Свети Месроб Мащоц, създателят на арменската азбука: дело и следа
Днес в Армения е разгласен ден за размисъл преди утрешните парламентарни избори. Отразяването на вота дава опция Армения да се прегледа освен през политическата, само че и през културно-историческата призма и да се обърне внимание на един от най-почитаните светци в страната, в чието житие се откриват избрани паралели със светци и от българското православие.
Не са доста актуалните писмености от международно значение, чиито основатели са известни. Докато никой не знае кой тъкмо е основал латиницата, гръцката писменост и китайските писмени знаци, то по име се знаят учениците на светите братя Кирил и Методий - Наум Преславски, Климент Охридски (кирилицата), крал Седжонг Велики (корейския хангъл) и свети Месроб Мащоц – основател на арменската писменост.
Свети Месроб Мащоц е една от най-великите персони в историята на Армения, а и на християнския Изток. Неговото име вечно остава обвързвано със основаването на арменската писменост – културно и духовно дело, което избавя арменския народ от асимилация и слага началото на неговия „ златен век “. Арменците и до през днешния ден почитат Мащоц освен като академик и просветник, само че и като светец, избавил езика и националната еднаквост на народа си, отбелязва арменският портал " ".
Месроб Мащоц е роден към 361 година в селището Хацекац, област Тарон (днешна Турция). Произхожда от знатно семейство и получава чудесно за времето си обучение. Още като млад учи гръцки, сирийски и персийски език, а по-късно постъпва на работа в двора на арменските царе Аршакиди. Според сведенията на неговия възпитаник Корюн, създател на „ Житието на Мащоц “, той бил освен добър писар и държавен чиновник, само че и човек с дълбока набожност. Постепенно се отхвърля от светския живот и става духовник и просветител, споделя на уеб страницата си
След като напуща двора, се посвещава на мисионерска активност, проповядвайки измежду към момента езическите елементи на Армения (като Гохтн). Тогава осъзнава острата потребност от превод на Библията и богослужебните текстове на понятен арменски език – до тогава те се четат на гръцки или сирийски. Обикновените хора постоянно не разбирали текстовете на Светото писание. Мащоц виждал в това голяма заплаха – в случай че арменците нямат лична книжовност, последователно могат да изгубят езика и културата си.
Историческата конюнктура в Армения по това време била извънредно комплицирана. След приемането на християнството като държавна вяра през 301 година Арменската черква стартира интензивно да се бори против езичеството. Страната обаче бива в действителност разграничена на сфери на въздействие сред Византия и Персия, а богослуженията в другите области се правят на гръцки или сирийски език, отбелязва обява в научнопопулярното списание ".
Именно тази паника подтиква Мащоц към основаването на арменската писменост. Той споделя концепцията си с католикоса Исахак (Сахак Партев) – 10-ият нравствен глава на Арменската черква. Той подкрепил замисъла, а по-късно и цар Врамшабух оказал помощ на бъдещия просветник. Свикан е църковен събор. Царят загатва за „ Даниилови писмена “ – антична писмена система, донесен от Месопотамия от сирийски свещеник Даниил. Маштоц и екипът му пробват да го употребяват, само че той се оказва непълен за фонетиката на арменския език.
Така Мащоц подхваща пътешестване до сирийския град Едеса – един от огромните културни центрове на Изтока. Там учи разнообразни писмености и писмени системи, съпоставя звуците и търси най-съвършеното решение за арменския език. Според старинните арменски предания по време на молитва той получил божествено ентусиазъм и видял ръка, която изписва буквите. Именно тази легенда по-късно трансформира основаването на арменската писменост в съвсем свещено събитие за арменския народ.
Около 405–406 година Месроб Мащоц основал арменската писменост. Първоначално тя съдържала 36 букви, а по-късно били добавени още няколко знака. Новата книжовност била извънредно точна и добре приспособена към особеностите на арменския език – по този начин, че всяка писмен знак подхожда на избран тон и всяка фонема има личен графичен знак. Именно тази фонетична акуратност трансформира арменската писменост в една от „ най-пасващите “ на езика си системи на античния свят, отбелязва съветското профилирано издание " ".
