Едва ли някой не забелязва как от ден на ден

Общите ценности, които ни обединяват

Едва ли някой не вижда по какъв начин от ден дневно експанзията от ден на ден ни задушава отвред: тя стартира да господства във всички сфери на нашия живот; да се постанова като форма на другарство. И толкоз свикнахме с нея, че към този момент не й обръщаме внимание. Още по-страшно: вършим се, че не я виждаме, с цел да заобикаляме конфликти; да не се натоварваме в допълнение. Забележете: през днешния ден хората по-често се карат, в сравнение с говорят; не "губят време " да се убеждават взаимно. Бързат, състезават се безсмислено, надпреварват се. И какво, като спечелиш надпреварата и стигнеш пръв с цената на изтласкване на другите, с цел да наложиш триумфално себе си. Явно не си даваш сметка за комплекса за непълноценност, който развиваш.
Но тази тематика е дълга и надали бих се осмелила да навляза в нея, в случай че експанзията не напредва със заплашителна скорост, обхващайки цялото заобикалящо ни пространство: от ромските махали до парламента; от домашното принуждение, през уличното "правосъдие ", до институционалното разпределяне на правдивост. Тя незабелязано се трансформира в детайл на нашето другарство. А в преобладаващите случаи на експанзията се отвръща с експанзия, само че не към оня, който я заслужава, а към по-слабия. Това евентуално не е необичайно за столетия на пагубни исторически промени, когато човешкото, и изключително кариерното развиване, изгубва своите правила и ред, а системата на натурален асортимент и селекция рухва. На нейно място се настаняват хаосът и произлизащата от него експанзия.
Ако хвърлим незадълбочен взор обратно към последните години, ще видим шестващия взрив на регресии във всички равнища на нашето общество: от престъпността в учебно заведение, през операциите на медиите, до корупцията измежду ръководещите кръгове. Докога ще подвигаме безпомощно плещи?! Кой да реагира вместо нас? На кого да се надяваме? Не е ли време да престанем да се вторачваме в самите себе си и да "подреждаме " в обществената система единствено роднините и околните си. Но с цел да стартираме да имаме вяра между тях, належащо е да се почувстваме членове на една общественост, обединена от общи ползи, която споделя общи полезности и в същото време разчита на личните си сили...
Това е единствено част от размисъла, който разсъни у мен тазгодишната Есенна академия на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, която се организира при започване на октомври във Варна и СОК "Камчия ", под патронажа на госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Основният лозунг "Чрез хуманизъм към мир и другарство " бе освен лайтмотив на световното културно-политическо събитие, само че изпълваше цялостната му прочувствена атмосфера. В течение на четири дни с обединените старания на всички участници: дейци на Червения кръст и седмото изкуство, представители на медицинските среди, водещи експерти в областите на логиката на психиката, социологията, публицистиката, връзки с обществеността, бяха осмислени на високо равнище в дневния ред на нашето социо най-наболели проблеми на днешния ден. Проблеми, от които зависи бъдещето на децата и внуците ни и най-много: утрешният ден на планетата. Кръглите маси, оживените полемики по най-актуалната тематика "Агресия-хуманност-кино ", както и извършеното образование на чиновници и доброволци на Червения кръст несъмнено изиграха основна роля за разпространение на благотворителността, милосърдието, съпричастността и доброволчеството. В тях участваха с лекции известни имена като проф. доктор Иво Христов ( "Насилието в днешна България - знак за обществен разпад "); Татяна Дончева - държавник ( "Агресия, политика, общество "); Десислава Георгиева - авиационен психолог ( "Насилие и рецесии: асортимент, образование и методическа поддръжка на доброволците "); проф. доктор Веселина Раева ( "Вербалната експанзия "). Телевизионната журналистка Добрина Чешмеджиева показа своя опит с воденото от нея предаване "Референдум " за отговорността на медиите пред обществото по отношение на обсъжданата тематика. Дейно присъединяване в дебатите взеха обичани на публиката артисти като Емилия Радева, Гинка Станчева, Стоян Алексиев, Николай Урумов, Любен Чаталов.
В пленарната зала на община Варна, както и в уютния киносалон на центъра "Юрий Гагарин " в СОК "Камчия " бяха прожектирани най-нови документални и игрални произведения, подкрепящи хуманната платформа на форума: копродукциите "Потапяне " (Германия-Франция-Испания-САЩ) на виртуозния естет Вим Вендерс, построена по романа на Джонатан Ледгард, с Джеймс Макавой и Алисия Викандер в основните функции, "Без благосклонност " (Германия-Франция) на Фатих Акън (въпреки известното презиме Акин, експерти настояват, че вярното му наречие е Акън), "Нелюбов " (Русия-Франция-Белгия-Германия) на неповторимия екранен занаятчия Андрей Звягинцев, "Убийство в Кайро " (Швеция-Германия-Дания) на Тарик Салех; "За тялото и душата " на унгарката Илдико Енеди, завоювала на Берлинале 2017 "Златна мечка ", премията на ФИПРЕССИ и наградата на Екуменическото жури, премирана и в Сидни, Мумбай и други, с номинация за "Оскар " т.г. за най-хубав чуждоезичен филм, "Проектът Флорида " на американския режисьор Шон Бейкър. Показаните документални творби също бяха на високо професионално равнище - "Нейната изповед " на Иван Ничев; "От Кремона до Кремона " на Мария Аверина; "Елеонора - забравената кралица " на Олег Ковачев; "3 х 8000 " на Жоро Торнев и Боян Петров; "Зелените дяволи на Варна " на Силвия Николова; "Светителят хирург " на Ангел Бончев, както и турските "Сънят на Самир " и "Три дами " - и двата на Арман Пекая. Може би тук е мястото да напомня една поговорка на Стефан Цанев: "Изкуството има единствено една задача - да оздравява душата на индивида. "
Въпросът е - осъзнават ли днешните хора какъв брой е болна душата им. Но за това е належащо другарство, съпреживяване. А актуалният юноша все по-често се взира в безличния плосък екран, в единство съпреживява самичък, доколкото може. Започва да липсва феноменът на тъмната зала, в която се усеща диханието на другите. За тази културна опасност приказват всички крупни майстори на актуалното кино. Без общността на залата младият фен се трансформира в уединен гледач на плоско изображение. А, както твърдеше преди време Станислав Лец: "Прозорецът към света може да бъде закрит и от един вестник "...
Спонтанните овации на феновете след прожекциите, високият прочувствен градус в дискусионната зала, както и нестихващите и отвън нея разисквания по повдигнатите тематики и предпазените позиции са действително доказателство, че посланията, които насочва всяка година този конгрес, намират необятен отзив измежду представители на разнообразни генерации и специалности. А те могат да оказват помощ на хората да създадат своя избор в хаоса на всекидневието; да отстояват непреходните човешки полезности, без които светът е изгубен.