Историкът Виктор Комбов пред Dir.bg: 200 заптиета са охранявали Левски по пътя към бесилото
150 години се навършват през днешния ден от трагичната крах на Васил Иванов Кунчев. В съзнанието на всеки българин той е Левски, Дякона, Апостола. Много откриватели на делото, концепциите и активността му превземат с откритията си въображението на генерации българи. Един от тях е младият историк Виктор Комбов от Карлово. През октомври 2018 година, дружно с проф. Орлин Събев, той открива в Османския списък в Истанбул нови документи за издирването на Апостола, съдържащи обстоятелства, неизнесени до скоро в общественото пространство.
- Какво ново можем да кажем за Васил Левски и залавянето му?
- Благодарение на това, че в последните 4 години в османския списък в Истанбул бяха открити десетки документи, свързани с Васил Левски и неговата революционна организация, можем да кажем доста неща, свързани с неговото търсене от османските управляващи, със залавянето му, както и за залавянето на човек, който е приличал на него. Един от архивните материали, открит през 2020 година, е дешифрованата депеша, изпратена от Търново до Великото везирство, с която се оповестява за залавянето на Васил Левски. Там виждаме, че управляващите са знаели за активността му доста преди обира в Арабаконашкия проход, т.е. 7-8 месеца по-рано. Още един документ удостоверява това - отчетът на дунавския валия Ахмед Хамди паша до тогавашният везир - Мидхат паша, с който оповестява за съществуването на революционната организация в рамките на Османската империя, която е готвила въстание. В тези документи е записано, че Васил Левски е началник на комитети и са упоменати и имената на техните ръководители. В тях се загатват също и убийствата в Дунавския вилает през 1872 година, които са били свързани с революционната организация.
- Какво трансформират исторически тези документи?
- До напълно скоро беше наложена тезата в българската история, че обирът в Арабаконак е повода за това да се стигне до разкрития от страна на османските управляващи, че е имало революционна организация, готвила въстание. След като са били разпитани участниците в обира, те издават скъпа информация и по този метод се стига до погром.
- На каква възраст е бил тогава Левски? Според Вашите сътрудници Григор Бойков и Пламен Митев той е роден през 1840-а, а не през 1837 година
Така е записано в османските регистри, които са открити от доктор Григор Бойков. Те демонстрират какво е било мъжкото население в Карлово през първата година на 19 в., когато е роден и Васил Левски. Засега това е най-достоверният източник. Допреди това знаехме за 1837-а, с помощта на мемоари на съвременници, които съгласно историческата просвета, не са най-истинни.
- На какви източници се базира изводът Ви, че османските управляващи са знаели кой е Левски надалеч преди Арабаконашкия грабеж и признанията на Димитър Общи?
Именно в документа, в който се загатва, че Левски е началник на цялата революционна организация, се вижда, че османските управляващи са употребявали шпионска мрежа, с цел да научават нова информация за комитетите, надлежно са търсили способи да заловят участниците и да спрат активността им. Документът е от 16 септември 1872 година, няколко дни преди самия грабеж.
16 септемри 1872 година, Русе - Доклад от шефа на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша по отношение на активността на БРЦК и ограниченията, които би трябвало да се подхващат за следене на комитетските дейци
Снимка: Османски данъчен архив
- Как фотографията, по която Левски е бил търсен, е попаднала в османски ръце?
До напълно скоро имахме единствено догадки по отношение на това по какъв начин е попаднала. Но с помощта на проф. Орлин Събев, който продължава да търси и намира документи в османския списък, към този момент сме наясно, че фотографията е открита в Тетевен, тъкмо след обира в Арабаконак и след започнатото търсене от управляващите. По време на обиските на домовете на членове на организацията, са попаднали на документи, в които била и фотографията.
- Защо почитта към Апостола е била проблем в Княжество България?
Българите са гледали с положително око. Но тъй като Княжество България до 1908 година е подвластна страна от Османската империя, която е изразявала собствен митинг пред българското държавно управление да не се почитат бележити дати, свързани с борците против османското държавно управление. Именно поради това са забавили и построяването на паметника в София, който се строи в продължение на 17 години. Чак през 1895 година е било неговото публично разкриване. Освен това са били забранявани театрални постановки.
1872 година, Тетевен - Квитанция за дарени средства, съхранявана в една архивна единица със фотографията на Левски
Снимка: Османски данъчен архив
- Защо съратниците на Левски не го избавиха от бесилото?
Сложен въпрос. Организацията в региона на залавянето на Васил Левски е била разрушена. Главните дейци са били задържани. Смятам, че османските управляващи не са им дали късмет да се намесят и да го спасят по време на ескорта му от Търново към София. Още повече, че съгласно негови съвременници и в биографията за Апостола от Захари Стоянов се вижда, че са били ужасно доста бойците, които са го съпроводили. Говори се за 200 на брой. Което опонира на историите, които се популяризират в Интернет, че надали не Дяконът е ескортиран от двама-трима души, с цел да могат османските управляващи да му покажат за кой народ се е борил. Това не е правилно! Никой не би си разрешил да рискува търсеният толкоз време началник, да бъде избавен. Били са отделени даже големи средства за издирването на дейци от организацията му. Никой не би рискувал да пусне Левски с дребна защита до София.
- Имаме ли потребност от Левски през днешния ден?
