Чували сме много шеги за мъжът, който отива до детската

Чували сме доста смешки за мъжът, който отива до детската градина, взима едно дете и когато го води вкъщи, брачната половинка декларира, че това не е тяхното. Мъжът се усмихва и споделя, че няма никакво значение, тъй като по този начин или другояче на следващия ден отново ще го върне там. При Кристин Колинс, обстановката е малко по-различна. Жената е родена през 1888 година и когато идва време за брак, избира някогашния пандизчия Уолтър Джей Колинс, взимайки неговата фамилия. След една година ражда и първата си рожба Уолтър през 1918 година До тук няма нищо необичайно, само че историята става малко по-интересна по-късно.

Семейството не е доста заможно, само че по това време живее обикновено, до момента в който не идва датата 10 март 1928 година Кристин дава пари на своя 9-годишен наследник да отиде на кино – едно от доста вълнуващите занимания в този интервал е точно това изкуство. Малкият Уолтър отива да гледа филм и в никакъв случай повече не се връща. Малко по-късно дамата влиза в полицейското ръководство на Лос Анджелис и животът ѝ се трансформира вечно. Уолтър е разгласен за липсващ, неговите родители стартират да го търсят, полицията популяризира фотографията, само че 5 месеца няма никакъв резултат.

Сякаш момчето в никакъв случай не е съществувало. Някои хора си спомнят, че са го видели в салона, други не са толкоз сигурни, само че медийното напрежение не стопира да пораства върху полицията и властта е подготвена на всичко, с цел да откри някакъв вид и да помогне на фамилията, само че нищо такова не се случва. Мистерията става все по-интересна, до момента в който един ден през Август се вижда момче, което дава отговор на описанието, само че неговата локация е Декалб, Илинойс. Приликите в действителност са съществени, а и той самият декларира, че се споделя Уолтър. Кристин заплаща всички транспортни разноски, с цел да може детето да стигне до Калифорния, само че при идването излиза наяве, че това не е синът ѝ. Приликата в действителност е явно, само че това не е той и просто няма по какъв начин да бъде. И тъкмо тук идва един доста трогателен миг, който просто е впечатляващ за американската полиция.

Въпреки очевидната разлика, полицията предлага на майката да вземе детето и да го „ опитва “. След като детето е пристигнало, в реда на нещата е да му обърне някакво внимание, нали? Защо да го връщат назад там, където е било намерено, платени са и сумите по разходката, затова няма доста смисъл. Процесът по различаване е бил задоволително дълъг и уморителен и най-сетне Колинс се пречупва и в действителност прибира непознатото момче, като медиите имат един впечатляващ ден и не престават да описват историята с благополучен край. За към седмица няма издание, в което да не прочетем за щастливата развръзка. Полицията е оповестена за воин и всеки един детектив е окуражителен, само че всяко знамение трае тъкмо три дни.

Причината е, че колкото и двете момчета да си приличали, не можели да бъдат безусловно идентични. Полицията желала да спре тази полуда, тъй като единствено няколко месеца по-рано изчезва 12-годишният Марион Паркър. Негов грабител е умопобъркан на име Уилям Хикман. Същият по този начин и не съумява да се възползва от откупа, който фамилията предлага, тъй като при опита за похищение убива момчето и го крие в багажника на колата си. По това време има толкоз доста сигнали за видяният Уолтър, само че нито един не е меродавен, до момента в който най-сетне не се открива момчето от другия завършек на света. След като са заплатени 70 $ за пътуването на непознатото момче, полицията дава опция за проби.

И по този начин след три седмици, когато самата жена осъзнава, че няма по какъв начин да си затвори очите, още веднъж се връща назад в полицията, този път с новия си наследник. Този път идва с медицинския картон и зъболекарския подобен, с цел да покаже, че разликата сред новия и остарелия наследник е голяма. Това обаче не минава толкоз безпрепятствено, служителите на реда дават отговор, че майката е в стрес, също така преднамерено се пробва да упрекна полицията, тъй като се пробва да прикрие себе си като неприятна майка и да упрекна някой различен. Кристин не приема това обвиняване толкоз добре и в следствие се озовава в психиатрична клиника. Докато е там, притиска доведеното момче, което най-сетне признава, че се споделя Артър Хучинс от Айова.

Анджелина Джоли изиграва ролята на Кристин.

След като неговата майка е умряла, той живеел изолиран от света и прекарал известно време с татко си и откакто получил опция, решил да избяга от вкъщи си и да работи най-различни специалности, до момента в който ориста не се усмихва и не се озовава при Кристин. Всичко почнало сега, когато хора споделили на Артър, че наподобява доста на изгубеното момче, въпреки и той самият да е на 12 години. В следствие полицията стартира да мисли, че Уолтър – същинският наследник – най-вероятно е станал жертва на сериен палач, който обича да обезглавява жертвите си, откакто ги малтретира полово.

Колинс отхвърля да повярва, по този начин или другояче тяло не е намерено. Повече от 1000 души повдигат още веднъж тематиката и провеждат митинг и желаят делото още веднъж да се възобнови. След две години обвинявания към полицейското ръководство, арбитър изплаща сумата от 10 800 $, които тя възнамерява да употребява за търсенето на сина си. Така или другояче не вижда в никакъв случай пари и сумата не се изплаща. В продължение на 3 десетилетия майката стартира да се среща с най-различни серийни убийци и педофили в пандиза, демонстрира им фотоси и се пробва да разбере дали някой от тях не е бил със сина ѝ.

В един миг получава депеша от господин Норткот, който е подготвен да помогне по всевъзможен метод, с цел да завоюва вниманието на медиите, когато Кристин идва в Затвора Сан Куентин, килърът отхвърля да се види с нея. Около 5 години след изтезанието му, едно от момчетата, за които се приказва, че са станали жертва, е намерено живо и крепко. Кристин Колинс търси своето дете до края на живота си, в случай че Уолтър е жив, той през днешния ден е на към 80 години, само че никой не знае къде е.

Снимка: Wikipedia