Толкова малък и вече възпитан
Да възпиташ детето си в обикновени етикетни правила значи първо да възпиташ себе си като родител и да не си разрешаваш даже и дребни отстъпления от правилото. В учебно заведение да се вкара оценка по образование и тя да е балообразуваща за кандидатстване във висше образователно заведение. Тази концепция на синдикатите се прокрадна страхливо през април, мина за ден през медиите и на собствен ред се не помни. " Това, което става в междучасията сред учениците от пети до дванадесети клас, не може да бъде оценено ", споделиха учителите. " Събраната и потискана експанзия от децата, които са мощно стимулирани да продължат образованието си, може да избие на друго място, неизвестно по какъв начин ", обясниха психолозите. А самите възпитаници отвърнаха по този начин: " Възпитанието ни зависи от родителите, ние не сме отговорни за това дали сме възпитани или не. "
И по този начин тематиката за възпитанието още веднъж потъна. Вероятно до идващия случай на необяснима демонстрация на детска свирепост в учебно заведение.
Като приказваме за възпитане и положителни обноски у хлапетата, най-често си представяме мирнички и сресанки на път мамини дечица с чисто бели опънати чорапки и колосани панделки, които поздравяват изкуствено, благодарят, извиняват се и молят за щяло и нещяло. Представата за положително образование толкоз девалвира през последните две десетилетия, че учтивостта стартира да се възприема като уязвимост, а усмивката и приветливостта – като двуличие. Въпреки това обаче децата на прехода, които през днешния ден към този момент са родители, ясно си дават сметка, че в актуалния свят положителното образование е полезност и признак за усърдие към лидерското общество и класата на хората, които трансформират статуквото. Децата на първите мутри приключиха европейски учебни заведения и влиятелни международни университети и донесоха както в фамилиите си, по този начин и в обкръжението си концепцията за етикетните умения като полезност. Да бъдеш добре учтив стартира да става съвременно, по тази причина, въпреки и спорадично и към момента с променлив триумф, започнаха да се основават школи по положителни маниери и да се популяризират извънкласни занимания по етикет. Тук обаче се появи и огромната неточност – огромна част от родителите повярваха, че палавникът ще се трансформира в благородник, а глезлата – в дама, единствено и само посредством напъните на въпросните учители по обноски и етикет.
Така вършим у дома
Доброто образование не е нещо, което децата усвояват настрана от цялостния развой на социализация през първите седем години. То е част от всекидневието на фамилията и хората, с които те са в непрекъснат контакт. Обноските се одобряват първо от родителите. Затова и има значение дали, когато кихате или кашляте (пред детето или даже сами), си слагате ръката пред устата, дали се храните постоянно с принадлежности и ползвате салфетки, дали сте общителни с останалите хора и благи един към различен вкъщи. Известно е, че хлапетата са като попивателни и всичко, което се случва пред очите им, се записва вечно и доста скоро се появява като норма в общуването им. Ако вкъщи ядете с ръце и мляскате шумно, няма по какъв начин да очаквате, че детето ви няма да го прави или пък че двучасови седмични занимания ще го отучат от фамилния табиет. Да възпиташ детето си в обикновени етикетни правила значи първо да възпиташ себе си като родител и да не си разрешаваш даже и дребни отстъпления от правилото. Може да имате носталгия по времето преди децата, когато умерено можехте да си оставите облеклата на купчина на пода, а леглото си стоеше неоправено със седмици. Но когато в близост щъка дребният човек, който желаете да възпитате добре, сходни волности би трябвало да си останат единствено за дните, в които дребосъкът е при баба и дядо. Същото се отнася за всичко, което разказва ежедневния ви фамилен живот – обръщенията един към различен, отправените молби за всевъзможни делнични неща, поддържането на дома и реда в него, взаимопомощта, персоналната хигиена, вниманието към навиците и живота на членовете на семейството, общите делнични събития и фамилните празници. Всичко има значение и всеки подробност е значим.
