Може ли България да приеме Истанбулската конвенция с резерви и "текст по текст"
България ще одобри така наречен Истанбулска спогодба " с запаси, тъй че всички да са спокойни ". Това разгласи министър председателят Бойко Борисов предходната седмица, откакто ръководещите отложиха ратификацията на документа, разделил публичното мнение, в Народното събрание.
Действително ли може Истанбулската спогодба, ориентирана против домашното принуждение, само че подтикнала опозицията да желае референдум поради противоречиви текстове, а църквата - да призове за всеобщи молебствия, да се одобри с запаси, " текст по текст ", както споделя Борисов?
Съдържанието на документа и практиката на страните, приели го до момента с запаси, сочат, че отговорът е " Не ".
Това са създали 18 от всички 44 страни, подписали конвенцията, като документът им разрешава да показват запасите си както при сключване, по този начин и при ратификация в парламентите им. С какви причини са го създали?
За какво може да се одобряват запаси
Конвенцията разрешава това единствено в два случая. В първия (чл. 78, алинея 3) става дума за няколко разпореждания, които могат да не се ползват или да се ползват единствено при специфични случаи по преценка на страната:
- дали да се дава държавно обезщетение за лица, получили тежка телесна повреда;
- опцията да бъде съден причинител с всекидневно престояване в страната, само че намиращ се отвън нея или разследван за закононарушение, осъществено отвън нея;
- нуждата страната да може да проверява закононарушение даже без жертвата да е подала тъжба (резерви по този въпрос се позволяват при случаи на физическо принуждение, само че единствено когато става дума " незначителни закононарушения " );
- нуждата от " задоволително огромна " отминалост за закононарушения по член 36-38 (сексуално принуждение, принудителен брак, осакатяване на женски гениталии);
- правила за статута на престояване на жертви на принуждение.
Във втория (чл. 78, алинея 3) случай страните по конвенцията могат да " си запазят правото да плануват ненаказателни вместо наказателни наказания " по член 33 (психологическо насилие) и член 34 (преследване).
Кои страни какво отхвърлят
Голяма част от страните членки на Съвета на Европа са показали запаси единствено по един от посочените критерии, други са се възползвали от правото си да го създадат по няколко или по всички (Словения се е възползвала и от петте точки по член 78, алинея 2). Армения, да вземем за пример, го е направила поради всички разпореждания, които могат да се одобряват с запаси, като се изключи тези за юрисдикцията, когато закононарушения се правят на непозната територия. Само поради компенсациите за лица, получили тежка телесна щета или с усложнено здравословно положение тази стъпка са подхванали Андора, Грузия и Малта. Те си резервират правото да ползват лично законодателство, когато става въпрос за държавни помощи.
Армения, Финландия, Латвия, Румъния, Словения и Швейцария си резервират правото да не ползват член 55, алинея 1 по отн. на член 35 от Конвенцията - т. е. да подсигуряват, че следствието или наказателното гонене няма да могат да стартират само при съобщаване или тъжба от жертвата и могат да продължат даже при отдръпване на жалбата. Тази запаса е в действие, единствено когато става дума за " незначителни закононарушения ". Със отговорности за " определяне на пълномощия " няма да се обвързват Кипър, Чехия, Германия, Франция, Германия, Малта, Монако, Румъния, Сърбия, Словения и Швейцария.
Германия е " необикновен случай ", доколкото отхвърля клаузите за статута на непознати жители, пребиваващи в страната и станали жертви на закононарушения по Конвенцията, и случаите, в които той може да бъде възобновен. Причината е, че съгласно известието, показано от немското външно министерство, изискванията, планувани в Конвенцията, са двусмислени, а в някои случаи националното право е по-изчерпателно за потребността да се прави разлика сред възобновяване на статут поради случаи, свързани със фамилното право и по филантропични аргументи. Германия също по този начин счита за задоволително положителни процедурите за възобновяване на разрешителни за престояване, то е належащо поради " персонална обстановка " или потребност от съдействие с правораздаването.
Изключение е и Испания, която счита за належащо да посочи по какъв начин би се прилагала Конвенцията към Гибралтар, в случай че Англия я ратифицира.
Съседите на България
Румъния е приела с запаси по всички вероятни точки на член 78, алинея 2 без този за отминалостта, чийто интервал съгласно конвенцията би трябвало да е " задоволителен и съпоставим с тежестта на съответното закононарушение, тъй че да разреши ефикасното започване на производството, откакто жертвата доближи пълноправие. "
Сърбия си резервира правото да не ползва клаузите за държавните компенсации , и за задължението да дава отговор за закононарушения, когато те са осъществени от лица с всекидневно престояване на нейна територия и да се увери със законодателни и други ограничения, че юрисдикцията ѝ не е подчинена на изискването действията да са " криминализирани на мястото, където са осъществени " и да не зависи от изискването да може да бъде стартирано " само след тъжба от жертвата за закононарушението или след уведомяване от страна на страната, където е осъществено. " Тези запаси са показани, тъй като Наказателният кодекс на Сърбия към момента не подхожда на условията в конвенцията.
