От коя страна на Желязната завеса ще се озовем -
09.11.1989 година, Берлин
Гюнтер Шабовски, държавен представител на ГДР1 е притиснат от въпрос на италианския публицист от организация " Анса " Рикардо Ерман: „ Кога ще бъде позволено на източногерманците да пътуват в Западна Германия? “
Шабовски прелиства нервно бележника си, взира се закратко и сепнато изпуска: „... незабавно, неотложно “.
Няколко часа по-късно десетки хиляди жители на Източен Берлин са на пропусквателните пунктове на Стената. Обърканите граничари няма какво да създадат и подвигат бариерите. Вече е настъпил 10.11.1989 година - началото на края на комунистическия Източен блок е реалност.
Същият ден по-късно, София.
Пленумът на Централния комитет на Българската комунистическа партия смъква Тодор Живков, управлявал партията и страната 35 години. Акт, който дава начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система.
Суматохата от шокиращата вест обаче на практика заглушава отзвука в България от едно от най-грандиозните политически събития в Европа след края на Втората международна война – рухването на Берлинската стена.
На фона на световните събития и преустрояване на международния ред, оставаме фокусирани във вътрешността върху началото на българския преход, сложено от вътрешнопартиен прелом на комунистическата върхушка, която бързо мимикрира от политически властващ хайлайф в стопански подобен. Изграждането на новото политическо устройство минава напълно под контрола на сътрудниците от комунистическия наказателен уред на към този момент някогашната Държаван сигурност, директно подчинени на Москва, без това да е ясно очевидно към оня миг, само че напълно настоящо и към днешна дата.
Въпреки всичко това, единствено в границите на година е подложен на дневен ред и ясно деклариран на западните сътрудници цивилизационния избор на България като част от Европа и Свободния свят. През юни 1990 година депутатът Соломон Паси внася в Парламента предложение за присъединение на България към Северноатлантическия контракт, а през декември 7-то Велико национално заседание приема решение за желанието на Република България да стане пълновръстен член на Европейските общности, по-късно - Европейски съюз.
Избор дълго изстрадан, напълно съзнателен, изрично демонстриран още в първите месеци след края на Студената война и осъществен след дълги години старания и неизменност надлежно през 2004 година с приема на България в НАТО и през 2007 година - в Европейски Съюз.
Днес, 33 години по-късно
Макар и с непосилен, изпълнен с турболенции, корупция и забавени промени преход, страната ни е част от клуба на богатите, съвременни и демократични страни с всички предпоставки да се оттласне от последните места и да заеме своята почтена позиция.
Отново обаче световните събития напълно преобладават вътрешнополитическите процеси, а ние сме изправени пред същия цивилизационен избор и би трябвало да си дадем доста ясна сметка за това.
В материала си „ Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената “ в Дойче Веле Александър Андреев разяснява събитията от онази луда нощ през 1989 година по този начин: „ Мисля си, че това доста тъкмо онагледява един от най-главните проблеми на България в интервала на по този начин наречения преход: провинциалното взиране в личния пъп, невъзможността и даже нежеланието да вдигнеш взор към „ огромната картина " и да видиш къде е мястото ти на интернационалната политическа сцена. А в последна сметка - и да се поучиш от протичащото се в целия някогашен соцлагер. “
Ще допуснем ли същата неточност и през днешния ден? Ще ни заблудят ли изобилните операции на вътрешния политически пазар. Ще се подведем ли по преекспонирането на международните процеси - инфлация, надигащата се криза и рецесия за горива, като сякаш вътрешни, основани от досегашното държавно управление проблеми? Или ще погледнем „ огромната картина “, преустройващия се свят, създаващата се нова, невиждана по мащаб, гъстота и увереност коалиция на демокрацията, условно наречена “Рамщайн ”2 , от близо 50 от най-богатите, развити и мощни страни, противопоставили се изрично на експанзията, жестокостта и мъчителната назадничавост на възродената Империя на злото.