Бебета по етикет
Добрите обноски не са нещо, което децата би трябвало да употребяват единствено в избрана среда. Етикетът не е въпрос на вярно и погрешно, а на уместно и неуместно, по тази причина първото и най-важно нещо, което би трябвало да извършите за хлапетата си, е да ги ориентирате какви са разпоредбите в другите житейски обстановки, най-много посредством персоналния си образец. Така те ще схванат, че етикетните правила са комфортни, тъй като с тях ще могат съответно да реагират и участват във всякаква среда. Този тип образование стартира още с раждането на детето и основаването на неговия режим. Часовете за спане са тихи, храненето си има обред, стаята се почиства всекидневно, диалозите са спокойни. Във възрастта на първите игри въведете правилото те да се провеждат единствено на избрани за това места в дома. Ако понякога позволявате някакви волности, показвайте на детето, че би трябвало след игра да разчисти общия терен, тъй като той ще се употребява и от останалите членове на фамилията. Така както го учите да си мие ръцете преди хранене, не пропускайте да слагате вярно принадлежности и салфетки за всички към масата. Щом може да седи в столче, детето може да се храни дружно с всички останали на общата софра. Това е потребно за него, тъй като по този начин ще може да свикне с общия дух и порядките към нея. Същото се отнася и до основаването на тоалетни привички – няма по какъв начин една майка да изпишква тригодишни си наследник по градинките, пък след това, към този момент в зрелост, той да се усеща неловко да освобождава естествените си потребности до градските кьошета.
Игра на положителни маниери
[Shutterstcok]
Във възрастта, в която вървят на детска градина, децата са отлични имитатори. За да въведете незабелязано етикетните понятия във възпитанието им, възползвайте се от тази тяхна дарба и ги въвеждайте в обстановка на игра. Предложете им да вземем за пример да играете на ресторант или магазин – и в двата случая умерено можете да въведете верните поздрави и обръщения (задължително с учтивата форма Вие), да научите детето по какъв начин да задава верните въпроси, да прецизира желанията си, да се опълчва възпитано и да благодари. Когато разигравате " наужким " какво се случва в един ресторант, можете да влизате поредно в ролята на клиент и сервитьор, с цел да подадете на детето верните реплики и да го запознаете с реда в това място. По същия метод можете да пресъздадете атмосферата в театъра, на пазара, в рейса или метрото. Всяка разходка в парка можете да оползотворите изцяло, като я превърнете в занимателен урок по другарство. Това е мястото, където детето ще се научи да се среща с хора на друга възраст, да пази непорочност, да се преценява с правата на останалите да почиват, да се разхождат и да поддържат връзка. Учете го с персонален образец и дребни задания – " хайде да изхвърлим кутийката от сладолед в кошчето ", " дано да попитаме можем ли да погалим това кученце ", " хубаво е да отстъпим място на тази дама (избягвайте думи като " дамата ", " лелята ", " бабата " или " каката " ), " добре е да приказваме по-тихо, тъй като по този начин тормозим другите хора " и така нататък
Един от работещите трикове във възпитаването в положителни обноски е закачливата забележка. Например, в случай че хлапето искрено се прозява, без да си поставя ръката на устата, надникнете в гърлото му и кажете, че по този начин виждате по какъв начин се мели храната в коремчето му. Децата имат мощно нагледно въображение и това несъмнено ще ги заинтригува. Това е моментът да напомните, че хората си поставят ръката на устата, когато се прозяват, и тъй като никой не желае да гледа какво тъкмо се случва в стомаха на другия!
