Ветото за Шенген е заради гръцките пристанища
Автор: Петър Кичашки
Пристанище Пирея е стратегически обект за цяла Южна Европа. Като към него прибавим и пристанището в Солун, Гърция е основна за корабоплаването в тази част на света страна. Пристанищата в Пирея и Солун са най-близката точка за влизане по вода в Европа от Близкия Изток и Азия. През Суецкия канал, който свързва Средиземно и Червено море през Египет, е най-краткият път за артикули от Китай и Индия към Европа. Съответно двете огромни гръцки пристанища са естествената врата сред Европа от една страна и Близкия Изток и Азия от друга. Именно и в това, съгласно мен, се крие разковничето за ветото на Нидерландия във връзка с нашето влизане в Шенген. Прибавянето след това на Австрия към несъгласните за влизането ни в Шенген е камуфлаж, димка. То служи, с цел да отнеме част от огъня, ориентиран напълно заслужено към Амстердам. Ако на следващия ден Холандия се откаже от ветото си, Австрия ще я последва скоропостижно без много-много съмнения.
Обективната картина е следната. Нидерландия е значима единствено и само поради пристанището в Ротердам, което е в топ 10 на най-големите пристанища в света и е най-голямото такова в цяла Европа. Ротердам е врата от и към Европа. През Ротердам влизат най-вече артикули, в това число от Далечния Изток и Съединени американски щати, а и през Ротердам излизат най-вече артикули на европейските производители, които изнасят машини, коли и съоръжение точно най-често през холандския порт, откъдето стоките на немската, френската и австрийската (ако ме разбирате) индустрия намират излаз за интернационалните пазари. Австрия, впрочем, е изключително облагодетелствана от Ротердам, поради директната водна връзка по Дунав.
Добре, ще каже някой, само че за какво тогава се пуска Румъния, а не България? В последна сметка пристанището в Констанца е по-голямо от Варна и Бургас взети дружно, настрана Констанца има директна връзка с Дунав по прокопания от Чаушеску канал. Това е по този начин. Но има и друго – сега, около съветската експанзия в Украйна, Констанца се е трансформирало в действителност в украинско пристанище. В момента главният товарооборот на Украйна по вода се реализира от речното пристанище Измаил по Дунав до Констанца и оттова се прави претоварване на морски съдове. Това е изпълнило потенциала на румънския порт до краен лимит. В момента там на процедура не може да се обработи нито една стока, която не е предопределена за Украйна или не идва от Украйна. Това никой не знае какъв брой време ще продължи, само че единственото несъмнено е, че все още Констанца не може да е опасност за Ротердам.
Има и друго – няма вътрешно черноморско пристанище, което да може да е екзистенциална опасност за хегемонията на нидерландските портове. Просто Черно море е първо в размирна зона и второ е вътрешно море, което е заключено зад стоманените врати на Босфора. Турция управлява трафика към Черно море по един решителен метод и това основава тапи и тапи, само че и е много скъпо. Нито Варна, нито Бургас, нито Констанца, нито Одеса имат капацитета да се трансфорат в сериозна конкуренция на Ротердам. Просто Босфора не го разрешава. Районите на отсрещната страна на Черно море пък са размирни и нямат потенциала да поемат трафика на китайски и индийски артикули за Европа, даже и да приемем, че някой в Китай реши по Новия път на коприната да придвижи артикули до черноморския басейн и оттова до Европа. Просто няма по какъв начин да стане. Черно море е значимо, само че от геополитическа и стратегическа позиция няма по какъв начин това да е входът към Европа.
И тук се връщаме на Гърция. Първо, южната ни съседка е обичайно морска страна с голям флот и морски опит. Второ, Пирея и Солун са ситуирани на основно място, до което има елементарен и бърз достъп през Суец от целия Близък Изток и Азия. Трето, и двата врата са огромни, имат съоръжение, опит, нужната дълбочина и така нататък Четвърто, климатът на Гърция разрешава целогодишно опериране без спиране на всевъзможен тип товари. Пето, и най-важно, в случай че България е в Шенген, тогава стоките от цялото източно полукълбо ще могат да влизат в Гърция и нататък да бъдат свободни за придвижване към Западна Европа. В момента какво се случва? Пристига резервоар със артикули от Китай на оперираното от китайска компания пристанище Пирея. Той се обработва там и се качва на камион за Германия. Или Австрия. Този резервоар стопира на Кулата един път за няколкочасова опашка и инспекция. После минава през България и стопира във Видин за няколкочасова (или няколкодневна) опашка и инспекция за влизане в Румъния. После стопира още веднъж за часове сред Румъния и Унгария. Едва след Сегед към този момент този резервоар пътува гладко и бързо до крайната си дестинация.
