БАН: Икономиката ни излиза от кризата нереформирана
Българската стопанска система излиза от финансово-икономическата рецесия нереформирана и с неефективна конструкция. Десет години след началото на международния финансов колапс доста въпроси останаха без отговори, не беше оценена способността на бизнеса да се оправя с външни шокове, а бавното и неустойчиво икономическо възобновяване сподели, че уроците от рецесията не са научени. Това са главните заключения на учени от Института за стопански изследавния при Българска академия на науките, направени в обичайния си годишен отчет, съществена тематика, в който е 10-годишнината от началото на международния финансов трус.
Началото
Както е известно, международната финансова рецесия стартира в края на 2007 година и началото на 2008 година с краха на ипотечния пазар в Съединени американски щати и кредитния колапс, подбуден от мощно понижаване на търсенето на ипотечни облигации. В резултат на това ликвидността на международните финансови пазари се срина и финансовите потоци под формата на задгранични вложения към разрастващите се страни, каквато е и България, се свиха. Само при започване на 2008 година интернационалната търговия понижа с 20%.
Не е загадка, че финансовият пазар у нас е едва развъртян и по тази причина шокът от рецесията се придвижи върху действителния бранш. Този развой стартира да се усеща в края на 2008 година, когато икономическият напредък се забави до 3,1%. Производствената интензивност понижа с 20 %, а износът на артикули и услуги се срина с 19%. Общото стесняване на фирмените доходи и облагата докара до скок на междуфирмената задлъжнялост, която по оценки на Българската стопанска камара през 2008 година е била 50 милиарда лева, до момента в който през 2013 година към този момент се прави оценка на 171 милиарда лева Частният външен дълг стигна 90% от Брутният вътрешен продукт.
Преди рецесията към 1 милиарда евро годишно външни заеми се усвояваха от стопанската система, само че още при започване на 2009 година външното кредитиране съвсем спря. А действителният бранш разчита 60% точно на него. Затова там най-силно бе усетена рецесията. Високият кредитен напредък преди нея породи подозрения за струпване на систематични опасности в банковата система и утежняване на качеството на банковите портфейли, което повлия неприятно на стопанската система.
На алено
През 2009 година бюджетното салдо в България за първи път излезе на алено след 2003 година Нашата страна загуби 3,6% от Брутният вътрешен продукт през 2009 година В годините по-късно бяха регистрирани устойчиви, само че ниски нива на напредък, който не можа да се приближи до записаното през 2007г. действително нарастване на Брутният вътрешен продукт със 7,1%. Като цяло следкризисното възобновяване става извънредно постепенно, настояват учените от Българска академия на науките. Според тях пазарът на труда се оказа главният механизъм за пригаждане на стопанската система към шока на рецесията. При валутен ръб това не може да стане с класическа обезценка на валутата и по този метод всички негативни резултати бяха поети от хората посредством амортизация на техния труд.
Затова предприятията у нас в по-голямата си част и сега се отличават със своята маломерност. В тях има личен състав до 10 души, капиталовите разноски съвсем отсъстват, а междинната работна заплата е към 90% от междинната за страната. В този смисъл профилът на българските предприятия продължава да бъде на дребни, нископродуктивни компании, заети с търговия, а не със основаване на висока добавена стойност. Компаниите с максимален принос в индустриалната активност и след рецесията от 2008 г. остават тези, при които се разчита главно на екстензивно развиване и дребни по своя размер вложения, както и с ниско възнаграждение на труда, е един от изводите в разбора.
Уязвимост
Според него уязвимостта на стопанската система в забележителна степен се дължи на огромния дал на услугите и изостването на промишлеността при образуването на брутния вътрешен артикул. Освен това средствата, отделени за обществени планове, не съумяха да компенсират загубата на приходи и витално ниво. Влиянието на международната рецесия върху стопанската система в допълнение се усили от неефективните обществени разноски. Провежданата фискална политика се оказа реакционна, тъй като делът на обществените средства, разпределяни от държавното управление, остана прекомерно огромен.
