Общите ценности, които ни обединяват
Едва ли някой не вижда по какъв начин от ден дневно експанзията от ден на ден ни задушава отвред: тя стартира да господства във всички сфери на нашия живот; да се постанова като форма на другарство. И толкоз свикнахме с нея, че към този момент не й обръщаме внимание. Още по-страшно: вършим се, че не я виждаме, с цел да заобикаляме конфликти; да не се натоварваме в допълнение. Забележете: през днешния ден хората по-често се карат, в сравнение с говорят; не "губят време " да се убеждават взаимно. Бързат, състезават се безсмислено, надпреварват се. И какво, като спечелиш надпреварата и стигнеш пръв с цената на изтласкване на другите, с цел да наложиш триумфално себе си. Явно не си даваш сметка за комплекса за непълноценност, който развиваш.
Но тази тематика е дълга и надали бих се осмелила да навляза в нея, в случай че експанзията не напредва със заплашителна скорост, обхващайки цялото заобикалящо ни пространство: от ромските махали до парламента; от домашното принуждение, през уличното "правосъдие ", до институционалното разпределяне на правдивост. Тя незабелязано се трансформира в детайл на нашето другарство. А в преобладаващите случаи на експанзията се отвръща с експанзия, само че не към оня, който я заслужава, а към по-слабия. Това евентуално не е необичайно за столетия на пагубни исторически промени, когато човешкото, и изключително кариерното развиване, изгубва своите правила и ред, а системата на натурален асортимент и селекция рухва. На нейно място се настаняват хаосът и произлизащата от него експанзия.
Ако хвърлим незадълбочен взор обратно към последните години, ще видим шестващия взрив на регресии във всички равнища на нашето общество: от престъпността в учебно заведение, през операциите на медиите, до корупцията измежду ръководещите кръгове. Докога ще подвигаме безпомощно плещи?! Кой да реагира вместо нас? На кого да се надяваме? Не е ли време да престанем да се вторачваме в самите себе си и да "подреждаме " в обществената система единствено роднините и околните си. Но с цел да стартираме да имаме вяра между тях, належащо е да се почувстваме членове на една общественост, обединена от общи ползи, която споделя общи полезности и в същото време разчита на личните си сили...
Това е единствено част от размисъла, който разсъни у мен тазгодишната Есенна академия на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, която се организира при започване на октомври във Варна и СОК "Камчия ", под патронажа на госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Основният лозунг "Чрез хуманизъм към мир и другарство " бе освен лайтмотив на световното културно-политическо събитие, само че изпълваше цялостната му прочувствена атмосфера. В течение на четири дни с обединените старания на всички участници: дейци на Червения кръст и седмото изкуство, представители на медицинските среди, водещи експерти в областите на логиката на психиката, социологията, публицистиката, връзки с обществеността, бяха осмислени на високо равнище в дневния ред на нашето социо най-наболели проблеми на днешния ден. Проблеми, от които зависи бъдещето на децата и внуците ни и най-много: утрешният ден на планетата. Кръглите маси, оживените полемики по най-актуалната тематика "Агресия-хуманност-кино ", както и извършеното образование на чиновници и доброволци на Червения кръст несъмнено изиграха основна роля за разпространение на благотворителността, милосърдието, съпричастността и доброволчеството. В тях участваха с лекции известни имена като проф. доктор Иво Христов ( "Насилието в днешна България - знак за обществен разпад "); Татяна Дончева - държавник ( "Агресия, политика, общество "); Десислава Георгиева - авиационен психолог ( "Насилие и рецесии: асортимент, образование и методическа поддръжка на доброволците "); проф. доктор Веселина Раева ( "Вербалната експанзия "). Телевизионната журналистка Добрина Чешмеджиева показа своя опит с воденото от нея предаване "Референдум " за отговорността на медиите пред обществото по отношение на обсъжданата тематика. Дейно присъединяване в дебатите взеха обичани на публиката артисти като Емилия Радева, Гинка Станчева, Стоян Алексиев, Николай Урумов, Любен Чаталов.
