Мангъров за мерките срещу коклюш: Промените във ваксинационния календар, са като тези в Конституцията
Специалистът намира прецизното имунизирането на децата по в този момент одобрения календар за най-ефективно
Промените във имунизационния календар са като измененията в Конституцията – може да се създадат доста елементарно, само че резултатът ще проличи по-късно. Това разяснява пред TrafficNews доцент Атанас Мангъров по отношение на въведената опцията за по-ранно имунизиране на бебета против коклюш и безвъзмездни имунизация на бременни дами.
Специалистът по инфекциозни заболявания и педиатър счита, че изместването на възрастта, при която се имунизират най-малките – от 8 седмици на 6 седмици, с композиция с прясно ваксинирана майка не е рационална мярка. Обяснява това с опцията антителата на имунизирано бебе да влизат в спор с тези, които родилката е предала.
„ Това не е несъмнено, само че има опция да се унищожат ваксиналните антигени, освен за коклюш, само че и за останалите заболявания, против които пази шествалентния препарат. Много по-добре е, когато една жена възнамерява бременност, да се имунизира по-рано. Антителата се задържат с години. Ако това се направи два-три месеца преди раждането, дамата няма да има време да създаде антитела до раждането на бебето. Това може да наруши и качественото създаване на антитела за детето “, разяснява той. Допълва, че бременните не са застрашени от коклюш и в случай че те са били имунизирани преди години, те няма да го карат тежко.
Коклюшът или „ магарешка кашлица “ е заболяване, което се предизвиква от бактерия. Това е мощно заразна въздушно-капкова зараза. Особеност е, че когато човек изкара коклюш, имунитетът не е пожизнен, само че е нескончаем – 10 и повече години. След приключване на този интервал още веднъж може да се болести, само че го кара по-леко.
Доцентът е безапелационен, че най-сигурния способ за предотвратяване от разпространяването на заболеваемостта е спазването на одобрения в България имунизационния календар.
„ Усилията би трябвало да бъдат ориентирани към имунизиране на децата. Всички други ограничения са безполезни. Понеже е мощно заразно, то по този начин или другояче ще върлува и дребните рано или късно ще се срещнат с естествения му извършител. Когато това стане, имунизираните няма да боледуват тежко. Това ще им даде опция и да изградят имунитет върху лигавиците, който по-траен. От своя страна, неизбежно ще се стигне до колективен имунитет и преборване на епидемията “.
В тази връзка прибавя, че е безпредметно класовете в учебните заведения, в които е имало случай на дете с коклюш, да бъдат карантинирани. Мотивът – в случай че съучениците му са имунизирани, то за тях няма заплаха от тежко боледуване.
Малките бебета би трябвало да бъдат защитавани, а подправено имунизираните да бъдат ваксинирани. „ Сега, когато имаме всеобщо разпространяване, ще избият всички пробиви в имунизационната ни стратегия “, споделя той.
Доцентът разясни, че преди навлизането на имунизациите, популацията е имало доста по-голям имунитет, заради високия брой на заболеваемост. „ Тогава дамите в детеродна възраст са имали високи равнища на антитела против коклюш и са ги предавали на новородените, поради което бебетата са били доста по-защитени в съпоставяне със настоящето потомство. В доваксинационната епоха заболяването е протичала най-тежко при децата на няколко месечна възраст. В момента тези деца се имунизират “, добави той.
Сега в най-неблагоприятно състояние са новородените, защото майките им евентуално не са карали коклюш и те имат нулева отбрана. Особен риск се крие за недоносените бебета. „ До момента, в който могат да бъдат имунизирани – 2 месечна възраст и след това 1-2 месеца, до момента в който се създаде имунитет от имунизацията, те са изложени на заплаха от заразяване. Трябва доста да се пазят. Хората в зрелост не са застрашени, защото до момента в който стигнат до тази възраст, неведнъж са се срещали с бактерията извършител. Но даже и да се заразят в този момент – в множеството случаи болестта ще протече леко “, безапелационен е Мангъров.
Защо се получи тази зараза от коклюш?
„ Много хора, изключително тези, които не схващат, изричат мнение, че епидемията се дължи на незадоволително ваксинално покритие. В момента то не е оптимално, само че е положително – 92,4%. Трябва да отбележим, че във имунизацията против коклюш има още съставки – против тетанус, дифтерия, полиомиелит, хемуфилос инфлуенце Б и хепатит Б. Ако настоящето разпространяване на коклюш се дължеше на ниско ваксинално покритие, ние би трябвало да имаме скок при инфектираните и от дифтерия, която също е въздушно-капкова болест и има идентична епидемиология “, разяснява доцент Мангъров.