Голямата картина
Русия най-сетне смъкна маската си и сподели същинското си лице след вероломното нахлуване над самостоятелна и устремила се към същия свободен и либерален свят Украйна. Путин, един самозабравил се деспот с безгранична жадност за власт и за да се задържи непременно на върха на държавната и корупционна машина, близо двадесет години постепенно и методично поставя систематични старания да дестабилизира, даже унищожи западния либерален ред, рисково доближил се до имперските му граници. Ред, който не би разрешил на новия съветски " цар ", заобиколен от разпасана върхушка от опитомени олигарси и подставени управителни политически и стопански функционери, да се задържи на власт толкоз дълго, колкото желае - в действителност вечно.
В материала „ “ са разказани напъните на кремълския режим във всички направления за навлизане, обвързване и въздействие върху западните демокрации.
След 24 февруари тази година обаче Западът се пробуди от доброволната кома, в която беше изпаднал, видя изкривения си облик през огледалото на Путин и изпадна в смут.
Торпилирани бяха фундаментите на днешния международен порядък, на дълго градената и защитавана система за интернационална сигурност. Бяха безогледно погазени полезностите на хуманизма, човешките права и свободата.
Агресията на кремълския режим, цинизмът, наглостта и безочието на съветската агитация, опитваща се да замете бруталните зверства на съветските бойци и офицери в Буча, Мариопул, Кременчук, Виница..., психозата в самата Русия с изрисувани свастики “Z ” на великденски кексчета и върху стените на детски градини, слугуващите депутати, бълващи един след различен все по-мракобесни закони за ограничаване на изконни права и свободи, хвърлените в пандиза опозиционни водачи и разрешили си да нарекат войната " война " доблестни жители напълно ясно възродиха в прашасалата европейска памет страшните
картини на една друга ера, доминирана от Сталин и Хитлер.
Последваха невиждани наказания, стремително въоръжаване и образование на украинската войска и цялостна поддръжка в политически, финансов и честен проект на държавното управление в Киев.
Демонстрираха се бързи защитни рефлекси. Финландия и Швеция са към този момент съвсем пълноправни членове на НАТО. Балтийските републики и Полша започнаха незабавни ограничения за тотално отделяне от каквито и да енергийни доставки от Русия.
Доскорошните подопечни на Кремъл страни от Централна Азия търсят нови съюзи за сигурност и стартираха планове за превъоръжаване с съвременни западни софтуерни оръжия. Дори Китай и Индия се отдръпнаха от токсичния Кремъл.
Следващите няколко седмици до есента могат да трансформират хода на войната
Според припокриващите се разбори на английското разузнаване, експерти от Пентагона и самостоятелни съветски анализатори войната се намира в подготвителна фаза за " заледяване на спора " до пролетта на 2023 година, като по този начин няма да се подхващат огромни офанзиви или контраатаки от едната или другата страна и без особена смяна на фронтовата линия.
Руската войска е очевидно изтощена и със съществени проблеми с логистиката и живата мощ, а украинската още не е задоволително подготвена и въоръжена, с цел да търси сполучлива, ефикасна и щадяща бойците им огромна контраофанзива за изтласкване на съветските войски.
Поради липса на военни триумфи, Кремъл се е насочил да анексира до септември Запорожка и Херсонска област, с цел да “отчете ” някакви “победи ”, само че и да ги трансформира в съветски територии, чието бъдещо избавление би могло да бъде дефинирано от Кремъл като опит за нарушение на териториалната целокупност на Руската федерация и съображение за прилагане на тактическо нуклеарно оръжие. Или най-малкото за блъф по тематиката.
В противопоставяне на сходен боен и политически акт от страна на Русия, президентът Зеленски и военното командване стартираха начало на контраофанзива за избавление на Херсон, като първите признаци са налице с вкарване в капан
на обилни съветски елементи.
Освобождаването на Херсон, разгромът на огромни съветски бойни формирования и осуетяването на описаните нагоре цели на Кремъл ще имат извънредно значимо политическо обръщение към света, личния народ и войска и към деморализираните съветски бойци. Подобна загуба за Москва може пък да катализира вътрешнокремълски процеси в посока намаляване властта и кондицията на Путин.
За да се развие този сюжет, повече отвсякога е нужна цялостната поддръжка на Запада и оптимално незабавна доставка на нужното въоръжение за украинската войска, безусловно през идните дни.