В пленарната зала на община Варна, както и в уютния киносалон на центъра "Юрий Гагарин " в СОК "Камчия " бяха прожектирани най-нови документални и игрални произведения, подкрепящи хуманната платформа на форума: копродукциите "Потапяне " (Германия-Франция-Испания-САЩ) на виртуозния естет Вим Вендерс, построена по романа на Джонатан Ледгард, с Джеймс Макавой и Алисия Викандер в основните функции, "Без благосклонност " (Германия-Франция) на Фатих Акън (въпреки известното презиме Акин, експерти настояват, че вярното му наречие е Акън), "Нелюбов " (Русия-Франция-Белгия-Германия) на неповторимия екранен занаятчия Андрей Звягинцев, "Убийство в Кайро " (Швеция-Германия-Дания) на Тарик Салех; "За тялото и душата " на унгарката Илдико Енеди, завоювала на Берлинале 2017 "Златна мечка ", премията на ФИПРЕССИ и наградата на Екуменическото жури, премирана и в Сидни, Мумбай и други, с номинация за "Оскар " т.г. за най-хубав чуждоезичен филм, "Проектът Флорида " на американския режисьор Шон Бейкър. Показаните документални творби също бяха на високо професионално равнище - "Нейната изповед " на Иван Ничев; "От Кремона до Кремона " на Мария Аверина; "Елеонора - забравената кралица " на Олег Ковачев; "3 х 8000 " на Жоро Торнев и Боян Петров; "Зелените дяволи на Варна " на Силвия Николова; "Светителят хирург " на Ангел Бончев, както и турските "Сънят на Самир " и "Три дами " - и двата на Арман Пекая. Може би тук е мястото да напомня една поговорка на Стефан Цанев: "Изкуството има единствено една задача - да оздравява душата на индивида. "
Въпросът е - осъзнават ли днешните хора какъв брой е болна душата им. Но за това е належащо другарство, съпреживяване. А актуалният юноша все по-често се взира в безличния плосък екран, в единство съпреживява самичък, доколкото може. Започва да липсва феноменът на тъмната зала, в която се усеща диханието на другите. За тази културна опасност приказват всички крупни майстори на актуалното кино. Без общността на залата младият фен се трансформира в уединен гледач на плоско изображение. А, както твърдеше преди време Станислав Лец: "Прозорецът към света може да бъде закрит и от един вестник "...
Спонтанните овации на феновете след прожекциите, високият прочувствен градус в дискусионната зала, както и нестихващите и отвън нея разисквания по повдигнатите тематики и предпазените позиции са действително доказателство, че посланията, които насочва всяка година този конгрес, намират необятен отзив измежду представители на разнообразни генерации и специалности. А те могат да оказват помощ на хората да създадат своя избор в хаоса на всекидневието; да отстояват непреходните човешки полезности, без които светът е изгубен.
"Без благосклонност " - реж. Фатих Акън
"Потапяне " - реж. Вим Вендерс
"Нелюбов " - реж. Андрей Звягинцев
"Убийство в Кайро " - реж. Тарик Салех
Но тази тематика е дълга и надали бих се осмелила да навляза в нея, в случай че експанзията не напредва със заплашителна скорост, обхващайки цялото заобикалящо ни пространство: от ромските махали до парламента; от домашното принуждение, през уличното "правосъдие ", до институционалното разпределяне на правдивост. Тя незабелязано се трансформира в детайл на нашето другарство. А в преобладаващите случаи на експанзията се отвръща с експанзия, само че не към оня, който я заслужава, а към по-слабия. Това евентуално не е необичайно за столетия на пагубни исторически промени, когато човешкото, и изключително кариерното развиване, изгубва своите правила и ред, а системата на натурален асортимент и селекция рухва. На нейно място се настаняват хаосът и произлизащата от него експанзия.
Ако хвърлим незадълбочен взор обратно към последните години, ще видим шестващия взрив на регресии във всички равнища на нашето общество: от престъпността в учебно заведение, през операциите на медиите, до корупцията измежду ръководещите кръгове. Докога ще подвигаме безпомощно плещи?! Кой да реагира вместо нас? На кого да се надяваме? Не е ли време да престанем да се вторачваме в самите себе си и да "подреждаме " в обществената система единствено роднините и околните си. Но с цел да стартираме да имаме вяра между тях, належащо е да се почувстваме членове на една общественост, обединена от общи ползи, която споделя общи полезности и в същото време разчита на личните си сили...