В една избрана възраст децата мощно се впечатляват от нецензурни изрази и ги усвояват със забележителна експедитивност. За страдание няма по какъв начин да избегнете това, защото още в първите дни в детската градина или при първата си почтена детска игра с някое дете в парка дребният ви правоприемник може да се върне въоръжен с цялостен боеприпас взривоопасни думи. Най-добрият метод да поставите този речников ресурс настрани е, като го легитимирате като усвоен, само че непотребен. Спокойно и на игра накарайте детето да ви каже всички " неприятни " думи, които знае, и дружно запишете всяка от тях на листче. Сложете готовите листчета в буркан, затворете го и го сложете настрани, като оповестите публично, че това са " грозните думи ", които оставяме настрани, с цел да оставим място на " хубавите думи ", които дружно ще научите. За да накарате детето единствено да съпоставя и прави оценки на държанието, разказвайте му приказки, в които става дума за положително образование ( " Макс и Мориц ", " Принцесата и граховото зърно ", " Принцът и просякът ", " Снежанка ", " Пепеляшка " ) и разграничавайте дружно моралната поука и особеното държание на героите. Стимулирайте дребния човек самичък да влиза в разнообразни публични функции и да ги изиграва. Сменяйте си функциите – играйте глезеното малко дете, което би трябвало да бъде възпитано – ще се изненадате какъв брой предостатъчно и отговорно личното ви хлапе ще се трансформира във вас самите. Подреждайте дружно масата, избирайте облекла за разнообразни мотиви дружно и пътем споменавайте какви са кодовете на държание на съответното място. Водете децата на ресторант или спектакъл тогава, когато сте сигурни, че няма да пречат на останалите и откакто сте проиграли няколко пъти вкъщи под формата на ситуационен очерк разпоредбите за държание там. Никой не желае от вас да упражнявате детето си до цялостен стрес единствено и единствено да се показа като дребен престолонаследник в обществото – значимото е да умее да прави оценка вярно обстановките и да се включва в тях съответно, със жанр и почитание към останалите. Така ще знае, че вкъщи пред тв приемника пицата може да се яде напряко от кутията и с ръка, само че в ресторанта за това ще му трябват принадлежности и хранене по етикет.
Академия за дребни буржоа
Така се популяризираше една от следващите детски школи за образование по етикет. Всъщност това е най-отблъскващото нещо, което можете да вмените на етикета – че е познание, от което и поради което се употребяват единствено хора, принадлежащи към така наречен висше общество. Възпитанието в положителни маниери от дълго време не е привилегия единствено на богатите, интелектуалците или хората с дворцово родословие. То е нужда да живееш красиво и в естетика с другите. То е код, който те кара да се чувстваш на всички места на мястото си. Когато това се разбере изцяло както от учителите и психолозите, по този начин и от родителите и синдикатите, можем да въведем в учебно заведение оценка по образование. Дотогава обаче би трябвало да вършим най-важното – отговорно да възпитаваме децата си.
И по този начин тематиката за възпитанието още веднъж потъна. Вероятно до идващия случай на необяснима демонстрация на детска свирепост в учебно заведение.
Като приказваме за възпитане и положителни обноски у хлапетата, най-често си представяме мирнички и сресанки на път мамини дечица с чисто бели опънати чорапки и колосани панделки, които поздравяват изкуствено, благодарят, извиняват се и молят за щяло и нещяло. Представата за положително образование толкоз девалвира през последните две десетилетия, че учтивостта стартира да се възприема като уязвимост, а усмивката и приветливостта – като двуличие. Въпреки това обаче децата на прехода, които през днешния ден към този момент са родители, ясно си дават сметка, че в актуалния свят положителното образование е полезност и признак за усърдие към лидерското общество и класата на хората, които трансформират статуквото. Децата на първите мутри приключиха европейски учебни заведения и влиятелни международни университети и донесоха както в фамилиите си, по този начин и в обкръжението си концепцията за етикетните умения като полезност. Да бъдеш добре учтив стартира да става съвременно, по тази причина, въпреки и спорадично и към момента с променлив триумф, започнаха да се основават школи по положителни маниери и да се популяризират извънкласни занимания по етикет. Тук обаче се появи и огромната неточност – огромна част от родителите повярваха, че палавникът ще се трансформира в благородник, а глезлата – в дама, единствено и само посредством напъните на въпросните учители по обноски и етикет.
