Предизборният бюджет 2019 запушва дупки и гаси напрежение
"За страдание качеството ни на живот се утежнява, тъй като се усилва неравенството "
- Премиерът Борисов доста си харесва бюджета за следващата година. На какво от горната страна, както споделя народът. Вашето мнение като дълготраен специалист и анализатор на икономическо-социалните проблеми у нас?
- Бойко Борисов си харесва бюджета, тъй като идната година, както се сещате, има да се вършат по постоянен път два типа избори - за Европарламент и локалните избори. И вероятно може да се случи да има предварителни парламентарни избори. Така, като виждам, в случай че не престават да се вършат на разсеяни кой оглавява Агенцията за българите в чужбина примерно, се сещам за моя някогашен началник доктор Тренчев, който споделяше, че има някои хора, дето не са за пандиза, а за мазето на пандиза...
В бюджета би трябвало да се гледа зад цифрите, които в действителност са доста оптимистични и по тази причина желая да стартира с една крилата фраза на нобеловия лауреат, видния английски икономист Роналд Хари Коуз. Той споделя: "Ако ще давате данните задоволително дълго, те най-сетне ще си признаят. " И аз взех решение да поизтезавам данните в бюджет 2019, с цел да могат да си признаят тайния план. Какво в действителност приказват данните? Може да наподобява малко скучно за вашите читатели, обаче съм длъжна да кажа, че в действителност има едно нарастване на заплатите в бюджетната сфера с 10% ей по този начин, има за учителите 20%, има растеж на минималната заплата, има растеж на оптималния застрахователен приход, има растеж на минималния застрахователен приход, изключително за земеделските производители. Да те би трябвало да имат някакви по-добри пенсии в края на пътя, но да увеличиш минималния приход от 350 на 560 лева, мисля, че ще им дойдат малко повече. Има и други растежи и други дадени пари - за майките, които съгласно мен са малко, не стигат, дадени са и пари за сираците, които съгласно мен отново са малко и отново не стигат. Тоест дават се на разнообразни места по малко, т.е. на местата, където може да възникне напрежение, с цел да може в точния момент да се потуши това напрежение, само че не се вземат решение проблеми. Това е едно от нещата, които ме тревожат в този бюджет - нерешаването на проблеми. Това първо, и второ - неналичието на каквато и да е мисъл за успеваемост при потреблението на всичките пари, които се дават. Това основава голям проблем, тъй като в действителност наливаме пари в каца без дъно, т.е. в системи, които, ами нямат и хабер да се реформират.
- Т.е. наливаме пари, само че за какво и къде не е ясно, а бедността си остава?
- Да, не се реформират тези системи. И все едно е дали вливаш едни пари. Дават 490 млн. на здравната система. Здравната система и в този момент има пари и те са много, и се усилиха много. Важното е, че те се крадат. Важното е, че не се употребяват дейно. Важното е, че хората не получават освен качествена здравна услуга, а някои, в по-голямата си част, не получават и достъп до здравна услуга.
- Пак опира до неналичието на промени.
- Така е. Дават се едни пари, възнамерява се един недостиг, а тези пари би трябвало да дойдат отнякъде, т.е. би трябвало да забележим какво се случва с приходите. Искам да кажа, че те като цяло са увеличени. И както се хвали Менда Стоянова, да, в действителност ще дадем 1 милиарда и 300 млн. повече, само че те би трябвало да дойдат отнякъде. И като виждам приходите към този момент като цифри, се вижда: внезапно корпоративният налог порасна с 200 млн., данъкът върху приходите на физическите лица с 500 млн., Данък добавена стойност с 922 млн., акцизите с 80 млн. Това са числа, които са точни, аз съм ги считала. Но, пита се, за какво порастват тези числа. И незабавно споделям, че тука е заровено кучето. Оттук би трябвало да тръгне безпокойството на всички в България. Защото тези доходи, най-общо казано, не са от растеж на стопанската система, а са от административни решения на държавното управление.
- И пълним бюджета от джобовете на най-бедните работещи българи?
