Сагата Царя срещу държавата продължава - Симеон II още чака 1,6 млн. евро
Бившият министър председател и поредна " избавител " за българите " не е получил присъденото обезщетение, а София не е смутена, че не извършва решението на Страсбург
Сагата с така наречен царски парцели се точи към този момент толкоз дълго, че евентуално и най-големите ѝ познавачи се объркват из другите ѝ разклонения, написа . Голяма част от младите у нас пък въобще не подозират, че има подобен случай с някогашния цар, в случай че въобще знаят за Симеон II.
Сакскобургготски първо реституира парцелите си, след това страната заведе каузи да си ги върне назад, той пък даде страната в Европейския съд по правата на индивида поради мораториума от 2009 година, с който бе неразрешено той и сестра му да се разпореждат с парцелите си и да ги експлоатират. Така България беше наказана да заплати рекордното обезщетение от 1 635 875 евро плюс всички налози, които могат да бъдат начислени, на Сакскобургготски и сестра му. Съдът одобри, че със възбраната за всякаква комерсиална употреба на царските гори е нарушена конвенцията за правата на индивида, която пази собствеността. Нарушено е и правото на обективен правосъден развой, защото мораториумът не е можело да бъде обжалван. Съдът установи, че дейностите на българските управляващи са сложили непропорционална самостоятелна тежест върху Сакскобургготски и сестра му. Предвидените ограничения са изключителни, защото мораториумът е бил в действие дълго и не е подлежал на правосъден надзор.
Срокът за заплащане беше 2 ноември м.г. Близо 3 месеца по-късно компенсацията още не е платено, излиза наяве от отговори от Министерството на правораздаването на въпроси " Сега ". Това значи, че всеки ден се натрупат и лихви, които в последна сметка данъкоплатците ще покрият.
Междувременно преди дни на първа инстанция завърши и последното дело, заведено през към този момент далечната 2011 година, обвързвано с парцелите на наследниците на българските царе - някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Софийският областен съд призна страната за притежател на 16 000 дка земи и гори в Рила. Но отхвърли претенциите на страната Сакскобургготски и Хробок да платят по 125 000 лева - равностойността на получените добиви от парцелите. На 8 септември 2011 година Софийският областен съд наложи експлицитна възбрана върху сечта и превозването на дървесината. Това определение не е обжалвано от Сакскобургготски и е в действие и досега, което на процедура обезсмисля мораториума.
Окръжният арбитър Ивайло Георгиев се базира на правосъдната процедура, съгласно която лицата, на които страната е предала неподвижен парцел като техен личен (включително като възобновен им от държавата), не дължат на страната обезщетение за безпричинно прилагане на парцела за времето, преди собствеността да им бъде отнета. Простичко казано - страната сама е върнала горите и земите на Сакскобургготски и сестра му и по тази причина не може да претендира за обезщетение за времето, в което те са ги владели.
Тепърва обаче следва по проблема да се произнесат Софийският апелативен съд, както и Върховният касационен съд. Т.е. най-малко още няколко години дефинитивно решение няма да има.
Изглежда, обаче, че българските управляващи обвързват изплащането на компенсацията на Сакскобургготски тъкмо с този заключителен правосъден акт по националното дело за горите. Или най-малко такова е тълкуването на земеделското министерство.
За решението по делото се разбра от известие на земеделското министерство, съгласно което " в случай че по този начин постановеното решение на съда остане в действие, С.Б.С. и сестра му М.Б.Х. ще би трябвало да възстановят на страната присъденото им обезщетение от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро, вследствие наложения мораториум от Народно събрание през 2009 година " Земеделското министерство въобще не разяснява обстоятелството, че това обезщетение не е платено, с цел да бъде възстановявано, а и страната търси в пъти по-малко от Сакскобургготски - претенциите са за 250 000 лева
До Министерството на правораздаването и Министерството на финансите бяха пратени въпроси, защото съгласно източници на " Сега " преписката от октомври м.г. е на бюрото на финансовия министър Асен Василев.
След дни безмълвие, едвам след увещание за висящите въпроси, от МФ излязоха с неуместния мотив, че те нямат отношение към тематиката и за всичко това отговаряло правосъдното министерство. А питанията в действителност са тъкмо от компетентността на МФ - за какво срокът за заплащане не е спазен и към днешна дата какви лихви се дължат с изключение на присъденото обезщетение.
От Министерство на правосъдието дадоха отговор, че изплащането на компенсациите по неоправдателни решения против българската страна пред Европейски съд по правата на човека следва процедура, написана в Постановление на Министерски съвет 26 от 2004 година По силата му Министерският съвет приема решение за осъществяване на влезлите в действие решения на Европейски съд по правата на човека, а средствата, нужни за погашение на сумите, се обезпечават от републиканския бюджет.
