България трябва да се захване по-усърдно с 5G и е-управлението
България би трябвало да подтиква разпространяването на гигабитова съгласуваност и да форсира въвеждането на 5G. Също по този начин да акцентира по-усилено върху електронното ръководство, с цел да сведе до най-малко административната тежест върху бизнеса, както и да обърне внимание на проблемите с цифровите умения на жителите. Това са главните заключения за страната в първия отчет State of the Digital Decade 2030 на Европейската комисия.
Докладът за 2023 година е първият от поредност такива и е апел към страните членки за групови дейности за превъзмогване на актуалните капиталови пропуски, ускорение на цифровата промяна в Европа. Блокът дефинира актуалното десетилетие като „ Десетилетие на цифровите технологии “, през което стопанската система би трябвало да се трансформира към цифровите действителности.
Препоръките в отчета за 2023 година са характерните за всяка страна. Относно България Европейска комисия обръща внимание на няколко неща.
Цифровата съгласуваност
България е постигнала доста добър прогрес в региона на закрепената широколентова съгласуваност. Връзките с оптични кабели до пространствата са се подобрили доста даже спрямо резултатите от предходната година – нараствайки от 81% на 86%, по-високи от междинните за Европейски Съюз 56%. Въпреки това потреблението на гигабитова съгласуваност остава доста ниско – 0.8%.
Що се отнася до почналото внедряване на 5G мобилните мрежи, анализът демонстрира, че покритието се е нараснало до 67% през 2022 година Припомняме, че страната първо раздаде честотите от 3.6 GHz и 26 GHz, а едвам през декември предходната година и тези за лентите 700 MHz и 800 MHz.
България следва да форсира напъните си в региона на инфраструктурата за съгласуваност, по-специално като предприеме ограничения за стимулиране на въвеждането на гигабитова съгласуваност и форсира въвеждането на 5G. “
Полупроводници и квантови калкулации
България към този момент сътвори експертна работна група по полупроводници за продан на положителни практики и шерване на експертен опит за подготовката и използването на обществената политика в региона на микроелектрониката. Страната взе участие интензивно и в план за създаване на народен проект в региона на квантовата информационна инфраструктура (ККИ) в подтекста на EuroQCI.
Европейска комисия чака, че подхванатите от България ограничения в тези области „ следва да продължат, с цел да се подкрепи превръщането на Европейски Съюз в мощен пазарен участник в тези области “.
Електронно ръководство
Стремежът към цифровизацията на обществените услуги, който страната показва през последните години, не дава чак толкоз положителни резултати на общия декор. Страната реализира резултати под междинните за Европейски Съюз по множеството цели в региона, се акцентира в отчета.
Напредъкът в региона на цифровите публични услуги както за жителите, по този начин и за предприятията, остава невисок. Процентът на потребителите на електронно ръководство е по-нисък от междинния за Европейски Съюз. Достъпът до електронни здравни досиета обаче е над междинния за Европейски Съюз (77 против 72). “
През януари 2023 година бе приключено надграждането на Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Сключен бе и контракт за издаване на национална скица за електронна идентификация в сходство с Регламента eIDAS, която ще размени остарялата скица.
Като значителен минус Европейска комисия регистрира слабата работа по запознаването на жителите с опциите на към този момент наличното електронно ръководство. От Брюксел са забелязали, че даже и наличните е-услуги остават настрана от знанието на хората.
България следва да увеличи осведомеността на всички консуматори на интернет за това, че нейните публични услуги са налични онлайн. “
На фона на слабата информираност усещане правят…
… цифровите умения
Само към една трета от популацията на България на възраст сред 16 и 74 години има най-малко съществени цифрови умения. Едва 8% от хората тук имат цифрови умения над главните.
От друга страна, макар че България има невисок дял на експертите по ИКТ (3.8 % по отношение на приблизително за Европейски Съюз 4.6 %), тя е страната в Европейски Съюз с най-голям дял на дамите работещи като експерти в региона на осведомителните технологии – 28.9% по отношение на приблизително 18.9% за общността.
Цифровизацията на предприятията
Цифровата промяна на бизнеса в България изостава доста от другите страните от Европейски Съюз, регистрира анализът.
Делът на предприятията, които употребяват калкулации в облак услуги е един от най-ниските измежду страните от Европейски Съюз, само че внедряването на изкуствен интелект и огромните данни в последно време се е нараснало “, се отбелязва в отчет.
Надежда за идна ударна цифровизация дава Програмата „ Конкурентоспособност и Иновации в предприятията 2021 - 2027 година “, която има за цел да помогне финансово за нововъведения в предприятията. Малко над една четвърт от финансирането по Плана за възобновяване и резистентност, който е на обща стойност 6.27 милиарда евро, са заделени за цифрови технологии – общо 1.6 милиарда евро. Проекти за над 1 милиарда евро са свързани точно с Десетилетието на цифровите технологии.