- Ние не би трябвало да чакаме някой избавител, който да ни сервира " благините на тепсия ", както Левски се е изразявал по време на неговите разпити. Ние би трябвало да се стремим да бъдем като него. Не да освобождаваме България. Няма да прокопсаме, в случай че чакаме някой като него да пристигна да ни оправи нещата. Трябват повече каузи, а по-малко думи.
Виктор Комбов, историк от Карлово
Снимка: Личен архив
- Какво ново можем да кажем за Васил Левски и залавянето му?
- Благодарение на това, че в последните 4 години в османския списък в Истанбул бяха открити десетки документи, свързани с Васил Левски и неговата революционна организация, можем да кажем доста неща, свързани с неговото търсене от османските управляващи, със залавянето му, както и за залавянето на човек, който е приличал на него. Един от архивните материали, открит през 2020 година, е дешифрованата депеша, изпратена от Търново до Великото везирство, с която се оповестява за залавянето на Васил Левски. Там виждаме, че управляващите са знаели за активността му доста преди обира в Арабаконашкия проход, т.е. 7-8 месеца по-рано. Още един документ удостоверява това - отчетът на дунавския валия Ахмед Хамди паша до тогавашният везир - Мидхат паша, с който оповестява за съществуването на революционната организация в рамките на Османската империя, която е готвила въстание. В тези документи е записано, че Васил Левски е началник на комитети и са упоменати и имената на техните ръководители. В тях се загатват също и убийствата в Дунавския вилает през 1872 година, които са били свързани с революционната организация.
- Какво трансформират исторически тези документи?
- До напълно скоро беше наложена тезата в българската история, че обирът в Арабаконак е повода за това да се стигне до разкрития от страна на османските управляващи, че е имало революционна организация, готвила въстание. След като са били разпитани участниците в обира, те издават скъпа информация и по този метод се стига до погром.
- На каква възраст е бил тогава Левски? Според Вашите сътрудници Григор Бойков и Пламен Митев той е роден през 1840-а, а не през 1837 година
Така е записано в османските регистри, които са открити от доктор Григор Бойков. Те демонстрират какво е било мъжкото население в Карлово през първата година на 19 в., когато е роден и Васил Левски. Засега това е най-достоверният източник. Допреди това знаехме за 1837-а, с помощта на мемоари на съвременници, които съгласно историческата просвета, не са най-истинни.
- На какви източници се базира изводът Ви, че османските управляващи са знаели кой е Левски надалеч преди Арабаконашкия грабеж и признанията на Димитър Общи?
Именно в документа, в който се загатва, че Левски е началник на цялата революционна организация, се вижда, че османските управляващи са употребявали шпионска мрежа, с цел да научават нова информация за комитетите, надлежно са търсили способи да заловят участниците и да спрат активността им. Документът е от 16 септември 1872 година, няколко дни преди самия грабеж.
16 септемри 1872 година, Русе - Доклад от шефа на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша по отношение на активността на БРЦК и ограниченията, които би трябвало да се подхващат за следене на комитетските дейци
Снимка: Османски данъчен архив
- Как фотографията, по която Левски е бил търсен, е попаднала в османски ръце?
До напълно скоро имахме единствено догадки по отношение на това по какъв начин е попаднала. Но с помощта на проф. Орлин Събев, който продължава да търси и намира документи в османския списък, към този момент сме наясно, че фотографията е открита в Тетевен, тъкмо след обира в Арабаконак и след започнатото търсене от управляващите. По време на обиските на домовете на членове на организацията, са попаднали на документи, в които била и фотографията.
- Защо почитта към Апостола е била проблем в Княжество България?
Българите са гледали с положително око. Но тъй като Княжество България до 1908 година е подвластна страна от Османската империя, която е изразявала собствен митинг пред българското държавно управление да не се почитат бележити дати, свързани с борците против османското държавно управление. Именно поради това са забавили и построяването на паметника в София, който се строи в продължение на 17 години. Чак през 1895 година е било неговото публично разкриване. Освен това са били забранявани театрални постановки.
1872 година, Тетевен - Квитанция за дарени средства, съхранявана в една архивна единица със фотографията на Левски
Снимка: Османски данъчен архив
- Защо съратниците на Левски не го избавиха от бесилото?
Сложен въпрос. Организацията в региона на залавянето на Васил Левски е била разрушена. Главните дейци са били задържани. Смятам, че османските управляващи не са им дали късмет да се намесят и да го спасят по време на ескорта му от Търново към София. Още повече, че съгласно негови съвременници и в биографията за Апостола от Захари Стоянов се вижда, че са били ужасно доста бойците, които са го съпроводили. Говори се за 200 на брой. Което опонира на историите, които се популяризират в Интернет, че надали не Дяконът е ескортиран от двама-трима души, с цел да могат османските управляващи да му покажат за кой народ се е борил. Това не е правилно! Никой не би си разрешил да рискува търсеният толкоз време началник, да бъде избавен. Били са отделени даже големи средства за издирването на дейци от организацията му. Никой не би рискувал да пусне Левски с дребна защита до София.
- Имаме ли потребност от Левски през днешния ден?
- Ние не би трябвало да чакаме някой избавител, който да ни сервира " благините на тепсия ", както Левски се е изразявал по време на неговите разпити. Ние би трябвало да се стремим да бъдем като него. Не да освобождаваме България. Няма да прокопсаме, в случай че чакаме някой като него да пристигна да ни оправи нещата. Трябват повече каузи, а по-малко думи.
Виктор Комбов, историк от Карлово
Снимка: Личен архив
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