събира и сварява охлювите, приготвяйки от тях чорба, която първо тества върху животни. След като реализира приемливи резултати, той приема малко аконит и самичък пробва лекарството си.
Вигевано с горделивост оповестява, че до момента в който първите две дози го карат да повръща, с третата доза той към този момент е свободен от отровата. За страдание по този начин и не схваща дали си коства да премине през този противен развой, защото кръстоносният поход на Филип VI не съумява да се реализира.
Тези умения несъмнено излизат на напред във времето по време на Седмия кръстоносен поход (1248 – 1254). Иницииран, управителен и значително финансиран от френския крал Луи IX, Седмият кръстоносен поход е една от най-сложните в логистично отношение експедиции на Изток. Въпреки че първоначално има огромни обещания, той приключва с неуспех.
Действията на Луи IX по време на кръстоносния поход са документирани от неговия непосредствен другар Жан дьо Жоанвил, който е отдаден в множеството от договарянията и вземането на решения. Джойнвил ни дава една от най-оживените и забавни истории в историята на кръстоносците: той е захласнат от елементи, блажен с невероятна фотографска памет и има буен интерес към облеклото. На всичкото e едва прикрито влюбen в брачната половинка на Луи IX, кралица Маргарета Прованска, която също взе участие в похода. Повечето летописи на кръстоносните походи оферират на публиката си безчет истории за самостоятелна смелост и всеотдайност – Джойнвил прави и това, само че също по този начин ни описва един цар, който се бори с припадък на дизентерия толкоз тежък, че би трябвало да изреже дупка в панталоните му.
След обречена експедиция нагоре по Нил, с цел да завладяват град Мансура, кръстоносците се пробват да се отдръпват към Дамиета, само че са принудени да се откажат. Групата на Джойнвил осъзнава, че няма друга опция и би трябвало да се съобщи. Един от кръстоносците от групата очевидно вижда това като акт на плашливост и твърди, че вместо да се предадат като заложници, всички те би трябвало да се оставят да бъдат убити и да отидат в парадайса. Джойнвил искрено оповестява: „ само че никой от нас не се вслуша в съвета му “.
Вместо това, откакто е взет за пленник, Джойнвил прави всичко, за което се сети, тъй че животът му да бъде пощаден: той открива роднинска връзка с мохамеданин, лъже похитителите си, че е братовчед на краля, фабрикува и връзка с император Фридрих II и цитира Саладин, когато му е комфортно („ в никакъв случай не убивай човек, откакто си споделил хляба и солта си с него “). В последна сметка умелите договаряния на кралица Маргарита ги избавят: тя предава Дамиета на мамелюците (на рисунката) в подмяна на живота на брачна половинка си и Луи заплаща 400 000 лири за освобождението на армията си.