- Точно по този начин. Погледнете 40 и някоя страница май за фискалната стратегия и ще видите една таблица, наречена "Дискреционни ограничения ". 60-70% от тези пари идват от тези дискреционни ограничения. Дискреционна мярка е мярка на държавното управление, което взема решение да я взима по политически или по не знам какви си аргументи, само че няма нищо общо с стопанската система. Дискреционните ограничения в тази ситуация са всички тези растежи, които изброих: на минималната работна заплата, на бюджетната, на заплатата на учители. От всички тези нараствания в края на краищата в данъчноосигурителната система ще постъпят 41% от растежа на приходите. И има още нещо - до момента в консолидираната фискална рамка нямаше едно нещо и това нещо се споделя Фонд за сигурност на електроенергийната система. Този фонд до момента събираше посредством нас, посредством всички заплащания, така наречен такса сигурност на обществото. Това е една измислена такса, която цели да попълни огромните дупки в НЕК. И до момента тези пари влизаха за попълване на дупки. Този фонд в този момент е вкаран във фискалната рамка, базирайки се на една инструкция, че всички вземания и заплащания би трябвало да бъдат транспарантни. То у нас нищо не е транспарантно, само че както и да е. Това е една инструкция от 2011 година, а не от през вчерашния ден. Но по този начин или другояче тези пари са вкарани. 2018 година те са към 470 млн., единствено че, тъй като се подвигнаха доста цени - на еленергия, на газ, на топла вода, за 2019-та това води и за популацията, и за бизнеса до увеличени сметки. За ваше сведение, през 2019 година този фонд ще бъде 2 милиарда и 200 млн. Като си прибавят към парите, които загатнах преди, към 41-42% от нарастването на всички тези заплати, което ще влезе в данъчната и осигурителната система, като прибавим тези 2 милиарда, излиза, че някъде от порядъка на 65-70% от приходите са от дискреционни ограничения, т.е. от ограничения, които нямат нищо общо с растежа на стопанската система. И това е по този начин, тъй като ние се намираме в края на позитивния бизнесцикъл, ние се намираме пред криза.
- Наближава застой?
- Да. И ще кажа за какво. Има два знака, които са извънредно значими. Единият е растежът на стопанската система, т.е. растежът на Брутният вътрешен продукт през 2018 година, а другият се споделя инфлация. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати се забавя: за второто тримесечие той е бил 4,5%, за третото е 3,5%. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз също се забавя: съгласно пролетната прогноза на МФС, на Световната банка и на самия Европейски Съюз, е трябвало да бъде 2,2%, единствено че е 2%. В България през първото тримесечие имаме растеж 3,6%, през второто тримесечие растежът е към този момент 3,4% на Брутният вътрешен продукт, третото тримесечие се чака да бъде 3,2, а в края на годината 3%. Така че да ме извинява Владко Горанов, не знам по какъв начин ще направи 3,7% през 2019 година, тъй като се форсира инфлацията. Инфлацията е нещо доста неприятно, когато е над 2,1%. Тя освен ни заплашва да не влезем в Еврозоната, тъй като Маастрих споделя: най-ниската инфлация в европейските страни плюс 1,5%. Само че нашата инфлация сега е 3,7%.
- Държавният бюджет не е единствено чисто счетоводен документ, той предопределя живота ни, казано шаблонно, година отсега нататък. Нашият живот по какъв начин го виждате в този бюджет?
- За страдание качеството на живот се утежнява, тъй като се усилват неравенствата. Виждате, че през 2016 година неравенството е 6,3, през 2017 година е 7,1, 2018 година - първото тримесечие е 8 и в този момент клони към 9 пъти сред най-бедните и най-богатите. И за това неравноправие в този бюджет няма политики. Политиките са свързани с две неща: първо, да се понижи бедността, а при тази данъчна система и при тази инфлация бедните ще не престават да стават по-бедни, а богатите - по-богати. Само ще дам две числа: междинната пенсия в България сега е 363 лева, а през идната година ще бъде 386 лева Само че разликата сред междинната пенсия и прага на беднотия през 2018 година е 42 лева, а през 2019 година ще бъде единствено 17 лева, т.е. хората със междинната пенсия, а и съвсем всички пенсионери потъват, тъй като издръжката на живота, колкото и непретенциозно сътрудниците от КНСБ да са я пресметнали, е 600 лева И тъй като 75% от хората имат приходи, без значение какви са - работещи или пенсионери, под 600 лева Ние имаме работещи небогати, хора, които работят 8 часа, и те са към 650 хиляди, а не могат да вържат двата края. Това е въпиюща беднотия. Тя се отразява и на продължителността на живота. Ето, оня ден излязоха данните, а преди два дни се потвърдиха от Евростат - ние сме по дълготрайност на живота на мъжете на 168-мо място от 186 страни, а на дамите на 90-то място. Работата е там, че ние сме най-зле от целия Европейски Съюз. Нашата междинна дълготрайност на живота, много накъдрена, е 74 години и 9 месеца, мъжете живеят 71 година, а дамите 78.
- Както се споделя, да живее бюджет 2019 година
- Този бюджет не може да е най-хубавият, както мисли Бойко Борисов, този бюджет е избирателен, той запушва дупки и тушира напрежение, само че не взема решение проблемите. И не ги взема решение, тъй като не се ползва програмното бюджетиране, а данъчната ни система е калпава.
