Възрастни редят пъзела на живота като деца
„ Блажени са блажените “ е като това португалско парче, чиито текст не разбираш, само че извънредно доста харесваш. Като изключим генералното комплициране (какъвто е и животът ни), представлението в „ Театър 199 “ построява един същински саундтрак на същия този живот – вманиачен и пъстър до безсрамие...
Българската режисура е международна премиера на текста на Ясмина Реза, на сцена. Огромен брой герои и още повече персонажи са скупчени в дребно пространство – като в претъпкан рейс, който се движи по треторазреден път. Всичко в близост дрънчи, трещи и те избутва напред (винаги напред!), трансформирайки пътуването в обществен опит.
Участниците, по азбучен ред, са Жорета Николова, Мак Маринов, Светлана Янчева, Свежен Младенов и Христо Гърбов. Елитен тим артисти, предизвикани да играят като деца с „ мощна оплаквателна интонация “ и ред други качества, които обаче пречат да се реализира естетика в връзките. Защото живеенето минава в ясла, или развъдник, или оранжерия – за хора...
Звучи Always on My Mind …
Заглавието на романа на Ясмина Реза, излязъл във Франция през 2013 година, е взето от стих на Хорхе Луис Борхес, от неговите „ Фрагменти от едно апокрифно евангелие ”.
За блажените кротки, тъй като не се отдават на раздори, за тези, които знаят, че страданието не е венец на славата, за храбрите, които одобряват еднообразно и провалянето, и триумфа, за обичаните и обичащите, както и за тези, които могат да минат без любов, за чистите по сърце, тъй като виждат Бога... Така е по Борхес.
Реза „ трансформира “ неговите постулатите в „ сламки “ от едно проучване на (не)щастието. При нея блаженството на блажените се показва в самобитно поглъщане в нищожността на битието – там, където в никакъв случай до момента не е ставало дума за усеща, където господства разстройството на мозъка, където тъгата идва след фамилиарност...
Звучи My Heart Will Go On от „ Титаник “.
„ Вътрешни “ монолози и „ микро “ събития чертаят света на мъжа и дамата в този театър. Историята, доколкото я има, стартира със скандал сред съпрузи в супермаркета – на опашката пред щанда за сирена. И това е първоначално, към финала и на самия край кънтят и отекват тежки думи, тежки систематизирания за живота и гибелта, за виновността и прегрешението, за съвестта в нейния най-често виновен вид.
„ Спасението “ на тази „ история “ е иронията, която господства от самото начало. На моменти става даже смешно, само че без да стърже в ръждата на баналното. И заслугата за този много допустим „ тон “ на текста е освен на Ясмина Реза, само че и на Весела Василева (режисьор), която, с изключение на театрални постановки, има зад тила са танцови и музикални планове.
Звучи I Will Always Love You – в осъществяване на Христо Гърбов.
Трелите му донасят капчици пот в неподготвения слушател. Но по-хубавото е, че това не е краят на човешката драма в „ Блажени са блажените “, а единствено част от вечността на безкрайния битувизматичен път, който върви всеки от нас, трансформирайки живота си в престъпен блокбастър с детайли на смут и малко романтика за лукс...
Звучи Memory от „ Котки “...
Защото няма нищо по-естествено от това да бъдеш животно. Най-дивото питомно, което човек в миналото е обичал, от време на време, без да обича себе си...