Интересно е и символичното значение на първите думи, написани с новите букви. Мащоц почнал превода на Библията с Книгата " Притчи Соломонови ": „ Да познаят мъдрост и напътствие, да схванат изреченията на разсъдъка “. Този избор не бил инцидентен. За основателя на писмеността писмеността трябвало да служи освен за другарство, само че и за духовно просвещение и нравствено образование.
След основаването на писмеността Мащоц почнал огромна просветителска активност. Той откривал учебни заведения в разнообразни области на Армения, обучавал възпитаници и подготвял преводачи. Негови почитатели превеждали богословски, метафизичен и исторически писания от гръцки и сирийски език.
Създаването на арменската писменост довело до същински културен напредък. Пети век постоянно е именуван „ златният век “ на арменската литература. Благодарение на Мащоц се появяват първите огромни арменски исторически и богословски творби. Започва интензивно развиване на науката, литературата и образованието. Арменският народ получава опция да запази своята история и нематериалност посредством личен език и лична книжнина.
Особено впечатляващо е, че арменската писменост съвсем не се е трансформирала през вековете. Съвременните арменци могат относително елементарно да четат текстове, написани още през V век. Това е рядко събитие в международната история и демонстрира какъв брой сполучливо Мащоц е съумял да улови структурата и звученето на арменския език. Така съгласно голям брой историци точно писмеността е помогнала на арменците да оцелеят като народ макар войните, преселенията и многовековната непозната власт.
Днес паметта за Месроб Мащоц е жива в цяла Армения. Неговият гроб, на към 30 км от Ереван, се е трансформирал в място за поклонение. За арменците той остава не просто академик или свещеник, а човек, който е дал на народа си „ оръжие на духа “ – писмеността. Благодарение на него арменската просвета оцелява през вековете и резервира своята самородност. Затова арменската писменост не е единствено система от букви, а заветен знак на националната памет, религия и културна самостоятелност, обобщава в собствен материал
Не са доста актуалните писмености от международно значение, чиито основатели са известни. Докато никой не знае кой тъкмо е основал латиницата, гръцката писменост и китайските писмени знаци, то по име се знаят учениците на светите братя Кирил и Методий - Наум Преславски, Климент Охридски (кирилицата), крал Седжонг Велики (корейския хангъл) и свети Месроб Мащоц – основател на арменската писменост.
Свети Месроб Мащоц е една от най-великите персони в историята на Армения, а и на християнския Изток. Неговото име вечно остава обвързвано със основаването на арменската писменост – културно и духовно дело, което избавя арменския народ от асимилация и слага началото на неговия „ златен век “. Арменците и до през днешния ден почитат Мащоц освен като академик и просветник, само че и като светец, избавил езика и националната еднаквост на народа си, отбелязва арменският портал " ".
Месроб Мащоц е роден към 361 година в селището Хацекац, област Тарон (днешна Турция). Произхожда от знатно семейство и получава чудесно за времето си обучение. Още като млад учи гръцки, сирийски и персийски език, а по-късно постъпва на работа в двора на арменските царе Аршакиди. Според сведенията на неговия възпитаник Корюн, създател на „ Житието на Мащоц “, той бил освен добър писар и държавен чиновник, само че и човек с дълбока набожност. Постепенно се отхвърля от светския живот и става духовник и просветител, споделя на уеб страницата си
След като напуща двора, се посвещава на мисионерска активност, проповядвайки измежду към момента езическите елементи на Армения (като Гохтн). Тогава осъзнава острата потребност от превод на Библията и богослужебните текстове на понятен арменски език – до тогава те се четат на гръцки или сирийски. Обикновените хора постоянно не разбирали текстовете на Светото писание. Мащоц виждал в това голяма заплаха – в случай че арменците нямат лична книжовност, последователно могат да изгубят езика и културата си.
