Ако партията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган си върне

Ако партията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган си върне Истанбул от опозицията на локалните избори (31 март), той може да се почувства задоволително удобно, с цел да се концентрира върху по-позитивни стъпки за създаване на завещание, само че загубата може да го накара да се обърне към нативистките и популистки политики вкъщи и в чужбина.

На 31 март към 58 млн. регистрирани турски гласоподаватели ще отидат до урните в общонационалните локални избори, с цел да изберат кметове на близо 4000 града и по-малки обитаеми места, както и десетки хиляди членове на градски и провинциални препоръки и други локални чиновници. Резултатите от тях няма да имат директно влияние върху държавното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки това, защото гласоподавателите гласоподават в цялата страна, локалните избори служат като камбана за националната политика на Турция, еквивалент на американските междинни избори.

В този смисъл изборите ще оказват помощ на Ердоган да реши дали може просто да стартира да подценява своите кандидати в този миг. На парламентарните и президентските избори през май 2023 година той победи своята съпротива - алианс от 6 партии, обхващащи целия политически набор, в това число главната опозиционна Републиканска национална партия (РНП). Тази победа твърдо го утвърди отпред на Турция и в случай че успее да победи опозицията още един път на 31 март, може да заключи, че към този момент няма законни кандидати. Това ще му разреши да навлезе във етапа на създаване на завещание в кариерата си - т.е. да взема решение проблемите в страната (например посредством " кюрдско отваряне " или разговор с кюрдската общественост в страната), като в същото време възприема по-международна роля във външната политика (например доразвиване на неотдавнашните рестартирания на Анкара със съседи като Гърция; гонене на евентуално рестартиране на връзките със Съединените щати във връзка с Сирия).

Ако обаче претендентите на президента не съумеят да завладяват Истанбул и други основни градове от опозицията, Ердоган евентуално ще излезе от изборите с чувството за политическа накърнимост. Нещо повече, в случай че кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който победи претендента на Ердоган на локалните избори през 2019 година, надвие настоящия претендент на президента Мурат Курум, това ще го катапултира към политическата популярност като " политическата звезда, която може да победи Ердоган ". Подобно развиване на събитията би трансформирало Имамоглу и в благонадежден кандидат за самия Ердоган, което ще даде подтик на анти-ердогановия блок в страната. В такава обстановка Ердоган може да се стреми да укрепи базата си и да попречи на опозицията да се разрасне, като удвои нативистките/популистките политики в страната и в интернационален проект.

Всеки от трите най-големи града в Турция - Истанбул, Анкара и Измир - понастоящем се управлява от опозицията. Въпреки това Истанбул е най-големият от тях и остава икономическата, финансовата и културната столица на страната, тъй че се откроява като огромната премия в конкуренцията. Ако Курум успее да си върне тази премия от Имамоглу, електоратът ще заключи, че Ердоган е спечелил изборите, даже в случай че неговите претенденти се провалят в конкуренцията в другите огромни градове. Или пък, в случай че Имамоглу резервира Истанбул, ще се счита, че той самичък е победил Ердоган, което го прави възприеман като заслужен противник на президента. Понастоящем социологическите изследвания демонстрират напрегната конкуренция за града, като Имамоглу води с дребна разлика пред Курум.

Освен символичното значение на Истанбул за изборите на 31 март, Ердоган има интерес да го превземе по персонални и финансови аргументи. Роден и израснал там, той влиза в националната политика през 1994 година като кмет на града, преди да стане министър-председател на Турция през 2003 година и президент през 2014 година Той счита Истанбул за " своя град ", за основна част от " марката " Ердоган, и по тази причина желае да го измъкне от ръцете на Имамоглу.

Истанбул има и огромна икономическа тежест за президента. Градът е машина за печелене на пари, като на него се пада съвсем половината от данъчната основа на Турция и към една трета от икономическата ѝ продукция. Местното строителство, недвижимите парцели и плановете за възобновяване на градската среда (напр. разрушение на постройки, които са застрашени от трусове, с цел да се изградят устойчиви на тях) генерират огромни количества парични средства и Ердоган желае да ги даде на своите поддръжници и на бизнеса, който го поддържа. Победата в Истанбул значи всичко за него.

Ако Имамоглу завоюва макар другите преимущества на Ердоган (напр. съвсем цялостен надзор върху медиите), флангът на президента ще бъде оголен и избраният отново кмет може да преживее стремглав напредък. При този сюжет противодействието на Ердоган ще бъде политическата поляризация. За тази цел той може да стартира спор за нова конституция, която да включва корекция за " фамилните полезности ", определяща брака извънредно като съюз сред мъж и жена, с цел да сплоти десните гласоподаватели. Новата конституция може също по този начин да намали прага за продобиване на идващите президентски избори до 40 %, което за Ердоган е по-лесно постижимо от болшинство. Като част от тактиката си за продобиване на подобен референдум той може също по този начин да предприеме корав завой във външната политика, възползвайки се от въпроси като антизападните настроения, войната в Газа и връзките със Съединените щати, с цел да събере десни гласоподаватели. Този метод евентуално ще прилича турската политика към 2013-19 година, когато Ердоган наблягаше на нативистки/популистки политики в страната и чужбина.

