Двигателни упражнения за детски души
Визитка
Кирил Хинков е учител по рюкю буджуцу, джуджицу и самозащита в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни извършения " Кьокутен ", лицензиран от българското Министерство на физическото образование и спорта. Магистър по интернационалните стопански връзки от УНСС. Лицензиран кариерен съветник от NBCC. Женен, с две дъщери на 12 и 14 години. Консултира частни лица и организации по отношение на кариерното им развиване и политика. Един от девизите му е " Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване ". Вярва, че хората би трябвало да ръководят личното си положение – физическо, психическо, и да бъдат тренирани да го трансформират посредством дейности.В Япония считат, че всеки човек има един или няколко гения, които, доведени до съвършенство, биха дали на човечеството най-хубавото, което може да съществува в дадената област. Японците знаят, че няма един човек, който да е като различен. Затова развъждането на хора е неповторимо занимание, което би трябвало да подтиква техните неповторими човешки качества, с цел да се разгърне до съвършенство личностния им капацитет.
Амбицията на актуалното обществото да възпитава хора по лист и шаблон и упоритостта на едни родители да трансформират същността на децата си поради личните си стремежи и показа за триумф могат да доведат (и към този момент водят) до огромни проблеми. Ако оставим децата да израстват умерено, интензивно, да бъдат подтиквани да си играят, да си оказват помощ, да се движат непрекъснато по този начин, че телата им да се научат да бъдат мощни, и в случай че ние се научим да се вслушваме в техните желания, те ще имат всичко належащо, с цел да намерят хармонията в себе си. И да схванат в какво са положителни и какво желаят да вършат с живота си.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Японската философия за разкриване на вътрешния баланс
Как можем да открием вътрешното благосъстояние на едно дете и по какъв начин по този начин двигателни извършения могат да подтикват по-добро държание и самочувствие. Отговорите намирам в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни извършения " Кьокутен ", където тази система интензивно се практикува. Неговият създател Кирил Хинков е индивидът, който може да открехне доста малки врати към контролиране на тялото и хармонизирането на деца и възрастни посредством изпитани способи, техники и извършения от лечебната физкултура и бойните изкуства. Тук двигателната просвета се преглежда като върховен пилотаж на образование. Кирил споделя, че регулирането на тялото в Япония е телесно изкуство, налично за всеки, който търси естествено средство да поддържа живота и здравето си. Това е цялостна философия за живот и самовъзпитание, чиято цел е да подбуди човешкото създание да вземе в свои ръце ориста си, с цел да живее в положение на оптимално здраве и естетика с околния свят.
Упражненията за контролиране на тялото съставляват композиция от способи на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства и, най-просто казано, имат за цел да върнат силата на индивида да ръководи себе си. Това е японска техника за ориентиране на вниманието, или за обработване на метода, по който мислим.
В залата на " Кьокутен " децата и родителите са добре пристигнали дружно. " Никога не одобрявам единствено дете без родител – прецизира Кирил – тук не разрешавам модерното " паркиране " на децата. " Боли го, че днешните родители бягат от директния контакт с отрочетата си, а търсят способи някой различен да ги занимава и възпитава. " Докато бях студент - спомня си преподавателят - учех деца на карате. Три години съм работил в детска градина и учебно заведение. Имал съм дечица от четиригодишна възраст до трети-четвърти клас възпитаници. Принципът на работата с деца е доста по-различен от този за възрастни. На тях би трябвало да показваш възпламенително и да им харесва, с цел да си играят с тебе и да те следват. "
Кьокутен като просвета на осъзнаване
В японския език йероглифите за едни и същи звуци се четат по друг метод. Кьоку и загар са два йероглифа. Написано по един метод, значат точка на изкривяване, а написано по различен – кръстопът на истината. " За мен двойният смисъл от това – споделя Кирил - е, че когато човек би трябвало да избере нещо в действителност значимо, в последна сметка той се отхвърля от едно и се заема с друго. За да подобрим живота си, би трябвало да предприемем деяние. В културата за контролиране на тялото, която аз последвам и уча, се счита, че най-важното за едни човек е обещано от вътрешната страна. И по тази причина по-важна задача е да откриеш в какво си добър и какво можеш да правиш за хората, в сравнение с да научиш какъвто и да е различен модел на някого другиго. Кръстопътят на истината значи да избереш твоята истина, не някоя непозната. Но в този момент, уви, това е съвременно. Много мъчно е да бъдат доведени огромните хора до разбирането, че би трябвало да натискат по-малко, а да дават повече - топлота, когато би трябвало, или мраз, в случай че е належащо. Защото на децата би трябвало и да им се караме, когато се постанова. Свободата е отговорност. А отговорността - висша форма на съзнанието. "
