България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген

...
България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген
Коментари Харесай

Защо Нидерландия не допуска България в Шенген

България и Румъния чакат решение за участието си в Шенген през декември. Засега всички са съгласни, без една страна - Нидерландия. Защо тя е срещу и има ли решение? Отговорът е в идващите редове.

Уж е подготвена от над 10 години, а все не получава зелена светлина. Става дума за България и участието ѝ в Шенгенското пространство . Страната се надява да бъде призната в зоната за безвизово пътешестване до края на годината. Европейската комисия, Европейския парламент и множеството страни от Европейския съюз считат, че България е подготвена за участие в Шенген.

Въпреки това приемането на страната не наподобява несъмнено и главната причина за това е съпротивата на Нидерландия. Всички страни членки би трябвало да поддържат единомислещо приемането на нови страни в Шенген, по тази причина позицията на Хага може да блокира присъединението на България и Румъния.

Парламентът в Хага одобри резолюция, с която прикани държавното управление на Марк Рюте да не позволява България и Румъния в Шенген, до момента в който не се увери, че битката с корупцията и проведената престъпност в двете страни реализира резултати.

Говорител на външното министерство на Нидерландия сподели в отговори до Свободна Европа, че държавното управление има потребност от още информация, с цел да оцени дали двете страни подсигуряват спазването на върховенството на правото.

Тук идва първият проблем – Хага чака да получи такава информация от отчет по Механизма за съдействие и инспекция. Той към момента е в действие, само че Европейската комисия не разгласява такива отчети за България от 2019 година Така това изискване на Хага най-малко официално няма да бъде изпълнено до началото на декември, когато министрите на правораздаването от Европейския съюз (ЕС) ще гласоподават дали граничният надзор за България, Румъния и Хърватия да отпадна.

Вторият проблем е, че българските управляващи не съумяват да убедят Нидерландия, че България е подготвена за участие в Шенген. Това е реалност макар позитивните оценки на Европейската комисия, Европейския парламент и европейски водачи, измежду които немският канцлер Олаф Шолц.

„ Може да се каже, че това е симптом за съмнение “, разяснява пред Свободна Европа Юлиана Николова , шеф на портал „ Европа “.
“Една постройка да доизмажем ”
Шенгенското пространство включва 26 европейски страни (22 от Европейски Съюз и четири асоциирани страни – Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), които са премахнали граничния надзор между тях. Има четири страни от Европейски Съюз, по чиито граници към момента е в действие граничен надзор – Румъния, България, Хърватия и Кипър. Според Европейската комисия Кипър към момента не извършва изискванията, а за Хърватия има единодушие, че може да получи зелена светлина.

Така в въпросът стои единствено за България и Румъния.

С присъединението си в Европейски Съюз всички страни се задължават да съблюдават шенгенските правила и когато бъде оценено, че извършват критериите, контролът по границите им с други страни от Шенген може да отпадне. За това е нужно единогласие сред страните членки.

Такова до момента не е имало за България и Румъния, макар че европейските институции споделиха още през 2011 година, че двете страни извършват техническите условия за участие в Шенген. Тези условия са в сферите на граничния надзор по сухоземните, морските и въздушните граници, съдействието сред граничните и полицейските служби, визовия режим.

Тогава някогашният министър председател Бойко Борисов сподели, че оставащата задача е „ една постройка да доизмажем на границата “.

България и Румъния обаче срещнаха опозиция тогава и граничните инспекции по този начин и не отпаднаха. Сред страните, които бяха посочвани като съперници на участието на България и Румъния в Шенген бяха Нидерландия, Дания, Германия, Франция и други. През последните години обаче множеството смекчиха позициите си.

През август тази година немският канцлер сподели, че „ България, Румъния и Хърватия дават отговор на всички условия да получат пълноправно участие “ в Шенген.
България и Румъния стават пленник на вътрешната политика в Нидерландия.Румен Радев
Българският президент сподели на 21 октомври, че е разговарял с няколко водачи на европейски страни и е убеден, че само Нидерландия не поддържа влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство.

„ България и Румъния стават пленник на вътрешната политика в Нидерландия, където предстоят избори “, сподели Радев след среща на върха на водачите на Европейския съюз.
“Да изложат на риск сигурността ”
Изказването на Радев пристигна дни откакто Народното събрание в Нидерландия одобри резолюция, в която изиска от държавното управление „ да не подхваща необратими стъпки “ за присъединението на Румъния и България към Шенгенското пространство, до момента в който не извърши „ по-нататъшни следствия на наблюдението на границите и намаляването на корупцията и проведената престъпност в и двете страни “.
Корупцията и проблемите с проведената престъпност в страна от Шенген могат да [...] изложат на риск сигурността на Нидерландия и цялото Шенгенско пространство.Парламент на Нидерландия
„ Корупцията и проблемите с проведената престъпност в страна от Шенген могат да провокират съществени проблеми във действието на граничния надзор в тази страна и по този начин да изложат на риск сигурността на Нидерландия и цялото Шенгенско пространство “, написа в, призната с 85 гласа в 150-местния парламент.

