72% от учителите в България все още не използват изкуствен интелект
45% от представители на административни екипи на учебните заведения употребяват изкуствен интелект няколко пъти седмично или месечно, до момента в който българските учители към момента се отнасят по-скептично към технологията. Резултатите от онлайн анкета на Сдружение “Образование без раници ” акцентират значимостта на стратегии за замесване на учителите в процесите на учебна цифровизация и потреблението на изкуствен интелект.
Помолихме респондентите на наша онлайн анкета да оценят по канара от 1 до 6 какъв брой потребен може да е изкуственият разсъдък (ИИ) в учебното обучение. Дадената междинна оценка 3,57 алармира, че в учебната среда доминира умерена настройка към новата технология.
Учителите са по-скептично настроени към евентуалните изгоди от изкуствения разсъдък. 21% от тях правят оценка изгодите от ИИ с най-ниските оценки 1 и 2, спрямо 16% от представителите на административните екипи на учебните заведения.
Цели 72% от учителите не употребяват постоянно принадлежности като ChatGPT или Bing Chat в работа си. 41% от учителите в никакъв случай не са употребявали такива принадлежности, като 31% са опитвали един път, само че не са почнали да употребяват постоянно. Няколко пъти в месеца или няколко пъти седмично ползват принадлежности с генеративен изкуствен интелект 25% от учителите, спрямо 45% от представителите на административните учебни екипи.
Разпространението на изкуствения разсъдък може в допълнение да задълбочи цифровото разделяне сред столицата и районите. Например единствено 7% от интервюираните от София са дали отговор, че в никакъв случай не са употребявали принадлежности като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и регионалните градове този брой е 23-25%. Редовно употребяват ИИ над 64% от респондентите от София и 42-50% от респондентите в други видове обитаеми места.
Отговаряйки на въпроса “Ако употребявате ChatGPT или Bing Chat, то за какви цели? ”, най-често отговорът е: “Създаване на задания, проби и други просветителни запаси за учениците ми ”, както от страна на учителите (63% от тези, които употребяват ИИ инструменти), по този начин и от учебните админи (над 47%).
Представители на административните учебни екипи по-често са избирали като метод за потребление на ИИ “Административни действия, като писане на имейли, доклади и така нататък ”
“Създаване на уроци, урочни проекти и други за моята преподавателска работа ” са показали 27% от учителите и 13% от учебните админи, употребяващи ИИ.
20% от представителите на административни екипи и 6% от учителите са показали, че употребяват ChatGPT или Bing Chat за “Всичко посочено ”.
Обучения за ИИ не са приоритет
Данните подсказват също за действителен пропуск в професионалното развиване и готовността за ИИ в просветителния бранш.
Зададохме въпрос “Във Вашето учебно заведение провеждали ли сте образования с външни специалисти или организации, с цел да се вкара тематиката за изкуствения разсъдък или да се подкрепи потреблението му? ”
73% от представителите на административните учебни екипи са дали отговор “Не е проведено такова образование и не е планувано ”. Отговор “Планирано е и следва ” са избрали едвам 12% от ръководителите на учебни заведения в страната.
Лидерство в ИКТ: разграничен сюжет
Според респондентите единствено почти 53% от учебните заведения имат назначени координатори или ръководители по ИКТ. Това значи, че към половината от учебните заведения са евентуално по-добре готови за интеграция на новите технологии в образователната стратегия и в дейностите в учебно заведение по принцип.
82% от далите отговор представители на административни учебни екипи са дали отговор негативно на въпроса “Във Вашето учебно заведение има ли написана тактика за дигитализация/ за потребление на цифровите технологии? ”
На въпроса “Във Вашето учебно заведение управлението провежда ли разискване на преимуществата и минусите на преподаването и ученето благодарение на цифрови технологии? " над 47% от респондентите са дали отговор с: “По-рядко от всеки месец ”.
По друг метод са дали отговор на този въпрос учителите, спрямо представителите на учебни административни екипи. Това евентуално демонстрира разминаване в метода, по който учители и админи възприемат какво и по какъв начин се разисква във връзка с дигитализацията в учебно заведение.
От отговорите на респондентите е ясно, че огромен дял от учителите не са наясно с процесите на дигитализацията в техните учебни заведения. Например:
43% от учителите не знаят дали тяхното учебно заведение има написана тактика за цифровизация и/или за потребление на цифровите технологии.
25% от учителите не знаят дали е имало или е планувано образование по изкуствен интелект в тяхното учебно заведение.
23% от учителите не знаят дали в тяхното учебно заведение има назначен началник направление ИКТ, координатор по новаторски просветителни технологии или сходна роля, подкрепяща навлизането на нови технологии в учебно заведение.
19% не са съумели да отговорят дали управлението на тяхното учебно заведение провежда разискване на преимуществата и минусите на преподаването и ученето благодарение на цифрови технологии.