Ако обаче Имамоглу загуби, президентът евентуално ще поправя политическите си сметки и ще насочи Турция в друга посока. Като начало, успеха на Курум на процедура ще спре политическата кариера на Имамоглу, като евентуално ще подсигурява, че той към този момент не съставлява опасност за президента. Освен това главната опозиционна РНП ще загуби главен източник на доходи и клиентелистки мрежи в Истанбул, а доста детайли от по-широкото опозиционно придвижване в страната просто ще се откажат от концепцията да гласоподават за отстраняването на Ердоган. Съответно президентът ще излезе от изборите с убеждението (с право), че няма съвсем никаква жизнеспособна съпротива, за която да се тормози - удивително изключение е дребната, само че твърдо ислямистка Партия на новото благополучие (ПНБ), която би могла да насочи предизвикателство към неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) вдясно.

Победата в Истанбул би разрешила на Ердоган, който ръководи Турция от 2003 година, да навлезе във етапа на създаване на завещание в кариерата си. Той желае да бъде запомнен като обичан общественик, а не като поляризиращ политик; действайки в сходство с това след успеха в Истанбул, президентът би могъл да излезе отвън рамките на културните войни, в които постоянно се включва, с цел да активизира своята база. Той даже би могъл да одобри разнообразни групи, които в предишното постоянно е демонизирал, като да вземем за пример всемирски и леви гласоподаватели. Освен това този сюжет би могъл да му разреши да показа пакет от конституционни ремонти, които да му дадат спомагателни мандати. И въпреки всичко, за разлика от описания по-рано сюжет " загубата води до политическа поляризация ", един триумфален Ердоган би могъл вместо това да построи по-широк електорален консенсус, с цел да промени конституцията, в това число да доближи до кюрдската общественост.

Всъщност точно тук се появява неуловимият кюрдски проблем на Турция, като Ердоган евентуално ще предприеме стъпки за справяне с най-голямото политическо предизвикателство на страната сега. Наскоро Анкара приложи сполучлива антитерористична тактика за разгромяване на Кюрдската работническа партия (ПКК), оповестена от Съединени американски щати за терористична конструкция. В предишното групата разполагаше с хиляди въоръжени бойци в Турция, само че с помощта на сполучливата тактика на държавното управление за битка с тероризма нейната локална мощ понижа до няколкостотин души. Политическото решение на кюрдския проблем обаче към момента следва. На този стадий настояванията на прокюрдските групи се лимитират до някои права за прилагане на кюрдски език (например в образованието) и признание на кметовете, определени от прокюрдската Партия за национално тъждество и народна власт (известна още като Партия ДЕМ).

Интересно е, че може би очаквайки маслинова клонка от президента, партията ДЕМ няма да поддържа Имамоглу на 31 март - за разлика от предходните избори, когато прокюрдските партии поддържаха политика от РНП - и вместо това реши да издигне собствен личен претендент. Това развиване на събитията може да коства на Имамоглу успеха в кметската конкуренция, защото ще откъсне забележителен брой кюрдски гласоподаватели (според оценките към 10 % от гласоподавателите в града) и ще обезпечи успеха на Курум.

Сближаването сред Ердоган и кюрдските общности, които поддържат партията ДЕМ, би имало последствия отвън границите на страната, изключително в светлината на видимо възходящия капацитет за евакуиране на Съединени американски щати от Сирия. От 2014 година насам Съединените щати си партнират със силите на сирийските кюрдски Отряди за национална отбрана (YPG), в битката против " Ислямска страна " (ИДИЛ). Въпреки че през 2015 година YPG се вляха в Сирийските демократични сили, това партньорство продължава да провокира гнева на Анкара. Отношенията на Вашингтон с YPG евентуално ще станат по-малко забележими, в случай че не и изцяло да престанат да съществуват, при положение на евакуиране на Съединени американски щати от Сирия. По какъвто и метод да се развие политиката на Съединени американски щати в Сирия, казусът с YPG ще стане по-малко нездравословен за американско-турските връзки, в случай че ПКК се съгласи абсолютно да се разпусне, разоръжи и след това да се изтегли от Турция в отговор на кюрдското отваряне от страна на Ердоган.

Социологическите изследвания демонстрират конкурентна конкуренция за Истанбул на 31 март. Въпреки че официално надпреварата е единствено за кмет на града, резултатите ще имат обилни последствия за цялата страна, защото наследството на Ердоган и бъдещето на връзките сред Съединени американски щати и Турция могат да висят на косъм. /БГНЕС

-----------------------------------------------------------

Сонер Кагаптай, Washington Institute