Д-р Велислава Донкина: Необходима е цялостна визия за немедицинската грижа в болниците
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
Работи в региона на развиването и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и управлява първото по рода си психоаналитично поделение в болнична институция - Звеното за психична и немедицинска грижа в Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ).
Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван учител към магистърска стратегия “Клинична логика на психиката - психоаналитична перспектива” на Нов български университет.
Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Българско здравно съдружие по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско балинтово общество, дипломиран член на Българска асоциация по психотерапия.
Д-р Донкина, по какъв начин се роди концепцията за основаването на Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури? Очаквате ли тя да запълни вакуума, основан от дългото неглижиране на тези експерти и неналичието на сензитивност за нуждата и изгодата от тяхното професионално наличие в здравеопазната система?
С моите сътрудници от дълго време работим в областта на психичната и психоаналитична грижа в подтекста на медицината, като се опитваме се да допринесем за развиването на този вид процедура - от една страна по отношение на здравните институции, и от друга - във връзка с самото съсловие на психолозите, защото това изисква съответна специализация. Отдавна партнираме на сътрудници в София и цялата страна, пробвайки се да дадем поддръжка и заедност в тази нелека задача. По този метод естествено породи концепцията за една организация, която да се пробва да стандартизира, пази, развива и утвърждава работата на тези експерти. Не на последно място, все още тя е и незадоволително възнаграждавана, на фона на в действителност високи условия за учебен и професионален ценз. Конкретната стъпка пристигна, откакто получихме молба от сътрудници, работещи в някои по-малки градове в страната за образование и професионална поддръжка. Вярвам, че има доста, което може да бъде направено, с цел да почерпим от опита на страни, в които сходна процедура е традиция - като Франция, Англия, Чехия и Съединени американски щати да вземем за пример, както и че това не е толкоз мъчно. Необходима е цялостна визия за развиването и въвеждането на немедицинската грижа в лечебните заведения у нас, което е обвързвано с развиването на специалността клиничен психолог, нормативна уредба за използването на положителните практики в тази сфера. Този развой е в основата на учредяването на Асоциацията.
Многократно сте поставяли обществено въпроса за основаването и въвеждането на стандарт за професионална процедура на болничните психолози. Има ли прогрес в този развой?
Липсата на правилник е тежък пропуск, който слага специалността в недобра светлина и пречи на нейното развиване, както и лимитира опциите на младите и надарени сътрудници в сферата. Стартирахме процедури за смяна в тази посока, свързани с обнародването на едно управление за добра клинична психична процедура.
В Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести от три години действа Звено за немедицинска грижа, което работи с пациентите и с медицинските експерти. Тя беше една от първите държавни лечебни заведения, които вкараха такава конструкция, само че за жалост това към момента не е наложено у нас. Добрите практики в Звеното могат да бъдат споделени и да се употребяват в бъдещи сходни клинични действия. Вече имаме и основан Стандарт за работата на тези структури при работа с пациенти с онкохематологични болести. В края на предходната година ние го внесохме в Министерството на здравеопазването, с цел да послужи за основа за създаването на унифициран протокол за активността на сходен вид звена в лечебните заведения. Колегите, които работят в асоциацията на психоонколозите, както и сътрудници от разнообразни психични сдружения също поставят доста старания в тази сфера.
Това демонстрира, че този вид грижа изисква дейното съдействие сред професионалните организации на другите типове психични експерти, защото това визира и по-глобални въпроси като неналичието на закон за психичната грижа, за психотерапията и като разследване - неналичието на пътека за сходен вид услуга в здравната процедура. Това изправя обособените болнични заведения, както и експертите психолози и психотерапевти, пред усложнението да се работи на парче, да не могат да бъдат облекчавани финансово пациентите на всички места еднообразно, да се търсят заместващи и краткотрайни разновидности. Това от време на време значи, за жалост и да се компрометира специалността или да се наемат единствено преди малко приключили експерти, заради финансови ограничавания. Тези млади сътрудници са сложени в извънредно ощетяващата обстановка да не знаят какво да работят, да не знаят по какъв начин и да няма от кого да се научат или пък да следим образци, които не могат да отговорят на стандарта за добра клинична психична процедура. В този смисъл казусът е многопластов - от една страна трудът и статутът на психичните експерти да бъде предпазен и от друга - да бъде подкрепено съсловието ни да развива и обогатява своята работа в сходство със международните стандарти.
Очаквате ли напъните Ви да бъдат подкрепени от пациентската общественост? Вашата активност не е непозната за доста хора с онкологични болести например…
Пациентските организации за благополучие са доста дейни в партньорството си с медицинските институции и в частност ние имаме доста добър и плодотворен опит в тази посока. В момента се приготвят също по този начин интензивни промени - тече работа по правенето на Национален раков проект, който включва аспектите на немедицинска грижа. Това е извънредно значимо, въпреки и в единствено един от сегментите на работата в полето на медицината - онкохематологията, само че мисля, че първата стъпка е обвързвана на първо място с институционално съдействие и съдействие на равнището на професионалните групи.
Не е загадка, че лекари, сестри, лекарски асистенти и различен личен състав в лечебните заведения, в практиките и незабавните структури също в значително обстановки се нуждае от психическа поддръжка. Какви стъпки би трябвало да се подхващат, с цел да получат и те нужната им грижа?
Стандартизирането на практиката на немедицинската грижа, основаването на правилник, включва изясняване и стандартизиране и на типовете процедури, интервенции и благоприятни условия за поддръжка. С други думи - регламентирането на качеството на грижата и то освен по посока на работата с пациенти и близки, само че и във връзка с работата с медицинските екипи и експерти. Колкото повече влагаме по посока на грижа и поддръжка за тях, толкоз по-консистентно и високо ще бъде качеството на грижата, която пациентите получават.