На този декор Путин извършва до оптималната степен проекта си за икономическа, енергийна и от там - политическа дестабилизация на Запада, като с изключение на газовия шантаж засилва от дълго време захранваните си кафези и функционери. Лесно се вижда изострената и открита изразителност на проруските протежета в Европа - Орбан, Вучич и такива у нас.
Целта е през зимната пауза да се изтощи европейското общество посредством мраз и апетит и да се започват процеси на напън към политиците, генериращ подготвеност за повече отстъпки и отвод от наказания.
Макар и по разнообразни аргументи, само че не без дейното подпомагане на Кремъл към този момент виждаме редица признаци на турбуленция в политическия живот на Европа: повишен избирателен резултат на Льо Пен във Франция, оставките на Джонсън във Англия и Драги в Италия, изострените митинги в Скопие и не на последно място – класическото интензивно мероприятие по събаряне на реформаторското българско държавно управление.
Много е значимо да си дадем сметка, че горещите бойни дейности се водят на територията на Украйна, само че и светът е във война, Европа е във война, България е във война – хибридна, енергийна, икономическа, продоволствена...
В този подтекст мнения у нас за неутралитет, баланс и снишаване към този момент не са плод на незапознат разбор, а намерено самопризнание на отбрана ползите на агресора, от който всички се отдръпват.
Ситуацията в България е сериозна освен заради сериозния микс от рецесии, а заради първите тревожни сигнали за промяна на посоката. И доколкото упоменатите Франция, Англия и Италия няма да трансформират отношението си към Русия, нито ще се отметнат от плануваните дейности против агресора, дали ние ще се окажем най-податливия проруски троянски кон на Европейски Съюз дружно с Унгария.
Маските паднаха, посланията са ясни.
По думите им ще ги познаете
На фона на този в действителност основен миг в интернационалния политически и боен подтекст, в контраст на посоката на НАТО и цяла Европа и големите старания на президента Байдън в Близкия изток, в миг, когато Русия ще бъде включена в „ черния лист “ на страни, подкрепящи тероризма - в България намерено се пазят тезите на Кремъл.
Радев атакува досегашното реформаторско държавно управление, че е оставило цялостен безпорядък в енергетиката и незабавно заприказва несъмнено за нов контракт с „ Газпром “ и нормализация на връзките с Русия.
За пръв път представителят на Слави Тошко Йорданов намерено се разгласи в отбрана на „ Газпром “, като в допълнение дефинира изгонването на съветските шпиони като „ национално изменничество “. Говоренето на Нинова и Костадинов си остава непроменено, само че с нараснал интензитет. ГЕРБ и Движение за права и свободи с демонстрираната псевдоевропейска ориентировка от дълго време са потвърдили, че са директен проводник на съветските политически и стопански ползи у нас.
При тези ясни сигнали и в учудваща съгласуваност незабавно се появи съветския дипломат Митрофанова с първото си изявление от седмици, несъмнено пред съветска медия комфортно препечатана у нас, като намерено съобщи, че в България няма русофобия, българинът ги обича и посолството ще продължи „ филантропичната си активност “ в страната, каквото и да значи това.
Докато Западът е вложил всички старания за противопоставяне на съветската опасност, у нас се основават публични настроения и подготовка за връщане в лоното на Москва.
Българите би трябвало да изберем страна
Тази на вероломния и мракобесен съветски режим, съюзяващ се със Северна Корея, Иран и Еритрея или страната на свободния либерален западен свят, към който по този начин или другояче към този момент принадлежим.
На карта е заложен изцяло осъзнатия ни избор, ориста на демокрацията, бъдещето на страната като съвременна демократична страна със свободни жители и свободен проспериращ бизнес.
И есента още веднъж ще следва да си отговорим на фундаментални въпроси.
Кои сме ние, къде се намираме и къде желаеме да стигнем?
Демокрация или режим?
Държава или мафия?
Утре или през вчерашния ден?
Изборът не е сложен, нали?
---
1 Германска демократична република или Източна Германия, част от просъветския
социалистически блок
2 По името на военната база в Германия, където се организираха поредност срещи на всички страни членки на НАТО и други съдружници за образуване на общи дейности за опълчване на съветската опасност...