Към цифрово водачество в учебните заведения в България
Смятаме, че резултатите от анкетата ни акцентират нуждата от по-широко приемане и консолидиране на дигитализацията и потреблението на ИИ в българското обучение. Съвместните старания на просветителните институции – МОН, РУО, учебни заведения, на гражданското общество и бизнеса със съответна експертиза са основни за развиването на новаторско обучение, готово за провокациите на цифровата ера.
Една от идните скоро начинания на “Образование без раници ” – шестмесечната обучително-менторска стратегия " Дигитални учебни водачи ”, цели точно това. Тя е ориентирана към шефове, заместник-директори, ръководители ИКТ, учители, които дават отговор за цифровата визия, тактика и промяна на своите учебни заведения. Чрез присъствени образования и ежеседмична независима работа с менторска поддръжка, участващите ще надградят уменията си да основават и ръководят новаторски планове, свързани с дигитализацията и използването на изкуствен интелект в образователните процеси и ръководството на учебното заведение, в това число в STEM образованието. Успешно приключилите получават 3 квалификационни заема, както и електронно уверение.
Научете повече информация за програмата и кандидатствайте за присъединяване: https://obr.education/digitalni-utchilishtni-lideri/
Информация за онлайн анкетата за цифровизация и ИИ на “Образование без раници ”
Кратката анкета за дигитализацията и изкуствения разсъдък в учебните заведения в България, коментирана в тази публикация, е споделена в мрежата на сдружението на 1 декември 2023 година Анализът на отговорите е изработен на 18 декември 2023 година, въз основата на общо 153 отговора, от които 141 са взети поради.
За присъединяване в разбора са филтрирани респондентите, показали като място на работа следните видове просветителни институции: " Начално учебно заведение ", " Основно учебно заведение ", " Средно учебно заведение ", " Профилирана гимназия ", " Професионална гимназия ", " Обединено учебно заведение ", " Спортно учебно заведение ".
Към представители на административните учебни екипи са отнесени респонденти, показали следните длъжности: “Директор ”, “Заместник-директор ”, “Ръководител на направление ИКТ ”, “Педагогически консултант ”.
Към респондентите учители са отнесени тези, които са показали следните длъжности: “Начален преподавател ”, “Учител по предмет ”, “Ресурсен преподавател ”.
Проучването не е представително и служи по-скоро като референтна точка за обмисляне на по-нататъшни действия за цифровизация на българските учебни заведения, въвеждането на модерни технологии като изкуствен интелект, както и превъзмогването на цифровата бездна в България.
Помолихме респондентите на наша онлайн анкета да оценят по канара от 1 до 6 какъв брой потребен може да е изкуственият разсъдък (ИИ) в учебното обучение. Дадената междинна оценка 3,57 алармира, че в учебната среда доминира умерена настройка към новата технология.
Учителите са по-скептично настроени към евентуалните изгоди от изкуствения разсъдък. 21% от тях правят оценка изгодите от ИИ с най-ниските оценки 1 и 2, спрямо 16% от представителите на административните екипи на учебните заведения.
Цели 72% от учителите не употребяват постоянно принадлежности като ChatGPT или Bing Chat в работа си. 41% от учителите в никакъв случай не са употребявали такива принадлежности, като 31% са опитвали един път, само че не са почнали да употребяват постоянно. Няколко пъти в месеца или няколко пъти седмично ползват принадлежности с генеративен изкуствен интелект 25% от учителите, спрямо 45% от представителите на административните учебни екипи.
Разпространението на изкуствения разсъдък може в допълнение да задълбочи цифровото разделяне сред столицата и районите. Например единствено 7% от интервюираните от София са дали отговор, че в никакъв случай не са употребявали принадлежности като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и регионалните градове този брой е 23-25%. Редовно употребяват ИИ над 64% от респондентите от София и 42-50% от респондентите в други видове обитаеми места.
Отговаряйки на въпроса “Ако употребявате ChatGPT или Bing Chat, то за какви цели? ”, най-често отговорът е: “Създаване на задания, проби и други просветителни запаси за учениците ми ”, както от страна на учителите (63% от тези, които употребяват ИИ инструменти), по този начин и от учебните админи (над 47%).
Представители на административните учебни екипи по-често са избирали като метод за потребление на ИИ “Административни действия, като писане на имейли, доклади и така нататък ”
“Създаване на уроци, урочни проекти и други за моята преподавателска работа ” са показали 27% от учителите и 13% от учебните админи, употребяващи ИИ.
20% от представителите на административни екипи и 6% от учителите са показали, че употребяват ChatGPT или Bing Chat за “Всичко посочено ”.
Обучения за ИИ не са приоритет
Данните подсказват също за действителен пропуск в професионалното развиване и готовността за ИИ в просветителния бранш.
