Подкрепата за авторитарни популисти в Европа е на високо ниво, но вече не расте
26,9% от европейците поддържат властнически политически партии, както в лявата, по този начин и в дясната част на политическия набор. Това демонстрира показателят на властническия популизъм на организациите Timbro и EPICENTER, който беше публикуван от Института за пазарна стопанска система.
Индексът разказва метода, по който популистките държавни управления в Европа подкопават демокрацията и правата на индивида и ползват нездравословни стопански политики.
Въпреки че междинната поддръжка за леви и десни популистки партии в Европа съставлява исторически връх на поддръжка за тях, 2023 година е петата поредна година без спомагателен растеж.
Понастоящем има данни, които допускат консолидиране на поддръжката за популистките партии, само че няма индикации за по-нататъшно разширение, регистрира анализът.
„ Новото обикновено в Европа е властническа популистка партия да е в челната тройка по електорална поддръжка в съвсем всяка страна. Популярността на тези партии постоянно води и до захващане на политическа власт, като множеството европейски демокрации са имали популистки партии в ръководството в един или различен миг, “ показва създателят на отчета Андреас Йохансон Хайно.
Петте страни с най-висока поддръжка за популистки и/или властнически партии са Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша. Обратно, петте страни на дъното по поддръжка за такива партии са Хърватия, Португалия, Обединеното кралство, Люксембург и Малта.
България се подрежда по-скоро в долната част на тази ранглиста.
Изчисленията съгласно методологията на показателя " общ дял на гласовете за властнически и популистки партии " в България бележи забележителен растеж през последното десетилетие.
През 2014 година доближава съвсем 1/5 от всички гласове на парламентарните избори. Тогава в Народното събрание съумяха да влязат две националистически групи (Патриотичният фронт и Атака) плюс " България без цензура " на Николай Бареков. През последните години възходът на " Възраждане " носи следващо нарастване, като съгласно последното издание делът на популисткия избор в страната доближава 17% през 2023 година
Към март 2024 година популистки или властнически партии вземат участие в осем държавни управления в Европа: Унгария, Италия, Испания, Словакия, Словения, Финландия, Швейцария и Румъния. Въпреки това анализаторите означават, че това въпреки всичко е най-ниското равнище на присъединяване в държавни управления от 2014 година насам, като през 2019 година то е намаляло от 15 страни.
„ Популистките партии по своята същина са антисистемни придвижвания и са обединени от съпротивата си против политическите елити в съответните страни, само че в същото време съставляват доста разнообразна група от партии, в това число в отношението си към демокрацията. Ето за какво, въпреки данните да демонстрират общоевропейски трендове, всяка партия би трябвало да бъде оценена съгласно личните си особености, “ споделя още Хайно.
Унгария, ръководена от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е отпред на класацията.
„ Авторитарният популизъм върна обратно с години, в случай че не и с десетилетия, правната рамка и икономическия прогрес на моята родна страна, Унгария. Ето за какво е значимо трезво да оценим положението на правовата страна и демократичната народна власт в Европа, с цел да можем да подсигуряваме, че страните – членки на Европейски Съюз, ще се придържат към пътя на икономическия прогрес и ще пазят самостоятелните свободи, “ споделя Адам Барта, шеф на EPICENTER
Унгария се трансформира в въплъщение на нелибералната народна власт посредством напъните на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния надзор и разделяне на управляващите и да ограничи свободата на медиите, означават анализаторите.
Популистките стопански политики на Унгария доведоха до нежелани последици: контролът върху цените не съумя да се оправи с инфлацията след COVID-19 и в същото време провокира неестествен дефицит на артикули от първа нужда, се споделя в отчета.
„ Днес популизмът е по-ляв, в сравнение с преди двадесет години, изключително що се отнася до икономическата политика. Това е явно както по по-протекционистките им позиции за комерсиалната политика, по този начин и във връзка с твърдата отбрана на огромна и великодушна обществена страна “, споделя създателят на отчета и добавя, че измежду популистките партии се следят и трендове към смяна на отношението към Европейски Съюз.
„ Макар че тези партии остават сензитивно по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за отдръпване от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции, ” обобщава той.
Лявото популистко държавно управление, което управляваше Гърция през целия интервал сред 2015 година и 2019 година като се изключи един месец „ сподели липса на почитание към демокрацията и свободата на изложение “, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се показва още в отчета.
Подобни опити за централизиране на властта и ограничение на свободата на изложение бяха присъщи и за неотдавна изгубилото изборите дяснопопулистко държавно управление на Полша.
