И подчерта, че икономическата логика е да има пазарна икономика и определи като невалидни аргументите на сектора за липса на подкрепа, при положение че има данни за над 2 млрд. лева като субсидия в сектор "Земеделие".

Йорданова от ПП-ДБ разкритикува изказването на Денков към зърнарите

"Искаме българските производители и потребители да имат по-ниски цени, да има пазарна икономика в държавата 30 години след началото на Прехода".

В предаването "Неделя 150" Арабаджиев посочи още, че България произвежда пет пъти повече зърно, отколкото потребява и голяма част се изнася, затова трябва подпомагането в сектора да се промени - да не е на база на площ, а на продукция, "за да можем да сме свидетели на производство на зеленчуци и плодове, не само на зърно".

Според него шансовете за победа на коалицията ПП - ДБ на местните избори са големи.

"Ние бяхме първата политическа сила, която обяви кандидатурата си за кмет на община Ловеч. Искаме хората да могат от по-рано да се срещнат с мен, да разговаряме. Това е нормален начин, по който трябва да се прави политика".

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

Заяви просветният министър Галин Цоков пред Българската национална телевизия на първия учебен ден. 

По думите му откакто заплатите на учителите се увеличават има повече кандидати да учат педагогика, но за съжаление напускането на професията остава все още проблем.

От тази година минималната заплата за учители и възпитатели става 1831 лева. Министерството на образованието обаче продължава работа по създаване на програма за по-добра подготовка на младите учители, които да не се изненадват от средата, в която попадат и да се отказват лесно.

Галин Цоков коментира и промяната на учебните програми от 1-ви до 10-и клас. По думите му темата ще остане отворена до края на септември и началото на октомври. Промените в програмата той определи като насочени към по-практичните знания и придобиването на бизнес умения.

"Не става въпрос за опростяване, а става въпрос за възможност да се намали натоварването по отношение на знанията, които непрекъснато се усвояват и трябва да се възпроизвеждат. Анализите показват, че може би най-големият проблем е на базата на това по-голямо учебно съдържание, което е включено в учебните програми, няма достатъчно време за формиране на умения, за практическо прилагане на знанията", обясни министърът.

Министърът коментира, че предизвикателство пред образованието е и усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Има много средства които са по ПВУ, които общо за образованието са над 1 млрд и 200 млн лева, които ако се използват пълноценно в рамките на тази година или поне се създадат условия да бъдат използвани, това ще промени в голяма степен образователната среда в българските училища", обясни Цоков.

По думите на образователния министър предизвикателство е и въвеждането на STEM система в българските училища, която се основава на наука, технологии, инженерство и математика. "Българските училища сериозно са напреднали в процеса на създаване на подобни кабинети и предстои от началото на следващата година те да бъдат изградени", каза още образователният министър Галин Цоков.