Така вършим у дома
Доброто образование не е нещо, което децата усвояват настрана от цялостния развой на социализация през първите седем години. То е част от всекидневието на фамилията и хората, с които те са в непрекъснат контакт. Обноските се одобряват първо от родителите. Затова и има значение дали, когато кихате или кашляте (пред детето или даже сами), си слагате ръката пред устата, дали се храните постоянно с принадлежности и ползвате салфетки, дали сте общителни с останалите хора и благи един към различен вкъщи. Известно е, че хлапетата са като попивателни и всичко, което се случва пред очите им, се записва вечно и доста скоро се появява като норма в общуването им. Ако вкъщи ядете с ръце и мляскате шумно, няма по какъв начин да очаквате, че детето ви няма да го прави или пък че двучасови седмични занимания ще го отучат от фамилния табиет. Да възпиташ детето си в обикновени етикетни правила значи първо да възпиташ себе си като родител и да не си разрешаваш даже и дребни отстъпления от правилото. Може да имате носталгия по времето преди децата, когато умерено можехте да си оставите облеклата на купчина на пода, а леглото си стоеше неоправено със седмици. Но когато в близост щъка дребният човек, който желаете да възпитате добре, сходни волности би трябвало да си останат единствено за дните, в които дребосъкът е при баба и дядо. Същото се отнася за всичко, което разказва ежедневния ви фамилен живот – обръщенията един към различен, отправените молби за всевъзможни делнични неща, поддържането на дома и реда в него, взаимопомощта, персоналната хигиена, вниманието към навиците и живота на членовете на семейството, общите делнични събития и фамилните празници. Всичко има значение и всеки подробност е значим.
Бебета по етикет
Добрите обноски не са нещо, което децата би трябвало да употребяват единствено в избрана среда. Етикетът не е въпрос на вярно и погрешно, а на уместно и неуместно, по тази причина първото и най-важно нещо, което би трябвало да извършите за хлапетата си, е да ги ориентирате какви са разпоредбите в другите житейски обстановки, най-много посредством персоналния си образец. Така те ще схванат, че етикетните правила са комфортни, тъй като с тях ще могат съответно да реагират и участват във всякаква среда. Този тип образование стартира още с раждането на детето и основаването на неговия режим. Часовете за спане са тихи, храненето си има обред, стаята се почиства всекидневно, диалозите са спокойни. Във възрастта на първите игри въведете правилото те да се провеждат единствено на избрани за това места в дома. Ако понякога позволявате някакви волности, показвайте на детето, че би трябвало след игра да разчисти общия терен, тъй като той ще се употребява и от останалите членове на фамилията. Така както го учите да си мие ръцете преди хранене, не пропускайте да слагате вярно принадлежности и салфетки за всички към масата. Щом може да седи в столче, детето може да се храни дружно с всички останали на общата софра. Това е потребно за него, тъй като по този начин ще може да свикне с общия дух и порядките към нея. Същото се отнася и до основаването на тоалетни привички – няма по какъв начин една майка да изпишква тригодишни си наследник по градинките, пък след това, към този момент в зрелост, той да се усеща неловко да освобождава естествените си потребности до градските кьошета.