Стойката на детето приказва за неговите усеща
В източната просвета няма разделяне сред тяло и душа, твърди Кирил Хинков. Тоест, в случай че ние мислим нещо неприятно, тялото ни незабавно минава в по-лоша форма и в случай че не вземем ограничения, се разболява. Често признаци за този развой могат да се видят по стойката. Един родител би трябвало да може да разкодира знаците на тялото на своето дете. Да схваща по кое време то се прибира у дома нещастно и да търси повода, с цел да му помогне да преодолее този дискомфорт. Когато едно дете е добре, то, нагледно казано, се отваря – върви изправено и гледа другите в очите. Усмихва се. Когато свие раменете напред, върви прегърбено, влачи си краката, погледът му блуждае - това означа, че детето има проблеми, които не може да позволи. Тогава един добър родител би трябвало да попита: " Какво стана през днешния ден в учебно заведение? Изглеждаш ми доста изтощен, разкажи ми какво се случи? " Хората са изтощени не от прекомерното доста работа или учене, а от оценката, която след това си слагат. " Обещайте на детето, когато не се усеща добре, нещо прелестно, което то обича ", поучава Кирил. Според него сега цялата просветителна система е натоварена с отрицателни упования и оценки. " Аз, като отида в учебно заведение, виждам същото – едни прегърбени, умърлушени хора, които не могат да разрешат своите проблеми. Трябва да ни бъде ясно – отчаян и изтощен възпитател значи години болна нация след години. "
Правилната дума е " внимание "
" Аз не знам какво е хиперактивност (много съвременна диагноза днес) – признава Кирил - само че знам, че когато един възрастен или дете задържа силата си, тя натиска от вътрешната страна и търси метод да излезе на открито. Да си гризе ноктите, да се върти на стола, да гледа нагоре, да почуква с крайник или да тропа по масата, да нервничи, да си върти кичура от косата Всичко това значи, че от вътрешната страна има нещо неподредено. И няма по какъв начин с каране и размахване на пръст това дете да се успокои и концентрира. Правилната дума тук е внимание. " Това значи, че когато преподавателят усети децата напрегнати и нервни, вместо да стартира с математиката или дадения предмет, да предложи дружно да създадат няколко придвижвания – да станат, да клекнат, с цел да се раздвижи силата им. Самият Кирил неведнъж е ползвал това предписание в класовете на дъщерите си, където след няколко придвижвания внезапно всички се успокояват. Така един възбуден клас може да освободи напрежението и по едно и също време с това да провокира по най-естествения метод централизация за идващия образователен развой.
Ролята на детския сън и отмора
Денят на индивида е избран от това, което прави. Ние се движим и сме дейни, до момента в който не изхарчим този акумулиран заряд и би трябвало да си включим зарядното още веднъж. Това е сънят. Или почивката. Умората е напрежение. Когато тя се насложи у детето, то се нуждае от интервал на разпределяне. И в случай че всичко е наред, с изгряването на слънцето организмът му е подготвен да стартира цикъла още веднъж.
Едно дете, което по някаква причина не е щастливо в учебно заведение, може да се разсънва изтощено и демотивирано. Според Кирил това неизбежно води до реакции – постоянно боледуване, алергии, астма За да избегнем това, би трябвало да сме наясно от какво има потребност вашето дете, да приказваме с него. " Децата реагират на действителността неотложно - изяснява Кирил Хинков. Затова нямаме право да отлагаме диалог или намиране на решение, в случай че сме забелязали, че има проблем. Трябва незабавно да променим положението на детето. Как се прави това? Аз постоянно запитвам дали нещо вкусно и обичано ще оправи настроението и незабавно предизвиквам някакви придвижвания. Физиката мигновено трансформира душeвността. Това усъвършенства дишането и отпушва събраното у детето. То стартира да споделя какво го мъчи или какво не е наред в неговия свят. "
Тежката учебна чанта е по-лека от думите
Всичко може да бъде потребно, стига да знаеш по какъв начин да го управляваш! Затова Кирил поучава да използваме тежките училищен чанти като средство за приучване на духа и физиката у децата. Можем да им разбираем да вземем за пример, че могат да ги носят като тежест и да ги употребяват за ежедневни извършения. Наша задача е да ги научим да ръководят личното си положение – физическо, психическо и да бъдат тренирани да го трансформират посредством дейности. Според Кирил обаче е неотложно доста да внимаваме по какъв начин приказваме пред децата. " Ако детето е с приведено гръбче, не казваш " Ооо, мама, я какъв брой си крив! Изправи си гърба незабавно, че като пораснеш, ще станеш противен гърбушко! " Помнете – думите забиват пирони в душата, а съжалението убива самоувереността. Кажеш ли: " Я тази тежка чанта по този начин да я носиш, че да станеш още по-силен! Защото ти си основан да носиш три пъти по-тежки чанти! ", помагаш на детето да осъзнае личната си мощ и най-хубавото – да има смелостта да я тества.