Работи в региона на развиването и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и управлява първото по рода си психоаналитично поделение в болнична институция - Звеното за психична и немедицинска грижа в Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ).
Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван учител към магистърска стратегия “Клинична логика на психиката - психоаналитична перспектива” на Нов български университет.
Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Българско здравно съдружие по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско балинтово общество, дипломиран член на Българска асоциация по психотерапия.
Д-р Донкина, по какъв начин се роди концепцията за основаването на Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури? Очаквате ли тя да запълни вакуума, основан от дългото неглижиране на тези експерти и неналичието на сензитивност за нуждата и изгодата от тяхното професионално наличие в здравеопазната система?
С моите сътрудници от дълго време работим в областта на психичната и психоаналитична грижа в подтекста на медицината, като се опитваме се да допринесем за развиването на този вид процедура - от една страна по отношение на здравните институции, и от друга - във връзка с самото съсловие на психолозите, защото това изисква съответна специализация. Отдавна партнираме на сътрудници в София и цялата страна, пробвайки се да дадем поддръжка и заедност в тази нелека задача. По този метод естествено породи концепцията за една организация, която да се пробва да стандартизира, пази, развива и утвърждава работата на тези експерти. Не на последно място, все още тя е и незадоволително възнаграждавана, на фона на в действителност високи условия за учебен и професионален ценз. Конкретната стъпка пристигна, откакто получихме молба от сътрудници, работещи в някои по-малки градове в страната за образование и професионална поддръжка. Вярвам, че има доста, което може да бъде направено, с цел да почерпим от опита на страни, в които сходна процедура е традиция - като Франция, Англия, Чехия и Съединени американски щати да вземем за пример, както и че това не е толкоз мъчно. Необходима е цялостна визия за развиването и въвеждането на немедицинската грижа в лечебните заведения у нас, което е обвързвано с развиването на специалността клиничен психолог, нормативна уредба за използването на положителните практики в тази сфера. Този развой е в основата на учредяването на Асоциацията.
Многократно сте поставяли обществено въпроса за основаването и въвеждането на стандарт за професионална процедура на болничните психолози. Има ли прогрес в този развой?
Липсата на правилник е тежък пропуск, който слага специалността в недобра светлина и пречи на нейното развиване, както и лимитира опциите на младите и надарени сътрудници в сферата. Стартирахме процедури за смяна в тази посока, свързани с обнародването на едно управление за добра клинична психична процедура.
В Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести от три години действа Звено за немедицинска грижа, което работи с пациентите и с медицинските експерти. Тя беше една от първите държавни лечебни заведения, които вкараха такава конструкция, само че за жалост това към момента не е наложено у нас. Добрите практики в Звеното могат да бъдат споделени и да се употребяват в бъдещи сходни клинични действия. Вече имаме и основан Стандарт за работата на тези структури при работа с пациенти с онкохематологични болести. В края на предходната година ние го внесохме в Министерството на здравеопазването, с цел да послужи за основа за създаването на унифициран протокол за активността на сходен вид звена в лечебните заведения. Колегите, които работят в асоциацията на психоонколозите, както и сътрудници от разнообразни психични сдружения също поставят доста старания в тази сфера.
Това демонстрира, че този вид грижа изисква дейното съдействие сред професионалните организации на другите типове психични експерти, защото това визира и по-глобални въпроси като неналичието на закон за психичната грижа, за психотерапията и като разследване - неналичието на пътека за сходен вид услуга в здравната процедура. Това изправя обособените болнични заведения, както и експертите психолози и психотерапевти, пред усложнението да се работи на парче, да не могат да бъдат облекчавани финансово пациентите на всички места еднообразно, да се търсят заместващи и краткотрайни разновидности. Това от време на време значи, за жалост и да се компрометира специалността или да се наемат единствено преди малко приключили експерти, заради финансови ограничавания. Тези млади сътрудници са сложени в извънредно ощетяващата обстановка да не знаят какво да работят, да не знаят по какъв начин и да няма от кого да се научат или пък да следим образци, които не могат да отговорят на стандарта за добра клинична психична процедура. В този смисъл казусът е многопластов - от една страна трудът и статутът на психичните експерти да бъде предпазен и от друга - да бъде подкрепено съсловието ни да развива и обогатява своята работа в сходство със международните стандарти.
Очаквате ли напъните Ви да бъдат подкрепени от пациентската общественост? Вашата активност не е непозната за доста хора с онкологични болести например…
Пациентските организации за благополучие са доста дейни в партньорството си с медицинските институции и в частност ние имаме доста добър и плодотворен опит в тази посока. В момента се приготвят също по този начин интензивни промени - тече работа по правенето на Национален раков проект, който включва аспектите на немедицинска грижа. Това е извънредно значимо, въпреки и в единствено един от сегментите на работата в полето на медицината - онкохематологията, само че мисля, че първата стъпка е обвързвана на първо място с институционално съдействие и съдействие на равнището на професионалните групи.
Не е загадка, че лекари, сестри, лекарски асистенти и различен личен състав в лечебните заведения, в практиките и незабавните структури също в значително обстановки се нуждае от психическа поддръжка. Какви стъпки би трябвало да се подхващат, с цел да получат и те нужната им грижа?
Стандартизирането на практиката на немедицинската грижа, основаването на правилник, включва изясняване и стандартизиране и на типовете процедури, интервенции и благоприятни условия за поддръжка. С други думи - регламентирането на качеството на грижата и то освен по посока на работата с пациенти и близки, само че и във връзка с работата с медицинските екипи и експерти. Колкото повече влагаме по посока на грижа и поддръжка за тях, толкоз по-консистентно и високо ще бъде качеството на грижата, която пациентите получават.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