Създателите на показателя предизвестяват, че популистките държавни управления рядко извършват обещанията си и постоянно утежняват проблемите, за решаването на които са определени.
Индексът разказва метода, по който популистките държавни управления в Европа подкопават демокрацията и правата на индивида и ползват нездравословни стопански политики.
Въпреки че междинната поддръжка за леви и десни популистки партии в Европа съставлява исторически връх на поддръжка за тях, 2023 година е петата поредна година без спомагателен растеж.
Понастоящем има данни, които допускат консолидиране на поддръжката за популистките партии, само че няма индикации за по-нататъшно разширение, регистрира анализът.
„ Новото обикновено в Европа е властническа популистка партия да е в челната тройка по електорална поддръжка в съвсем всяка страна. Популярността на тези партии постоянно води и до захващане на политическа власт, като множеството европейски демокрации са имали популистки партии в ръководството в един или различен миг, “ показва създателят на отчета Андреас Йохансон Хайно.
Петте страни с най-висока поддръжка за популистки и/или властнически партии са Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша. Обратно, петте страни на дъното по поддръжка за такива партии са Хърватия, Португалия, Обединеното кралство, Люксембург и Малта.
България се подрежда по-скоро в долната част на тази ранглиста.
Изчисленията съгласно методологията на показателя " общ дял на гласовете за властнически и популистки партии " в България бележи забележителен растеж през последното десетилетие.
През 2014 година доближава съвсем 1/5 от всички гласове на парламентарните избори. Тогава в Народното събрание съумяха да влязат две националистически групи (Патриотичният фронт и Атака) плюс " България без цензура " на Николай Бареков. През последните години възходът на " Възраждане " носи следващо нарастване, като съгласно последното издание делът на популисткия избор в страната доближава 17% през 2023 година
Към март 2024 година популистки или властнически партии вземат участие в осем държавни управления в Европа: Унгария, Италия, Испания, Словакия, Словения, Финландия, Швейцария и Румъния. Въпреки това анализаторите означават, че това въпреки всичко е най-ниското равнище на присъединяване в държавни управления от 2014 година насам, като през 2019 година то е намаляло от 15 страни.
„ Популистките партии по своята същина са антисистемни придвижвания и са обединени от съпротивата си против политическите елити в съответните страни, само че в същото време съставляват доста разнообразна група от партии, в това число в отношението си към демокрацията. Ето за какво, въпреки данните да демонстрират общоевропейски трендове, всяка партия би трябвало да бъде оценена съгласно личните си особености, “ споделя още Хайно.
Унгария, ръководена от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е отпред на класацията.
„ Авторитарният популизъм върна обратно с години, в случай че не и с десетилетия, правната рамка и икономическия прогрес на моята родна страна, Унгария. Ето за какво е значимо трезво да оценим положението на правовата страна и демократичната народна власт в Европа, с цел да можем да подсигуряваме, че страните – членки на Европейски Съюз, ще се придържат към пътя на икономическия прогрес и ще пазят самостоятелните свободи, “ споделя Адам Барта, шеф на EPICENTER
Унгария се трансформира в въплъщение на нелибералната народна власт посредством напъните на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния надзор и разделяне на управляващите и да ограничи свободата на медиите, означават анализаторите.
Популистките стопански политики на Унгария доведоха до нежелани последици: контролът върху цените не съумя да се оправи с инфлацията след COVID-19 и в същото време провокира неестествен дефицит на артикули от първа нужда, се споделя в отчета.
„ Днес популизмът е по-ляв, в сравнение с преди двадесет години, изключително що се отнася до икономическата политика. Това е явно както по по-протекционистките им позиции за комерсиалната политика, по този начин и във връзка с твърдата отбрана на огромна и великодушна обществена страна “, споделя създателят на отчета и добавя, че измежду популистките партии се следят и трендове към смяна на отношението към Европейски Съюз.
„ Макар че тези партии остават сензитивно по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за отдръпване от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции, ” обобщава той.
Лявото популистко държавно управление, което управляваше Гърция през целия интервал сред 2015 година и 2019 година като се изключи един месец „ сподели липса на почитание към демокрацията и свободата на изложение “, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се показва още в отчета.
Подобни опити за централизиране на властта и ограничение на свободата на изложение бяха присъщи и за неотдавна изгубилото изборите дяснопопулистко държавно управление на Полша.
Създателите на показателя предизвестяват, че популистките държавни управления рядко извършват обещанията си и постоянно утежняват проблемите, за решаването на които са определени.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