Гюнтер Шабовски, държавен представител на ГДР1 е притиснат от въпрос на италианския публицист от организация " Анса " Рикардо Ерман: „ Кога ще бъде позволено на източногерманците да пътуват в Западна Германия? “
Шабовски прелиства нервно бележника си, взира се закратко и сепнато изпуска: „... незабавно, неотложно “.
Няколко часа по-късно десетки хиляди жители на Източен Берлин са на пропусквателните пунктове на Стената. Обърканите граничари няма какво да създадат и подвигат бариерите. Вече е настъпил 10.11.1989 година - началото на края на комунистическия Източен блок е реалност.
Същият ден по-късно, София.
Пленумът на Централния комитет на Българската комунистическа партия смъква Тодор Живков, управлявал партията и страната 35 години. Акт, който дава начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система.
Суматохата от шокиращата вест обаче на практика заглушава отзвука в България от едно от най-грандиозните политически събития в Европа след края на Втората международна война – рухването на Берлинската стена.
На фона на световните събития и преустрояване на международния ред, оставаме фокусирани във вътрешността върху началото на българския преход, сложено от вътрешнопартиен прелом на комунистическата върхушка, която бързо мимикрира от политически властващ хайлайф в стопански подобен. Изграждането на новото политическо устройство минава напълно под контрола на сътрудниците от комунистическия наказателен уред на към този момент някогашната Държаван сигурност, директно подчинени на Москва, без това да е ясно очевидно към оня миг, само че напълно настоящо и към днешна дата.
Въпреки всичко това, единствено в границите на година е подложен на дневен ред и ясно деклариран на западните сътрудници цивилизационния избор на България като част от Европа и Свободния свят. През юни 1990 година депутатът Соломон Паси внася в Парламента предложение за присъединение на България към Северноатлантическия контракт, а през декември 7-то Велико национално заседание приема решение за желанието на Република България да стане пълновръстен член на Европейските общности, по-късно - Европейски съюз.
Избор дълго изстрадан, напълно съзнателен, изрично демонстриран още в първите месеци след края на Студената война и осъществен след дълги години старания и неизменност надлежно през 2004 година с приема на България в НАТО и през 2007 година - в Европейски Съюз.
Днес, 33 години по-късно
Макар и с непосилен, изпълнен с турболенции, корупция и забавени промени преход, страната ни е част от клуба на богатите, съвременни и демократични страни с всички предпоставки да се оттласне от последните места и да заеме своята почтена позиция.
Отново обаче световните събития напълно преобладават вътрешнополитическите процеси, а ние сме изправени пред същия цивилизационен избор и би трябвало да си дадем доста ясна сметка за това.
В материала си „ Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената “ в Дойче Веле Александър Андреев разяснява събитията от онази луда нощ през 1989 година по този начин: „ Мисля си, че това доста тъкмо онагледява един от най-главните проблеми на България в интервала на по този начин наречения преход: провинциалното взиране в личния пъп, невъзможността и даже нежеланието да вдигнеш взор към „ огромната картина " и да видиш къде е мястото ти на интернационалната политическа сцена. А в последна сметка - и да се поучиш от протичащото се в целия някогашен соцлагер. “
Ще допуснем ли същата неточност и през днешния ден? Ще ни заблудят ли изобилните операции на вътрешния политически пазар. Ще се подведем ли по преекспонирането на международните процеси - инфлация, надигащата се криза и рецесия за горива, като сякаш вътрешни, основани от досегашното държавно управление проблеми? Или ще погледнем „ огромната картина “, преустройващия се свят, създаващата се нова, невиждана по мащаб, гъстота и увереност коалиция на демокрацията, условно наречена “Рамщайн ”2 , от близо 50 от най-богатите, развити и мощни страни, противопоставили се изрично на експанзията, жестокостта и мъчителната назадничавост на възродената Империя на злото.