Министерството на правораздаването напомня, че по делото " Сакскобургготски и Хробок против България " съдът в Страсбург е отхвърлил по-голямата част от недоволствата на някогашния министър председател и сестра му и е открил нарушавания на отбраната на собствеността и на достъпа до съд единствено във връзка с две недоволства, свързани с мораториума, натрапен през 2009 година
Цитира се параграф 47 от решението на Страсбург: " С оглед на обстоятелството, че националното произвеждане, обвързвано с правото на благосъстоятелност на жалбоподателите, към момента е висящо, Съдът взема под внимание уверението на жалбоподателите, че всяко присъдено обезщетение ще бъде взето под внимание, когато страните уредят сметките си след приключването на производството. По-специално, с цел да се предотврати всяко безпричинно обогатяване от актуалното решение, в случай че националните съдилища в последна сметка открият, че жалбоподателите не са или не са напълно притежатели на противоречивите парцели, жалбоподателите следва да изплатят съответната част от компенсацията, посочено в параграф 44 нагоре, на държавата-ответник, ако в това време такова е било платено ".
Така, Министерство на правосъдието изяснява, че при положение, че страната завоюва с финален акт делото за горите, Сакскобургготски и Хробок ще би трябвало да върнат на страната компенсацията, платено в осъществяване на решението на съда в Страсбург.
По информация на " Сега " през октомври м.г., броени дни преди да изтече срокът за изплащането на компенсацията, присъдено от Европейски съд по правата на човека, в министерството е свикана среща на разнообразни специалисти, на която да бъдат разисквани опциите за погашение на компенсацията и да се планува някаква форма на поръчителство, тъй че да се подсигурява връщането на част или цялата сума при положение на сполучлив за страната излаз от националното дело за собствеността на горите. На срещата са поканени и представители на Министерство на финансите, както и на Министерството на земеделието и храните, което води делото пред Софийския областен съд. Адвокатите на Сакскобургготски отхвърлят тази среща, защото одобряват, че няма по какъв начин да съветват страната по какъв начин да извърши решението на съда в Страсбург. Те обаче пращат мнение, че заплащането на компенсацията въобще не е под изискване, а се дължи без отсрочване.
Адвокат Михаил Екимджиев, който водеше " царското " дело в Страсбург, дефинира като заблуждаваща тезата, че Сакскобургготски ще връща присъденото от Европейски съд по правата на човека обезщетение, в случай че страната завоюва делото за собствеността на горите. Основание за връщане ще има единствено в случай че български съд с влезнало в действие решение признае страната за притежател на горите и ѝ присъди обезщетение за приходите на Сакскобургготски от тях, уточни още юристът.
Екимджиев показва, че Софийският областен съд е отхвърлил желае на страната за обезщетение, приемайки, че приходите на царя са получени добросъвестно, а не са безпричинно обогатяване.
Според решението на Страсбург осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека е абсолютно, а след 2 ноември 2023 година тя дължи наказателна рента " в размер на пределната рента по заеми на Европейската централна банка +3% ". Адвокатът показва още, че съгласно Върховния касационен съд (ВКС), забавено заплащане, което поврежда бюджета, е " занемареност ", т.е. закононарушение по член 219 от Наказателния кодекс.
" Абсолютната погасителна отминалост за това закононарушение е най-малко 15 години. Ако в този интервал има основен прокурор, друг от Борислав Сарафов, прокуратурата би се заинтересувала за какво министър председателят Николай Денков, който е сезиран с проблема, е решил да ни натовари с наказателни лихви. За проверяващите би бил забавен и въпросът за какво, след неоправдателното решение на Европейски съд по правата на човека, държавното управление не инициира анулация на мораториума върху царските парцели, давайки мотив за ново дело и обезщетение за интервала след 2 май 2023 година ", споделя юристът. Според него са несъмнени и репутационните вреди от невижданото несъблюдение на решението на Европейски съд по правата на човека. " С него хора, пристигнали на власт с идеята за господство на правото, подредиха България до Русия, Азербайджан и Турция ", заключи той.
Адвокатът е засегнат, че за първи път в 30-годишната му процедура му се случва институции да не отговорят - а той се е обръщал и към премиера Денков, и към Кирил Петков като началник на парламентарната комисия по въпросите на Европейски Съюз, Шенген и Еврозоната.
