Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

„Съвсем наскоро те блокираха и икономическата зона в Черно море, което доста затрудни корабоплаването, ограничи възможностите за развиването на икономическа дейност, превоз на товари по море“, припомни министърът.

Има решение на парламента и ЕК, което трябва да бъде спазено. България няма как да загуби от вноса на украинско зърно. Става дума за осигуряване на по-бърз експорт към страни, които имат нужда от това зърно, посочи Гвоздейков.

Според него страната ни печели и от внос на ДДС.

„Неглижира се истината и се прави опит за пропаганда. Правителството няма да се откаже от забраната. Определението „терористи“, което премиерът Николай Денков даде на зърнопроизводителите, донякъде е удачно. Когато някой се държи като малко дете и на инат означава, че иска конфронтация“, добави транспортният министър.

Моля този читател да изпише в Google, две имена: Рене Ван Дер Линден, и моето: Анастас Барбов. Така ще излезе моето предупреждение към Запада, което стои под списъка за моралното осъждане на комунизма. Тук е и моята вина: Знаех, че подписка с морален характер, не ще допринесе с нещо в това начинание. Аз бях за лустрация! Очаквах, че моите приятели в София ще извършат следващата стъпка. Уви! Това не стана, пише в своя статия Барбов, който е виден общественик от смолянското село Левочево. Преди време Барбов разказа за казуса в "ГОРУБСО" и последвалия разпад на синдикализма.

"Мисля, че не съм само аз, този, който е чел маса книги, издания и видеа, от известни личности, станали жертва на Путин. Книгите на Ана Политковская "Русия на Путин“ и "Русия Дневник“, "Взривяването на Русия“ – от Александър Литвиненко, отровен от копоите на Путин. Серията документални видеа на Алексей Навални.

Не гледам масовките по нашите телевизии, следя украинската "Свобода" всеки божи ден. Съпреживявам страданията на героичния украински народ, спечелил моето уважение и възхищение. Съжалявам българите, наред с президента Радев. Над 500 украински деца са убити! Цели семейства са разстреляни в колите си, на улицата. Картините на зверствата и разрухата са умопомрачителни.

На този фон... сънувах среща с Путин. Искаше да става кмет на Смолян. Едва не повърнах. Помислих си - остава Бойко Борисов да стане кмет на Левочево, а отвреме навреме да разменят местата си. Рокада. Мисля, че двамата си приличат като еднояйчни близнаци. Като две капки вода са. За Борисов съм представял книги в Смолян - "Държавата - това съм Аз" от проф. Кр. Петков, "В санката на Борисов" от Иван Бакалов, "Господари на моргата" от Огнян Стефанов.

Впрочем ще гласувам за Стефан Сабрутев. Чест прави на адв. Елена Радева за нейната инициатива.

Атанас Барбов – ревностен радетел за Пряка Демокрация!

Очаквайте продължение...

Адолф Путин – Кръвожадното и разрушително Чудовище от 21 век.

За ремонта на ремонтите и  много други недъзи..."

За ФрогНюз

Атанас Барбов