Всяко висене по опашки е скъпо за превозвача. Това са заплати и разноски за водач, който не принажда стойност пътувайки, а коства запас, с цел да седи на едно място. Това е закъснение в осъществяването на поръчката. Това е време, в което камионът не изкарва пари, а лизингът му върви. Екстраполираме това по милиони контейнери (Ротердам оперира над 15 милиона на година) и ще забележим, че без България и Румъния в Шенген просто гръцките портове няма по какъв начин да са конкурентни на Ротердам.
Китайските и индийски кораби ще предпочетат да минат цяло Средиземно море и да обиколят половин Европа, само че да знаят, че стигнат ли в Ротердам, натам става елементарно и бързо да доставят стоките си. Никой няма нервите, времето и парите да се занимава с безумните опашки на Кулата и Видин.
Но в случай че България и Румъния са в Шенген, тогава картината става друга. Стоката идва от Китай през Суецкия канал, стопира в Пирея или Солун и към този момент е в Европа. Можеш с камион, можеш и с трен, да закараш стоката си до Западна Европа и това към този момент ще е на сходна стойност с цялото циркулиране за постигане до Ротердам. Да не приказваме, че при един малко по-стратегически метод България би могла да разшири съществуващата си речна инфраструктура във Видин и Лом и да придвижва артикули по Дунав, където цената на транспортната услуга ще са в пъти по-евтина, в сравнение с по шосе или жп линия. Всичко това са справедливи обстоятелства и реалност, с която всеки като мен, който е имал допир до интернационална търговия – а аз в действителност цялостен живот се занимавам с интернационална търговия на метали – знае и схваща добре.
Тук работата е елементарна – Холандия си гледа интереса. Тя няма причина да си основава конкуренция в лицето на Гърция посредством отваряне на достъпа на гръцките портове до Западна Европа през България и Румъния. И това е обикновено, разбираемо е. Това, което не е разбираемо, е за какво България не си гледа интереса. Защо България пипа с кадифени ръкавици и я е боязън да отбрани националния си интерес? Днес е време за тракане по масата, не за извъртане. Условията за Шенген сме ги изпълнили. Не сме второкласен европейци и не би трябвало да ни третират по този начин, поради персоналните си ползи. В последна сметка нашите ползи са ни по-важни от тези на Нидерландия.Нали?
Пристанище Пирея е стратегически обект за цяла Южна Европа. Като към него прибавим и пристанището в Солун, Гърция е основна за корабоплаването в тази част на света страна. Пристанищата в Пирея и Солун са най-близката точка за влизане по вода в Европа от Близкия Изток и Азия. През Суецкия канал, който свързва Средиземно и Червено море през Египет, е най-краткият път за артикули от Китай и Индия към Европа. Съответно двете огромни гръцки пристанища са естествената врата сред Европа от една страна и Близкия Изток и Азия от друга. Именно и в това, съгласно мен, се крие разковничето за ветото на Нидерландия във връзка с нашето влизане в Шенген. Прибавянето след това на Австрия към несъгласните за влизането ни в Шенген е камуфлаж, димка. То служи, с цел да отнеме част от огъня, ориентиран напълно заслужено към Амстердам. Ако на следващия ден Холандия се откаже от ветото си, Австрия ще я последва скоропостижно без много-много съмнения.
Обективната картина е следната. Нидерландия е значима единствено и само поради пристанището в Ротердам, което е в топ 10 на най-големите пристанища в света и е най-голямото такова в цяла Европа. Ротердам е врата от и към Европа. През Ротердам влизат най-вече артикули, в това число от Далечния Изток и Съединени американски щати, а и през Ротердам излизат най-вече артикули на европейските производители, които изнасят машини, коли и съоръжение точно най-често през холандския порт, откъдето стоките на немската, френската и австрийската (ако ме разбирате) индустрия намират излаз за интернационалните пазари. Австрия, впрочем, е изключително облагодетелствана от Ротердам, поради директната водна връзка по Дунав.
Добре, ще каже някой, само че за какво тогава се пуска Румъния, а не България? В последна сметка пристанището в Констанца е по-голямо от Варна и Бургас взети дружно, настрана Констанца има директна връзка с Дунав по прокопания от Чаушеску канал. Това е по този начин. Но има и друго – сега, около съветската експанзия в Украйна, Констанца се е трансформирало в действителност в украинско пристанище. В момента главният товарооборот на Украйна по вода се реализира от речното пристанище Измаил по Дунав до Констанца и оттова се прави претоварване на морски съдове. Това е изпълнило потенциала на румънския порт до краен лимит. В момента там на процедура не може да се обработи нито една стока, която не е предопределена за Украйна или не идва от Украйна. Това никой не знае какъв брой време ще продължи, само че единственото несъмнено е, че все още Констанца не може да е опасност за Ротердам.
