Как работи банковата система?
Банките са най-важните финансови медиатори в актуалния свят - финансовата система няма по какъв начин да работи без тях. Те правят три основни финансови услуги – одобряват депозити, дават заеми и обслужват разплащания.
Търговските банки събират свободни ликвидни средства (спестявания) под формата на депозити и ги отпускат като заеми (кредити) при избрани условия. Разполагащите с тези свободни средства се назовават спестители, а имащите потребност от тях – заематели.
Печалбата на банките идва от разликата сред извоюваното от средствата на заемателите (кредитите) и изхарченото за привличането на средствата на спестителите (депозитите).
Какво е депозит и какви са типовете депозити?
Ключова роля на банката е да приема депозити . Практически те са обещания на банката за приемане на свободни средства, върху които се изплаща избрана рента, а притежателят им има достъп до тях съгласно съответни правила. Съществуват 2 типа депозити – с неотложен и отсрочен достъп.
С неотложен достъп са безсрочните и разплащателни депозити, при които спестителят (наричан още депозитор) във всеки миг има достъп до вложените средства, само че получава относително ниска рента. С отсрочен достъп са спестовните или срочните депозити. При тях вложителят би трябвало да съобщи тегленето авансово (при спестовните) или има право да тегли единствено на избрани дати (при срочните). Тъй като банката може да разполага с тези средства, лихвите по тях са по-високи.
Какво би трябвало да знаем за заемите?
Друга съществена роля на банките е да отпускат заеми (затова и ги назовават кредитори или заемодатели). Това са заемите, които банките дават на разнообразни икономически субекти – заематели.
Кредитите най-общо се разделят на 3 типа: търговски, ипотечни и потребителски. Търговските (корпоративни) заеми се дават на компании за реализирането на бизнес планове, от което компаниите печелят.
Ипотечните заеми се отпускат на компании или семейства за финансирането на недвижима благосъстоятелност (имот), която най-често служи за поръчителство по заема. Най-често срещаните ипотечни заеми са жилищните, предопределени за финансиране на градеж или покупка на жилище, усъвършенствания или ремонт в него. При този тип заеми банката следи средствата да се употребяват по предопределение. Срокът им кардинално е по-дълъг (обикновено над 10 години) от този по потребителските заеми, а лихвата е по-ниска от тази по потребителските, поради по-сигурното поръчителство.
Потребителските заеми се заемат на семействата, с цел да финансират настоящи потребности, като покупка на кола или на други артикули и/или услуги. Домакинствата изплащат тези заеми с бъдещите си приходи и дължат заплащания на банката на авансово избрани дати (т.нар. падеж).
Потребителските заеми нормално се отпускат за по-малки по мярка суми, като обезпечението по тях може да е обезпечение, работна заплата, залог на движимо имущество и други Лихвите по потребителските заеми всекидневно са по-високи, спрямо лихвите по ипотечните и жилищните заеми.
Разплащания и ликвидност
Изпълнявайки третата си съществена роля, банките правят и обслужват разплащания , като употребяват запасите си – пари в наличност и депозити в централната банка. Парите в наличност се намират физически в банката и тя може да ги употребява във всеки миг, да вземем за пример в случай че я посети клиент, който желае да изтегли някаква част от депозита си.
Депозитът в централната банка се употребява за разплащания с други банки, само че и служи като гаранция, че съответната банка съблюдава законовите условия.
За банките е значимо да поддържат ликвидността си т.е. опцията да трансформират активи в пари в брой, с цел да правят всички нужни заплащания, както и да поддържат капитала си. Тези финансови институции се стремят да получат допустимо най-голяма рентабилност при минимум риск от активите си и да привлекат най-вече средства по допустимо най-евтин и сигурен метод.
Банковата система е фундаментална за всяка стопанска система, а доверието играе основна роля в нея (самата дума „ заем “ значи доверие). Затова банките би трябвало да бъдат ръководени отговорно и професионално и да поддържат безупречна известност.
Търговските банки събират свободни ликвидни средства (спестявания) под формата на депозити и ги отпускат като заеми (кредити) при избрани условия. Разполагащите с тези свободни средства се назовават спестители, а имащите потребност от тях – заематели.
Печалбата на банките идва от разликата сред извоюваното от средствата на заемателите (кредитите) и изхарченото за привличането на средствата на спестителите (депозитите).
Какво е депозит и какви са типовете депозити?
Ключова роля на банката е да приема депозити . Практически те са обещания на банката за приемане на свободни средства, върху които се изплаща избрана рента, а притежателят им има достъп до тях съгласно съответни правила. Съществуват 2 типа депозити – с неотложен и отсрочен достъп.
С неотложен достъп са безсрочните и разплащателни депозити, при които спестителят (наричан още депозитор) във всеки миг има достъп до вложените средства, само че получава относително ниска рента. С отсрочен достъп са спестовните или срочните депозити. При тях вложителят би трябвало да съобщи тегленето авансово (при спестовните) или има право да тегли единствено на избрани дати (при срочните). Тъй като банката може да разполага с тези средства, лихвите по тях са по-високи.
Какво би трябвало да знаем за заемите?
Друга съществена роля на банките е да отпускат заеми (затова и ги назовават кредитори или заемодатели). Това са заемите, които банките дават на разнообразни икономически субекти – заематели.
Кредитите най-общо се разделят на 3 типа: търговски, ипотечни и потребителски. Търговските (корпоративни) заеми се дават на компании за реализирането на бизнес планове, от което компаниите печелят.
Ипотечните заеми се отпускат на компании или семейства за финансирането на недвижима благосъстоятелност (имот), която най-често служи за поръчителство по заема. Най-често срещаните ипотечни заеми са жилищните, предопределени за финансиране на градеж или покупка на жилище, усъвършенствания или ремонт в него. При този тип заеми банката следи средствата да се употребяват по предопределение. Срокът им кардинално е по-дълъг (обикновено над 10 години) от този по потребителските заеми, а лихвата е по-ниска от тази по потребителските, поради по-сигурното поръчителство.
Потребителските заеми се заемат на семействата, с цел да финансират настоящи потребности, като покупка на кола или на други артикули и/или услуги. Домакинствата изплащат тези заеми с бъдещите си приходи и дължат заплащания на банката на авансово избрани дати (т.нар. падеж).
Потребителските заеми нормално се отпускат за по-малки по мярка суми, като обезпечението по тях може да е обезпечение, работна заплата, залог на движимо имущество и други Лихвите по потребителските заеми всекидневно са по-високи, спрямо лихвите по ипотечните и жилищните заеми.
Разплащания и ликвидност
Изпълнявайки третата си съществена роля, банките правят и обслужват разплащания , като употребяват запасите си – пари в наличност и депозити в централната банка. Парите в наличност се намират физически в банката и тя може да ги употребява във всеки миг, да вземем за пример в случай че я посети клиент, който желае да изтегли някаква част от депозита си.
Депозитът в централната банка се употребява за разплащания с други банки, само че и служи като гаранция, че съответната банка съблюдава законовите условия.
За банките е значимо да поддържат ликвидността си т.е. опцията да трансформират активи в пари в брой, с цел да правят всички нужни заплащания, както и да поддържат капитала си. Тези финансови институции се стремят да получат допустимо най-голяма рентабилност при минимум риск от активите си и да привлекат най-вече средства по допустимо най-евтин и сигурен метод.
Банковата система е фундаментална за всяка стопанска система, а доверието играе основна роля в нея (самата дума „ заем “ значи доверие). Затова банките би трябвало да бъдат ръководени отговорно и професионално и да поддържат безупречна известност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