COVID-19 доведе финансовите пазари до повратна точка. И обезсмисли една

COVID-19 докара финансовите пазари до повратна точка. И обезсмисли една фундаментална капиталова тактика, която от десетилетия пази институционални и дребни вложители. Става въпрос за класическия метод за структуриране на капиталови портфейли - 60% инвестиции в акции и 40% - в държавни облигации. Фирмените бумаги обезпечават дълготраен финансов растеж над инфлационното ниво, а държавните ДЦК - отбрана против риска на акциите. За тази заплаха предизвестява Пол Бритън - създател и основен изпълнителен шеф на Capstone Investment Advisors в Ню Йорк.

През последните 20 години тази скица работеше, тъй като двата класа активи имаха надеждна негативна взаимозависимост - облигационната порция поскъпваше, когато фондовите тържища вървяха надолу, заради което целият портфейл стоеше устойчиво.

В реалност, тактиката 60/40 играеше доста по-важна роля - държавните бумаги работеха като застрахователна лавица и служеха освен като буфер на вложителите против загуби от вложенията им в акции, само че и като държавна отбрана на собствеността им. С други думи - постоянни приходи от заплащания по купоните плюс застраховка против борсов риск.

Днес тази двойна изгода се трансформира в двойна щета. Централните банки намалиха лихвените проценти съвсем до нула през последното десетилетие и приходът от лихвената съставния елемент от вложенията в държавни облигации се изпари. Което остави финансовият растеж в позицията на единствен източник на бъдещи доходи. Потенциалът за растеж на фондовите тържища обаче също е на привършване.

Пораженията от тази смяна са обилни. От една страна, милиони дребни вложители остават значително беззащитни, тъй като се лишават от тествани и работещи способи за диверсифициране на неизбежния риск от вложенията в акции. По сходен метод, интелигентната и извънредно сполучлива тактика на хеджинговите фондове, позната като "Рисков паритет ", се сблъсква с екзистенциално предизвикателство: без заслужаваща внимание позитивна рентабилност на държавните облигации е доста подозрително да се реализира триумф в турбулентна среда.

През последните три десетилетия типичният портфейл 60/40 носеше приблизително 10% годишен приход за порцията от акции и малко под 6% от държавните скъпи бумаги или жестоко 8% общо на година. В момента, при нулева облигационна рентабилност на вложителите ще им би трябвало доста по-висока възвръщаемост от каузи от фирмени бумаги в портфейлите, с цел да задържат този резултат - към 13.3% годишно. Което значи да се поема по-висок риск, надлежно и евентуално по-големи загуби.

Поради тази причина дребните и институционалните вложители са достигнали повратна точка, а за тези, които имат класическите портфейли 60/40 тя си е напряко злополучие. Защото те губят благонадежден източник на приход и тактиката им за диверсификация пропада.

Оттук нататък всеки, който ще отваря първата си сметка, по която да икономисва за пенсия, ще би трябвало да намерения за различен "балансьор " на риска и за опция на облигациите, в това число пари в кеш, злато, криптовалути или специфични тактики за компенсиране на пазарните съмнения - примерно варианти, които непосредствено хеджират акциите - относително чужд инструмент за редовия човек.

Новата капиталова действителност значи да чакаме по-ниски приходи от класическите уравновесени портфейли 60/40, тъй като "безплатна застраховка " посредством пазара на облигации към този момент не е налице. чна. А заплащането за отбрана в никакъв случай не е било преференциална вероятност. Все отново, откакто вложителите към този момент са рисково изложени на борсови опасности, те или съветниците им би трябвало най-малко да помислят за надеждно решение.