Има и друго – няма вътрешно черноморско пристанище, което да може да е екзистенциална опасност за хегемонията на нидерландските портове. Просто Черно море е първо в размирна зона и второ е вътрешно море, което е заключено зад стоманените врати на Босфора. Турция управлява трафика към Черно море по един решителен метод и това основава тапи и тапи, само че и е много скъпо. Нито Варна, нито Бургас, нито Констанца, нито Одеса имат капацитета да се трансфорат в сериозна конкуренция на Ротердам. Просто Босфора не го разрешава. Районите на отсрещната страна на Черно море пък са размирни и нямат потенциала да поемат трафика на китайски и индийски артикули за Европа, даже и да приемем, че някой в Китай реши по Новия път на коприната да придвижи артикули до черноморския басейн и оттова до Европа. Просто няма по какъв начин да стане. Черно море е значимо, само че от геополитическа и стратегическа позиция няма по какъв начин това да е входът към Европа.
И тук се връщаме на Гърция. Първо, южната ни съседка е обичайно морска страна с голям флот и морски опит. Второ, Пирея и Солун са ситуирани на основно място, до което има елементарен и бърз достъп през Суец от целия Близък Изток и Азия. Трето, и двата врата са огромни, имат съоръжение, опит, нужната дълбочина и така нататък Четвърто, климатът на Гърция разрешава целогодишно опериране без спиране на всевъзможен тип товари. Пето, и най-важно, в случай че България е в Шенген, тогава стоките от цялото източно полукълбо ще могат да влизат в Гърция и нататък да бъдат свободни за придвижване към Западна Европа. В момента какво се случва? Пристига резервоар със артикули от Китай на оперираното от китайска компания пристанище Пирея. Той се обработва там и се качва на камион за Германия. Или Австрия. Този резервоар стопира на Кулата един път за няколкочасова опашка и инспекция. После минава през България и стопира във Видин за няколкочасова (или няколкодневна) опашка и инспекция за влизане в Румъния. После стопира още веднъж за часове сред Румъния и Унгария. Едва след Сегед към този момент този резервоар пътува гладко и бързо до крайната си дестинация.
Всяко висене по опашки е скъпо за превозвача. Това са заплати и разноски за водач, който не принажда стойност пътувайки, а коства запас, с цел да седи на едно място. Това е закъснение в осъществяването на поръчката. Това е време, в което камионът не изкарва пари, а лизингът му върви. Екстраполираме това по милиони контейнери (Ротердам оперира над 15 милиона на година) и ще забележим, че без България и Румъния в Шенген просто гръцките портове няма по какъв начин да са конкурентни на Ротердам.
Китайските и индийски кораби ще предпочетат да минат цяло Средиземно море и да обиколят половин Европа, само че да знаят, че стигнат ли в Ротердам, натам става елементарно и бързо да доставят стоките си. Никой няма нервите, времето и парите да се занимава с безумните опашки на Кулата и Видин.
Но в случай че България и Румъния са в Шенген, тогава картината става друга. Стоката идва от Китай през Суецкия канал, стопира в Пирея или Солун и към този момент е в Европа. Можеш с камион, можеш и с трен, да закараш стоката си до Западна Европа и това към този момент ще е на сходна стойност с цялото циркулиране за постигане до Ротердам. Да не приказваме, че при един малко по-стратегически метод България би могла да разшири съществуващата си речна инфраструктура във Видин и Лом и да придвижва артикули по Дунав, където цената на транспортната услуга ще са в пъти по-евтина, в сравнение с по шосе или жп линия. Всичко това са справедливи обстоятелства и реалност, с която всеки като мен, който е имал допир до интернационална търговия – а аз в действителност цялостен живот се занимавам с интернационална търговия на метали – знае и схваща добре.
Тук работата е елементарна – Холандия си гледа интереса. Тя няма причина да си основава конкуренция в лицето на Гърция посредством отваряне на достъпа на гръцките портове до Западна Европа през България и Румъния. И това е обикновено, разбираемо е. Това, което не е разбираемо, е за какво България не си гледа интереса. Защо България пипа с кадифени ръкавици и я е боязън да отбрани националния си интерес? Днес е време за тракане по масата, не за извъртане. Условията за Шенген сме ги изпълнили. Не сме второкласен европейци и не би трябвало да ни третират по този начин, поради персоналните си ползи. В последна сметка нашите ползи са ни по-важни от тези на Нидерландия.Нали?
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