Това е единствено част от размисъла, който разсъни у мен тазгодишната Есенна академия на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, която се организира при започване на октомври във Варна и СОК "Камчия ", под патронажа на госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Основният лозунг "Чрез хуманизъм към мир и другарство " бе освен лайтмотив на световното културно-политическо събитие, само че изпълваше цялостната му прочувствена атмосфера. В течение на четири дни с обединените старания на всички участници: дейци на Червения кръст и седмото изкуство, представители на медицинските среди, водещи експерти в областите на логиката на психиката, социологията, публицистиката, връзки с обществеността, бяха осмислени на високо равнище в дневния ред на нашето социо най-наболели проблеми на днешния ден. Проблеми, от които зависи бъдещето на децата и внуците ни и най-много: утрешният ден на планетата. Кръглите маси, оживените полемики по най-актуалната тематика "Агресия-хуманност-кино ", както и извършеното образование на чиновници и доброволци на Червения кръст несъмнено изиграха основна роля за разпространение на благотворителността, милосърдието, съпричастността и доброволчеството. В тях участваха с лекции известни имена като проф. доктор Иво Христов ( "Насилието в днешна България - знак за обществен разпад "); Татяна Дончева - държавник ( "Агресия, политика, общество "); Десислава Георгиева - авиационен психолог ( "Насилие и рецесии: асортимент, образование и методическа поддръжка на доброволците "); проф. доктор Веселина Раева ( "Вербалната експанзия "). Телевизионната журналистка Добрина Чешмеджиева показа своя опит с воденото от нея предаване "Референдум " за отговорността на медиите пред обществото по отношение на обсъжданата тематика. Дейно присъединяване в дебатите взеха обичани на публиката артисти като Емилия Радева, Гинка Станчева, Стоян Алексиев, Николай Урумов, Любен Чаталов.
В пленарната зала на община Варна, както и в уютния киносалон на центъра "Юрий Гагарин " в СОК "Камчия " бяха прожектирани най-нови документални и игрални произведения, подкрепящи хуманната платформа на форума: копродукциите "Потапяне " (Германия-Франция-Испания-САЩ) на виртуозния естет Вим Вендерс, построена по романа на Джонатан Ледгард, с Джеймс Макавой и Алисия Викандер в основните функции, "Без благосклонност " (Германия-Франция) на Фатих Акън (въпреки известното презиме Акин, експерти настояват, че вярното му наречие е Акън), "Нелюбов " (Русия-Франция-Белгия-Германия) на неповторимия екранен занаятчия Андрей Звягинцев, "Убийство в Кайро " (Швеция-Германия-Дания) на Тарик Салех; "За тялото и душата " на унгарката Илдико Енеди, завоювала на Берлинале 2017 "Златна мечка ", премията на ФИПРЕССИ и наградата на Екуменическото жури, премирана и в Сидни, Мумбай и други, с номинация за "Оскар " т.г. за най-хубав чуждоезичен филм, "Проектът Флорида " на американския режисьор Шон Бейкър. Показаните документални творби също бяха на високо професионално равнище - "Нейната изповед " на Иван Ничев; "От Кремона до Кремона " на Мария Аверина; "Елеонора - забравената кралица " на Олег Ковачев; "3 х 8000 " на Жоро Торнев и Боян Петров; "Зелените дяволи на Варна " на Силвия Николова; "Светителят хирург " на Ангел Бончев, както и турските "Сънят на Самир " и "Три дами " - и двата на Арман Пекая. Може би тук е мястото да напомня една поговорка на Стефан Цанев: "Изкуството има единствено една задача - да оздравява душата на индивида. "
Въпросът е - осъзнават ли днешните хора какъв брой е болна душата им. Но за това е належащо другарство, съпреживяване. А актуалният юноша все по-често се взира в безличния плосък екран, в единство съпреживява самичък, доколкото може. Започва да липсва феноменът на тъмната зала, в която се усеща диханието на другите. За тази културна опасност приказват всички крупни майстори на актуалното кино. Без общността на залата младият фен се трансформира в уединен гледач на плоско изображение. А, както твърдеше преди време Станислав Лец: "Прозорецът към света може да бъде закрит и от един вестник "...
Спонтанните овации на феновете след прожекциите, високият прочувствен градус в дискусионната зала, както и нестихващите и отвън нея разисквания по повдигнатите тематики и предпазените позиции са действително доказателство, че посланията, които насочва всяка година този конгрес, намират необятен отзив измежду представители на разнообразни генерации и специалности. А те могат да оказват помощ на хората да създадат своя избор в хаоса на всекидневието; да отстояват непреходните човешки полезности, без които светът е изгубен.
"Без благосклонност " - реж. Фатих Акън
"Потапяне " - реж. Вим Вендерс
"Нелюбов " - реж. Андрей Звягинцев
"Убийство в Кайро " - реж. Тарик Салех
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