Гърция, която е подписала текста, няма запаси все още.
Турция го е подписала и утвърдила без запаси.
Македония към момента не го е подписала.
Особеният случай Полша
Въпреки бурята от български мнения, най-големият спор сред страните по Конвенцията към момента не е провокиран от България, а от Полша. Варшава упорства, че клаузата за държавни помощи за жертви на закононарушенията, разказани в документа, може да се приложи единствено към " жертви, които са жители на Полша или на Европейски Съюз, съгласно процедура, за която националното право дава опция ". Същностният проблем обаче пристигна от декларация, подписана през лятото на 2015 година, с която Полша съобщи, че ще ползва Конвенцията единствено съгласно конституцията си .
Срещу тази декларация официално възразиха Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Австрия и Швейцария. За тях декларацията от една страна би следвало да се смята за запаса, само че от друга - не за вида запаса, който позволява конвенцията ( " само за стеснен и избран брой членове ", т.е. за двете алинеи от член 78). В множеството от възраженията на тези страни се споделя, те считат " резервата за несъвместима с задачата и правилата на Конвенцията " и възразяват против нея ". Те в същото време оповестиха, че ще продължат двустранно да ползват Конвенцията във връзка с Полша, без значение от възраженията си.
Още във времето сред ратификацията (април 2015 г.) и влизането в действие няколко месеца по-късно, когато във Варшава не беше на власт партията " Право и правдивост ", църквата и други организации в страната, както и тогавашната съпротива, възразяваха против Конвенцията, другояче подписана още през декември 2012 година По-късно кабинетът на ръководената от Ярослав Качински партия даже загатна, че страната може да се отдръпна от интернационалния контракт, защото той не подхожда на някои полезности и правила в страната. Но това не се случи, а с времето Полша даде заден ход по тематиката.
Така България би могла да се ограничи в запасите си само до общо половин дузина члена, за които това е допустимо съгласно член 78 от Конвенцията. Дори и да уточни други - да вземем за пример мощно оспорваните от мнозина термини като " джендър " и въпроси, свързани с образованието и смяна на националното законодателство - те ще бъдат тълкувани от другите участници в Конвенцията като несъвместими с нея и няма да бъдат зачетени като годни, само че членките на Съвета на Европа ще считат България за страна по контракта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (12)
Действително ли може Истанбулската спогодба, ориентирана против домашното принуждение, само че подтикнала опозицията да желае референдум поради противоречиви текстове, а църквата - да призове за всеобщи молебствия, да се одобри с запаси, " текст по текст ", както споделя Борисов?
Съдържанието на документа и практиката на страните, приели го до момента с запаси, сочат, че отговорът е " Не ".
Това са създали 18 от всички 44 страни, подписали конвенцията, като документът им разрешава да показват запасите си както при сключване, по този начин и при ратификация в парламентите им. С какви причини са го създали?
За какво може да се одобряват запаси
Конвенцията разрешава това единствено в два случая. В първия (чл. 78, алинея 3) става дума за няколко разпореждания, които могат да не се ползват или да се ползват единствено при специфични случаи по преценка на страната:
- дали да се дава държавно обезщетение за лица, получили тежка телесна повреда;
- опцията да бъде съден причинител с всекидневно престояване в страната, само че намиращ се отвън нея или разследван за закононарушение, осъществено отвън нея;
- нуждата страната да може да проверява закононарушение даже без жертвата да е подала тъжба (резерви по този въпрос се позволяват при случаи на физическо принуждение, само че единствено когато става дума " незначителни закононарушения " );
- нуждата от " задоволително огромна " отминалост за закононарушения по член 36-38 (сексуално принуждение, принудителен брак, осакатяване на женски гениталии);
- правила за статута на престояване на жертви на принуждение.
Във втория (чл. 78, алинея 3) случай страните по конвенцията могат да " си запазят правото да плануват ненаказателни вместо наказателни наказания " по член 33 (психологическо насилие) и член 34 (преследване).
Кои страни какво отхвърлят
Голяма част от страните членки на Съвета на Европа са показали запаси единствено по един от посочените критерии, други са се възползвали от правото си да го създадат по няколко или по всички (Словения се е възползвала и от петте точки по член 78, алинея 2). Армения, да вземем за пример, го е направила поради всички разпореждания, които могат да се одобряват с запаси, като се изключи тези за юрисдикцията, когато закононарушения се правят на непозната територия. Само поради компенсациите за лица, получили тежка телесна щета или с усложнено здравословно положение тази стъпка са подхванали Андора, Грузия и Малта. Те си резервират правото да ползват лично законодателство, когато става въпрос за държавни помощи.