Резолюцията идва на фона на разкритията за монопол на една частна лаборатория върху фитосанитарния надзор на граничния пункт „ Капитан Андреево “ . Покрай този случай се появиха обвинявания в корупция, закани към политици, подозрения за контрабанда и пропуснати от страната изгоди за стотици милиони. Разкритията за частния надзор на “Капитан Андреево ” бяха посочени от някогашния министър председател Кирил Петков като една от същинските аргументи за рухването на кабинета му.

Свободна Европа попита Министерството на външните работи на Нидерландия по какъв метод ще оцени дали България и Румъния извършват тези условия. Говорител на институцията сподели, че държавното управление има потребност от настояща информация от Европейската комисия за използването на разпоредбите на Шенген, както и за спазването на върховенството на правото.

„ Трябва да преценим цялата информация, също и на политическо равнище, в това число в разговор с Народното събрание. Това лишава време “, сподели представителят на нидерландското външно министерство.

„ Когато изискванията са изпълнени, участието е допустимо. “

По въпроса дали България и Румъния съблюдават шенгенските правила, Хага ще разчита на резултатите от отчета на извършена през октомври инспекция от специалисти на Европейската комисия и страните членки. Комисията към този момент сподели, че резултатите от него са позитивни.

„ Тази задача удостовери, че Румъния и България са повече от подготвени да се причислят [към Шенген] “, на 27 октомври говорителката на Европейската комисия Анита Хипер . „ Резултатите са доста позитивни и не беше открит нито един проблем, който да оправдае в допълнение закъснение. “

По отношение на спазването на върховенството на правото, Нидерландия споделя, че ще разчита на идващ отчет на Европейската комисия по механизма за съдействие и инспекция. Проблемът е, че такива за България не се разгласяват от 2019 година
“Голямата победа се оказа загуба ”
Механизмът за съдействие и инспекция беше въведен при присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз през 2007 година Целта му беше да следи напредъка на двете страни в реформирането на правораздаването и битката с корупцията и проведената престъпност.

При за България през 2019 година Европейската комисия предложи мониторингът да отпадне. Причината беше, че съгласно отчета напредъкът на България е “достатъчен за осъществяването на уговорките на страната, поети все още на присъединението ѝ към Европейски Съюз ”. Формално механизмът още е в действие поради липса на единогласие измежду страните членки, само че Комисията към този момент не разгласява отчети.

Нидерландия обаче желае нов отчет, с цел да регистрира напредъка във върховенството на правото, битката с корупцията и с проведената престъпност. Това условие не е ново, сподели пред Свободна Европа Юлиана Николова от портал “Европа ”. Хага от години, че желае най-малко два позитивни отчета по Механизма за съдействие и инспекция, с цел да вдигне ветото си върху участието на България и Румъния в Шенген.

“За България имаше един отчет, който беше в такава степен позитивен, че Комисията се съгласи да не разгласява повече ”, сподели Николова и добави, че съгласно нея това е станало и след гледище от България. Отпадането на мониторинговите отчети беше показано от третото държавно управление на Бойко Борисов като негов огромен триумф.

“Голямата победа се оказа загуба ”, добави Николова.

Европейската комисия продължава да разгласява отчети за Румъния, а напредъкът на България се следи в годишния отчет за върховенството на правото във всички страни от Европейски Съюз.

Европейската комисия няколко пъти сподели, че присъединението към Шенгенското пространство не е обвързвано с Механизма за съдействие и инспекция. Нидерландия обаче прави тази връзка и чака отчет, с цел да може да оцени напредъка на България.
“Ние продължаваме ”
Целта на София е да получи зелена светлина на съвета на министрите на правораздаването от Европейски Съюз на 8 и 9 декември. Това значи, че страната има малко повече от месец.
Ние продължаваме разговора на всички равнища, в това число и с представители на Нидерландия, с цел да може да успеем с поставената цел.Костадин Коджабашев
“Ние продължаваме разговора на всички равнища, в това число и с представители на Нидерландия, с цел да може да успеем с поставената цел ”, сподели заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев , представен от.

Дали и по какъв начин Хага може да получи задоволително информация, че България има прогрес в битката с корупцията и в правораздаването, остава отворен въпрос.

Според Юлиана Николова в случай че България не получи зелена светлина при започване на декември, това може да стане и по-късно. Чешкото председателство на Съвета на Европейски Съюз приема въпроса за приоритет. Не е ясно обаче дали Шведското председателство, което стартира при започване на 2023 година ще има същата настройка.
  please wait The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР