Имунолог: Все още в България битува схващането, че варицелата е една шарка или безобидна инфекция. Истината е съвсем друга
Здравните управляващи анонсираха концепцията за включване на нови ваксини в наложителния имунизационен календар, измежду които тази против варицела.
Напълно поддържам тази нормативна смяна. Включването на имунизацията против варицела в наложителния имунизационен календар е дълго чакана от нашето общество, както от страна на лекарите, по този начин и на осведомените родители. Това сподели пред medicalnews.bg д-р Цветелина Великова, експерт по клинична имунология.
" Данните от края на 2021 година демонстрират, че 44 страни са въвели имунизацията против варицела в своите имунизационни стратегии, като в 28 от страните се ползват две дози ваксина за реализиране на защита против Varicella-Zoster вируса (VZV). Италия, Унгария и Латвия са измежду европейските страни, в които имунизацията против варицела е наложителна, а единствено страните в Африка и някои страни в югоизточна Азия въобще не са въвели имунизацията против варицела. Въвеждането на нови ваксини в имунизационния календар е разумно продължение на напъните за предварителна защита на болести, които, въпреки постоянно възприемани като лекопротичащи или че " всяко дете би трябвало да ги изкара “, могат да доведат до съществени затруднения. Нещо повече, би трябвало да следваме и трендовете в Европа във връзка с имунизационните политики и да не изоставаме в това отношение ", разяснява още експертът.
" Препоръчителната възраст за слагане на имунизацията против варицела е от 12-и месец, като е належащо слагане и на втора доза с период най-малко 1 месец. Възможно е използването на имунизацията и от 9-месечна възраст при специфични условия (напр. епидемиологични), тогава втората доза се ползва след най-малък период от 3 месеца. Могат да се имунизират и по-големи деца (над 12 години) и възрастни, които не са преболедували до този миг от варицела, като още веднъж би трябвало да получат две дози ваксина с период 1 месец, само че не е целесъобразно да има огромен интервал сред първа и втора доза ", посочи доктор Великова.
" Все още у нашата страна битува схващането, че варицелата е " една шарка “ или безобидна зараза. Истината е напълно друга. Бих желала да изтъквам резултати от дисертационния труд на доцент доктор Христиана Бацелова върху епидемиологията на варицела-зостер инфекцията в Пловдивския район за интервал от 19 години, които демонстрират, че най-засегнатата възрастова група от инфекцията е от 1 до 4 години, следвана от възрастта 5-9 години, което кореспондира с по този начин нареченото " проепидемичване на популацията “– феномен, характерен за въздушно-капковите инфекции и удостоверява всеобщият им обсег. Оказва се, че преобладаваща е приблизително тежката форма на клинично протичане (75%), следвана от тежка форма (12,5%), лека форма (11,6%) и свръхтежка (0,9%). Това оборва публикуваното разбиране, че варицелата е лека зараза. Сред затрудненията с най-голям условен дял са съобщавани пустулизацията на обрива (около една трета от инфектираните), а пневмония се следи при 8,3% от приетите в болница поради варицела. Данните за затруднения, докладвани в други страни по света, са вторична бактериална зараза (която може да се прояви като целулит, импетиго или еризипел, водещи до формиране на белези), пневмония, асоциирана с варицела (риск от съдбовен край сред 10-30%, в случай че не се лекува); увреждане на нервната система (енцефалит, остра церебеларна атаксия и синдром на Guillain-Barré, инсулт и др.), синдром на Рей и още. Варицелата може да докара до съществени затруднения и евентуално съдбовни последствия изключително при имунокомпрометирани лица. При бременни варицелата също може да протече неблагоприятно както за самата жена, по този начин и за плода ", сподели още тя.
Въпреки че визира най-вече деца, варицелата съставлява по-голям риск за юноши, възрастни, бременни дами, пациенти с хронични болести, имунокомпрометирани лица и новородени, като постоянно се постанова антивирусна терапия или поддържащо лекуване. При тях болестта може да протече доста по-тежко, с нараснал риск от затруднения като пневмония или неврологични прояви.