Армения, Финландия, Латвия, Румъния, Словения и Швейцария си резервират правото да не ползват член 55, алинея 1 по отн. на член 35 от Конвенцията - т. е. да подсигуряват, че следствието или наказателното гонене няма да могат да стартират само при съобщаване или тъжба от жертвата и могат да продължат даже при отдръпване на жалбата. Тази запаса е в действие, единствено когато става дума за " незначителни закононарушения ". Със отговорности за " определяне на пълномощия " няма да се обвързват Кипър, Чехия, Германия, Франция, Германия, Малта, Монако, Румъния, Сърбия, Словения и Швейцария.
Германия е " необикновен случай ", доколкото отхвърля клаузите за статута на непознати жители, пребиваващи в страната и станали жертви на закононарушения по Конвенцията, и случаите, в които той може да бъде възобновен. Причината е, че съгласно известието, показано от немското външно министерство, изискванията, планувани в Конвенцията, са двусмислени, а в някои случаи националното право е по-изчерпателно за потребността да се прави разлика сред възобновяване на статут поради случаи, свързани със фамилното право и по филантропични аргументи. Германия също по този начин счита за задоволително положителни процедурите за възобновяване на разрешителни за престояване, то е належащо поради " персонална обстановка " или потребност от съдействие с правораздаването.
Изключение е и Испания, която счита за належащо да посочи по какъв начин би се прилагала Конвенцията към Гибралтар, в случай че Англия я ратифицира.
Съседите на България
Румъния е приела с запаси по всички вероятни точки на член 78, алинея 2 без този за отминалостта, чийто интервал съгласно конвенцията би трябвало да е " задоволителен и съпоставим с тежестта на съответното закононарушение, тъй че да разреши ефикасното започване на производството, откакто жертвата доближи пълноправие. "
Сърбия си резервира правото да не ползва клаузите за държавните компенсации , и за задължението да дава отговор за закононарушения, когато те са осъществени от лица с всекидневно престояване на нейна територия и да се увери със законодателни и други ограничения, че юрисдикцията ѝ не е подчинена на изискването действията да са " криминализирани на мястото, където са осъществени " и да не зависи от изискването да може да бъде стартирано " само след тъжба от жертвата за закононарушението или след уведомяване от страна на страната, където е осъществено. " Тези запаси са показани, тъй като Наказателният кодекс на Сърбия към момента не подхожда на условията в конвенцията.
Гърция, която е подписала текста, няма запаси все още.
Турция го е подписала и утвърдила без запаси.
Македония към момента не го е подписала.
Особеният случай Полша
Въпреки бурята от български мнения, най-големият спор сред страните по Конвенцията към момента не е провокиран от България, а от Полша. Варшава упорства, че клаузата за държавни помощи за жертви на закононарушенията, разказани в документа, може да се приложи единствено към " жертви, които са жители на Полша или на Европейски Съюз, съгласно процедура, за която националното право дава опция ". Същностният проблем обаче пристигна от декларация, подписана през лятото на 2015 година, с която Полша съобщи, че ще ползва Конвенцията единствено съгласно конституцията си .
Срещу тази декларация официално възразиха Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Австрия и Швейцария. За тях декларацията от една страна би следвало да се смята за запаса, само че от друга - не за вида запаса, който позволява конвенцията ( " само за стеснен и избран брой членове ", т.е. за двете алинеи от член 78). В множеството от възраженията на тези страни се споделя, те считат " резервата за несъвместима с задачата и правилата на Конвенцията " и възразяват против нея ". Те в същото време оповестиха, че ще продължат двустранно да ползват Конвенцията във връзка с Полша, без значение от възраженията си.
Още във времето сред ратификацията (април 2015 г.) и влизането в действие няколко месеца по-късно, когато във Варшава не беше на власт партията " Право и правдивост ", църквата и други организации в страната, както и тогавашната съпротива, възразяваха против Конвенцията, другояче подписана още през декември 2012 година По-късно кабинетът на ръководената от Ярослав Качински партия даже загатна, че страната може да се отдръпна от интернационалния контракт, защото той не подхожда на някои полезности и правила в страната. Но това не се случи, а с времето Полша даде заден ход по тематиката.
Така България би могла да се ограничи в запасите си само до общо половин дузина члена, за които това е допустимо съгласно член 78 от Конвенцията. Дори и да уточни други - да вземем за пример мощно оспорваните от мнозина термини като " джендър " и въпроси, свързани с образованието и смяна на националното законодателство - те ще бъдат тълкувани от другите участници в Конвенцията като несъвместими с нея и няма да бъдат зачетени като годни, само че членките на Съвета на Европа ще считат България за страна по контракта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Истанбулската спогодба (12)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