Голямата картина
Русия най-сетне смъкна маската си и сподели същинското си лице след вероломното нахлуване над самостоятелна и устремила се към същия свободен и либерален свят Украйна. Путин, един самозабравил се деспот с безгранична жадност за власт и за да се задържи непременно на върха на държавната и корупционна машина, близо двадесет години постепенно и методично поставя систематични старания да дестабилизира, даже унищожи западния либерален ред, рисково доближил се до имперските му граници. Ред, който не би разрешил на новия съветски " цар ", заобиколен от разпасана върхушка от опитомени олигарси и подставени управителни политически и стопански функционери, да се задържи на власт толкоз дълго, колкото желае - в действителност вечно.
В материала „ “ са разказани напъните на кремълския режим във всички направления за навлизане, обвързване и въздействие върху западните демокрации.
След 24 февруари тази година обаче Западът се пробуди от доброволната кома, в която беше изпаднал, видя изкривения си облик през огледалото на Путин и изпадна в смут.
Торпилирани бяха фундаментите на днешния международен порядък, на дълго градената и защитавана система за интернационална сигурност. Бяха безогледно погазени полезностите на хуманизма, човешките права и свободата.
Агресията на кремълския режим, цинизмът, наглостта и безочието на съветската агитация, опитваща се да замете бруталните зверства на съветските бойци и офицери в Буча, Мариопул, Кременчук, Виница..., психозата в самата Русия с изрисувани свастики “Z ” на великденски кексчета и върху стените на детски градини, слугуващите депутати, бълващи един след различен все по-мракобесни закони за ограничаване на изконни права и свободи, хвърлените в пандиза опозиционни водачи и разрешили си да нарекат войната " война " доблестни жители напълно ясно възродиха в прашасалата европейска памет страшните
картини на една друга ера, доминирана от Сталин и Хитлер.
Последваха невиждани наказания, стремително въоръжаване и образование на украинската войска и цялостна поддръжка в политически, финансов и честен проект на държавното управление в Киев.
Демонстрираха се бързи защитни рефлекси. Финландия и Швеция са към този момент съвсем пълноправни членове на НАТО. Балтийските републики и Полша започнаха незабавни ограничения за тотално отделяне от каквито и да енергийни доставки от Русия.
Доскорошните подопечни на Кремъл страни от Централна Азия търсят нови съюзи за сигурност и стартираха планове за превъоръжаване с съвременни западни софтуерни оръжия. Дори Китай и Индия се отдръпнаха от токсичния Кремъл.
Следващите няколко седмици до есента могат да трансформират хода на войната
Според припокриващите се разбори на английското разузнаване, експерти от Пентагона и самостоятелни съветски анализатори войната се намира в подготвителна фаза за " заледяване на спора " до пролетта на 2023 година, като по този начин няма да се подхващат огромни офанзиви или контраатаки от едната или другата страна и без особена смяна на фронтовата линия.
Руската войска е очевидно изтощена и със съществени проблеми с логистиката и живата мощ, а украинската още не е задоволително подготвена и въоръжена, с цел да търси сполучлива, ефикасна и щадяща бойците им огромна контраофанзива за изтласкване на съветските войски.
Поради липса на военни триумфи, Кремъл се е насочил да анексира до септември Запорожка и Херсонска област, с цел да “отчете ” някакви “победи ”, само че и да ги трансформира в съветски територии, чието бъдещо избавление би могло да бъде дефинирано от Кремъл като опит за нарушение на териториалната целокупност на Руската федерация и съображение за прилагане на тактическо нуклеарно оръжие. Или най-малкото за блъф по тематиката.
В противопоставяне на сходен боен и политически акт от страна на Русия, президентът Зеленски и военното командване стартираха начало на контраофанзива за избавление на Херсон, като първите признаци са налице с вкарване в капан
на обилни съветски елементи.
Освобождаването на Херсон, разгромът на огромни съветски бойни формирования и осуетяването на описаните нагоре цели на Кремъл ще имат извънредно значимо политическо обръщение към света, личния народ и войска и към деморализираните съветски бойци. Подобна загуба за Москва може пък да катализира вътрешнокремълски процеси в посока намаляване властта и кондицията на Путин.
За да се развие този сюжет, повече отвсякога е нужна цялостната поддръжка на Запада и оптимално незабавна доставка на нужното въоръжение за украинската войска, безусловно през идните дни.
