"В същия период излиза и становището на Венецианската комисия, след първо четене ще отразим изискванията, които има тя. Очакването ни е, че през декември месец в същия период 6-7 декември ще преминем вече към второ и трето четене на промените. Тази тема се движи. За нас "Демократична България" и "Продължаваме промяната" това беше една от основните теми за създаването на това мнозинство", посочи Иванов. 

Според него внасянето на промените в Конституцията не е свързано с предстоящите местни избори, а следва заложените в Конституцията срокове.

"Ще има важен ефект да напомни каква е една от основните каузи на тази конструкция. Когато отидем да правим местни избори, ще припомни защо националната конструкция е важна и тряба да работи", подчерта съпредседателят на ДБ.

Иванов бе категоричен, че има диалог между протестиращите и министър-председателя акад. Николай Денков и с подкрепата на парламентарното мнозинство ще се справят.

“Уверен съм, че МС с подкрепата на парламентарното мнозинство, ще се справи с проблема в земеделието”, каза още той.

Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Предложеният текст предвижда тя да се състои от трима членове, избирани от парламента с мандат от 6 години, като на всеки две години се редуват на председателския пост.

От опозицията се обявиха срещу няколко предложения, сред които - възможността неправителствени организации да номинират членове на новата антикорупционна комисия, както и въвеждането на изискване освен юридическо, членовете да имат и икономическо образование.

От ГЕРБ-СДС предупредиха, че ще сезират Конституционния съд заради предложението на ПП-ДБ изборът на членове на комисията да става с две трети от гласовете.

Заседанието завърши с изказване на председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов, който напомни за протестите пред сградата на парламента. "Навънка има протест на хората, работещи в "Мариците", които ме помолиха да ви покажа това знаменце и да ви го донеса. Това е символ на България такава, каквато вие сте я направили. Това са техни думи. Така че приятна ви почивка на сглобката и слезте долу малко да се порадвате на народна любов", заяви Тошко Йорданов и размаха от трибуната полускъсан национален флаг. След изявата му председателят на НС Росен Желязков закри заседанието.

Очаква се утре депутатите да продължат работата по текстовете.

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от стъпките на България по Плана за възстановяване и устойчивост. С приемането на промените ще бъдат отпуснати и средства по втория транш от плана.

Управляващите заявиха неведнъж, че ако текстовете бъдат приети, то България ще е в по-добра позиция за приемането в Шенген до края на годината.

"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. Костурков обаче не е съгласен. Според него производството на зърно у нас е четири пъти по-голямо от потреблението, а производството на слънчоглед - два пъти по-малко от нужното на преработвателите. 

“Не е редно тези преработватели да остават без суровина”, смята зам.-председателят на ресорната комисия в НС. 

Той допълни, че Украйна е впрегнала цялата си мощност да преработва слънчоглед, което означава, че нямат големи количества за износ. Костурков прогнозира поевтиняване на олиото у нас и заяви, че не вижда проблем когато нямаш суровина, да я внесеш.

Според Росен Костурков в Народното събрание държавата е взела правилната позиция като е премахнала забраната за внос. По думите му това показва, че в управлението няма разнобой.

„Моята изненада беше, че това предложение беше внесено за разглеждане в Народното събрания, без преди това да сме разгледали въпроса в ресорната комисия. Това беше единствената изненада. Иначе, що се отнася до решението на Министерски съвет – знаех за него. Аз отстоявах позицията на България, заедно с петорката европейски държави, но в края на краищата има политически решения на по-високи ниво. Аз съм част от един колективен орган – Министерски съвет“, обясни той.

Кирил Вътев поясни, че през цялото време и до последно е защитавал родните производители. Той посочи, че „Румъния също е излязла от претенциите за продължаване на забраната“, но има обективни причини за това. И допълни ,че между премиерите на Българи и Украйна има сериозна договорка за ограничаване на вноса.

„Ето, днес например няма нито един камион със зърно, които да е влязъл на наша територия. Има договорка, че докато не се отработят механизмите за лицензионни режими на определени продукти с определени количества, от Украйна да не влиза нищо“, категоричен е той.

Земеделският министър е категоричен, че няма как да влияем на Европейската комисия, а тя вече е взела решение за украинското зърно. „Полша реши да не се съобрази с ЕК и да си плати глобите, България взе друго решение – да се договори с Украйна“, поясни още той.

И то с решение на парламента, а не на Министерския съвет. Това създаде впечатление за сериозен комуникационен проблем и създаде усещането, че решенията се вземат на политическо ниво от политическите лидери на партиите. Това допълнително засили напрежението". 

Това каза пред БНР политологът доц. Милен Любенов. 

И допълни, че е оптимист за намиране на решение, въпреки че управляващите дават разнопосочни сигнали. 

"Този протест няма силата да свали кабинета, защото никой няма интерес от предсрочни избори сега. Преди местните избори не трябва да се очаква сериозна политическа криза... Този протест ще бъде разрешен до няколко дни, и то ще го разрешат тези партии, които под една или друга форма, въпреки че са част от управляващото мнозинство, имат интерес този протест да се разрасне, поне за кратко - ГЕРБ и ДПС. Те създават проблема, те го решават. Показват, че ПП и ДБ не могат са се справят с управлението", подчерта политологът в предаването "Нещо повече". 

Доц. Любенов прогнозира, че до местния вот ще се вижда много остра конфронтация между партиите, "защото залогът е какво ще се случи след това".

"Част от въпросите не са за конституционна уредба. Например излишно е да се включва датата на националния празник", смята тя. 

Професионалисти трябва да помислят за механизми за стабилизиране на правителството. Това може да е въвеждането на конструктивен вот на недоверие. Паралелно с това трябва да бъде предложен и гласуван съставът на ново правителство.

Това каза пред NOVA NEWS Атанас Кирчев, председател на Управителния съвет на Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие“.

"Съдебната реформа на структурно ниво се състои в промени във ВСС. Промяната в институцията на служебното правителство е другият важен елемент. Конституционните промени не се основават на цялостен анализ на появилите се изменения на механизмите", заяви още той.

"Венецианската комисия е консултативен орган към Съвета на Европа и може да дават само препоръки за промените в публичното законодателство. Не само Конституционните, но и в Закона за съдебната власт. Ненужен е и текстът за образованието, науката и опазването на културно-историческото наследство, в който се споменава, че са стратегически национални приоритети. Това няма конкретни правни последици", обясни Киселова.

По думите му тази добра новина има практически измерения. 

Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина - вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и че това значи край на реформите. Напротив. Това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите", категоричен бе той.

Зарков алармира обаче, че през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

"Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока", допълни бившият служебен правосъден министър.

 Интересно е, че част от знаковите лица на СДС вече декларираха подкрепа за независимия кандидат за кмет на София Вили Лилков.

Сред кандидатите за районни кметове на ГЕРБ е директорът на 119-о училище Деян Стаматов, който ще се бори за район "Изгрев". Певицата Йоанна Драгнева е номинацията на ГЕРБ-СДС за район Оборище, арх Румен Русев - за "Красно село", Тодор Кръстев - за "Сердика", Милко Младенов - за "Люлин", Димитър Димов - за "Надежда", педагогът Илиян Пейчев - за "Младост", депутатът Евгения Алексиева - за "Панчарево", Анжелина Тотева - за "Лозенец", фармацевтът Борислав Борисов - за "Слатина"

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/