За това, че присъденото от Страсбург още не е платено е осведомен и Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи за осъществяването на решенията на Съда в Страсбург. Статусът на делото там е " чака се проект за действие/доклад ".
Сагата с така наречен царски парцели се точи към този момент толкоз дълго, че евентуално и най-големите ѝ познавачи се объркват из другите ѝ разклонения, написа . Голяма част от младите у нас пък въобще не подозират, че има подобен случай с някогашния цар, в случай че въобще знаят за Симеон II.
Сакскобургготски първо реституира парцелите си, след това страната заведе каузи да си ги върне назад, той пък даде страната в Европейския съд по правата на индивида поради мораториума от 2009 година, с който бе неразрешено той и сестра му да се разпореждат с парцелите си и да ги експлоатират. Така България беше наказана да заплати рекордното обезщетение от 1 635 875 евро плюс всички налози, които могат да бъдат начислени, на Сакскобургготски и сестра му. Съдът одобри, че със възбраната за всякаква комерсиална употреба на царските гори е нарушена конвенцията за правата на индивида, която пази собствеността. Нарушено е и правото на обективен правосъден развой, защото мораториумът не е можело да бъде обжалван. Съдът установи, че дейностите на българските управляващи са сложили непропорционална самостоятелна тежест върху Сакскобургготски и сестра му. Предвидените ограничения са изключителни, защото мораториумът е бил в действие дълго и не е подлежал на правосъден надзор.
Срокът за заплащане беше 2 ноември м.г. Близо 3 месеца по-късно компенсацията още не е платено, излиза наяве от отговори от Министерството на правораздаването на въпроси " Сега ". Това значи, че всеки ден се натрупат и лихви, които в последна сметка данъкоплатците ще покрият.
Междувременно преди дни на първа инстанция завърши и последното дело, заведено през към този момент далечната 2011 година, обвързвано с парцелите на наследниците на българските царе - някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Софийският областен съд призна страната за притежател на 16 000 дка земи и гори в Рила. Но отхвърли претенциите на страната Сакскобургготски и Хробок да платят по 125 000 лева - равностойността на получените добиви от парцелите. На 8 септември 2011 година Софийският областен съд наложи експлицитна възбрана върху сечта и превозването на дървесината. Това определение не е обжалвано от Сакскобургготски и е в действие и досега, което на процедура обезсмисля мораториума.
Окръжният арбитър Ивайло Георгиев се базира на правосъдната процедура, съгласно която лицата, на които страната е предала неподвижен парцел като техен личен (включително като възобновен им от държавата), не дължат на страната обезщетение за безпричинно прилагане на парцела за времето, преди собствеността да им бъде отнета. Простичко казано - страната сама е върнала горите и земите на Сакскобургготски и сестра му и по тази причина не може да претендира за обезщетение за времето, в което те са ги владели.
Тепърва обаче следва по проблема да се произнесат Софийският апелативен съд, както и Върховният касационен съд. Т.е. най-малко още няколко години дефинитивно решение няма да има.
Изглежда, обаче, че българските управляващи обвързват изплащането на компенсацията на Сакскобургготски тъкмо с този заключителен правосъден акт по националното дело за горите. Или най-малко такова е тълкуването на земеделското министерство.
За решението по делото се разбра от известие на земеделското министерство, съгласно което " в случай че по този начин постановеното решение на съда остане в действие, С.Б.С. и сестра му М.Б.Х. ще би трябвало да възстановят на страната присъденото им обезщетение от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро, вследствие наложения мораториум от Народно събрание през 2009 година " Земеделското министерство въобще не разяснява обстоятелството, че това обезщетение не е платено, с цел да бъде възстановявано, а и страната търси в пъти по-малко от Сакскобургготски - претенциите са за 250 000 лева
До Министерството на правораздаването и Министерството на финансите бяха пратени въпроси, защото съгласно източници на " Сега " преписката от октомври м.г. е на бюрото на финансовия министър Асен Василев.
След дни безмълвие, едвам след увещание за висящите въпроси, от МФ излязоха с неуместния мотив, че те нямат отношение към тематиката и за всичко това отговаряло правосъдното министерство. А питанията в действителност са тъкмо от компетентността на МФ - за какво срокът за заплащане не е спазен и към днешна дата какви лихви се дължат с изключение на присъденото обезщетение.
От Министерство на правосъдието дадоха отговор, че изплащането на компенсациите по неоправдателни решения против българската страна пред Европейски съд по правата на човека следва процедура, написана в Постановление на Министерски съвет 26 от 2004 година По силата му Министерският съвет приема решение за осъществяване на влезлите в действие решения на Европейски съд по правата на човека, а средствата, нужни за погашение на сумите, се обезпечават от републиканския бюджет.