Кирил Хинков е учител по рюкю буджуцу, джуджицу и самозащита в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни извършения " Кьокутен ", лицензиран от българското Министерство на физическото образование и спорта. Магистър по интернационалните стопански връзки от УНСС. Лицензиран кариерен съветник от NBCC. Женен, с две дъщери на 12 и 14 години. Консултира частни лица и организации по отношение на кариерното им развиване и политика. Един от девизите му е " Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване ". Вярва, че хората би трябвало да ръководят личното си положение – физическо, психическо, и да бъдат тренирани да го трансформират посредством дейности.В Япония считат, че всеки човек има един или няколко гения, които, доведени до съвършенство, биха дали на човечеството най-хубавото, което може да съществува в дадената област. Японците знаят, че няма един човек, който да е като различен. Затова развъждането на хора е неповторимо занимание, което би трябвало да подтиква техните неповторими човешки качества, с цел да се разгърне до съвършенство личностния им капацитет.
Амбицията на актуалното обществото да възпитава хора по лист и шаблон и упоритостта на едни родители да трансформират същността на децата си поради личните си стремежи и показа за триумф могат да доведат (и към този момент водят) до огромни проблеми. Ако оставим децата да израстват умерено, интензивно, да бъдат подтиквани да си играят, да си оказват помощ, да се движат непрекъснато по този начин, че телата им да се научат да бъдат мощни, и в случай че ние се научим да се вслушваме в техните желания, те ще имат всичко належащо, с цел да намерят хармонията в себе си. И да схванат в какво са положителни и какво желаят да вършат с живота си.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Японската философия за разкриване на вътрешния баланс
Как можем да открием вътрешното благосъстояние на едно дете и по какъв начин по този начин двигателни извършения могат да подтикват по-добро държание и самочувствие. Отговорите намирам в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни извършения " Кьокутен ", където тази система интензивно се практикува. Неговият създател Кирил Хинков е индивидът, който може да открехне доста малки врати към контролиране на тялото и хармонизирането на деца и възрастни посредством изпитани способи, техники и извършения от лечебната физкултура и бойните изкуства. Тук двигателната просвета се преглежда като върховен пилотаж на образование. Кирил споделя, че регулирането на тялото в Япония е телесно изкуство, налично за всеки, който търси естествено средство да поддържа живота и здравето си. Това е цялостна философия за живот и самовъзпитание, чиято цел е да подбуди човешкото създание да вземе в свои ръце ориста си, с цел да живее в положение на оптимално здраве и естетика с околния свят.
Упражненията за контролиране на тялото съставляват композиция от способи на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства и, най-просто казано, имат за цел да върнат силата на индивида да ръководи себе си. Това е японска техника за ориентиране на вниманието, или за обработване на метода, по който мислим.
В залата на " Кьокутен " децата и родителите са добре пристигнали дружно. " Никога не одобрявам единствено дете без родител – прецизира Кирил – тук не разрешавам модерното " паркиране " на децата. " Боли го, че днешните родители бягат от директния контакт с отрочетата си, а търсят способи някой различен да ги занимава и възпитава. " Докато бях студент - спомня си преподавателят - учех деца на карате. Три години съм работил в детска градина и учебно заведение. Имал съм дечица от четиригодишна възраст до трети-четвърти клас възпитаници. Принципът на работата с деца е доста по-различен от този за възрастни. На тях би трябвало да показваш възпламенително и да им харесва, с цел да си играят с тебе и да те следват. "
Кьокутен като просвета на осъзнаване
В японския език йероглифите за едни и същи звуци се четат по друг метод. Кьоку и загар са два йероглифа. Написано по един метод, значат точка на изкривяване, а написано по различен – кръстопът на истината. " За мен двойният смисъл от това – споделя Кирил - е, че когато човек би трябвало да избере нещо в действителност значимо, в последна сметка той се отхвърля от едно и се заема с друго. За да подобрим живота си, би трябвало да предприемем деяние. В културата за контролиране на тялото, която аз последвам и уча, се счита, че най-важното за едни човек е обещано от вътрешната страна. И по тази причина по-важна задача е да откриеш в какво си добър и какво можеш да правиш за хората, в сравнение с да научиш какъвто и да е различен модел на някого другиго. Кръстопътят на истината значи да избереш твоята истина, не някоя непозната. Но в този момент, уви, това е съвременно. Много мъчно е да бъдат доведени огромните хора до разбирането, че би трябвало да натискат по-малко, а да дават повече - топлота, когато би трябвало, или мраз, в случай че е належащо. Защото на децата би трябвало и да им се караме, когато се постанова. Свободата е отговорност. А отговорността - висша форма на съзнанието. "