Кризата задълбочи общественото неравноправие, тъй като усили безработицата и форсира неподходящите демографски процеси на понижаване на популацията и неговото застаряване. Осве това тотално набъбнаха диспропорциите в развиването на обособените райони на страната. Съпоставката по индикатора паритет на покупателна дарба на един човек като % от междинното за Европейски Съюз демонстрира, че единствено столицата София реализира ниво от 102% през 2016 година, по което се приближава до някои райони в Дания, Франция и Източна Англия.
Оказва се, че у нас рецесията по-скоро поражда спомагателни въпроси, в сравнение с да дава отговори. Преди нея българската стопанска система растеше бързо и небалансирано, а след рецесията - постепенно и уравновесено. Фундаменталният въпрос е по какъв начин да пораства стопанската система бързо и уравновесено. В момента следкризисното възобновяване протича постепенно, спорно и неустойчиво. Причините са освен в запазването на мощната външна взаимозависимост на стопанската система от процесите в Европейски Съюз и еврозоната, където възобновяване също върви постепенно, само че и заради вътрешни фактори. Фактът, че българската стопанска система в следкризисния интервал пораства малко по-бързо от междинното за Европейски Съюз, скрива сериозните проблеми пред нея. Тя излиза от рецесията със същите недостатъци, съществуващи и преди. Най-голям нейн бранш остават услугите. В банките има милиарди левове депозити, само че те мъчно се трансформират в заеми, което не способства за превъзмогване на зависимостта от външно финансиране. Увеличава се общественото разслоение на обществото. И най-големият непросветен урок от рецесията е, че стопанската система не можа да форсира вътрешното ползване посредством резистентен напредък на приходите, което би довело до действителна конвергенция с останалите страни от Европейски Съюз и еврозоната.
Зависимост
Друг проблем, който рецесията разкри в българската стопанска система, е мощната й взаимозависимост от директните задгранични вложения. Техният срив и сложното възобновяване оказаха негативен резултат върху икономическата интензивност в страната. По-сериозният въпрос обаче се свързва с качеството и структурата на директните задгранични вложения, които се насочиха главно към браншове с ниска добавена стойност. Това постанова радикална смяна в политиката по привличане на задграничните вложения и насочването им в браншове с висока добавена стойност. В това отношение е належащо задействане на механизмите на публично-частното партньорство, а главен приоритет на капиталовата политика на страната да остане подобряването на средата и намаляването на административната тежест, е позицията на откривателите от Българска академия на науките.
Заключение
Тяхното умозаключение е, че все още българската стопанска система не е преодоляла главните недостатъци, които доведоха до нейната накърнимост в изискванията на международна рецесия. Необходимо е насърчаване на финансовия пазар в страната, което би разрешило превъзмогване на изключителната взаимозависимост на икономическото развиване от банковото финансиране. Стъпка в тази посока е опцията да се търгуват български ДЦК на контролиран пазар на БФБ от края на 2017 г. Трябва също да се потърсят благоприятни условия за диференциране на външнотърговските сътрудници, посредством което би се преодоляла високата степен на взаимозависимост от външните пазари на еврозоната в изискванията на възходящ международен протекционизъм.
Отварянето на българския експорт към азиатския пазар е позитивна наклонност. Нарастващото значение на комерсиалните сътрудници за страната отвън еврозоната личи и от географската конструкция на износа, в която износът на първични материали и материали и на енергийни запаси в балканските страни заемат все по-значителен дял, възлизащ през 2017 г. респективно на 16,6 и 29%. Зависимостта от външно финансиране може да бъде преодоляна, в случай че се употребяват спестяванията, насъбрани в комерсиалните банки у нас. Целенасочените ограничения на държавното управление и централната банка за дейно потребление на този запас в поддръжка на развиването на българската стопанска система освен биха подкрепили активността на предприятията, само че и биха съдействали за увеличение на данъчните доходи и възстановяване на платежния баланс на страната. Не на последно място, биха били и в унисон с напъните на Европейски Съюз за възобновяване на кредитирането на действителната стопанска система и биха подтикнали разрастването на високотехнологичния бранш, вместо да се разчита на европейски средства, чието потребление става все по-неясно.
Началото
Както е известно, международната финансова рецесия стартира в края на 2007 година и началото на 2008 година с краха на ипотечния пазар в Съединени американски щати и кредитния колапс, подбуден от мощно понижаване на търсенето на ипотечни облигации. В резултат на това ликвидността на международните финансови пазари се срина и финансовите потоци под формата на задгранични вложения към разрастващите се страни, каквато е и България, се свиха. Само при започване на 2008 година интернационалната търговия понижа с 20%.
Не е загадка, че финансовият пазар у нас е едва развъртян и по тази причина шокът от рецесията се придвижи върху действителния бранш. Този развой стартира да се усеща в края на 2008 година, когато икономическият напредък се забави до 3,1%. Производствената интензивност понижа с 20 %, а износът на артикули и услуги се срина с 19%. Общото стесняване на фирмените доходи и облагата докара до скок на междуфирмената задлъжнялост, която по оценки на Българската стопанска камара през 2008 година е била 50 милиарда лева, до момента в който през 2013 година към този момент се прави оценка на 171 милиарда лева Частният външен дълг стигна 90% от Брутният вътрешен продукт.
Преди рецесията към 1 милиарда евро годишно външни заеми се усвояваха от стопанската система, само че още при започване на 2009 година външното кредитиране съвсем спря. А действителният бранш разчита 60% точно на него. Затова там най-силно бе усетена рецесията. Високият кредитен напредък преди нея породи подозрения за струпване на систематични опасности в банковата система и утежняване на качеството на банковите портфейли, което повлия неприятно на стопанската система.
На алено
През 2009 година бюджетното салдо в България за първи път излезе на алено след 2003 година Нашата страна загуби 3,6% от Брутният вътрешен продукт през 2009 година В годините по-късно бяха регистрирани устойчиви, само че ниски нива на напредък, който не можа да се приближи до записаното през 2007г. действително нарастване на Брутният вътрешен продукт със 7,1%. Като цяло следкризисното възобновяване става извънредно постепенно, настояват учените от Българска академия на науките. Според тях пазарът на труда се оказа главният механизъм за пригаждане на стопанската система към шока на рецесията. При валутен ръб това не може да стане с класическа обезценка на валутата и по този метод всички негативни резултати бяха поети от хората посредством амортизация на техния труд.
Затова предприятията у нас в по-голямата си част и сега се отличават със своята маломерност. В тях има личен състав до 10 души, капиталовите разноски съвсем отсъстват, а междинната работна заплата е към 90% от междинната за страната. В този смисъл профилът на българските предприятия продължава да бъде на дребни, нископродуктивни компании, заети с търговия, а не със основаване на висока добавена стойност. Компаниите с максимален принос в индустриалната активност и след рецесията от 2008 г. остават тези, при които се разчита главно на екстензивно развиване и дребни по своя размер вложения, както и с ниско възнаграждение на труда, е един от изводите в разбора.
Уязвимост
Според него уязвимостта на стопанската система в забележителна степен се дължи на огромния дал на услугите и изостването на промишлеността при образуването на брутния вътрешен артикул. Освен това средствата, отделени за обществени планове, не съумяха да компенсират загубата на приходи и витално ниво. Влиянието на международната рецесия върху стопанската система в допълнение се усили от неефективните обществени разноски. Провежданата фискална политика се оказа реакционна, тъй като делът на обществените средства, разпределяни от държавното управление, остана прекомерно огромен.
Кризата задълбочи общественото неравноправие, тъй като усили безработицата и форсира неподходящите демографски процеси на понижаване на популацията и неговото застаряване. Осве това тотално набъбнаха диспропорциите в развиването на обособените райони на страната. Съпоставката по индикатора паритет на покупателна дарба на един човек като % от междинното за Европейски Съюз демонстрира, че единствено столицата София реализира ниво от 102% през 2016 година, по което се приближава до някои райони в Дания, Франция и Източна Англия.
Оказва се, че у нас рецесията по-скоро поражда спомагателни въпроси, в сравнение с да дава отговори. Преди нея българската стопанска система растеше бързо и небалансирано, а след рецесията - постепенно и уравновесено. Фундаменталният въпрос е по какъв начин да пораства стопанската система бързо и уравновесено. В момента следкризисното възобновяване протича постепенно, спорно и неустойчиво. Причините са освен в запазването на мощната външна взаимозависимост на стопанската система от процесите в Европейски Съюз и еврозоната, където възобновяване също върви постепенно, само че и заради вътрешни фактори. Фактът, че българската стопанска система в следкризисния интервал пораства малко по-бързо от междинното за Европейски Съюз, скрива сериозните проблеми пред нея. Тя излиза от рецесията със същите недостатъци, съществуващи и преди. Най-голям нейн бранш остават услугите. В банките има милиарди левове депозити, само че те мъчно се трансформират в заеми, което не способства за превъзмогване на зависимостта от външно финансиране. Увеличава се общественото разслоение на обществото. И най-големият непросветен урок от рецесията е, че стопанската система не можа да форсира вътрешното ползване посредством резистентен напредък на приходите, което би довело до действителна конвергенция с останалите страни от Европейски Съюз и еврозоната.
Зависимост
Друг проблем, който рецесията разкри в българската стопанска система, е мощната й взаимозависимост от директните задгранични вложения. Техният срив и сложното възобновяване оказаха негативен резултат върху икономическата интензивност в страната. По-сериозният въпрос обаче се свързва с качеството и структурата на директните задгранични вложения, които се насочиха главно към браншове с ниска добавена стойност. Това постанова радикална смяна в политиката по привличане на задграничните вложения и насочването им в браншове с висока добавена стойност. В това отношение е належащо задействане на механизмите на публично-частното партньорство, а главен приоритет на капиталовата политика на страната да остане подобряването на средата и намаляването на административната тежест, е позицията на откривателите от Българска академия на науките.
Заключение
Тяхното умозаключение е, че все още българската стопанска система не е преодоляла главните недостатъци, които доведоха до нейната накърнимост в изискванията на международна рецесия. Необходимо е насърчаване на финансовия пазар в страната, което би разрешило превъзмогване на изключителната взаимозависимост на икономическото развиване от банковото финансиране. Стъпка в тази посока е опцията да се търгуват български ДЦК на контролиран пазар на БФБ от края на 2017 г. Трябва също да се потърсят благоприятни условия за диференциране на външнотърговските сътрудници, посредством което би се преодоляла високата степен на взаимозависимост от външните пазари на еврозоната в изискванията на възходящ международен протекционизъм.
Отварянето на българския експорт към азиатския пазар е позитивна наклонност. Нарастващото значение на комерсиалните сътрудници за страната отвън еврозоната личи и от географската конструкция на износа, в която износът на първични материали и материали и на енергийни запаси в балканските страни заемат все по-значителен дял, възлизащ през 2017 г. респективно на 16,6 и 29%. Зависимостта от външно финансиране може да бъде преодоляна, в случай че се употребяват спестяванията, насъбрани в комерсиалните банки у нас. Целенасочените ограничения на държавното управление и централната банка за дейно потребление на този запас в поддръжка на развиването на българската стопанска система освен биха подкрепили активността на предприятията, само че и биха съдействали за увеличение на данъчните доходи и възстановяване на платежния баланс на страната. Не на последно място, биха били и в унисон с напъните на Европейски Съюз за възобновяване на кредитирането на действителната стопанска система и биха подтикнали разрастването на високотехнологичния бранш, вместо да се разчита на европейски средства, чието потребление става все по-неясно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