Напълно поддържам тази нормативна смяна. Включването на имунизацията против варицела в наложителния имунизационен календар е дълго чакана от нашето общество, както от страна на лекарите, по този начин и на осведомените родители. Това сподели пред medicalnews.bg д-р Цветелина Великова, експерт по клинична имунология.
" Данните от края на 2021 година демонстрират, че 44 страни са въвели имунизацията против варицела в своите имунизационни стратегии, като в 28 от страните се ползват две дози ваксина за реализиране на защита против Varicella-Zoster вируса (VZV). Италия, Унгария и Латвия са измежду европейските страни, в които имунизацията против варицела е наложителна, а единствено страните в Африка и някои страни в югоизточна Азия въобще не са въвели имунизацията против варицела. Въвеждането на нови ваксини в имунизационния календар е разумно продължение на напъните за предварителна защита на болести, които, въпреки постоянно възприемани като лекопротичащи или че " всяко дете би трябвало да ги изкара “, могат да доведат до съществени затруднения. Нещо повече, би трябвало да следваме и трендовете в Европа във връзка с имунизационните политики и да не изоставаме в това отношение ", разяснява още експертът.
" Препоръчителната възраст за слагане на имунизацията против варицела е от 12-и месец, като е належащо слагане и на втора доза с период най-малко 1 месец. Възможно е използването на имунизацията и от 9-месечна възраст при специфични условия (напр. епидемиологични), тогава втората доза се ползва след най-малък период от 3 месеца. Могат да се имунизират и по-големи деца (над 12 години) и възрастни, които не са преболедували до този миг от варицела, като още веднъж би трябвало да получат две дози ваксина с период 1 месец, само че не е целесъобразно да има огромен интервал сред първа и втора доза ", посочи доктор Великова.
" Все още у нашата страна битува схващането, че варицелата е " една шарка “ или безобидна зараза. Истината е напълно друга. Бих желала да изтъквам резултати от дисертационния труд на доцент доктор Христиана Бацелова върху епидемиологията на варицела-зостер инфекцията в Пловдивския район за интервал от 19 години, които демонстрират, че най-засегнатата възрастова група от инфекцията е от 1 до 4 години, следвана от възрастта 5-9 години, което кореспондира с по този начин нареченото " проепидемичване на популацията “– феномен, характерен за въздушно-капковите инфекции и удостоверява всеобщият им обсег. Оказва се, че преобладаваща е приблизително тежката форма на клинично протичане (75%), следвана от тежка форма (12,5%), лека форма (11,6%) и свръхтежка (0,9%). Това оборва публикуваното разбиране, че варицелата е лека зараза. Сред затрудненията с най-голям условен дял са съобщавани пустулизацията на обрива (около една трета от инфектираните), а пневмония се следи при 8,3% от приетите в болница поради варицела. Данните за затруднения, докладвани в други страни по света, са вторична бактериална зараза (която може да се прояви като целулит, импетиго или еризипел, водещи до формиране на белези), пневмония, асоциирана с варицела (риск от съдбовен край сред 10-30%, в случай че не се лекува); увреждане на нервната система (енцефалит, остра церебеларна атаксия и синдром на Guillain-Barré, инсулт и др.), синдром на Рей и още. Варицелата може да докара до съществени затруднения и евентуално съдбовни последствия изключително при имунокомпрометирани лица. При бременни варицелата също може да протече неблагоприятно както за самата жена, по този начин и за плода ", сподели още тя.
Въпреки че визира най-вече деца, варицелата съставлява по-голям риск за юноши, възрастни, бременни дами, пациенти с хронични болести, имунокомпрометирани лица и новородени, като постоянно се постанова антивирусна терапия или поддържащо лекуване. При тях болестта може да протече доста по-тежко, с нараснал риск от затруднения като пневмония или неврологични прояви.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