На този декор Путин извършва до оптималната степен проекта си за икономическа, енергийна и от там - политическа дестабилизация на Запада, като с изключение на газовия шантаж засилва от дълго време захранваните си кафези и функционери. Лесно се вижда изострената и открита изразителност на проруските протежета в Европа - Орбан, Вучич и такива у нас.
Целта е през зимната пауза да се изтощи европейското общество посредством мраз и апетит и да се започват процеси на напън към политиците, генериращ подготвеност за повече отстъпки и отвод от наказания.
Макар и по разнообразни аргументи, само че не без дейното подпомагане на Кремъл към този момент виждаме редица признаци на турбуленция в политическия живот на Европа: повишен избирателен резултат на Льо Пен във Франция, оставките на Джонсън във Англия и Драги в Италия, изострените митинги в Скопие и не на последно място – класическото интензивно мероприятие по събаряне на реформаторското българско държавно управление.
Много е значимо да си дадем сметка, че горещите бойни дейности се водят на територията на Украйна, само че и светът е във война, Европа е във война, България е във война – хибридна, енергийна, икономическа, продоволствена...
В този подтекст мнения у нас за неутралитет, баланс и снишаване към този момент не са плод на незапознат разбор, а намерено самопризнание на отбрана ползите на агресора, от който всички се отдръпват.
Ситуацията в България е сериозна освен заради сериозния микс от рецесии, а заради първите тревожни сигнали за промяна на посоката. И доколкото упоменатите Франция, Англия и Италия няма да трансформират отношението си към Русия, нито ще се отметнат от плануваните дейности против агресора, дали ние ще се окажем най-податливия проруски троянски кон на Европейски Съюз дружно с Унгария.
Маските паднаха, посланията са ясни.
По думите им ще ги познаете
На фона на този в действителност основен миг в интернационалния политически и боен подтекст, в контраст на посоката на НАТО и цяла Европа и големите старания на президента Байдън в Близкия изток, в миг, когато Русия ще бъде включена в „ черния лист “ на страни, подкрепящи тероризма - в България намерено се пазят тезите на Кремъл.
Радев атакува досегашното реформаторско държавно управление, че е оставило цялостен безпорядък в енергетиката и незабавно заприказва несъмнено за нов контракт с „ Газпром “ и нормализация на връзките с Русия.
За пръв път представителят на Слави Тошко Йорданов намерено се разгласи в отбрана на „ Газпром “, като в допълнение дефинира изгонването на съветските шпиони като „ национално изменничество “. Говоренето на Нинова и Костадинов си остава непроменено, само че с нараснал интензитет. ГЕРБ и Движение за права и свободи с демонстрираната псевдоевропейска ориентировка от дълго време са потвърдили, че са директен проводник на съветските политически и стопански ползи у нас.
При тези ясни сигнали и в учудваща съгласуваност незабавно се появи съветския дипломат Митрофанова с първото си изявление от седмици, несъмнено пред съветска медия комфортно препечатана у нас, като намерено съобщи, че в България няма русофобия, българинът ги обича и посолството ще продължи „ филантропичната си активност “ в страната, каквото и да значи това.
Докато Западът е вложил всички старания за противопоставяне на съветската опасност, у нас се основават публични настроения и подготовка за връщане в лоното на Москва.
Българите би трябвало да изберем страна
Тази на вероломния и мракобесен съветски режим, съюзяващ се със Северна Корея, Иран и Еритрея или страната на свободния либерален западен свят, към който по този начин или другояче към този момент принадлежим.
На карта е заложен изцяло осъзнатия ни избор, ориста на демокрацията, бъдещето на страната като съвременна демократична страна със свободни жители и свободен проспериращ бизнес.
И есента още веднъж ще следва да си отговорим на фундаментални въпроси.
Кои сме ние, къде се намираме и къде желаеме да стигнем?
Демокрация или режим?
Държава или мафия?
Утре или през вчерашния ден?
Изборът не е сложен, нали?
---
1 Германска демократична република или Източна Германия, част от просъветския
социалистически блок
2 По името на военната база в Германия, където се организираха поредност срещи на всички страни членки на НАТО и други съдружници за образуване на общи дейности за опълчване на съветската опасност...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