България и Гърция осъдиха изказвания на новия президент на Северна Македония
Управляващите в България и Гърция осъдиха изявления на новия президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова по време на церемонията по встъпването ѝ в служба в неделя.
При полагането на клетва тя назова страната си Македония и не употребява формалното име Северна Македония. Това е в несъгласие с Преспанското съглашение, подписано сред Скопие и Атина през 2018 година, с което след дълги исторически разногласия към името Македония беше прибавено " Северна ".
„ Когато споделям, че няма да употребявам термина „ Северна “, нямам поради, че ще го махна от табелите пред постройките, в които се обитават институции или от табелите на интернационалните конференции или двустранни срещи, и така нататък Далеч съм от такива неща. Говоря персонално за себе си “, сподели тя.
Думите ѝ станаха мотив гръцката посланичка в Скопие София Филипиду да напусна Народното събрание в символ на митинг още при встъпването в служба на Силяновска. В събота гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис също прикани Скопие да съблюдава контракта.
По-късно в понеделник сутринта българският президент Румен Радев и служебният министър председател Димитър Главчев също разгласиха свои позиции против изявлението на новия северномакедонски президент.
" България не приема изказвания и държание, които опонират както на Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година, по този начин и на други интернационалните контракти, които РСМ е подписала ", написа Радев в прессъобщение. Малко по-късно от пресцентъра на Главчев изпратиха сходна позиция.
Гордана Силяновска-Давкова беше издигната от обединението ВМРО-ДПМНЕ и предходната седмица на Северна Македония. Тя сподели, че няма да употребява формалното име на страната още по време на предизборната си акция.
Промяната на името беше вписана в конституцията след подписването на Преспанското съглашение, като Гърция от своя страна поддържа участието ѝ в НАТО и Европейския съюз (ЕС). Така бяха прекъснати дългогодишни дипломатически разногласия сред двете страни.
Позицията на Силяновска идва на фона на напъните на Северна Македония да се причисли към Европейски Съюз. Това беше съществена предизборна тематика дружно с въпроса дали българското малцинство да бъде включено в конституцията - друго изискване за участие в Съюза. Силяновска е срещу това, само че сподели, че няма да го блокира, ако може да се събере болшинство от две трети, с цел да бъде утвърдено.
При полагането на клетва тя назова страната си Македония и не употребява формалното име Северна Македония. Това е в несъгласие с Преспанското съглашение, подписано сред Скопие и Атина през 2018 година, с което след дълги исторически разногласия към името Македония беше прибавено " Северна ".
„ Когато споделям, че няма да употребявам термина „ Северна “, нямам поради, че ще го махна от табелите пред постройките, в които се обитават институции или от табелите на интернационалните конференции или двустранни срещи, и така нататък Далеч съм от такива неща. Говоря персонално за себе си “, сподели тя.
Думите ѝ станаха мотив гръцката посланичка в Скопие София Филипиду да напусна Народното събрание в символ на митинг още при встъпването в служба на Силяновска. В събота гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис също прикани Скопие да съблюдава контракта.
По-късно в понеделник сутринта българският президент Румен Радев и служебният министър председател Димитър Главчев също разгласиха свои позиции против изявлението на новия северномакедонски президент.
" България не приема изказвания и държание, които опонират както на Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година, по този начин и на други интернационалните контракти, които РСМ е подписала ", написа Радев в прессъобщение. Малко по-късно от пресцентъра на Главчев изпратиха сходна позиция.
Гордана Силяновска-Давкова беше издигната от обединението ВМРО-ДПМНЕ и предходната седмица на Северна Македония. Тя сподели, че няма да употребява формалното име на страната още по време на предизборната си акция.
Промяната на името беше вписана в конституцията след подписването на Преспанското съглашение, като Гърция от своя страна поддържа участието ѝ в НАТО и Европейския съюз (ЕС). Така бяха прекъснати дългогодишни дипломатически разногласия сред двете страни.
Позицията на Силяновска идва на фона на напъните на Северна Македония да се причисли към Европейски Съюз. Това беше съществена предизборна тематика дружно с въпроса дали българското малцинство да бъде включено в конституцията - друго изискване за участие в Съюза. Силяновска е срещу това, само че сподели, че няма да го блокира, ако може да се събере болшинство от две трети, с цел да бъде утвърдено.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