- Премиерът Борисов доста си харесва бюджета за следващата година. На какво от горната страна, както споделя народът. Вашето мнение като дълготраен специалист и анализатор на икономическо-социалните проблеми у нас?
- Бойко Борисов си харесва бюджета, тъй като идната година, както се сещате, има да се вършат по постоянен път два типа избори - за Европарламент и локалните избори. И вероятно може да се случи да има предварителни парламентарни избори. Така, като виждам, в случай че не престават да се вършат на разсеяни кой оглавява Агенцията за българите в чужбина примерно, се сещам за моя някогашен началник доктор Тренчев, който споделяше, че има някои хора, дето не са за пандиза, а за мазето на пандиза...
В бюджета би трябвало да се гледа зад цифрите, които в действителност са доста оптимистични и по тази причина желая да стартира с една крилата фраза на нобеловия лауреат, видния английски икономист Роналд Хари Коуз. Той споделя: "Ако ще давате данните задоволително дълго, те най-сетне ще си признаят. " И аз взех решение да поизтезавам данните в бюджет 2019, с цел да могат да си признаят тайния план. Какво в действителност приказват данните? Може да наподобява малко скучно за вашите читатели, обаче съм длъжна да кажа, че в действителност има едно нарастване на заплатите в бюджетната сфера с 10% ей по този начин, има за учителите 20%, има растеж на минималната заплата, има растеж на оптималния застрахователен приход, има растеж на минималния застрахователен приход, изключително за земеделските производители. Да те би трябвало да имат някакви по-добри пенсии в края на пътя, но да увеличиш минималния приход от 350 на 560 лева, мисля, че ще им дойдат малко повече. Има и други растежи и други дадени пари - за майките, които съгласно мен са малко, не стигат, дадени са и пари за сираците, които съгласно мен отново са малко и отново не стигат. Тоест дават се на разнообразни места по малко, т.е. на местата, където може да възникне напрежение, с цел да може в точния момент да се потуши това напрежение, само че не се вземат решение проблеми. Това е едно от нещата, които ме тревожат в този бюджет - нерешаването на проблеми. Това първо, и второ - неналичието на каквато и да е мисъл за успеваемост при потреблението на всичките пари, които се дават. Това основава голям проблем, тъй като в действителност наливаме пари в каца без дъно, т.е. в системи, които, ами нямат и хабер да се реформират.
- Т.е. наливаме пари, само че за какво и къде не е ясно, а бедността си остава?
- Да, не се реформират тези системи. И все едно е дали вливаш едни пари. Дават 490 млн. на здравната система. Здравната система и в този момент има пари и те са много, и се усилиха много. Важното е, че те се крадат. Важното е, че не се употребяват дейно. Важното е, че хората не получават освен качествена здравна услуга, а някои, в по-голямата си част, не получават и достъп до здравна услуга.
- Пак опира до неналичието на промени.
- Така е. Дават се едни пари, възнамерява се един недостиг, а тези пари би трябвало да дойдат отнякъде, т.е. би трябвало да забележим какво се случва с приходите. Искам да кажа, че те като цяло са увеличени. И както се хвали Менда Стоянова, да, в действителност ще дадем 1 милиарда и 300 млн. повече, само че те би трябвало да дойдат отнякъде. И като виждам приходите към този момент като цифри, се вижда: внезапно корпоративният налог порасна с 200 млн., данъкът върху приходите на физическите лица с 500 млн., Данък добавена стойност с 922 млн., акцизите с 80 млн. Това са числа, които са точни, аз съм ги считала. Но, пита се, за какво порастват тези числа. И незабавно споделям, че тука е заровено кучето. Оттук би трябвало да тръгне безпокойството на всички в България. Защото тези доходи, най-общо казано, не са от растеж на стопанската система, а са от административни решения на държавното управление.
- И пълним бюджета от джобовете на най-бедните работещи българи?