Мудната цифровизация обрича България да е постоянно догонваща в ЕС
Докладът за 2023 година е първият от поредност такива и е апел към страните членки за групови дейности за превъзмогване на актуалните капиталови пропуски, ускорение на цифровата промяна в Европа. Блокът дефинира актуалното десетилетие като „ Десетилетие на цифровите технологии “, през което стопанската система би трябвало да се трансформира към цифровите действителности.
Препоръките в отчета за 2023 година са характерните за всяка страна. Относно България Европейска комисия обръща внимание на няколко неща.
Цифровата съгласуваност
България е постигнала доста добър прогрес в региона на закрепената широколентова съгласуваност. Връзките с оптични кабели до пространствата са се подобрили доста даже спрямо резултатите от предходната година – нараствайки от 81% на 86%, по-високи от междинните за Европейски Съюз 56%. Въпреки това потреблението на гигабитова съгласуваност остава доста ниско – 0.8%.
Що се отнася до почналото внедряване на 5G мобилните мрежи, анализът демонстрира, че покритието се е нараснало до 67% през 2022 година Припомняме, че страната първо раздаде честотите от 3.6 GHz и 26 GHz, а едвам през декември предходната година и тези за лентите 700 MHz и 800 MHz.
България следва да форсира напъните си в региона на инфраструктурата за съгласуваност, по-специално като предприеме ограничения за стимулиране на въвеждането на гигабитова съгласуваност и форсира въвеждането на 5G. “
Полупроводници и квантови калкулации
България към този момент сътвори експертна работна група по полупроводници за продан на положителни практики и шерване на експертен опит за подготовката и използването на обществената политика в региона на микроелектрониката. Страната взе участие интензивно и в план за създаване на народен проект в региона на квантовата информационна инфраструктура (ККИ) в подтекста на EuroQCI.
Европейска комисия чака, че подхванатите от България ограничения в тези области „ следва да продължат, с цел да се подкрепи превръщането на Европейски Съюз в мощен пазарен участник в тези области “.
Електронно ръководство
Стремежът към цифровизацията на обществените услуги, който страната показва през последните години, не дава чак толкоз положителни резултати на общия декор. Страната реализира резултати под междинните за Европейски Съюз по множеството цели в региона, се акцентира в отчета.
Напредъкът в региона на цифровите публични услуги както за жителите, по този начин и за предприятията, остава невисок. Процентът на потребителите на електронно ръководство е по-нисък от междинния за Европейски Съюз. Достъпът до електронни здравни досиета обаче е над междинния за Европейски Съюз (77 против 72). “
През януари 2023 година бе приключено надграждането на Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Сключен бе и контракт за издаване на национална скица за електронна идентификация в сходство с Регламента eIDAS, която ще размени остарялата скица.
Като значителен минус Европейска комисия регистрира слабата работа по запознаването на жителите с опциите на към този момент наличното електронно ръководство. От Брюксел са забелязали, че даже и наличните е-услуги остават настрана от знанието на хората.
България следва да увеличи осведомеността на всички консуматори на интернет за това, че нейните публични услуги са налични онлайн. “
На фона на слабата информираност усещане правят…
… цифровите умения
Само към една трета от популацията на България на възраст сред 16 и 74 години има най-малко съществени цифрови умения. Едва 8% от хората тук имат цифрови умения над главните.
От друга страна, макар че България има невисок дял на експертите по ИКТ (3.8 % по отношение на приблизително за Европейски Съюз 4.6 %), тя е страната в Европейски Съюз с най-голям дял на дамите работещи като експерти в региона на осведомителните технологии – 28.9% по отношение на приблизително 18.9% за общността.
Цифровизацията на предприятията
Цифровата промяна на бизнеса в България изостава доста от другите страните от Европейски Съюз, регистрира анализът.
Делът на предприятията, които употребяват калкулации в облак услуги е един от най-ниските измежду страните от Европейски Съюз, само че внедряването на изкуствен интелект и огромните данни в последно време се е нараснало “, се отбелязва в отчет.
Надежда за идна ударна цифровизация дава Програмата „ Конкурентоспособност и Иновации в предприятията 2021 - 2027 година “, която има за цел да помогне финансово за нововъведения в предприятията. Малко над една четвърт от финансирането по Плана за възобновяване и резистентност, който е на обща стойност 6.27 милиарда евро, са заделени за цифрови технологии – общо 1.6 милиарда евро. Проекти за над 1 милиарда евро са свързани точно с Десетилетието на цифровите технологии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