Четирима от най-известните български кинорежисьори – Теодор Ушев, Стефан Командарев,

Четирима от най-известните български кинорежисьори – Теодор Ушев, Стефан Командарев, проф. Георги Дюлгеров и проф. Иван Ничев - се обявиха против желанията на парламентарната комисия по просвета и медии за делене на киното на " зрителско " и " фестивално ".

В последните седмици там са били обсъждани оферти за разделно финансиране на кино продукциите – сред депутатите от комисията и представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и Националния кино център, само че не са били поканени представители на едни от най-значимите креативен организации и сдружения в региона на филмовото изкуство.

Четиримата режисьори са написали писмо до отрасловата комисия в Народно събрание, до премиера Кирил Петков и до министъра на културата Атанас Атанасов. Те считат, че обсъжданият модел на финансиране би трансформирал философията на субсидирането на българските филми и ще докара до ориентиране на финансовия поток към комерсиалните продукции, които така и така биха намерили средства.

" Тези средства би трябвало да се насочат към по-стойностните ленти, които съставляват страната ни в влиятелни интернационалните състезания, гласи писмото им ", представено от „ Медиапул “.

В него режисьорите показват още, че са обезпокоени от „ изкуственото делене на българското кино “. Обсъденото в комисията по просвета в 47-ото Народно заседание води до едностранчиво показване на проблематиката и е било подбудено " неприятното чувство за пробутване на персонални лобистки ползи, а не за градивен разговор в търсене на решения за съществени проблеми от публично значение ", показват кинорежисьорите. Според тях с лансираното делене се продължава практиката на предходното държавно управление на ГЕРБ и тогавашния министър на културата Вежди Рашидов.    

" Фестивалът е място, където се събира извънредно доста аудитория, на която се демонстрира селекция от най-хубавите филми от целия свят. В Европа точно тези фестивални участия и награди са поръчител за фена за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се организират по време на едни от най-големите кино събития в региона на киното - Кан, Берлин, Торонто и така нататък са платформата, която дава опция на българските филми, с изключение на в страната, да бъдат публикувани и по света. За благополучие, към този момент има голям брой такива образци и огромна част от българските филми, постигнали интернационален триумф и донесли неоспорим авторитет за българската просвета, се радват на положително киноразпространение и отвън България ", изясняват те.       

Режисьорите са на мнение, че българската държавна политика би трябвало да финансира филми с високо художествено наличие, които осъществят добавена културна стойност и носят интернационално самопризнание и авторитет за българската просвета, а не „ филми, основани само за комерсиална реализация “.

" Няма логичност филми, които се оправят добре на пазара, реализират огромни търговски резултати, само че не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски артикули, които, в случай че се допусне казус и Министерството на културата стартира да ги субсидира, ще се окаже, че страната обслужва не публични, а частни бизнес ползи ", считат Дюлгеров, Командарев, Ушев и Ничев.    

" Ако държавните политики абдикират от задължението си да подкрепят българското изкуство и насочат директно помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат контролирани в Министерство на стопанската система, а не в Министерство на културата ", прибавят те и приканват за необятна полемика по тематиката.