Зададохме въпрос “Във Вашето учебно заведение провеждали ли сте образования с външни специалисти или организации, с цел да се вкара тематиката за изкуствения разсъдък или да се подкрепи потреблението му? ”
73% от представителите на административните учебни екипи са дали отговор “Не е проведено такова образование и не е планувано ”. Отговор “Планирано е и следва ” са избрали едвам 12% от ръководителите на учебни заведения в страната.
Лидерство в ИКТ: разграничен сюжет
Според респондентите единствено почти 53% от учебните заведения имат назначени координатори или ръководители по ИКТ. Това значи, че към половината от учебните заведения са евентуално по-добре готови за интеграция на новите технологии в образователната стратегия и в дейностите в учебно заведение по принцип.
82% от далите отговор представители на административни учебни екипи са дали отговор негативно на въпроса “Във Вашето учебно заведение има ли написана тактика за дигитализация/ за потребление на цифровите технологии? ”
На въпроса “Във Вашето учебно заведение управлението провежда ли разискване на преимуществата и минусите на преподаването и ученето благодарение на цифрови технологии? " над 47% от респондентите са дали отговор с: “По-рядко от всеки месец ”.
По друг метод са дали отговор на този въпрос учителите, спрямо представителите на учебни административни екипи. Това евентуално демонстрира разминаване в метода, по който учители и админи възприемат какво и по какъв начин се разисква във връзка с дигитализацията в учебно заведение.
От отговорите на респондентите е ясно, че огромен дял от учителите не са наясно с процесите на дигитализацията в техните учебни заведения. Например:
43% от учителите не знаят дали тяхното учебно заведение има написана тактика за цифровизация и/или за потребление на цифровите технологии.
25% от учителите не знаят дали е имало или е планувано образование по изкуствен интелект в тяхното учебно заведение.
23% от учителите не знаят дали в тяхното учебно заведение има назначен началник направление ИКТ, координатор по новаторски просветителни технологии или сходна роля, подкрепяща навлизането на нови технологии в учебно заведение.
19% не са съумели да отговорят дали управлението на тяхното учебно заведение провежда разискване на преимуществата и минусите на преподаването и ученето благодарение на цифрови технологии.
Към цифрово водачество в учебните заведения в България
Смятаме, че резултатите от анкетата ни акцентират нуждата от по-широко приемане и консолидиране на дигитализацията и потреблението на ИИ в българското обучение. Съвместните старания на просветителните институции – МОН, РУО, учебни заведения, на гражданското общество и бизнеса със съответна експертиза са основни за развиването на новаторско обучение, готово за провокациите на цифровата ера.
Една от идните скоро начинания на “Образование без раници ” – шестмесечната обучително-менторска стратегия " Дигитални учебни водачи ”, цели точно това. Тя е ориентирана към шефове, заместник-директори, ръководители ИКТ, учители, които дават отговор за цифровата визия, тактика и промяна на своите учебни заведения. Чрез присъствени образования и ежеседмична независима работа с менторска поддръжка, участващите ще надградят уменията си да основават и ръководят новаторски планове, свързани с дигитализацията и използването на изкуствен интелект в образователните процеси и ръководството на учебното заведение, в това число в STEM образованието. Успешно приключилите получават 3 квалификационни заема, както и електронно уверение.
Научете повече информация за програмата и кандидатствайте за присъединяване: https://obr.education/digitalni-utchilishtni-lideri/
Информация за онлайн анкетата за цифровизация и ИИ на “Образование без раници ”
Кратката анкета за дигитализацията и изкуствения разсъдък в учебните заведения в България, коментирана в тази публикация, е споделена в мрежата на сдружението на 1 декември 2023 година Анализът на отговорите е изработен на 18 декември 2023 година, въз основата на общо 153 отговора, от които 141 са взети поради.
За присъединяване в разбора са филтрирани респондентите, показали като място на работа следните видове просветителни институции: " Начално учебно заведение ", " Основно учебно заведение ", " Средно учебно заведение ", " Профилирана гимназия ", " Професионална гимназия ", " Обединено учебно заведение ", " Спортно учебно заведение ".
Към представители на административните учебни екипи са отнесени респонденти, показали следните длъжности: “Директор ”, “Заместник-директор ”, “Ръководител на направление ИКТ ”, “Педагогически консултант ”.
Към респондентите учители са отнесени тези, които са показали следните длъжности: “Начален преподавател ”, “Учител по предмет ”, “Ресурсен преподавател ”.
Проучването не е представително и служи по-скоро като референтна точка за обмисляне на по-нататъшни действия за цифровизация на българските учебни заведения, въвеждането на модерни технологии като изкуствен интелект, както и превъзмогването на цифровата бездна в България.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