Причината по-скоро той отдава на сегашната формула на препарата, с който се имунизират децата.
„ Преди години първата ваксина, въведена през 40-те, е била целоклетъчна ваксина. При нея целият бактерий е бил обезсилван и инжектиран. Препаратът е имал повече странични резултати – болежка и оток на мястото на убождането, температура и в редки случаи се е стигало до спазъм. Тя обаче е била много ефикасна, дава нескончаем имунитет, защото включва клетъчен имунен отговор, а, въпреки това, дава имунитет върху лигавиците. Това не разрешава имунизираните да се заразяват и популяризират вируса. Когато тя се ползва всеобщо, води до мощно понижаване на случаите на болестта. В края на 80-те години на процедура има доста малко случаи на коклюш, вследствие на което хората започнаха да се концентрират върху неприятния непряк резултат, който има “, коментира доцентът.
Последвала смяна в характерността на имунизацията. Въвеждат се безклетъчните, при които се взимат единствено избрани съставки на бактерията извършител на коклюш.
„ Те имат доста по-малко странични резултати, само че както се оказа след това – дават временен имунитет. От начало нещата вървяха относително добре, само че в първите години на 21 век стартира да се следи нарастване на случаите. Близо 18-19 години след въвеждането ѝ в Съединени американски щати, там имаше зараза от коклюш “.
Това се потвърждава и от опит на група учени, които през 2014г. основават скотски модел на коклюш, споделя Мангъров. Те достигнали до извода, че неналичието на дълготраен имунитет се дължи на това, че едноклетъчната ваксина не разрешава построяването на имунитет върху лигавиците. „ Установяват, че по този метод имунизираните могат да се заразят без да се разболяват и по този начин могат да популяризират коклюш “.
В България едноклетъчната ваксина се вкарва през 2007г. за деца на 6-годишна възраст, а за новородени през 2010г.. След същия период от време следим резултата на Съединени американски щати, споделя той и добавя: „ Ваксината не е неприятна, само че прави временен имунитет. Освен това тя дава единствено антитела върху кръвта, поради което няма по какъв начин да се реализира групов имунитет “.
Промените във имунизационния календар са като измененията в Конституцията – може да се създадат доста елементарно, само че резултатът ще проличи по-късно. Това разяснява пред TrafficNews доцент Атанас Мангъров по отношение на въведената опцията за по-ранно имунизиране на бебета против коклюш и безвъзмездни имунизация на бременни дами.
Специалистът по инфекциозни заболявания и педиатър счита, че изместването на възрастта, при която се имунизират най-малките – от 8 седмици на 6 седмици, с композиция с прясно ваксинирана майка не е рационална мярка. Обяснява това с опцията антителата на имунизирано бебе да влизат в спор с тези, които родилката е предала.
„ Това не е несъмнено, само че има опция да се унищожат ваксиналните антигени, освен за коклюш, само че и за останалите заболявания, против които пази шествалентния препарат. Много по-добре е, когато една жена възнамерява бременност, да се имунизира по-рано. Антителата се задържат с години. Ако това се направи два-три месеца преди раждането, дамата няма да има време да създаде антитела до раждането на бебето. Това може да наруши и качественото създаване на антитела за детето “, разяснява той. Допълва, че бременните не са застрашени от коклюш и в случай че те са били имунизирани преди години, те няма да го карат тежко.
Коклюшът или „ магарешка кашлица “ е заболяване, което се предизвиква от бактерия. Това е мощно заразна въздушно-капкова зараза. Особеност е, че когато човек изкара коклюш, имунитетът не е пожизнен, само че е нескончаем – 10 и повече години. След приключване на този интервал още веднъж може да се болести, само че го кара по-леко.
Доцентът е безапелационен, че най-сигурния способ за предотвратяване от разпространяването на заболеваемостта е спазването на одобрения в България имунизационния календар.
„ Усилията би трябвало да бъдат ориентирани към имунизиране на децата. Всички други ограничения са безполезни. Понеже е мощно заразно, то по този начин или другояче ще върлува и дребните рано или късно ще се срещнат с естествения му извършител. Когато това стане, имунизираните няма да боледуват тежко. Това ще им даде опция и да изградят имунитет върху лигавиците, който по-траен. От своя страна, неизбежно ще се стигне до колективен имунитет и преборване на епидемията “.