Стойката на детето приказва за неговите усеща
В източната просвета няма разделяне сред тяло и душа, твърди Кирил Хинков. Тоест, в случай че ние мислим нещо неприятно, тялото ни незабавно минава в по-лоша форма и в случай че не вземем ограничения, се разболява. Често признаци за този развой могат да се видят по стойката. Един родител би трябвало да може да разкодира знаците на тялото на своето дете. Да схваща по кое време то се прибира у дома нещастно и да търси повода, с цел да му помогне да преодолее този дискомфорт. Когато едно дете е добре, то, нагледно казано, се отваря – върви изправено и гледа другите в очите. Усмихва се. Когато свие раменете напред, върви прегърбено, влачи си краката, погледът му блуждае - това означа, че детето има проблеми, които не може да позволи. Тогава един добър родител би трябвало да попита: " Какво стана през днешния ден в учебно заведение? Изглеждаш ми доста изтощен, разкажи ми какво се случи? " Хората са изтощени не от прекомерното доста работа или учене, а от оценката, която след това си слагат. " Обещайте на детето, когато не се усеща добре, нещо прелестно, което то обича ", поучава Кирил. Според него сега цялата просветителна система е натоварена с отрицателни упования и оценки. " Аз, като отида в учебно заведение, виждам същото – едни прегърбени, умърлушени хора, които не могат да разрешат своите проблеми. Трябва да ни бъде ясно – отчаян и изтощен възпитател значи години болна нация след години. "
Правилната дума е " внимание "
" Аз не знам какво е хиперактивност (много съвременна диагноза днес) – признава Кирил - само че знам, че когато един възрастен или дете задържа силата си, тя натиска от вътрешната страна и търси метод да излезе на открито. Да си гризе ноктите, да се върти на стола, да гледа нагоре, да почуква с крайник или да тропа по масата, да нервничи, да си върти кичура от косата Всичко това значи, че от вътрешната страна има нещо неподредено. И няма по какъв начин с каране и размахване на пръст това дете да се успокои и концентрира. Правилната дума тук е внимание. " Това значи, че когато преподавателят усети децата напрегнати и нервни, вместо да стартира с математиката или дадения предмет, да предложи дружно да създадат няколко придвижвания – да станат, да клекнат, с цел да се раздвижи силата им. Самият Кирил неведнъж е ползвал това предписание в класовете на дъщерите си, където след няколко придвижвания внезапно всички се успокояват. Така един възбуден клас може да освободи напрежението и по едно и също време с това да провокира по най-естествения метод централизация за идващия образователен развой.
Ролята на детския сън и отмора
Денят на индивида е избран от това, което прави. Ние се движим и сме дейни, до момента в който не изхарчим този акумулиран заряд и би трябвало да си включим зарядното още веднъж. Това е сънят. Или почивката. Умората е напрежение. Когато тя се насложи у детето, то се нуждае от интервал на разпределяне. И в случай че всичко е наред, с изгряването на слънцето организмът му е подготвен да стартира цикъла още веднъж.
Едно дете, което по някаква причина не е щастливо в учебно заведение, може да се разсънва изтощено и демотивирано. Според Кирил това неизбежно води до реакции – постоянно боледуване, алергии, астма За да избегнем това, би трябвало да сме наясно от какво има потребност вашето дете, да приказваме с него. " Децата реагират на действителността неотложно - изяснява Кирил Хинков. Затова нямаме право да отлагаме диалог или намиране на решение, в случай че сме забелязали, че има проблем. Трябва незабавно да променим положението на детето. Как се прави това? Аз постоянно запитвам дали нещо вкусно и обичано ще оправи настроението и незабавно предизвиквам някакви придвижвания. Физиката мигновено трансформира душeвността. Това усъвършенства дишането и отпушва събраното у детето. То стартира да споделя какво го мъчи или какво не е наред в неговия свят. "
Тежката учебна чанта е по-лека от думите
Всичко може да бъде потребно, стига да знаеш по какъв начин да го управляваш! Затова Кирил поучава да използваме тежките училищен чанти като средство за приучване на духа и физиката у децата. Можем да им разбираем да вземем за пример, че могат да ги носят като тежест и да ги употребяват за ежедневни извършения. Наша задача е да ги научим да ръководят личното си положение – физическо, психическо и да бъдат тренирани да го трансформират посредством дейности. Според Кирил обаче е неотложно доста да внимаваме по какъв начин приказваме пред децата. " Ако детето е с приведено гръбче, не казваш " Ооо, мама, я какъв брой си крив! Изправи си гърба незабавно, че като пораснеш, ще станеш противен гърбушко! " Помнете – думите забиват пирони в душата, а съжалението убива самоувереността. Кажеш ли: " Я тази тежка чанта по този начин да я носиш, че да станеш още по-силен! Защото ти си основан да носиш три пъти по-тежки чанти! ", помагаш на детето да осъзнае личната си мощ и най-хубавото – да има смелостта да я тества.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