- Точно по този начин. Погледнете 40 и някоя страница май за фискалната стратегия и ще видите една таблица, наречена "Дискреционни ограничения ". 60-70% от тези пари идват от тези дискреционни ограничения. Дискреционна мярка е мярка на държавното управление, което взема решение да я взима по политически или по не знам какви си аргументи, само че няма нищо общо с стопанската система. Дискреционните ограничения в тази ситуация са всички тези растежи, които изброих: на минималната работна заплата, на бюджетната, на заплатата на учители. От всички тези нараствания в края на краищата в данъчноосигурителната система ще постъпят 41% от растежа на приходите. И има още нещо - до момента в консолидираната фискална рамка нямаше едно нещо и това нещо се споделя Фонд за сигурност на електроенергийната система. Този фонд до момента събираше посредством нас, посредством всички заплащания, така наречен такса сигурност на обществото. Това е една измислена такса, която цели да попълни огромните дупки в НЕК. И до момента тези пари влизаха за попълване на дупки. Този фонд в този момент е вкаран във фискалната рамка, базирайки се на една инструкция, че всички вземания и заплащания би трябвало да бъдат транспарантни. То у нас нищо не е транспарантно, само че както и да е. Това е една инструкция от 2011 година, а не от през вчерашния ден. Но по този начин или другояче тези пари са вкарани. 2018 година те са към 470 млн., единствено че, тъй като се подвигнаха доста цени - на еленергия, на газ, на топла вода, за 2019-та това води и за популацията, и за бизнеса до увеличени сметки. За ваше сведение, през 2019 година този фонд ще бъде 2 милиарда и 200 млн. Като си прибавят към парите, които загатнах преди, към 41-42% от нарастването на всички тези заплати, което ще влезе в данъчната и осигурителната система, като прибавим тези 2 милиарда, излиза, че някъде от порядъка на 65-70% от приходите са от дискреционни ограничения, т.е. от ограничения, които нямат нищо общо с растежа на стопанската система. И това е по този начин, тъй като ние се намираме в края на позитивния бизнесцикъл, ние се намираме пред криза.
- Наближава застой?
- Да. И ще кажа за какво. Има два знака, които са извънредно значими. Единият е растежът на стопанската система, т.е. растежът на Брутният вътрешен продукт през 2018 година, а другият се споделя инфлация. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати се забавя: за второто тримесечие той е бил 4,5%, за третото е 3,5%. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз също се забавя: съгласно пролетната прогноза на МФС, на Световната банка и на самия Европейски Съюз, е трябвало да бъде 2,2%, единствено че е 2%. В България през първото тримесечие имаме растеж 3,6%, през второто тримесечие растежът е към този момент 3,4% на Брутният вътрешен продукт, третото тримесечие се чака да бъде 3,2, а в края на годината 3%. Така че да ме извинява Владко Горанов, не знам по какъв начин ще направи 3,7% през 2019 година, тъй като се форсира инфлацията. Инфлацията е нещо доста неприятно, когато е над 2,1%. Тя освен ни заплашва да не влезем в Еврозоната, тъй като Маастрих споделя: най-ниската инфлация в европейските страни плюс 1,5%. Само че нашата инфлация сега е 3,7%.
- Държавният бюджет не е единствено чисто счетоводен документ, той предопределя живота ни, казано шаблонно, година отсега нататък. Нашият живот по какъв начин го виждате в този бюджет?
- За страдание качеството на живот се утежнява, тъй като се усилват неравенствата. Виждате, че през 2016 година неравенството е 6,3, през 2017 година е 7,1, 2018 година - първото тримесечие е 8 и в този момент клони към 9 пъти сред най-бедните и най-богатите. И за това неравноправие в този бюджет няма политики. Политиките са свързани с две неща: първо, да се понижи бедността, а при тази данъчна система и при тази инфлация бедните ще не престават да стават по-бедни, а богатите - по-богати. Само ще дам две числа: междинната пенсия в България сега е 363 лева, а през идната година ще бъде 386 лева Само че разликата сред междинната пенсия и прага на беднотия през 2018 година е 42 лева, а през 2019 година ще бъде единствено 17 лева, т.е. хората със междинната пенсия, а и съвсем всички пенсионери потъват, тъй като издръжката на живота, колкото и непретенциозно сътрудниците от КНСБ да са я пресметнали, е 600 лева И тъй като 75% от хората имат приходи, без значение какви са - работещи или пенсионери, под 600 лева Ние имаме работещи небогати, хора, които работят 8 часа, и те са към 650 хиляди, а не могат да вържат двата края. Това е въпиюща беднотия. Тя се отразява и на продължителността на живота. Ето, оня ден излязоха данните, а преди два дни се потвърдиха от Евростат - ние сме по дълготрайност на живота на мъжете на 168-мо място от 186 страни, а на дамите на 90-то място. Работата е там, че ние сме най-зле от целия Европейски Съюз. Нашата междинна дълготрайност на живота, много накъдрена, е 74 години и 9 месеца, мъжете живеят 71 година, а дамите 78.
- Както се споделя, да живее бюджет 2019 година
- Този бюджет не може да е най-хубавият, както мисли Бойко Борисов, този бюджет е избирателен, той запушва дупки и тушира напрежение, само че не взема решение проблемите. И не ги взема решение, тъй като не се ползва програмното бюджетиране, а данъчната ни система е калпава.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