В тази връзка прибавя, че е безпредметно класовете в учебните заведения, в които е имало случай на дете с коклюш, да бъдат карантинирани. Мотивът – в случай че съучениците му са имунизирани, то за тях няма заплаха от тежко боледуване.
Малките бебета би трябвало да бъдат защитавани, а подправено имунизираните да бъдат ваксинирани. „ Сега, когато имаме всеобщо разпространяване, ще избият всички пробиви в имунизационната ни стратегия “, споделя той.
Доцентът разясни, че преди навлизането на имунизациите, популацията е имало доста по-голям имунитет, заради високия брой на заболеваемост. „ Тогава дамите в детеродна възраст са имали високи равнища на антитела против коклюш и са ги предавали на новородените, поради което бебетата са били доста по-защитени в съпоставяне със настоящето потомство. В доваксинационната епоха заболяването е протичала най-тежко при децата на няколко месечна възраст. В момента тези деца се имунизират “, добави той.
Сега в най-неблагоприятно състояние са новородените, защото майките им евентуално не са карали коклюш и те имат нулева отбрана. Особен риск се крие за недоносените бебета. „ До момента, в който могат да бъдат имунизирани – 2 месечна възраст и след това 1-2 месеца, до момента в който се създаде имунитет от имунизацията, те са изложени на заплаха от заразяване. Трябва доста да се пазят. Хората в зрелост не са застрашени, защото до момента в който стигнат до тази възраст, неведнъж са се срещали с бактерията извършител. Но даже и да се заразят в този момент – в множеството случаи болестта ще протече леко “, безапелационен е Мангъров.
Защо се получи тази зараза от коклюш?
„ Много хора, изключително тези, които не схващат, изричат мнение, че епидемията се дължи на незадоволително ваксинално покритие. В момента то не е оптимално, само че е положително – 92,4%. Трябва да отбележим, че във имунизацията против коклюш има още съставки – против тетанус, дифтерия, полиомиелит, хемуфилос инфлуенце Б и хепатит Б. Ако настоящето разпространяване на коклюш се дължеше на ниско ваксинално покритие, ние би трябвало да имаме скок при инфектираните и от дифтерия, която също е въздушно-капкова болест и има идентична епидемиология “, разяснява доцент Мангъров.
Причината по-скоро той отдава на сегашната формула на препарата, с който се имунизират децата.
„ Преди години първата ваксина, въведена през 40-те, е била целоклетъчна ваксина. При нея целият бактерий е бил обезсилван и инжектиран. Препаратът е имал повече странични резултати – болежка и оток на мястото на убождането, температура и в редки случаи се е стигало до спазъм. Тя обаче е била много ефикасна, дава нескончаем имунитет, защото включва клетъчен имунен отговор, а, въпреки това, дава имунитет върху лигавиците. Това не разрешава имунизираните да се заразяват и популяризират вируса. Когато тя се ползва всеобщо, води до мощно понижаване на случаите на болестта. В края на 80-те години на процедура има доста малко случаи на коклюш, вследствие на което хората започнаха да се концентрират върху неприятния непряк резултат, който има “, коментира доцентът.
Последвала смяна в характерността на имунизацията. Въвеждат се безклетъчните, при които се взимат единствено избрани съставки на бактерията извършител на коклюш.
„ Те имат доста по-малко странични резултати, само че както се оказа след това – дават временен имунитет. От начало нещата вървяха относително добре, само че в първите години на 21 век стартира да се следи нарастване на случаите. Близо 18-19 години след въвеждането ѝ в Съединени американски щати, там имаше зараза от коклюш “.
Това се потвърждава и от опит на група учени, които през 2014г. основават скотски модел на коклюш, споделя Мангъров. Те достигнали до извода, че неналичието на дълготраен имунитет се дължи на това, че едноклетъчната ваксина не разрешава построяването на имунитет върху лигавиците. „ Установяват, че по този метод имунизираните могат да се заразят без да се разболяват и по този начин могат да популяризират коклюш “.
В България едноклетъчната ваксина се вкарва през 2007г. за деца на 6-годишна възраст, а за новородени през 2010г.. След същия период от време следим резултата на Съединени американски щати, споделя той и добавя: „ Ваксината не е неприятна, само че прави временен имунитет. Освен това тя дава единствено антитела върху кръвта, поради което няма по какъв начин да се реализира групов имунитет “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