Игра на положителни маниери
[Shutterstcok]
Във възрастта, в която вървят на детска градина, децата са отлични имитатори. За да въведете незабелязано етикетните понятия във възпитанието им, възползвайте се от тази тяхна дарба и ги въвеждайте в обстановка на игра. Предложете им да вземем за пример да играете на ресторант или магазин – и в двата случая умерено можете да въведете верните поздрави и обръщения (задължително с учтивата форма Вие), да научите детето по какъв начин да задава верните въпроси, да прецизира желанията си, да се опълчва възпитано и да благодари. Когато разигравате " наужким " какво се случва в един ресторант, можете да влизате поредно в ролята на клиент и сервитьор, с цел да подадете на детето верните реплики и да го запознаете с реда в това място. По същия метод можете да пресъздадете атмосферата в театъра, на пазара, в рейса или метрото. Всяка разходка в парка можете да оползотворите изцяло, като я превърнете в занимателен урок по другарство. Това е мястото, където детето ще се научи да се среща с хора на друга възраст, да пази непорочност, да се преценява с правата на останалите да почиват, да се разхождат и да поддържат връзка. Учете го с персонален образец и дребни задания – " хайде да изхвърлим кутийката от сладолед в кошчето ", " дано да попитаме можем ли да погалим това кученце ", " хубаво е да отстъпим място на тази дама (избягвайте думи като " дамата ", " лелята ", " бабата " или " каката " ), " добре е да приказваме по-тихо, тъй като по този начин тормозим другите хора " и така нататък
Един от работещите трикове във възпитаването в положителни обноски е закачливата забележка. Например, в случай че хлапето искрено се прозява, без да си поставя ръката на устата, надникнете в гърлото му и кажете, че по този начин виждате по какъв начин се мели храната в коремчето му. Децата имат мощно нагледно въображение и това несъмнено ще ги заинтригува. Това е моментът да напомните, че хората си поставят ръката на устата, когато се прозяват, и тъй като никой не желае да гледа какво тъкмо се случва в стомаха на другия!
В една избрана възраст децата мощно се впечатляват от нецензурни изрази и ги усвояват със забележителна експедитивност. За страдание няма по какъв начин да избегнете това, защото още в първите дни в детската градина или при първата си почтена детска игра с някое дете в парка дребният ви правоприемник може да се върне въоръжен с цялостен боеприпас взривоопасни думи. Най-добрият метод да поставите този речников ресурс настрани е, като го легитимирате като усвоен, само че непотребен. Спокойно и на игра накарайте детето да ви каже всички " неприятни " думи, които знае, и дружно запишете всяка от тях на листче. Сложете готовите листчета в буркан, затворете го и го сложете настрани, като оповестите публично, че това са " грозните думи ", които оставяме настрани, с цел да оставим място на " хубавите думи ", които дружно ще научите. За да накарате детето единствено да съпоставя и прави оценки на държанието, разказвайте му приказки, в които става дума за положително образование ( " Макс и Мориц ", " Принцесата и граховото зърно ", " Принцът и просякът ", " Снежанка ", " Пепеляшка " ) и разграничавайте дружно моралната поука и особеното държание на героите. Стимулирайте дребния човек самичък да влиза в разнообразни публични функции и да ги изиграва. Сменяйте си функциите – играйте глезеното малко дете, което би трябвало да бъде възпитано – ще се изненадате какъв брой предостатъчно и отговорно личното ви хлапе ще се трансформира във вас самите. Подреждайте дружно масата, избирайте облекла за разнообразни мотиви дружно и пътем споменавайте какви са кодовете на държание на съответното място. Водете децата на ресторант или спектакъл тогава, когато сте сигурни, че няма да пречат на останалите и откакто сте проиграли няколко пъти вкъщи под формата на ситуационен очерк разпоредбите за държание там. Никой не желае от вас да упражнявате детето си до цялостен стрес единствено и единствено да се показа като дребен престолонаследник в обществото – значимото е да умее да прави оценка вярно обстановките и да се включва в тях съответно, със жанр и почитание към останалите. Така ще знае, че вкъщи пред тв приемника пицата може да се яде напряко от кутията и с ръка, само че в ресторанта за това ще му трябват принадлежности и хранене по етикет.
Академия за дребни буржоа
Така се популяризираше една от следващите детски школи за образование по етикет. Всъщност това е най-отблъскващото нещо, което можете да вмените на етикета – че е познание, от което и поради което се употребяват единствено хора, принадлежащи към така наречен висше общество. Възпитанието в положителни маниери от дълго време не е привилегия единствено на богатите, интелектуалците или хората с дворцово родословие. То е нужда да живееш красиво и в естетика с другите. То е код, който те кара да се чувстваш на всички места на мястото си. Когато това се разбере изцяло както от учителите и психолозите, по този начин и от родителите и синдикатите, можем да въведем в учебно заведение оценка по образование. Дотогава обаче би трябвало да вършим най-важното – отговорно да възпитаваме децата си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