Историческата конюнктура в Армения по това време била извънредно комплицирана. След приемането на християнството като държавна вяра през 301 година Арменската черква стартира интензивно да се бори против езичеството. Страната обаче бива в действителност разграничена на сфери на въздействие сред Византия и Персия, а богослуженията в другите области се правят на гръцки или сирийски език, отбелязва обява в научнопопулярното списание ".
Именно тази паника подтиква Мащоц към основаването на арменската писменост. Той споделя концепцията си с католикоса Исахак (Сахак Партев) – 10-ият нравствен глава на Арменската черква. Той подкрепил замисъла, а по-късно и цар Врамшабух оказал помощ на бъдещия просветник. Свикан е църковен събор. Царят загатва за „ Даниилови писмена “ – антична писмена система, донесен от Месопотамия от сирийски свещеник Даниил. Маштоц и екипът му пробват да го употребяват, само че той се оказва непълен за фонетиката на арменския език.
Така Мащоц подхваща пътешестване до сирийския град Едеса – един от огромните културни центрове на Изтока. Там учи разнообразни писмености и писмени системи, съпоставя звуците и търси най-съвършеното решение за арменския език. Според старинните арменски предания по време на молитва той получил божествено ентусиазъм и видял ръка, която изписва буквите. Именно тази легенда по-късно трансформира основаването на арменската писменост в съвсем свещено събитие за арменския народ.
Около 405–406 година Месроб Мащоц основал арменската писменост. Първоначално тя съдържала 36 букви, а по-късно били добавени още няколко знака. Новата книжовност била извънредно точна и добре приспособена към особеностите на арменския език – по този начин, че всяка писмен знак подхожда на избран тон и всяка фонема има личен графичен знак. Именно тази фонетична акуратност трансформира арменската писменост в една от „ най-пасващите “ на езика си системи на античния свят, отбелязва съветското профилирано издание " ".
Интересно е и символичното значение на първите думи, написани с новите букви. Мащоц почнал превода на Библията с Книгата " Притчи Соломонови ": „ Да познаят мъдрост и напътствие, да схванат изреченията на разсъдъка “. Този избор не бил инцидентен. За основателя на писмеността писмеността трябвало да служи освен за другарство, само че и за духовно просвещение и нравствено образование.
След основаването на писмеността Мащоц почнал огромна просветителска активност. Той откривал учебни заведения в разнообразни области на Армения, обучавал възпитаници и подготвял преводачи. Негови почитатели превеждали богословски, метафизичен и исторически писания от гръцки и сирийски език.
Създаването на арменската писменост довело до същински културен напредък. Пети век постоянно е именуван „ златният век “ на арменската литература. Благодарение на Мащоц се появяват първите огромни арменски исторически и богословски творби. Започва интензивно развиване на науката, литературата и образованието. Арменският народ получава опция да запази своята история и нематериалност посредством личен език и лична книжнина.
Особено впечатляващо е, че арменската писменост съвсем не се е трансформирала през вековете. Съвременните арменци могат относително елементарно да четат текстове, написани още през V век. Това е рядко събитие в международната история и демонстрира какъв брой сполучливо Мащоц е съумял да улови структурата и звученето на арменския език. Така съгласно голям брой историци точно писмеността е помогнала на арменците да оцелеят като народ макар войните, преселенията и многовековната непозната власт.
Днес паметта за Месроб Мащоц е жива в цяла Армения. Неговият гроб, на към 30 км от Ереван, се е трансформирал в място за поклонение. За арменците той остава не просто академик или свещеник, а човек, който е дал на народа си „ оръжие на духа “ – писмеността. Благодарение на него арменската просвета оцелява през вековете и резервира своята самородност. Затова арменската писменост не е единствено система от букви, а заветен знак на националната памет, религия и културна самостоятелност, обобщава в собствен материал
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