Министерството на правораздаването напомня, че по делото " Сакскобургготски и Хробок против България " съдът в Страсбург е отхвърлил по-голямата част от недоволствата на някогашния министър председател и сестра му и е открил нарушавания на отбраната на собствеността и на достъпа до съд единствено във връзка с две недоволства, свързани с мораториума, натрапен през 2009 година
Цитира се параграф 47 от решението на Страсбург: " С оглед на обстоятелството, че националното произвеждане, обвързвано с правото на благосъстоятелност на жалбоподателите, към момента е висящо, Съдът взема под внимание уверението на жалбоподателите, че всяко присъдено обезщетение ще бъде взето под внимание, когато страните уредят сметките си след приключването на производството. По-специално, с цел да се предотврати всяко безпричинно обогатяване от актуалното решение, в случай че националните съдилища в последна сметка открият, че жалбоподателите не са или не са напълно притежатели на противоречивите парцели, жалбоподателите следва да изплатят съответната част от компенсацията, посочено в параграф 44 нагоре, на държавата-ответник, ако в това време такова е било платено ".
Така, Министерство на правосъдието изяснява, че при положение, че страната завоюва с финален акт делото за горите, Сакскобургготски и Хробок ще би трябвало да върнат на страната компенсацията, платено в осъществяване на решението на съда в Страсбург.
По информация на " Сега " през октомври м.г., броени дни преди да изтече срокът за изплащането на компенсацията, присъдено от Европейски съд по правата на човека, в министерството е свикана среща на разнообразни специалисти, на която да бъдат разисквани опциите за погашение на компенсацията и да се планува някаква форма на поръчителство, тъй че да се подсигурява връщането на част или цялата сума при положение на сполучлив за страната излаз от националното дело за собствеността на горите. На срещата са поканени и представители на Министерство на финансите, както и на Министерството на земеделието и храните, което води делото пред Софийския областен съд. Адвокатите на Сакскобургготски отхвърлят тази среща, защото одобряват, че няма по какъв начин да съветват страната по какъв начин да извърши решението на съда в Страсбург. Те обаче пращат мнение, че заплащането на компенсацията въобще не е под изискване, а се дължи без отсрочване.
Адвокат Михаил Екимджиев, който водеше " царското " дело в Страсбург, дефинира като заблуждаваща тезата, че Сакскобургготски ще връща присъденото от Европейски съд по правата на човека обезщетение, в случай че страната завоюва делото за собствеността на горите. Основание за връщане ще има единствено в случай че български съд с влезнало в действие решение признае страната за притежател на горите и ѝ присъди обезщетение за приходите на Сакскобургготски от тях, уточни още юристът.
Екимджиев показва, че Софийският областен съд е отхвърлил желае на страната за обезщетение, приемайки, че приходите на царя са получени добросъвестно, а не са безпричинно обогатяване.
Според решението на Страсбург осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека е абсолютно, а след 2 ноември 2023 година тя дължи наказателна рента " в размер на пределната рента по заеми на Европейската централна банка +3% ". Адвокатът показва още, че съгласно Върховния касационен съд (ВКС), забавено заплащане, което поврежда бюджета, е " занемареност ", т.е. закононарушение по член 219 от Наказателния кодекс.
" Абсолютната погасителна отминалост за това закононарушение е най-малко 15 години. Ако в този интервал има основен прокурор, друг от Борислав Сарафов, прокуратурата би се заинтересувала за какво министър председателят Николай Денков, който е сезиран с проблема, е решил да ни натовари с наказателни лихви. За проверяващите би бил забавен и въпросът за какво, след неоправдателното решение на Европейски съд по правата на човека, държавното управление не инициира анулация на мораториума върху царските парцели, давайки мотив за ново дело и обезщетение за интервала след 2 май 2023 година ", споделя юристът. Според него са несъмнени и репутационните вреди от невижданото несъблюдение на решението на Европейски съд по правата на човека. " С него хора, пристигнали на власт с идеята за господство на правото, подредиха България до Русия, Азербайджан и Турция ", заключи той.
Адвокатът е засегнат, че за първи път в 30-годишната му процедура му се случва институции да не отговорят - а той се е обръщал и към премиера Денков, и към Кирил Петков като началник на парламентарната комисия по въпросите на Европейски Съюз, Шенген и Еврозоната.
За това, че присъденото от Страсбург още не е платено е осведомен и Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи за осъществяването на решенията на Съда в Страсбург. Статусът на делото там е " чака се проект за действие/доклад ".
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